Р Е Ш
Е Н И
Е
№……………………. 2019 година,
гр.ВАРНА
В И М
Е Т О Н А
Н А Р О
Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Варна, тридесет и
втори състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА
В съдебно заседание, проведено на 06.02.2019г. при участието на секретаря
Мая Вълева изслуша докладваното от председателя административно дело № 1587/2017 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на «Кедър 2012» ЕООД с адрес на управление гр.Варна,
ул.“Топра Хисар“ № 13 против Ревизионен акт № ********* / 07.02.2014г. издаден
от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 200 /
09.06.2015г. на Директора на Дирекция „ОДОП” Варна, с който на дружеството за
данъчни периоди м. 03, 04 и 05.2013г. е начислен ДДС в размер общо на
68 448.58лв. в резултат на непризнати ВОД и са определени лихви за
невнесени задължения за данъци.
Производството пред настоящия
състав на съда е образувано след отмяна на Решение №918 от 25.04.2016 г.
постановено по адм.дело №2834/2015г. по първоначално разглеждане на жалбата. Решението е отменено с
решение на ВАС №6626/29.05.2017г.
Доводите на оспорващото
дружество, релевирани при първоначалното разглеждане на спора се поддържат и
пред настоящия състав на съда, като основното възражение е насочено срещу
изводите на РО за липса на реално осъществена вътреобщностна доставка на стоки
– твърди се наличие на всички изискуеми от закона документи, удостоверяващи наличието на ВОД, поради счита, че е налице хипотезата на чл.53, ал.1 на ЗДДС за
облагане с нулева ставка.
Формиран е петитум с искане за
отмяна на Ревизионен акт № ********* / 07.02.2014г. издаден от органи по
приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 200 / 09.06.2015г. на
Директора на Дирекция „ОДОП” Варна. Претендират се и разноски.
Представената писмена защита
възпроизвежда изцяло релевираните вече
доводи, като изхождайки от легална дефиниция за ВОД, дадена в чл. 7,
ал.1 на ЗДДС, счита за спорни между
страните само две от визираните там
предпоставки, а именно : доставката да е
възмездна, (по арг.на противното от §1, т.8 ДР на ЗДДС) ; стоките да се
изпращат или транспортират от територията на страната до територията на друга
държава- членка на ЕС.
Относно първия спорен въпрос:
твърди за доказана предпоставката за
възмездността на доставката, тъй
като имало частично плащане по Фактура №
049/08.03.2013 г. от Т. Александров. От друга страна възмездният характер на
доставката произтичал от дълготрайните търговски отношения между „Кедър 2012“
ЕООД и „Тенхокомерц“ЕООД. Неплащането на даден сделка не компрометирало
нейния възмезден характер. Въпреки
липсата на писмен договор за доставката
на стоки, то според оспорващото дружество редовността на счетоводните запсвания
за издадените във връзка с тези отношения фактури могат да се приемат като
доказателства между търговци за установяване на търговски сделки.
Твърди се, че превозът на процесните
стоки е за сметка на купувача – „Технокомерц“ ЕООД, Румъния при условия на
доставката EX WORK. Твърдението за осъществен транспорт на същите
до територията на друга държава – членка
аргументира с упоменаването на товарните и разтоварни пунктове, с
наличието на неоспорими доказателства, че фирмите превозвачи са собственици или
ползватели на посочените в ЧМР-тата
товарни автомобили. Като потвърждение за извършен превоз на процесните стоки до
друга държава-членка изтъква данните от извършена насрещна проверка на „Бревис“
ООД Дулово, установяващи превоза на същите от гр.Варна до склада на фирма
„Айсберг“ ЕООД Русе, в който част от тях
били държани на отговорно пазене. Въз основа на така изложеното се
заключава, че представените ЧМР са документи, годни да установят сключването на
договор за международен превоз на стоки.
Ответникът счита жалбата за неосноватена и
пледира за
отхвърлянето й Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Предмет на настоящото съдебно
производство e Ревизионен акт № ********* / 07.02.2014г.
издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, с който на дружеството за
данъчни периоди м. 03, 04 и 05.2013г. е начислен ДДС в размер общо на
68 448.58лв. и за
невнесените в срок задължения за данъци са начислени лихви.
Фактите установените при първоначалното разглеждане на спора, приети и
от настоящия съдебен състав са следните: ЕООД «Кедър 2012» е вписан в търговския регистър от 2011г.,
регистриран е по ЗДДС от 2011г., като през ревизирания период извършва като основна дейност търговия на едро.
