Р Е
Ш
Е
Н
И
Е №316
гр. ВРАЦА, 25.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен
съд, Гражданско отделение, в публичното заседание на 27.09.2019 г., в състав:
Председател:
ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
Членове: ПЕНКА Т.П.
Мл.с. МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА
в присъствието на секретар
ГАЛИНА ЕМИЛОВА като разгледа докладваното от съдия СИМЕОНОВА в.гр.дело N
335 по описа за 2019
год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е
по въззивна жалба на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, гр.София
против Решение № 215/12.03.2019 г. по гр.д.№ 3856/2018 г. на Районен съд-Враца,
с което са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените искове за
признаване за установено, че Б.П.П. *** дължи на дружеството-жалбоподател
следните суми: 800,00
лв.-главница, дължима по договор за паричен заем, сключен на 17.07.2013 г.,
сключен с „Изи Асет Мениджмънт” АД, вземанията по който са прехвърлени на жалбоподателя с договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 01.02.2014 г.; 766,80 лв. договорна лихва от 16.08.20143 г. до 13.05.2014 г.; 45,00 лв. такса разходи; 649,14 лв. лихва за забава от
17.08.2013 г. до 04.04.2018 г.
В жалбата се
поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Изразява се несъгласие
с изводите на районния съд, че ищецът не е доказал предаването на заемната
сума. Навеждат се навеждат доводи, че договорът има силата на разписка за
предадената сума, като в подкрепа на същите се сочи и практика на ВКС. Навеждат
се и доводи, че с допуснатото процесуално нарушение - липса на произнасяне по
искането за назначаване на ССЕ е възпрепятствал доказването на основателността
на исковата претенция. Жалбоподателят моли за отмяна на решението, уважаване на
предявените искове и присъждане на деловодните разноски.
С подадения
отговор адв.М.Д., като особен представител на въззиваемата Б.П.П., оспорва
жалбата като неоснователна и моли решението да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Въззивната
жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на
законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
За да се
произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид
следното:
Районен
съд-Враца е бил сезиран със заявление на "Агенция за събиране на
вземания" ЕАД, гр.София, с което се иска да бъде издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК против Б.П.П. *** за следните парични вземания:
главница в размер на 800,00 лева, договорна лихва в размер на 766,80 лева за
периода от 16.08.2013 г. до 13.05.2014 г.; такса разходи в размер на 45,00 лв.;
законната лихва от датата на депозиране на заявлението до окончателното
изплащане на задължението; мораторна лихва в размер на 649,14 лева за периода
от 17.08.2013 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Претендира се и
присъждане на направените съдебни разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
Въз основа на заявлението е образувано ч.гр.д.№ 1454/2018 г. по описа на
Районен съд-Враца и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК № 954/12.04.2018 г., с което заявлението е уважено изцяло.
Издадената
заповед за изпълнение е връчена на длъжника в условията на чл.47, ал.5 ГПК,
поради което с Разпореждане № 4999/09.07.2018 г. районният съд на основание
чл.415, ал.1, т.2 ГПК е указал на заявителя, че може да предяви иск за
установяване на вземането си. Съобщение с тези указания е връчено на заявителя
на 20.07.2018 г. и в срока по чл.415, ал.1 от ГПК - на 17.08.2018 г. същият е
предявил иск пред ВРС, за което е уведомил и заповедния съд.
Както в заявлението, така и в исковата молба се сочи, че вземанията произтичат от сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и Б.П.П. договор за паричен заем № 1878701/17.07.2013 г., по силата на който дружеството е отпуснало паричен заем в размер на 800,00
лева, а заемополучателката се е задължила да го върне в срок до 13.05.2014 г.
на 10 равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 156,68 лв., включващ
изплащане на главницата, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя
по отпускане и обслужване на кредита, както и договорената лихва. Със сключения
договор заемателката е поела и задължение да заплаща такса за разходи при
забавяне плащането на погасителната вноска с повече от 30 календарни дни, която
в случая е дължима в предвидения максимален размер от 45,00 лева. Посочва се,
че на основание ЗПК на длъжника е начислена и лихва за забава за периода от
17.08.2013 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Твърди се, че ответницата не е извършила
плащания по дължимия паричен заем, като срокът на договора е изтекъл с падежа
на последната погасителна вноска на 13.05.2019 г. и не е обявяван за предсрочно
изискуем.
