РЕШЕНИЕ
Гр.Кърджали, 14.02.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кърджалийски районен съд в публичното съдебно заседание
на двадесет и втори януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Невена Калинова
при секретаря Елеонора Георгиева разгледа докладваното от съдията гр.д. N
1549 по описа за
2018г. и за да се
произнесе, взе предвид:
В исковата молба ищецът В.К.К. твърди,
че с ответника Д.К.К. са братя и помежду им съществуват отношения на доверие,
когато ищецът от м.юни 2004г. до м.октомври 2015г. работи в САЩ като шофьор на
товарен автомобил, след което се завръща в България и има спор с ответника във
връзка с неуредени парични отношения по преведена парична сума чрез банка от
сметка на ищеца в САЩ по сметка на ответника в България от 4 000 щатски долара, предназначена за закупуване на автомобил за нуждите на
баща им, по уговорка за това в началото на 2015г., който автомобил да бъде
джип в техническа изправност на цена
между 3 500 и 4 000 щатски долара, без да
е постигнaто съгласие за други характеристики
на вещта. Твърди, че за целта от своя доларова сметка в САЩ, банка CHASE, изпраща сума от
4 000 щатски долара по сметка на ответника в ОББ АД, която ответникът
изтегля на датата 24.03.2015г. в размер на 3 972 щатски долара, равняваща се на
7 019.72 лв., и на същата дата ответникът закупува описания в исковата молба автомобил за сумата от 500
лв. с договор с нотариална заверка на подписи, но след това не спазва
уговорката да прехвърли собствеността на автомобила на баща им, който обаче
въпреки това ползва
автомобила.Последният предава на ищеца ключовете и документите за автомобила,
когато ищецът се завръща от САЩ.По причина, че автомобилът е закупен със
средства на ищеца, първоначално ответникът отказва поканата на ищеца да му
прехвърли автомобила, но след подадени жалби в РУ-Кърджали прехвърлянето е
осъществено на 04.01.2018г. с договор за сумата от 500 лв.Така след тези две
сделки у ответника остава сумата 7 019.72 лв., която той отказва да върне
на ищеца.Ищецът претендира ответникът да се
осъди да му заплати тази сума като неотчетени парични средства във връзка с
възложената му поръчка да закупи автомобил, ведно със законна лихва от
предявяване на иска и разноските по
делото.В съдебно заседание ищецът лично и с адвокат пълномощник поддържа
предявения иск. Във връзка с възраженията на ответника, ищецът обяснява, че в началото на 2015г. брат му получава две суми по 4 000 долара –
едната е изпратена лично от ищеца на 06.03.2015г. по сметка на ответника в ОББ,
а другата му е дадена на 08.01.2015г. от
майка му. Сочи, че не знае коя от двете суми ответникът използва за закупуване
на автомобила, но изпратената сума от 4 000 долара на 06.03.2015г. е изтеглена
от ответника на 24.03.2015г с цел покупка на автомобил, като същевременно е изпращал
и други суми по сметка на майка си, които претендира по друго дело в Окръжен
съд Кърджали като заем.В съдебно заседание адвокат пълномощникът на ищеца сочи,
че в началото на 2015г ответникът получава две суми, едната от които е на
06.03.2015г., която не е процесната. Процесната сума е част от сумите, които са
изпращани на майката на страните по делото и това е видно от извлечението по
доларовата сметка/на майката на страните/, и в този смисъл допълва исковата
молба, че на ответника са платени две суми.
Ответникът в срока по чл.131 от ГПК чрез адвокат П.,
осъществяваща безплатна правна помощ, предоставена при условията на чл.23, ал.3
от ГПК, оспорва иска при възражения, че получава единствено и само един път
сума от 4 000 щатски долара, на датата 06.03.2015г., като подарък, процесна по
друго дело в Окръжен съд-Кърджали.Оспорва, че представеното към исковата
молба нареждане от 24.03.2015г.
установява, че ответникът получава от ищеца сума от 4 000 щатски долара, отрича
това да е вярно, както и да има задължение към ищеца във връзка със закупуване
на описания в исковата молба автомобил, с оглед обстоятелството, че закупен от
самия него МПС прехвърля на ищеца с
договор за закупуване на МПС.Претендира за отхвърляне на иска.В съдебно
заседание лично и с адв.П. поддържа възраженията срещу иска.
Районният съд като
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за
установено следното:
Между страните, освен настоящото дело, се води и друго
дело в ОС-Кърджали -гр.дело N 108/2018г., като възражението на ответника по чл.126, ал.1 от ГПК съдът прие за неоснователно с оглед
представените писмени доказателства
относно основанието на предявените искове пред Окръжен съд-Кърджали от
ищеца срещу ответника, в частност относно претендирана от ищеца спрямо
ответника сума от 4 000 щатски долара, която в образуваното пред Окръжен съд-Кърджали
дело ищецът твърди, че е дадена на ответника на заем, което се установява от издаденото
Удостоверение от Окръжен съд-Кърджали с изх.N 56/09.01.2019г., искова молба с вх.
