РЕШЕНИЕ
№ 2343
гр. София, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20211110147407 по описа за 2021 година
Предявени са установителни искове с правно основание по чл. 422 ГПК вр.
чл. 59 ЗЗД и чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.
Производството е образувано по постъпила искова молба от „Топлофикация
София“ ЕАД срещу „Вавилон 2001“ ЕООД след развило се заповедно производство по
ч. гр. дело № 40288/2021 г. по описа на СРС.
Ищецът „Т София“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
за изпълнение на парично задължение срещу „В 2001“ ЕООД за сумите от: 685,64
BGN /шестстотин осемдесет и пет лева и 64 стотинки/, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г.,
ведно със законна лихва от 08.07.2021 г. до изплащане на вземането, 88,76 BGN
/осемдесет и осем лева и 76 стотинки/ мораторна лихва за периода от 31.07.2018 г. до
25.06.2021 г., 13,64 BGN /тринадесет лева и 64 стотинки/, представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2018 г. до 29.02.2020 г.,
ведно със законна лихва от 08.07.2021 г. до изплащане на вземането, 1,55 BGN /един
лев и 55 стотинки/ мораторна лихва от 31.07.2018 г. до 25.06.2021 г., държавна такса в
размер на 25,00 BGN /двадесет и пет лева/, юрисконсултско възнаграждение в размер
на 50,00 BGN /петдесет лева/.
След указание до заявителя, последният е предявил установителни искове за
вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът „Т София“ ЕАД твърди, че между него и ответника не е налице договор за
доставка на топлинна енергия, но дружеството е доставяло топлинна енергия до обект,
собственост на ответника. Твърди, че доставената енергия е използвана за небитови
нужди. Сочи, че ответника е клиенти на ТЕ с адрес на топлоснабдения имот: гр. София,
бул. надземен /6 жилищен/, ат. 4, аб.№ . Твърди, че ответникът с получаването на
доставените количества ТЕ и незаплащането им, предвид липсата на договор между
1
страните, се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца. Моли съда да установи
съществуването на претендираното вземане така както е установено в заповедното
производство. Признава, че в хода на производството ответникът е заплатил сумата от
общо 699,28 лева от процесните вземания, като претендира остатъка. Претендира
разноски.
В срочно подаден отговор ответникът оспорва частично предявените искове.
Представя доказателство за заплатени в хода на процеса суми в размер на 685,64 лева и
13,64 лева, като сочи, че с тях са погасени претендираните главници за топлинна
енергия и дялово разпределение. Оспорва дължимостта на претендираните суми за
лихва за забава, поради факта, че същият не е бил в забава за плащането на дължимите
суми.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „Т с“ ЕООД счита, че отчитането и
разпределянето на топлинна енергия в процесния имот е извършено в съответствие с
действащата нормативна уредба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете по чл. 422 ГПК вр. чл. 59 ЗЗД:
В тежест на ищеца по предявените искове е да установи обогатяване на ответника
за сметка на ищеца, количеството на реално доставената от ищеца топлинна енергия за
процесния период и размера на нейната цена, както и че през процесния период в
сградата, в която се намира топлоснабденият имот, е извършвана услугата дялово
разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираното вземане.
С проекта за доклад по делото, обективиран в определение № 2327/26.01.2022 г.,
приет за окончателен без възражения от страните, като безспорни и ненуждаещи се от
доказване между страните са отделени обстоятелствата, че: до обекта в гр. София, бул.
ет. 7 надземен /6 жилищен/, , аб.№ собственост на ответника, е доставяна топлинна
енергия от „Т С“ ЕАД в твърдените от ищеца количества, равняващи на процесните
суми, както и че ответникът е заплатил сумата от общо 699,28 лева след образуване на
делото.
Отделените като безспорни обстоятелства се установяват и от събраните в
производството доказателства – справка от Служба по вписванията чрез отдалечен
достъп по данни за процесния имот; нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека № 139, том II, рег. № 2745 по нот. дело № 288/2007 г. по описа на нотариус
Марина Кадънкова с район на действие СРС, както и две преводни нареждания за
платени суми към ищцовото дружество – сумата от 685,64 лева на 22.08.2021 г. и
сумата от 13,64 лева на 15.12.2021 г.
По делото е приет договор, сключен с третото лице – помагач „Техем Сървисис“
ЕООД, за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.
Представени от ищеца са и приложимите през процесния период Общи условия за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди от ищцовото дружество на
потребители в гр.София.
По делото са представени документи, касаещи извършваното от третото лице-
помагач дялово разпределение през исковия период за процесния имот.
