ОПРЕДЕЛЕНИЕ№31/18.01.2017
Варненският апелативен съд, търговско
отделение в закрито заседание на седемнадесети
януари през двехиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ЖЕНЯ ДИМИТРОВА
ДАРИНА МАРКОВА
Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова в.търг.дело №
713 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е въззивно, образувано по жалба на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД със седалище
гр.София срещу решение № 94 от 08.08.2016г. по търг.дело № 287/15г. по описа на
Шуменски окръжен съд, с което е отхвърлен предявения от банката срещу Р.М.Ц. от
гр.Шумен установителен иск за съществуване на вземане, за което е издадена
заповед за изпълнение № 1375 от 23.07.2012г. по ч.гр.дело № 2402/12г. по описа
на ШРС с цена на иска 178 275.73лв. – претендирани вземания от договор за
револвиращ банков кредит, при участието на трети лица помагачи – „Мадара – СФЩ“
ООД със седалище гр.Шумен и А.А.Т..
Твърди че
решението е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при
съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Твърди,
че решението е постановено в нарушение на процесуалните правила. Излага, че за
да отхвърли предявения от банката установителен иск съдът е приел, че банката
не е представила доказателства за предсрочна изискуемост на кредитора, тъй като
изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем не е
достигнало до ответника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, тъй като писмото се е върнало с отбелязване на обратната разписка
„непотърсен“. Твърди че в отговора на исковата молба и на допълнителната искова
молба липсва направено възражение относно обявената предсрочна изискуемост
поради неполучаване на уведомлението за обявяване на предсрочна изискуемост,
както и липсват възражения за недължимост на сумите по издадена заповед за
изпълнение. Твърди че окръжният съд се е произнесъл по ненаправено от ответника
възражение за ненастъпването на юридически факти, за които ответникът не спори.
Оспорва
извода на съда че писмото, съдържащо изявлението на банката за обявяване на
предсрочна изискуемост на кредита не е достигнало до длъжника, тъй като въпреки
че е изпратено на постоянния адрес на ответника, посочен в договора за
поръчителство, писмото не е получено от него, а се е върнало с отбелязване
„непотърсен“, което означавало че ответникът не е уведомен за изявлението на
банката и спрямо него не е настъпила предсрочната изискуемост. Твърди че всички
предпоставки за обявяване на предсрочна изискуемост на всички, дължими по
договора за кредит суми са настъпили и тяхното настъпване е доказано от банката
пред първоинстанционния съд. Сочи че приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза, неоспорена от ответника установява усвояването на кредита,
наличието на просрочени плащания, представляващи основание за упражняване на
правото на кредитора да обяви всички свои вземания за предсрочно изискуеми,
размера на задълженията. Твърди че банката е отправила изявление за обявяване на
всички дължими по договора за кредит суми за предсрочно изискуеми с писмо изх.№
400-720 от 04.06.2012г., изпратено до ответника Ц. чрез препоръчана пощенска
пратка с известие за доставяне. Твърди че писмото за обявяване на предсрочна
изискуемост е достигнало до адреса на ответника, посочен като адрес за
уведомяване по договора за поръчителство. Излага, че в чл.3.2 от договора за
поръчителство страните са предвидили ред за уведомяване, като са се съгласили
че всички уведомления и изявления във връзка с договора за поръчителство и договора за кредит следва да бъдат направени
в писмена форма и ще се считат получени ако по факс, чрез лично доставяне или
чрез изпращане по пощата с обратна разписка достигнат до посочените адреси на
страните. Сочи че писменото изявление, изпратено с посоченото по-горе писмо е
изпратено чрез „Български пощи“ с препоръчано писмо с обратна разписка, на
адреса, посочен в договора за поръчителство като адрес за кореспонденция с
поръчителя Ц. и съобразно отбелязванията върху обратната разписка е достигнала
до адреса, но е непотърсена от получателя. Излага, че отбелязването е че
пратката е непотърсена от получателя е извършено при спазване на процедурата и
изискванията на чл.5 ал.3 от Общите правила за условията за доставяне на
пощенски пратки и пощенски колети, приети на основание чл.36 ал.2 от Закона за
пощенските услуги. Твърди че въпреки оставеното писмено служебно известие с
покана получателят да се яви за получаване на пратката в пощенската служба
ответникът е бездействал и по смисъла на чл.3.2 от договора за поръчителство
следва да се счита, че същата е достигнала до него. Твърди че по делото няма
направени възражения че адресът, до който е достигнало изявлението на банката е
грешен или различен от посочения в договора за поръчителство.