N
1511/30.04.2018г., въз основа на която е образувано
гр.дело N 108/2018г. на Окръжен съд-Кърджали, в която изрично са направени твърдения, че на
ответника от ищеца е дадена освен претендираната като заета сума, и друга сума,
предназначена за закупуване на автомобил марка Нисан Патрол с рег. N К 3093 ВВ, изпратена от ищеца по банкова сметка ***, която не е процесна и
не се включва в предмета на делото пред Окръжен съд-Кърджали.
По настоящото дело ищецът претендира
сумата от 4 000 щатски долара, в частност сумата реално получена от ответника
след удържане на съответните такси и комисионни, а именно 3 972 щатски долара в
левовата им равностойност от 7 019.72 лв. като неотчетени средства във
връзка с договор за поръчка за закупуване на лек автомобил, по която причина извод, че е налице
идентичност между настоящия иск и иска, по който е образувано гр.дело N 108/2018г. на Окръжен съд-Кърджали не може да се направи, т.к. макар страните да са
еднакви, то исковете нямат едно и също основание и съответно петитум.
С Искане за банков международен превод до банка CHASE В.К. нарежда от
своя сметка банков превод на 06.03.2015г. за сума 4 000 щатски долара, изпълнен на същата дата по
сметка на получателя Д.К., с номер на сметка ***,
ОББ АД, гр.София, България.От
последно посочената сметка Д.К.К. изтегля на каса/в брой/ на 24.03.2015г.
сумата 3 972 шатски долара в левовата им равностойност от 7 019.72
лв.На 24.03.2015г. Д.К.К. купува от Г.Х.Г. и К.И.Г. с договор с нотариална
заверка на подписите на страните
автомобил, марка и модел „Нисан Патрол“ с рег. N
В 1977 ВА, Рама JN10KYY60U0006269,
двигател
RD28434106X, цвят тъмно зелен
металик, за сумата 500 лв.По взаимни обвинения между страните, материализирани
в жалби, са образувани преписки с вх. NN 194700-5745/13.12.2017г. и 194700-5744/13.12.2017г. по
описа на РУ-Кърджали, по които са извършени проверки по чл.67 от ЗМВР,
завършили със съставяне на протоколи за полицейско предупреждение по чл.65 от ЗМВР, и с мнение за прекратяване по чл.24, ал.1 от НПК.В хода на тези проверки
с договор с нотариална заверка на подписите от 04.01.2018г. Д.К.К. продава на В.К.К. описания по-горе
автомобил „Нисан Патрол“ за сумата 500 лв.
От показанията на св.Т. К., майка на страните, се
установява, че в началото на 2015г. изтегля 4 000 щатски долара от
своята банкова сметка ***, получени от ищеца, и предава сумата на ответника,
като не е сигурна, но счита, че сумата е дадена на заем.В тази връзка в съдебно
заседание ищецът представя Извлечение от банкова сметка ***я А. К., от което се
установява, че тя на 08.01.2015г. изтегля 4 000 щатски долара от
наличността по сметката, в която последно преди 08.01.2015г. постъпва сума от
30 000 щатски долара на 02.01.2015г.
От показанията на св. Й. К. се установява, че свидетелят
знае от ищеца, че ищецът изпраща на ответника 4 000 щатски долара за високо
проходим автомобил, който да ползват на село, и такъв е закупен от ответника за
около 4 000 щатски долара-марка Нисан Патрол с изпратени от ищеца пари,
управляван от бащата на страните, след което автомобилът е прехвърлен на ищеца,
защото бащата на ищеца не остава доволен от разходите, необходими за управление
на автомобила.Обстоятелствата около изпращането на сумата и закупуването на
автомобила са обсъждани от свидетеля и ищеца, когато двамата са в САЩ.