В исковата молба се посочва също, че на 01.02.2014 г. е подписано
приложение под формата на електронен
документ съгл. чл.3, ал.1 ЗЕДЕП към рамков Договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., по силата на който "Изи Асет
Мениджмънт" АД е прехвърлило на ищеца "Агенция за събиране на
вземания" ООД вземането си , произтичащо от договор за паричен заем №
1878701/17.07.2013 г. Цедентът е упълномощил ищеца, в качеството на цесионер,
да уведоми длъжниците за извършената цесия, поради което по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД до ответницата П. е изпратено уведомително писмо за станалата продажба. Писмото
е върнато в цялост, тъй като получателят не е намерен на посочения адрес.
Впоследствие са изпратени още няколко уведомления, които също са върнати в
цялост, поради неоткриване на длъжника. Ето защо ищецът представя с исковата
молба копие от уведомление за извършената цесия, което да бъде връчено на
ответника и да бъде съобразено от съда като факт от значение за спорното право.
При тези обстоятелства ищецът твърди, че за него е налице правен интерес от
предявяването на иск за признаване за установено по отношение на Б.П.П., че
дължи сумите по издадената Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК № 954/12.04.2018 г. по ч.гр.д.№ 1454/2018 г. по описа
на ВРС, а именно: 800,00 лева - главница по Договор за паричен заем №
1878701/17.07.2013 г.; 766,,80 лева - договорна лихва за периода от 16.08.2013
г. до 13.05.2014 г.; 45,00 лева - такса разходи за събиране на просрочени
вземания; 649,14 лева - лихва за забава за периода от 17.08.2013 г. до датата
на подаване на заявлението в съда 04.04.2018 г.; законна лихва за забава върху
главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
задължението.
В съдебното производство отново е извършено връчване на исковата молба в
условията на чл.47 ГПК, поради което и на основание ал.6 от същата разпоредба
съдът е назначил особен представител на ответницата Б.П.. В срока по чл.131 ГПК
е подаден отговор на исковата молба от адв.М.Д., в качеството й на особен
представител, в който се изразява становище за недопустимост и неоснователност
на предявения иск. Навеждат се доводи, че "Изи Асет Мениджмънт" АД не
е изпълнил задължението са за уведомяване на длъжника за извършената цесия,
поради което "Агенция за събиране на вземания" ЕАД не разполага с
активна процесуална легитимация. Прави се възражение за наличие на нищожни
клаузи в договора за заем, заложени в постигнатата договореност кредитът да се
олихвява с годишен лихвен процент от 115,02 %
и годишен процент на разходите от 422,15%, поради противоречие със
закона и с добрите нрави. Прави се възражение за неравноправност на клаузите от
договора, както и за недействителност на целия договор поради неспазване
императивните изисквания на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
Пред първоинстанционния съд са събрани писмени доказателства, а пред
настоящата съдебна инстанция е допусната и изслушана специализирана
съдебно-икономическа експертиза. След като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната
пълнота, настоящият съдебен състав приема за установено от фактическа страна
следното:
На 17.07.2013 г. ответницата Б.П.П. е подала до „Изи Асет Мениджмънт” АД попълнено и подписано
Предложение за сключване на договор за паричен заем при следните параметри:
сума на кредита - 1000.00 лева; размер на месечната вноска - 174,67 лева; срок на
кредита - 12 месеца; дата на първата
вноска - 16.08.2013 г. Върху заявлението
е поставена резолюция с мнение за 800,00 лева, платими на 10 месечни
вноски по 156,68 лева.
На същата
дата - 17.07.2013 г. е сключен Договор за паричен заем № 1878701, по силата на
който "Изи Асет Мениджмънт" АД предава на Б.П.П. сумата от 800,00 лева,
която заемателката се задължава да върне при следните условия: на 10 броя
месечни погасителни вноски по 156,68 лева, с дата на първата погасително вноска
- 16.08.2013 г.; при фиксиран годишен лихвен процент по заема от 115.02%; общ
размер на всички плащания от 1 566.80 лева; годишен процент на разходите по
заема - 422.15%. Посочено е, че се прави отстъпка от уговорената лихва в размер
на 11.28 лева, при което общият размер на всички плащания възлиза на 1555.52
лева, а ГПР - на 404.83%. В договора е отразено, че се сключва на основание
стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на заемателя и
посочващ индивидуалните условия по бъдещия паричен заем и въз основа на направеното от заемателя
предложение за сключване на договора. Посочено
е също, че с подписването на договора заемателят удостоверява, че е получил от
заемодателя изцяло и в брой заемната сума и договорът има силата на разписка за
предаването, съответно получаването на сумата. В чл.8 от Договора е предвидено,
че страните се съгласяват, че неизпълнението на задължението за заплащане на
дължимите погасителни вноски от заемателя ще принуди заемодателят да направи
разходи за събирането на паричното вземане, поради което при забавяне плащането
на погасителна вноска с повече от 30 дни заемателят дължи заплащане на 9.00
лева, представляваща направените разходи за събиране на просрочените вземания,
които се начисляват и за всеки следващ период, но не могат да бъдат повече от
45 лева.
Към исковата
молба са приложени и Общи условия на договор за паричен заем.
Представена
е справка-извлечение от системата на "Изи Асет Мениджмънт" АД по
Договор за паричен заем № 1878701/17.07.2013 г., съдържаща и погасителен план.
Към исковата
молба е приложено заверено копие от Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/, сключен на 16.11.2010 г. между "Изи Асет
Мениджмънт" АД и "Агенция за събиране на вземания" ООД , с които
страните са се споразумели, че продавачът Изи Асет Мениджмънт" АД ще
прехвърля на купувача "Агенция за събиране на вземания" ООД станали
ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания, произхождащи от договори за
потребителски кредити, сключени от продавача с физически лица, които не
изпълняват задълженията си по тях, като тези вземания ще бъдат
инидивдуализирани в Приложение № 1, представляващо неразделна част от договора
за цесия.
Представени
са също потвърждение за сключена цесия на основание чл.99, ал.3 ЗЗД от
"Изи Асет мениджмънт" АД, както и пълномощно от изпълнителния
директор на същото дружество, с което упълномощава "Агенция за събиране на
вземания" АД да уведоми от името на цедента всички длъжници по вземанията
на дружеството, възникнали по силата на договори за кредит, които дружеството е
цедирало съгласно рамковия договор.
От
представеното препис-извлечение от Приложение № 1/01.02.2014 г. се установява, че "Изи Асет мениджмънт" АД е
прехвърлило на "Агенция за събиране на вземания" вземанията си по
договор № 1878701/17.97.2013 г. против Б.П.П..
От приложените
уведомителни писма за извършеното прехвърляне на вземания е видно, че са били
изпращани от "Изи Асет Мениджмънт" АД, чрез "Агенция за събиране
на вземания" ЕАД, до Б.П.П., но писмата не са могли да бъдат връчени, тъй
като адресът не съществува.
От заключението
на изслушаната пред настоящата съдебна инстанция съдебно-икономическа
експертиза, се установява, че по кредита е отразено плащане в размер на 11,28
лева, като дължимият остатък на главница и договорна лихва е в размер на общо
1555,52 лева. Вещото лице е изчислило, че размерът на претендираната лихва за
забава възлиза на 683,54 лева.
При така
възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните
правни изводи:
Правната
квалификация на предявените установителни искове е чл.422 ГПК вр. 79, ал.1 ЗЗД
и чл.240, ал.1 ЗЗД.
За уважаването
им ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на правопораждащите факти,
от които черпи изгодните за себе си последици, а именно: сключването на валиден
договор за кредит между "Изи Асет Менджмънт" АД и Б.П.П. чрез реално
предоставяне на определена парична сума на ответницата, в качеството й на
заемател; поемане на задължение от заемателя за връщане на заетата сума и
договорените лихви в претендираните размери; сключването на валиден договор за
цесия, по силата на който заемодателят е прехвърлил на ищеца вземанията си по
сключения с ответницата договор за потребителски кредит.
При
извършеното оспорване на предявените искове в тежест на ответника е да докаже
недължимост на претендираните суми изцяло или отчасти като установи изпълнение
на задълженията си по договора или докаже наличието на правопогасяващи,
правоизключващи, правоунищожаващи или правоотлагащи факти.