Оспорва
извода на съда че само личното получаване от длъжника на писмото за предсрочна
изискуемост може да се счита за редовно връчване. Твърди че за този извод съдът
неправилно се е позовал на т.18 от ТР № 4/14г. на ОСГТК на ВКС по тълк.дело №
4/13г. Заявява, че извън предмета на това тълкувателно решение са всякакви
въпроси относно начина, по който следва да бъде обявена предсрочната
изискуемост и начина, по който изявлението на банката следва да достигне до
своя адресат както и кога, изявлението се счита за връчено. Твърди че в
конкретния случай банката е упражнила надлежно правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем чрез уведомление за предсрочна изискуемост до длъжника,
изпратено по пощата с препоръчана пратка с обратна разписка,достигнало е до
адреса на за кореспонденция, посочен в договора за поръчителство, с което с
оглед уговорката в договора се приема, че е достигнало до длъжника, без да е
необходимо последният фактически да го е получил.
Твърди че
размерът на претенцията е установен от приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза, неоспорена от страните. Изразява становище за неоснователност на
направените от ответника възражения срещу иска, като твърди че в производството
по предявения установителен иск след заповедно производство нормата на чл.235
ал.3 от ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на
удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите
по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно
изпълнение. Твърди също така, че няма представени доказателства за погасяване
на вземането. Твърди че не са налице предпоставките, предвидени в чл.147 от ЗЗД
за освобождаване на поръчителя от отговорност да плати задължението.
Моли съда
да отмени решението на първоинстанционния съд и да постанови друго, с което да
уважи изцяло предявения от него установителен иск. Претендира направените по
делото разноски. В отношение на евентуалност прави искане за установяване по
отношение на ответника Ц. съществуването на вземания на банката падежирали
вноски за главници и лихви /договорна и наказателна, дължими на падеж
05.03.2012г., 05.04.2012г., 07.05.2012г., 05.06.2012г. и 05.07.2012г. в
посочени във въззивната жалба размери, както следва: просрочени главници –
28 876.81лв., просрочена лихва, начислена за периода от 05.01.2012г. до
27.06.2012г- - 7 820.71лв., наказателна лихва, начислена за периода от
07.11.2011г. до 02.02.2012г., дължима и неплатена на 05.03.2012г.- 217.50лв.,
наказателна лихва, начислена върху просрочена главница за периода от
05.03.2012г. до 19.07.2012г. – 3 667.76лв.
Въззиваемата
страна Р.М.Ц. от гр.Шумен, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор,
изразява становище за неоснователност на подадената жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение,
претендира направените по делото разноски.
Няма оплаквания в жалбата за допуснати от
първоинстанционния съд процесуални нарушения, които следва да бъдат отстранени
от въззивния съд.
Съдът намира поисканата с въззивната жалба
допълнителна съдебно-счетоводна експертиза за допустима и относима към
въведеното с въззивната жалба евентуално искане за установяване размера на
непогасените вземания за главница, възнаградителна и санкционна лихва, които са
с настъпил падеж към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, поради което и следва да бъде допусната.
Водим от горното, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И :
ДОПУСКА
съдебно – счетоводна експертиза, която след запознаване с документите по
делото, справки в счетоводството на банката досежно договор за револвиращ
кредит № 45535 от 13.02.2008г. и анексите към него да отговори на въпроса:
Какъв е
размерът на непогасените задължения по договора към 20.07.2012г. в това число
общ размер на вземанията, и разделени съответно на непогасена главница,
просрочена редовна лихва, начислена наказателна лихва?
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на
експертизата в размер на 400лв., вносим от въззивника в тридневен срок от
получаване на препис от настоящето определение.
НАЗНАЧАВА вещо лице Жулиета Господинова Т.,
която да се призове след представяне на доказателства за внесен депозит.
ЗАДЪЛЖАВА вещото лице да изготви
заключението и да го представи в съда най-късно една седмица преди насроченото
съдебно заседание.
НАСРОЧВА съдебно заседание на 21.02.2017г.
от 14 часа, за която дата и час да се призоват страните, включително и
конституираните в производството трети лица помагачи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: