Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1450/ 04,12,2019 г., гр. Пловдив
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД,
VІІІ граждански състав, в публично заседание на двадесет и шести септември 2019
г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА
ЦВЕТКОВА
при
участието на секретаря ЕЛЕНА ДИМОВА
разгледа
докладваното от съдия СВИРКОВА въззивно гражданско
дело № 1396/2019 г. и прие за установено следното:
Производство
по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано
по въззивна жалба вх. № 32689/20,05,2019г. от Поделение за пътнически превози Пловдив
към „БДЖ – Пътнически превози” ЕООД, ЕИК 1754056470228; против решение №
1501/20,03,2019 г., постановено по гр.
д. № 16642/2018 г. на РС Пловдив, VIII гр. състав, с което е
отхвърлен иска да бъде осъден Д.З.А. с ЕГН **********; да заплати на жалбоподателя сумата от 1606,53 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, които е причинил на
работодателя по небрежност при изпълнение на трудовите си задължения като
„***“.
Жалбоподателят
твърди, че първоинстанционното решение е незаконосъобразно
поради необоснованост и противоречие с материалния закон, както и допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените
правила във връзка с обсъждането и преценката на събраните по делото
доказателства. Въз основа на изложеното то съда се иска да постанови решение, с
което да отмени обжалваното и вместо това да уважи изцяло предявения иск като
присъди на жалбоподателя и деловодните разноски за двете инстанции.
Ответникът
по въззивната жалба Д.З.А. с ЕГН **********; заявява становище за неоснователност на
същата и иска потвърждаване на обжалваното решение.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема следното:
Производството
е образувано по иск с правно основание чл. 203 ал. 1 от КТ вр.
чл. 206 ал. 1 от КТ вр. чл. 210 ал. 3 от КТ. Предявен
от Поделение за пътнически превози Пловдив към „БДЖ – Пътнически превози” ЕООД,
ЕИК 1754056470228; против Д.З.А. с ЕГН **********. От съда се иска дапостанови решение, с което да осъди ответника да заплати
на ищеца сумата от 1606,53 лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди, които е причинил на работодателя по небрежност при изпълнение на
трудовите си задължения като „***“, изразяващи се в повреда на токоснемател, настъпила при произшествие на 16,08,2018 г.
при движението на локомотивен влак № *** с ЕМВ № ***.
Ответникът
оспорва основателността на иска. Признава посоченото произшествие с обслужвания
от него влак при изпълнение на трудовите му задължения, настъпило в резултат на
преминаване на влака (след потегляне от ЖП гара П. )под бетонния мост с вдигнат
токоприемател, от което последвало счупване на токоснемателя. Твърди обаче, че това не се дължи на допусната
от него небрежност, а на техническа повреда, тъй като направил опит за сваляне
на токоприемателя, но „копчето не сработило“.
След
преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на
страните, съдът приема за установено следното:
Безспорно между страните е обстоятелството, че
помежду им съществува трудово правоотношение, по силата на което ответникът изаема длъжността „***“. Безспорно също е това, че на
16,08,2018 г. при движение на обслужвания от ответника локомотивен влак № *** с
ЕМВ № ***, след потегляне от ЖП гара П. е настъпило произшествие – при
преминаване под бетонен надлез токоснемателят остава
вдигнат, в резултат на което последвал удар и токоснемателят
се счупил. От това за работодателя настъпили имуществени вреди.
Спорна между страните е причината за инцидента. Според
ищеца-работодател, произшествието се дължи на обстоятелството, че ответникът не
е спазил сигнала „свали пантографа“ във връзка с чл.
364 от Наредба № 58 за Правила за техническата експлоатация, движение на
влаковете и сигнализацията в железопътния транспорт. Според ответника причината
за инцидента е техническа неизправност на системата за управление и
„несработване“ на техническото средство за снемане на токоприемателя.
В този смисъл са представените от ответника доклади по повод образуваното
производство по проверка причините за произшествието. В доклада от 16,08,2018
г. – деня на произшествието (л. 65 по делото на РС), ответникът сочи: „опитах да сваля пантографа,
но същият отстоя“. В доклада от 05,10,2018 г. сочи, че предприел многократни
опити да свали пантографа посредством ключа за това,
но последният не сработил. Поради малкото оставащо разстояние до бетонния
надлез и обстоятелството, че композицията се управлявала от челния локомотив,
ударът не можел да бъде избегнат.
Според показанията на св. М., управляваният от
ответника при произшествието локомотив е над десет годишен и с него и преди са
се случвали подобни инциденти, при които ключът не е задействал. Следователно
възможно е произшествието, от което за ищеца са настъпили процесните
вреди, да се дължи не на проявена от ответника небрежност, а на технически
причини.
При това положение в тежест на работодателя е да
установи твърденията си, че ответникът е проявил небрежност при изпълнение на
трудовите си задължения и че в пряка причинна връзка с това му поведение е
настъпило процесното произшествие. Такова доказване в
производството по делото не е проведено. Представени са констативни протоколи и
доклади на назначената по повод инцидента комисия от представители на
работодателя. Същите обаче представляват изходящи от ищеца частни документи и
не разполагат с обвързваща съда доказателствена
стойност за изложените в тях констатации и изводи. Събраните гласни доказателства
– показанията на св. Х., сочат установената при работодателя процедура по
проверка техническата изправност, както и липсата на данни преди потегляне на
композицията да е установявана неизправност или повреда по електромотрисния
влак. От показанията се установява също, че ответникът не е направил дори опит
за екстремно спиране при приближаване на бетонния надлез, каквото е бил длъжен
да предприеме при приближаване на препятствие на пътя. Това обаче, само по себе
си, при липса на съдебно-техническа експертиза за установяване техническото състояние
на машината и причините за произшествието, не е достатъчно, за да се приемат за
установени при условията на пълно и главно доказване твърденията
на ищеца, че вредите са настъпили именно поради проявена от ответника
небрежност при изпълнение на трудовите му задължения.
Затова предявеният иск остава недоказан по
основание и следва да се отхвърли. Като е достигнал до същия извод РС е
постановил законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.
На въззиваемия следва да
се присъдят сторените за производството разноски. Същите се претендират в
размер на 500 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение. В тази насока
жалбоподателят е предявил възражение за прекомерност, което настоящият състав
приема за основателно. С оглед действителната правна и фактическа сложност на
делото и предприетите пред въззивната инстанция процесуални действия, на въззиваемия следва да се присъдят разноски в размер на 300
лв.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
1501/20,03,2019 г., постановено по гр.
д. № 16642/2018 г. на РС Пловдив, VIII гр. състав.
ОСЪЖДА Поделение за пътнически
превози Пловдив към „БДЖ – Пътнически превози” ЕООД, ЕИК 1754056470228; да заплати на Д.З.А. с ЕГН **********; сумата от 300 лв. (триста лева),
представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: