М О Т И В И
Към решение по НАХД № 690/2013 г. по описа на КРС
По отношение
на обвиняемата К.М.М. е внесено постановление от Р.п.К. за освобождаване от
наказателна отговорност и налагане на административно наказание по реда на
чл.78 А от НК за извършено престъпление по
чл.343, ал.1, б.”Б”, пр.2-ро във вр. с чл.342, ал.1, пр.3-то от НК, за това, че
на 03.06.2013 г. в гр. К., обл. П. при управление на
моторно превозно средство- джип марка „******”, модел „******” с ДК № ****** е
нарушила правилата за движение, а именно: Чл.20
ал.1 от ЗДвП- Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват; чл.20 ал.2 от ЗДвП (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.)- Водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението;и по непредпазливост е причинила на Т.М.Х., ЕГН ********** ***
средна телесна повреда изразяваща се в многофрагментно счупване на дясната
голямо пищялна кост в близка /горна/ част с разместване на фрагментите и
ангажиране на ставна повърхност, счупване на дясната малкопищялна кост в
близката му част, довели до трайно затрудняване на движението на десния крак.
Районна прокуратура К., представлявана в съдебно заседание от прокурора
Свилен Братоев поддържа внесеното предложение, като счита, че вината на обвиняемата
в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение е безспорно
доказана и са налице условията за приложение на чл.78 А от НК. Пледира за
налагане на административно наказание глоба в размер на 1000 лева.
Обвиняемата М., редовно призована, не
се явява. Представлява от защитника и адв. Д., която не оспорва фактическите
положения, описани в постановлението на РП К.. Пледира за налагане на минимално
по размер наказание по реда на чл.78 А от НК.
Съдът
като разгледа делото в рамките на фактическите положения, отразени в
постановлението на РП К. и след преценка на доказателства, събрани по делото,
обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа
страна следното:
Обвиняемата
К.М.М., ЕГН ********** е родена на *** ***. ****,Живуща ***. Същата е правоспособен
вода на МПС, категории „В“ и „М“. Свидетелството и за управление на МПС било
издадено на 07.11.2012 г., като към момента не са и били налагани
административни наказания за нарушения на ЗДвП и ППЗДвП.
На 03.06.2013 г. през деня обвиняемата
К.М. отишла на гости у своя леля, която живеела
в гр. К. на ул.„*****”. Тя пътувала
от дома си в с. С. до гр. К.
с МПС- джип марка „******”, модел „******” с ДК
№ *****.
Около 16:30 часа следобед, тя решила да се прибира в
с. С., качила се в джипа и потеглила по ул.„*****” в посока от
север на юг. Малко потеглянето решила да
намали скоростта и натиснала педала на
спирачката, който обаче потънал и системата не могла да се задейства. Повторила същото действие няколко пъти, като спирачната система не
задействала. Тогава забелязала, че на
таблото на автомобила светнал сигнал „Удивителен". Тъй като джипът бил
с автоматична скоростна кутия, М. направила
опит да премести лоста на режим „паркинг", но не успяла. Тя изпаднала
в паника и поради обстоятелството, че била
правоспособен водач от няколко месеца не се досетила да дръпне лоста на ръчната спирачка и да спре автомобила. Улицата, по която се движила била с наклон, именно, в посоката и на движение. Тя забелязала, че пред себе си и в ляво от нея има хора и решила на кръстовището
с ул.„******” да навие волана
вляво и да се качи на „Арабския
мост", където да забави скоростта си и да се облегне на перилата на моста като
по възможност да спре. Така и
направила. В този момент обаче по моста в посока от изток на запад, върху южния тротоар се движела пострадалата Т.М.Х.
от с. В., която се прибирала от работа. Джипът ударил последната, която прехвърлила парапета на моста и паднала в
речното корито. Джипа продължил движението си в посока изток, ударил се в дърво- топола, което растяло в речното корито, спрял се в него,
като увиснал във въздуха, но не паднал
в реката.
Впоследствие била
извикана спешна помощ, която откарала пострадалата в болница, а М. излязла сама от джипа, тъй като нямала наранявания. Бил извършен оглед на
ПТП, като на водачката била взета кръвна проба. Била назначена химическа
експертиза на кръвната проба, от която се установило, че М. не е употребила
алкохол преди и по време на инцидента.
От заключението
на изготвената по делото съдебно- медицинска експертиза по писмени
данни на пострадалата било установено, че на пострадалата Т. Х. било причинено
многофрагментно счупване на дясната голямо пищялна кост в близка (горна) част с
разместване на фрагментите и ангажиране на ставна повърхност, счупване на
малкия десен пищял в близката му част, довело до трайно затруднение на
движението на десния крак за повече от 30 дни. Уврежданията били травматични и били
причинени в резултат от действието на твърди тъпи предмети с голяма кинетична
енергия, условие, за каквото има при удар на пешеходец от лек автомобил.
Първоначалният удар бил в областта на дясната подбедрица под коляното.
От заключението на изготвената по делото автотехническа
експертиза било установено, че по време на произшествието лекият автомобил,
управляван от обвиняемата е бил с неизправна спирачна система, поради което
водача е нямал възможност да спира автомобила чрез крачната спирачка. По същото
време обаче автомобилът е бил с изправна ръчна спирачка, чрез която същият може
да бъде спиран с намалена ефективност в сравнение с крачната. Възникналата неизправност на основната спирачна система
на лек автомобил марка „******”, модел „******” се изразявала в спукан спирачен
маркуч, поради която при натискане на спирачния педал от маркуча изтичала
спирачна течност и по този начин след загуба на спирачната течност в спирачната
помпа, спирачната система спряла да
функционира. Прието е, че водачът на
лекия автомобил е имал техническа възможност да избегне произшествието със
скоростта, с която се е движил при своевременна реакция и задействане на
ръчната спирачка в момента, в който е възникнала неизправността на основната /
крачна / спирачна система.
Горната
фактическа обстановка се установява от обясненията на обвиняемата М.,
показанията на свидетелите Х., Г. и И., заключенията на изготвените по делото
медицинска и автотехническа експертизи, както и приобщените писмени
доказателства по делото- протокол за оглед на ПТП и приложен към него
фотоалбум, ксерокопие на 3 бр. фискални бонове, декларация от пострадалата Х.,
копие на квитанция за платена потребителска такса, известие за доставяне, фиш
от ЦСМП, платежно нареждане, удостоверение от ТД НАП, 4 бр. входящи номера на
декларации по чл.40 от ЗЗО, протокол за химическа експертиза на кръвта,
протокол за медицинско изследване, справка от ЦСМП Пловдив с приложени към нея
заверени копия на карта за извършен медицински преглед на обвиняемата и
пострадалата, разпечатка от информационно- комуникационната система, справка от
ОДМВР, сектор „ПП“, епикриза на пострадалата, декларация от пострадалата, копия
на лична карта и СУМПС и контролен талон на обвиняемата, свидетелство за
регистрация на МПС- част ІІ, копие от полица за сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, талон за технически преглед на автомобил,
квитанция за платен данък, справка за съдимост и характеристична справка на
обвиняемата.
Събраните по делото писмени и гласни доказателства,
както и заключенията на изготвените експертизи, съдът кредитира при
постановяване на решението, тъй като същите са последователни, безпротиворечиви
и пряко касаещи предмета на доказване по делото. Обсъдени по отделно и в
тяхната съвкупност водят до единствения, категоричен и безспорен извод за това,
че обвиняемата М. е осъществила от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. чл.343,
ал.1, б.”Б”, пр.2-ро във вр. с чл.342, ал.1, пр.3-то от НК.
К.М.М. е субект на престъплението по чл.343, ал.1, б.”Б”, пр.2-ро във вр. с
чл.342, ал.1, пр.3-то от НК. Същата е
наказателно отговорно лице по смисъла на чл. 31, ал. 1 от НК и е правоспособен
водач. Притежава свидетелство за управление на МПС категории „В“ и „М“.
От обективна страна е осъществила изпълнителното
деяние на посочения престъпен състав- нарушила е правилата на движение при
управление на МПС - „******”, модел „******” с ДК № *****.
Обвиняемата е извършила действия с
механизмите на автомобила, по такъв начин, че последният е бил приведен в
движение. При управление на МПС обвиняемата М. е нарушила разпоредбите на чл. 20 ал.1 от ЗДвП- „Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват; и чл.20
ал.2 от ЗДвП- „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението“.
С
предприетите действия от водача на автомобила- обвиняемата М., а именно
управление на автомобила с несъобразена скорост и некронтролирайки го през
цялото време, като е било възможно да го направи, същата е причинил средна
телесна повреда пешеходката Х.. Престъпният
резултат- настъпилата средна телесна повреда е в пряка и непосредствена връзка
с нарушението на правилата за движение от обвиняемата. На пострадалата Т. Х. е
била причинена средна телесна повреда, изразяваща се в многофрагментно счупване
на дясната голямо пищялна кост в близка /горна/ част с разместване на
фрагментите и ангажиране на ставна повърхност, счупване на дясната малкопищялна
кост в близката му част, довели до трайно затрудняване на движението на десния
крак
От субективна страна, М. е извършила
деянието непредпазливо, като
не е предвиждала настъпването на обществено опасните последици, но в
конкретната пътна ситуация е била длъжна и е могла да ги предвиди.
За престъплението по чл.343, ал.1, б.”Б”, пр.2-ро във вр. с чл.342,
ал.1, пр.3-то от НК е предвидено наказание
до три години лишаване от свобода. Обвиняемата М. не е осъждана. От извършеното
от нея не са настъпили съставомерни имуществени вреди, подлежащи на
възстановяване. Деянието е осъществено по непредпазливост. Поради изложеното
съдът прие, че са налице предпоставките на чл. 78 А, ал. 1 от НК и освободи
обвиняемата от наказателна отговорност като и наложи административно наказание
глоба.
Предвиденият от закона размер на това
административно наказание е от 1000 лв. до 5000 лв. Съдът намира, че
справедливото и достатъчно за осъществяване целите за персонална и генерална
превенция, в случая е определянето на административно наказание глоба в размер
на хиляда лева. Изводът на съда е основан на преценката на смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства. Обвиняемата се ползва с добри характеристични данни, на млада възраст
е, оказала е необходима на пострадалата помощ чрез заплащане на здравни
осигуровки, което е позволило на същата да се окаже своевременно квалифицирана
лекарска помощ. Посочените обстоятелства, съдът преценява като смекчаващи
отговорността. Отегчаващи отговорността на обвиняемата обстоятелства съдът не
констатира. Поради изложеното, за извършеното от обвиняемата съдът и определи
административно наказание глоба при превес на смекчаващи обстоятелства в
минималния, визиран в НК размер- хиляда лева глоба.
Във връзка с приложението на
кумулативно предвиденото наказания по чл.343 Г вр. чл.37 ал.1 т.7 от НПК-
лишаване от право да управлява МПС, съдът намира, че предвид наличието на
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства на обвиняемата, размерът на
това наказание следва да бъде определен в близък до минималния, визиран в
закона, а именно три месеца.
Иззетото по делото веществено доказателство-
лек автомобил „******”, модел „******” с ДК № ***** след влизане на решението в сила следва да се
върне на неговия собственик С.П.Д., ЕГН **********,***.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди
обвиняемата да заплати по сметка на ВСС, в полза на бюджета на съдебната власт
сумата от 295 / двеста
деветдесет и пет /, представляваща разноски по делото.
По изложените мотиви, съдът постанови
решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МТ