През
данъчни периоди м.03, 04 и 05.2013г. дружеството извършва продажби
на стоки към „Техно комерц” ЕООД- дружество регистрирано в Румъния. Предмет на доставките са плат
трико, хастар, плат синтетика перде, шевни материали, прежда. От ревизираното
лице са представени фактури, приемо-предавателни протоколи подписани за
получател от Т.А.А. и К.М.Д., Договор за доставка на стоки от 15.05.2012г.. От
представените от ревизираното лице международни товарителници се установява, че
превозът на стоката е осъществен от „Приста MX” ЕООД и
от ЕТ „Пламък - П Н ”.
При
извършените насрещни проверки на превозвачите са представени изисканите им
документи – фактури за транспортна услуга, ЧМР, пътни листи, тахошайби,
заплатени такси на Дунав мост, плащане по фактурите, счетоводни справки,
свидетелства за регистрация на превозни средства, лиценз.
В хода на друго ревизионно
производство на ЕООД «Кедър 2012» е извършена инвентаризация на стопанисвания
от дружеството склад, като с протокол от 30.04.2013г. при проверка на място не
са установени налични стоки в склада, който е заключен.
В счетоводството на дружеството
се отчитат стоки на отговорно пазене на стойност 279 446,32лв. към
01.04.2013г. Представени са стокови разписки и приемо-предавателни протоколи за
предаване от управителя на ЕООД «Кедър 2012» на К.Д. – управител на ЕООД
„Айсберг“, който приема стоките на отговорно пазене в склад в гр.Русе.
При извършена насрещна проверка на
ЕООД „Айсберг“ управителя декларира писмено, че към 30.04.2013г. няма и не
съхранява стоки на отговорно пазене, собственост на ЕООД «Кедър 2012».
Представен е договор за наем на склада с наемодател Р К , липсва плащане по
този договор.
Извършен е обмен на информация с
румънската данъчна администрация, при което са получени два отговора. По
запитване от 12.11.2012г. е установено,че „Техно комерц” ООД е с управител А С А.
и основен предмет на дейност търговия на едро с млечни продукти, яйца и
мазнини. При посещение на декларирания адрес на дружеството не е открит негов
представител. В офиса на данъчната администрация се явява К.Д., представляващ
упълномощено лице, като са представени документи за извършените от румънското
дружество вътреобщностни придобивания през 2012г. Твърди се, че дружеството има
нает склад в Гюргево, но не е представен договор за наем. По запитване от
05.07.2013г. е установено, че от К.Д.
(упълномощен представител на „Технокомерц“ ООД Румъния) са представени фактури, транспортни документи
и фактури за превоз, доставките са декларирани като вътреобщностни
придобивания. Дружеството не разполага с нает персонал, не представя договор за
наем на склад. Установено е, че същите превозвачи със същите превозни средства доставят обратно
стоката в България, като продажби на български дружества на всички получени
стоки е декларирано и от „Техно комерц” ООД
Въз основа на така установеното
органите по приходите приемат, че международните товарителници не представляват
редовни транспортни документи, тъй като не съдържат имена и качество на лицата,
положили подписите при получаване на стоката, частични данни за мястото на
товарене и разтоварване, поради което и процесните стоки не са напуснали
територията на страната, следователно не са налице предпоставките на закона за
наличие на ВОП, доставките са на територията на страната и облагаеми с ДДС,
като с ревизионния акт той е начислен.
В хода
на съдебното производство са представени нови доказателства – счетоводни
справки от счетоводството на жалбоподателя и квитанции за заплатени такси за
преминаване на мост Русе-Гюргево. Те свидетелстват за изпълнение на друго задължение, наличието им не води до
извода, че платената пътна такса е именно по повод транспортирането на
конкретно описаната в процесните фактури стока
по вид и количество от територията на Република България до Румъния.
Във връзка с направеното от
ответника още на 30.11.2015 г. оспорване на изброените на л. 579-580 ЧМР, придружаващите ги приемо-предавателни протоколи и стокови
разписки , и на пълномощното за
упълномощаването на Т.Александров, по
делото беше проведена Съдебно- почеркова експертиза.
По т.1 от заключението експертът заключава, че
подписите, положени в графа 24 „стоките получени“..(кл.24) на изследваните международни товарителници от
08.03.2013 г. 16.03.2013 г.; 25.03.2013 .; 30.03.2013г.;23.04.2013;27.04.2013; 18.04.2013;13.04.2013;08.04.2013;03.04.2013;
07.05.2013;09.05.2013;10.05.2013 г. не са изпълнени от К.М.Д. и от Т.А.А..
По т.2 посочва, че
за „Приел“ от името на румънското
дружество в приемо-предавателните протоколи от
датите 08.03.2013г. 25.03.2013 .; 30.03.2013г. подписите са изпълнени от
Т.А.А..
В т.3 относно изследваното копие
на пълномощно упълномощител К.М.Д. и
упълномощен Т.А.А. посочва, че подписът
за „упълномощител“ вероятно не е на К.Д.,
като в открито съдебно заседание аргументира заключението си в тази част
с изследваните детайли на подписите, както и с тези на взетите сравнителни
образци.
Този си извод експертът потвърди
и при повторно изслушване след
изследване на оригинала на пълномощното,
приложен по адм.д. № 3373/2017 г., изискано служебно за целите на експертизата.
Констатирано е в заключението и
че подписите в приемо-предавателните протоколи от : 03.04.2013; 08.04.2013;
13.04.2013; 18.04.2013 и 23.04.2013 г. са положени от същото лице, положило подписа под името на К.Д. в
изследваното пълномощно, но не е на Д..
При тази фактическа установеност
съдът прие от правна страна следното:
Легалната дефиниция за вътреобщностна
доставка се съдържа в чл. 7, ал.1 от ЗДДС - доставка на
стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до
територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено
лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в
друга държава членка. С Директива 2006/122 е предоставено на държавите-членки правото да
определят документите за доказване на извършването на вътреобщностни доставки.
В разглеждания случай за да се приеме наличие на осъществена от ревизираното дружеството ВОД,
претендираното освобождаване от ДДС на вътреобщностната доставка на
стоки става приложимо само когато правото на разпореждане като собственик със
стоката е прехвърлено на получателя на доставката и доставчикът докаже, че тази
стока е изпратена или превозена в друга държава членка и че вследствие на това
изпращане или превозване стоката е напуснала физически територията на държавата
членка на доставката.
В разглеждан
случай основният спор се свежда до еднозначен отговорна въпроса
изпратена/транспортирана ли е стоката
от територията на страната до
Гюргево-Румъния.
Транспортът по декларираните
от ревизираното дружество ВОД с получател „Технокомерц“ ООД Румъния е за сметка на получателя, а това определя документите, удостоверяващи наличието на ВОД -
транспортен
документ или потвърждение. Проведената СПЕ установи безспорно, че изследваните
международни товарителници (ЧМР) в клетка 24 „стоките получени“ не съдържат подписа на К.Д. като пълномощник
на представляващия „Технокомерц“ ООД, нито на Т.А.А., за който правилно е прието от РО, че е лице без ясна представителна власт.
Установява се и
несъответствие в съдържанието на тези ЧМР с това на посочените в тях фактури
относно количествения измерител на стоката – килограми в ЧМР и съответно и в
други мерни единици – в съответните им фактури.
При тези
констатации съдържанието на изчерпателно същите изследвани ЧМР е изцяло опровергано, те не представляват годни доказателства за установяване на
физическото напускане на стоката на територията на Република България и
пристигането и на територията на Румъния.
Неустановените
два факта – на физическото напускане на
стоката на територията на България и на установяването (пристигането) и на територията на Румъния, съдът счита за неосъществени.
Съдът се позовава на решението по дело С-409/04 г. Teleos и др., в което посочено, че вменяването на задължение
на ревизираното лице да представи убедително доказателство за физическото
напускане на стоките на територията на държавата-членка не гарантира правилното
и ясно прилагане на освобождаванията и поставя това лице в положение на
несигурност /т. 51/ в нарушение на основния принцип на правото на ЕС на правна
сигурност, изискващ нормите да бъдат ясни и точни и прилагането им да е
предвидимо за лицата. Спазването на този принцип се постига чрез регламентиране
от националните власти на условията за освобождаване, вкл. чрез списък от
документи, които следва да се представят на компетентните органи /чл. 45 ППЗДДС/.
Не е в противоречие със съюзното право да се изисква от доставчика да вземе
всички мерки, които могат разумно да се очакват от него, за да се увери, че
осъществяваната от него операция не го довежда до участие в данъчна измама. В
случай, че доставчикът е действал добросъвестно и е представил доказателства,
установяващи на пръв поглед правото му на освобождаване на дадена ВОД, е
недопустимо впоследствие националните органи да го задължат да заплати ДДС
върху тези стоки, когато доказателствата се окажат с невярно съдържание, без да
бъде установено участието на споменатия доставчик в данъчната измама /т. 68/.
От същата следва, че отказ на правото на
освобождаване от облагане с ДДС при ВОД е допустимо при наличието на следните
предпоставки - когато доставчикът не е изпълнил предвидените от закона
задължения в областта на доказването или когато е бил недобросъвестен т. е. е
знаел или е трябвало да знае, че осъществяваната от него операция е част от
извършвана от приобретателя измама. Обстоятелствата, че доставчикът е действал
добросъвестно, че е взел всички необходими мерки, така че те да изключват участието му в измама
представляват важни фактори за определяне на възможността този доставчик да
бъде задължен да заплати впоследствие ДДС.
В случая съдът прие за неосъществени фактите
на транспортиране на стоките извън
територията на страната и на пристигането им в Румъния –Гюргево.
Видно от получените отговори по линията на
международния обмен от Румъния дружеството получател „Технокомерц“ ООД не осъществява търговска дейност, не разполага със складова база и персонал,
което опровергава твърдението за предадена
от доставчика и получена от купувача стока.
Извод
за действително осъществяване на доставките, не може да се направи само
въз основа на съставения първичен счетоводен документ - фактура, без да са
ангажирани, други безспорни доказателства за фактическото осъществяване на
процесните доставки. Практиката на Върховния административен съд по този въпрос
е еднопосочна - притежаването на редовно издадени данъчни фактури и тяхното
осчетоводяване при доставчика и получателя на стоката не е достатъчно да
обоснове извод за реалност на отразените в тях стопански операции. В тежест на
ползващия се от правата по тези документи е да докаже, че отразените в тях
стопански операции са действително осъществени, като стори това посредством
писмени доказателства, ползващи се с несъмнена достоверност. Недоказаната
доставка, макар и документално оформена и отразена в счетоводството, не поражда
права за данъчно задълженото лице, както по отношение на косвени, така и по
отношение на преките данъци. Законът при всички случаи, независимо дали се
касае за определяне на косвени или на преки данъци изисква, преди всичко,
доказателства за действителното осъществяване на доставката.
Предвид изложените аргументи, изследваните в ревизионното производство
фактури не удостоверяват осъществени ВОД по смисъла на чл. 7, ал.1 от ЗДДС и възникнало данъчно събитие по смисъла на ЗДДС
Както вече се каза задължение на доставчика е
да докаже, че е действал добросъвестно, като е взел всички мерки, които могат
разумно да се изискват от него, за да се увери, че осъществяваната от него
операция не го довежда до участие в данъчна измама /т. 65 - 66 от решение на СЕС от 27.09.2007 г. по дело №
С-409/04 Teleos и т. 48 от решение на СЕС от 06.09.2012 г. по дело №
С-273/11 M. G. K./. Ревизираното лице
носи доказателствената тежест, че посочената стока е изпратена или
транспортирана в друга държава членка и вследствие на това изпращане или транспортиране
същата стока е напуснала физически територията на държавата членка на
доставката /решение на СЕС от 27.09.2007 г. по дело № С-409/04 Teleos и т. 31 от решение на СЕС от 06.09.2012 г. по дело №
С-273/11 M. G. K./. В случая ревизираното дружество не се е справи и с
тази доказателствена тежест, нещо повече – не се и твърди, че такива
превантивни мерки са били осъществени, предвид
поддържаната защитна теза за липса на такова законово разписано задължение.
Предвид изложеното доводите на ревизираното
дружество за незаконосъобразно проведено
ревизионно производство и неправилно отказано право на възстановяване на данъчен кредит в размер на
18 778.04 лв. за данъчни периоди м.март, април, май 2013 г. и са определени
данъчни задължения в размер на 68 448,58 лв. главница и 6 598,09 лв. лихви, за
неоснователни и недоказани.
Предвид приетия по спора краен правен
резултат и своевременно направеното от
процесуалния представител искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение съдът го намира за основателно
и следва да бъде уважено в размер, съобразен с чл. 8, ал.1, т.4 т Наредба №
1/2004 г.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 160 и 161, ал.1 от ДОПК, съдът,
ОТХВЪРЛЯ жалбата на «Кедър 2012»
ЕООД с адрес на управление гр.Варна, ул.“Топра Хисар“ № 13, ЕИК
********* представлявано от управителя К.К. против Ревизионен акт № ********* /
07.02.2014г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с
Решение № 200 / 09.06.2015г. на Директора на Дирекция „ОДОП” Варна, с който за данъчни периоди м. 03, 04 и 05.2013г. на дружеството е начислен ДДС в размер общо на
68 448.58лв. и лихва в размер от
6598.09 лв.
ОСЪЖДА «Кедър 2012» ЕООД с адрес на
управление гр.Варна, ул.“Топра Хисар“ № 13, ЕИК ********* представлявано от
управителя К.К. да заплати на Дирекция "ОДОП" гр. Варна при ЦУ на НАП
сумата от 2781.40 лв.(две хиляди
седемстотин осемдесет и един лев 40 ст.), представляваща юрисконсултско
възнаграждение сторени пред настоящата съдебна инстанция, както и сумата от
2801.40 лв. (две хиляди осемстотин и един лв. 40 ст.) представляваща
разноските, сторените по адм. д. №
2834/2015 г.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд в 14 - дневен срок
от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:……………..