Съгласно разпоредбите на § 1, т.43 от ДР на ЗЕ (приложима редакция до
17.07.2012 г.) и § 1, т.33а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) потребител на енергия
2
или природен газ за стопански нужди, респ. небитов клиент, е физическо или
юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и
технологични нужди или природен газ за небитови нужди.
Разпоредбата на чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ регламентира, че продажбата на топлинна
енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени
между топлопреносното предприятие и потребителя на топлинна енергия за небитови
нужди. Това е предвидено и в чл.1, ал.2 от Общите условия за продажба на топлинна
енергия за стопански нужди, действащи към исковия период. Липсва спор между
страните, че писмен договор между тях не е сключен, поради което ищецът не може да
претендира суми за топлинна енергия въз основа на договорни отношения. В този
случай той разполага с иск по чл.59 ЗЗД (в този смисъл са напр. Решение № 261491 от
1.12.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 2828/2020 г., Решение № 2914 от 28.04.2017 г. по в.
гр. д. № 12505/2016 г. по описа на СГС, Решение № 3687 от 26.05.2017 г. по в. гр. д. №
15934/2016 г. по описа на СГС и др.).
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия
в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139 –
чл.148/ и в действалата към процесния период Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./. Топлинната енергия за отопление
на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/.
След образуване на делото ответникът е заплатил сумата от общо 699,28 лева, с
която сума твърди да е погасил претендираните главници. Ето защо исковете за
главници следва да бъдат отхвърлени поради погасяване чрез плащане в хода на
процеса.
Основният спорен въпрос между страните е налице ли е основание за заплащане
на мораторна лихва върху претендираните от ищцовото дружество главници.
По исковете по чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД:
За основателността на исковете за лихва за забава в тежест на ищеца е да
установи, че е налице изискуемо главно задължение, което е останало непогасено през
релевирания от ищеца период на забава. При неоснователното обогатяване липсва
предвиден срок за изпълнение, поради което длъжникът изпада в забава след покана –
арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. От събраните по делото доказателства не се установява такава да
е отправена до ответника. Следователно ответникът не е изпаднал в забава преди
предявяване на претенцията по съдебен ред, с оглед на което исковете за лихва за
забава върху претендираните главници следва да се отхвърлят като неоснователни.
По разноските:
При този изход на спора право за присъждане на разноски възниква и за двете
страни.
Ищцовото дружество има право на разноски, тъй като погасяването на
задължението за главници е станало след образуване на делото. На осн. чл. 78, ал. 1
ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество сумата от
общо 116,42 лева, пропорционално на основателната част от предявените искове,
включваща заплатена държавна такса от 27,86 лева и юрисконсултско възнаграждение
от 88,56 лева.
С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство
3
дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство
съобразно изхода от спора. Издадената заповед за изпълнение включва и вземане за
разноски в размер на 25,00 лева държавна такса и 50,00 лева юрисконсултско
възнаграждение, като съобразно основателната част от исковете, в полза на ищцовото
дружество следва да бъде присъдена сумата от общо 66,42 лева, включваща държавна
такса от 22,14 лева и юрисконсултско възнаграждение от 44,28 лева.
Ответникът не е направил искане и не е представил доказателства за направени
разноски, поради което такива не следва да му бъдат присъждани.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Тя София” ЕАД, ЕИК против „В 2001“ ЕООД, ЕИК
********* искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 59 ЗЗД за сумите от 685,64 лева /шестстотин
осемдесет и пет лева и 64 стотинки/, представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г. и сумата от 13,64 лева
/тринадесет лева и 64 стотинки/, представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.06.2018 г. до 29.02.2020 г., с които ответникът се е
обогатил неоснователно за сметка на ищеца, както и исковете по чл. 422 ГПК вр. чл. 86
ЗЗД за сумите от 88,76 лева /осемдесет и осем лева и 76 стотинки/, представляваща
обезщетение за забава в погасяване на задължението за топлинна енергия за периода
31.07.2018 г. до 25.06.2021 г. и сумата 1,55 лева /един лев и 55 стотинки/,
представляваща обезщетение за забава в погасяване на задължението за дялово
разпределение за периода 31.07.2018 г. до 25.06.2021 г., за които вземания е издадена
заповед за изпълнение по ч. гр. д. №г. на СРС, 33 с-в.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „В2001“ ЕООД, ЕИК ********* да
заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул сумата от 116,42 лева разноски в исковото производство и
сумата от 66,42 лева разноски в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната
на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД .
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4