Както бе
посочено, от представените доказателства се установи, че на 17.07.2013 г. между
"Изи Асет Мениджмънт" АД, гр.София и ответницата Б.П.П. е сключен
Договор за паричен заем № 31878701, по силата на който дружеството е
предоставило на ответницата паричен заем в размер на 800,00 лева.
Договорът е
сключен при действието на Закона за потребителския кредит /Обн. ДВ бр.18 от
05.05.2010 г., в сила от 12.05.2010 г./.
По делото няма спор, а и след служебна справка в публичния регистър на БНБ
по чл.3а ЗКИ се установява, че посоченият в договора кредитор "Изи Асет
Мениджмънт" АД е регистриран като
финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 ЗКИ, поради което може да
отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на
влогове или други възстановими средства. Така констатираното обстоятелство определя
дружеството и като кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 ЗПК.
От друга страна отпуснатият заем на ответницата като физическо лице
представлява предоставяне на финансова услуга по смисъла на § 13, т.12 от ДР на
ЗЗП и същата има качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК, както и
по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП.
При тези съображения и след извършен анализ на съдържанието на договора,
настоящият съдебен състав приема, че договорът е за потребителски кредит, чиято
правна регулация се съдържа в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, а по
силата на препращащата разпоредба на чл.24 ЗПК - и в Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/.
Съгласно
разпоредбата на чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Законът
въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието на този вид
договор, посочени в разпоредбите на чл.10 и чл.11 ЗПК.
Разпоредбата
на чл.21 ЗПК предвижда, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща
за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон е нищожна, а според действащата
към момента на сключване на процесния договор редакция на чл.22 ЗПК
/преди допълнението, обн. ДВ бр.35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г./, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1,
т. 7 - 12 и 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен. В чл.24 ЗПК е посочено също, че за договора за потребителски кредит се
прилагат и чл.143-148 ЗЗП.
С оглед
императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен
интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е
задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако
нарушението на тези норми не е въведено като основание за обжалване /в този
смисъл са задължителните указания, дадени с т.1 на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013
г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/. В конкретния случай още с отговора
на исковата молба особеният представител на ответницата е навел доводи за
недействителност на договора, поради противоречие с разпоредби на ЗПК и наличие
на неравноправни клаузи.
При
извършената проверка относно действителността на сключения между страните договор,
въззивният съд констатира следното:
При
сключване на договора са спазени изискванията на действащата към този момент
редакция на чл.10, ал.1 ЗПК /преди изменението й, обн. ДВ бр.35 от 2014 г., в
сила от 23.07.2014 г./ за сключване на договора в писмена
форма на хартиен носител в два екземпляра - по един за всяка от страните. Анализирано
съдържанието на договора отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.1-9 и т.11 ЗПК - съдържа дата и място на сключването, вид на предоставения кредит,
индивидуализация на страните, срок на договора, общия размер на кредита и начин
на усвояването му, размер на ГЛП, информация относно размера, броя и
периодичността на погасителните вноски.
Договорът
обаче не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 - т.12 ЗПК.
В договора е
посочен годишен процент на разходите /ГПР/, но единствено като абсолютна
процентна стойност. Липсва посочване на взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин, каквото е
изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Според разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК,
ГПР
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване
на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. В договора липсва конкретизация относно начина, по който
е формиран посочения процент ГПР, което води и до неяснота относно включените в
него компоненти.
На следващо
място, в договора е посочено, че условията за издължаване на получения заем се
съдържат в погасителен план, представляващ Приложение № 1, което е неразделна
част от договора. По делото не е представено такова приложение, съдържащо
погасителен план. Както бе посочено, погасителен план се съдържа единствено в приложена
справка-извлечение от системата на "Изи Асет Мениджмънт" АД по
Договор за паричен заем № 1878701/17.07.2013 г., което е изготвено и подписано
едностранно от кредитодателя "Иза Асет Мениджмънт" АД. Липсва и
предоставяне на предвидената в чл.10, ал.1, т.12 ЗПК информация относно правото
на потребителя при погасяване на главницата по срочен
договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент
от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен
план за извършените и предстоящите плащания, който
погасителен план трябва да посочва дължимите плащания и
сроковете и условията за извършването на тези плащания и да съдържа разбивка на всяка
погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на
базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи.
В обобщение
на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че съгласно разпоредбата на
чл.22 ЗПК сключеният договор за потребителски кредит между "Иза Асет
Мениджмънт" АД, гр.София и Б.П.П. е недействителен, тъй като не отговаря
на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 - т.12 ЗПК.
Последиците
от обявяването на тази недействителност са регламентирани в разпоредбата на
чл.23 ЗПК, предвиждаща, че потребителят дължи връщане само на чистата стойност
на кредита, но не и на лихви или други разходи по кредита.
Настоящият
съдебен състав намира, че в конкретния случай чистата стойност на заетата сума по смисъла на посочената законова
разпоредба е в размер на 800 лева.
Пред
въззивната инстанция основният спор се свежда до това дали заетата парична сума
от 800 лева е реално изплатена на ответницата. Както бе посочено, в самия
договор е предвидено, че с подписването му заемателят удостоверява, че е
получил от заемодателя изцяло и в брой заемната сума и договорът има силата на
разписка за предаването, съответно получаването на сумата. От заключението на
съдебно-икономическата експертиза се установи и обстоятелството, че заетата
сума е осчетоводена като кредит. При това положение настоящият съдебен състав
приема, че са налице достатъчно доказателства за извършено плащане на сумата по
кредита и изводите на районния съд за
липсата на доказателства, от които да се установява това обстоятелство, са
неправилни и необосновани.
По отношение
на дължимата чиста стойност на кредита, настоящият съдебен състав намира, че
следва да бъде добавено следното: В заключението на СИЕ е посочено, че в
системата на "Изи Асет Мениджмънт" е отразено плащане на 11,28 лева.
От договора обаче е видно, че тази сума не е реално платена от заемателя, а
представлява уговорена отстъпка от лихвата. Ето защо сумата от 11,28 лева не
следва да бъде приспадана от дължимата от ответницата чиста стойност на кредита
от 800,00 лева.
От събраните
по делото доказателства се установи, че между кредитора по договора "Изи Асет Мениджмънт" АД и "Агенция
за събиране на вземания" ЕАД е сключен валиден договор за прехвърляне на
вземания, по силата на който цедентът е прехвърлил вземания произтичащи от
сключени с физически лица договора за потребителски кредити, сред които и
вземанията си, произтичащи от сключения договор с ответницата Б.П.П.. Непротиворечива
е съдебната практика, че съгласно чл.
99, ал. 4 ЗЗД прехвърлянето на вземането има действие спрямо длъжника от
деня, когато е съобщено от предишния кредитор - от цедента и че правно
релевантно за действието на цесията спрямо длъжника е единствено съобщаването й
извършено от цедента, но не и от цесионера - новия кредитор; момента, от който
цесионерът е материалноправно легитимиран кредитор по цесията срещу длъжника,
съгласно чл.
99, ал. 4 ЗЗД е момента, от който цесията поражда действие спрямо длъжника
- датата на уведомлението до длъжника, извършено от цедента. От доказателствата по делото е видно, че цедентът, чрез
изрично упълномощения от него цесионер, е направил няколко неуспешни опита за
връчване на уведомления до Б.П. за извършената цесия. Към исковата
молба също е приложено уведомление на
цедента до длъжника за извършената цесия, което съдът
приема за достигнало до длъжника с връчване на препис от
исковата молба и приложенията. При това положение е налице надлежно
съобщаване за цесията, съгласно чл.
99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за
длъжника на основание чл.
99, ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда, като факт от
значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл.
235, ал. 3 ГПК.
В обобщение
на всичко изложено дотук, настоящият съдебен състав намира, че исковата
претенция е основателна в частта, в която се иска да бъде признато за
установено, че ответницата Б.П. Петров дължи на ищеца "Агенция за събиране на
вземания" ЕАД, гр.София сумата 800,00 лева - главница по Договор за
паричен заем № 1878701/17.07.2013 г., сключен между ответницата и "Изи
Асет Мениджмънт" АД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на заявлението - 04.04.2018 г. до окончателното й изплащане.
Претенциите
за установяване дължимост на възнаградителна лихва в размер на 766,80 лева и такса разходи в размер на 45,00 лева са
неоснователни с оглед цитираната по-горе разпоредба на чл.23 ЗПК, според която
при недействителен договор не се дължат лихви и други разходи по кредита.
Що се касае
до претенцията за лихва за забава в размер на 649,2018 г., настоящият съдебен
състав намира, че доколкото
договорът е нищожен изцяло, недействителна е и уговорката за дължимост на
обезщетението за забава от датата на първата неплатена вноска. Освен това, с оглед извода за
нищожност на договора на основание чл. 22 ЗПК, за да постави длъжника в забава, кредиторът следва да поиска връщане
на чистата сума по кредита. Към претендираната от дружеството-ищец дата 17.08.2013 година на длъжницата Б.П. все още не е била
предявена претенцията за връщане на главницата по договора за кредит, така че
тя не е била поставена в забава. Такова искане следва да се счита направено
едва с подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда на 04.04.2018 година. А след
като не е била изпаднала в забава, длъжницата не дължи обезщетение под формата
на мораторна лихва до датата на
предявяване на иска.
При тези
изводи, решението на ВРС следва да бъде отменено в частта, в която е отхвърлен предявеният
иск за сумата 800,00 лева - главница и вместо него следва да бъде постановено
решение, с което исковата претенция се уважава в тази част. В останалата отхвърлителна
част решението следва да бъде потвърдено, но по изложените в настоящия съдебен
акт съображения.
На основание
чл.78, ал.1 ГПК и с оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция на
ищеца следва да бъдат присъдени деловодни разноски, съобразно уважената част от
исковите претенции, както следва: 16,00 лева - разноски за държавна такса за
заповедното производство, 20,00 лева - юрисконсултско възнаграждение за
заповедното производство, 196,30 лева - деловодни разноски за държавна такса и
възнаграждение за особен представител за първоинстанционното производство,
100,00 лева - юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство,
283,07 лева - деловодни разноски за държавна такса, възнаграждение за особен
представител и експертиза за въззивното производство, 100,00 лева -
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
Водим от
горното, Врачанският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 215/12.03.2019 г. по гр.д.№
3856/2018 г. на Районен съд-Враца В
ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявеният от "Агенция за събиране на
вземания" ЕАД, гр.София иск за признаване за установено, че Б.П. Петров
дължи сумата 800,00 лева - главница по Договор за паричен заем №
1878701/17.07.2013 г., сключен с "Изи Асет Мениджмънт" АД, и вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Б.П.П.,
с ЕГН ********** и регистриран постоянен адрес: ***, дължи на "Агенция за
събиране на вземания" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, Столична община, Район Люлин, жк Люлин 10, бул."Д-р
Петър Дертлиев", офис сграда "Лабиринт", ет.2, офис 4, сумата 800,00 лева, представляваща
главница по Договор за паричен заем № 1878701/17.07.2013 г., сключен между
"Изи Асет Мениджмънт" АД и Б.П.П.,
вземанията по който са прехвърлени на "Агенция за събиране на държавни
вземания" ЕАД с Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 16.11.2010 г. и Приложение № 1/01.02.2014 г. по същия, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 04.04.2018 г. до окончателното й
изплащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК № 954/12.04.2018 г. по ч.гр.д.№ 1454/2018 г. по описа на Районен
съд-Враца.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
215/12.03.2019 г. по гр.д.№ 3856/2018 г. на Районен съд-Враца в останалата
част.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.1 ГПК Б.П.П., с ЕГН ********** и регистриран постоянен адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, Район Люлин, жк Люлин 10,
бул."Д-р Петър Дертлиев, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, деловодни разноски, съобразно уважената част
от исковите претенции, както следва: сумата
16,00 лева, представляваща разноски за държавна такса, заплатена в
заповедното производство по ч.гр.д.№ 1454/2018 г. по описа на ВРС; сумата 20,00 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение за заповедното производство по ч.гр.д.№ 1454/2018 г. по описа на
ВРС; сумата 196,30 лева,
представляваща деловодни разноски за заплатени държавна такса и възнаграждение
за особен представител в първоинстанционното производство; сумата 100,00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за
първоинстанционното производство; сумата
283,07 лева, представляваща деловодни разноски за заплатени държавна такса,
възнаграждение за особен представител и експертиза за въззивното производство; сумата 100,00 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
Решението не
подлежи на касационно обжалване и е окончателно съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Председател:........... Членове:1.......... 2..........