В исковата молба ищецът твърди, че по уговорка с
ответника в началото на 2015г. изпраща на ответника 4 000 щатски долара за
закупуване на автобил на баща им, които са изтеглени от ответника на
24.03.2015г.В отговора по чл.131 от ГПК ответникът сочи, че по гр.д. N
108/2018г. на ОС-Кърджали ищецът
твърди, че сумата от 4 000 щатски долара е изпратена на ответника на
06.03.2015г. като заем.Единствената сума от 4 000 щатски долара, която е
доказано по настоящото дело, че ищецът изпраща от своя сметка в САЩ по сметка
на ответника в ОББ АД, каквито са твърденията в исковата молба, е тази по
искане за банков превод от 06.03.2015г.Получаването на сумата се признава от
ответника, но като дарение.В исковата молба, по която е образувано гр.д. N
108/2018г. на ОС-Кърджали ищецът
твърди, че сумата от 4 000 щатски долара, изпратена на 06.03.2015г. от
негова сметка в банка CHASE, САЩ, по сметка на ответника, е изпратена като заем, и
претендира връщането й на основание чл.240, ал.1 от ЗЗД, като същевременно
заявява и, че сума за закупуване на автомобил „Нисан Патрол“ е изпратена по
сметка на ответника, но тя не е предмет на делото.Тези твърдения на ответника
имат доказателствено значение, тъй като представляват признания за неизгодни за
него факти, с оглед заявените в исковата молба по настоящото дело
обстоятелства, от които черпи изгодни за себе си последици, тъй като със същата
се заявява сключен договор за поръчка, за изпълнението на който е изпратена
парична сума, изтеглена от ответника на 24.03.2015г..Промяната на твърденията
на ищеца в съдебно заседание, че не знае кои точно пари са използвани от
ответника за изпълнение на поръчката-дали тези, които изпраща на 06.03.2015г.
или тези, които изпраща по сметка на майка си в началото на 2015г. не е
релевантна, тъй като последните не са заявени в исковата молба и съответно не
могат да служат като такива за правопораждащите правото на иск факти, доколкото
искът не се основава на тях, предвид и, че ответникът в срока по чл.131 от ГПК
се защитава по заявените в исковата моба обстоятелства.Именно в подкрепа на
заявените обстоятелства пред ОС-Кърджали ищецът представя искането за банков
превод от 06.03.2015г., което впоследствие както той, така и ответникът
представят по настоящото дело, но в хода на делото, а не като част от
доказателствата към исковата молба и отговора на исковата молба.Недопустимо е
при условията на чл.143, ал.2 от ГПК поясняване и допълване на исковата молба с
нови факти, които не са заявени като основание на иска, и за каквито ответникът
не възразява, а именно, че друга сума от 4 000 щатски долара е изпратена
на ответника, но чрез трето лице и по
сметка на това трето лице, и възможно е същата да е използвана за покупка
на уговорения автомобил, за която сума пък това трето лице, разпитано като
свидетел сочи, че вероятно предава същата на ответника като заем.Така доказателствата
за изпратени суми по банкова сметка *** трето лице на ответника не са
релевантни по отношение установяване на твърденията в исковата молба, тъй като
същите са за сума изпратена по сметка на ответника, изтеглена на конкретно
посочена дата в исковата молба и послужила за постигане на уговорената цел. Няма
признание от страна на ответника, че сумата от 4 000 щатски долара е
получена за закупуване на автомобил по поръчка на ищеца, с уговорка автомобилът
да се прехвърли на бащата на страните, респ. да се закупи направо за него, но
въз основа на доказателствата за нареден банков превод на 06.03.2015г.,
нареждане за плащане от 24.03.2015г., на която дата ответникът купува
автомобил, и показанията на св.Й. К., съдът приема, че с изпратени от ищеца
пари е закупен от ответника автомобил, необходим за нуждите на семейството на
страните, в частност на баща им, който реално ползва автомобила след
закупуването му.Така поръчката е изпълнена и неоспореният договор, който
доказва изпълнението й, доказва и средствата, необходими за изпълнението й - 500
лв.Св. Й. К. установява и, че в изпълнение на поръчката ищецът
изпраща на ответника 4 000 щатски долара и такъв е закупен за такава сума,
които обстоятелства знае от ищеца, но закупуването на автомобила за посочената
от свидетеля сума не се доказва надлежно по делото, и в тази насока ответникът
не прави твърдения и възражения, тъй като с отговора на исковата молба изцяло
отрича твърденията на ищеца, изключая, че в действителност на 06.03.2015г.
получава от ищеца сумата от 4 000 щатски долара.Именно с оглед твърденията
на ищеца, показанията на св.Й. К. и поведението на ответника след получаване на
06.03.2015г. на сумата 4 000 щатски долара, изтеглянето й на 24.03.2015г.
и закупуването на автомобил на същата дата, собствеността на който впоследствие
на 04.01.2016г. прехвърля на ищеца, водят до извод, че ответникът действа по
поръчение на ищеца, и от изтеглената реално сума от 7 019.72 лв., за
изпълнение на поръчката използва сумата от 500 лв., при което разликата от
6 519.72 лв. не е отчетена от него на ищеца в съответствие със задължението
му по чл.284, ал.2 от ЗЗД, същата се задържа без основание и подлежи на връщане
на ищеца, при липса на искане на ответника да му се заплатят направени разноски
за изпълнение на поръчката.В исковата молба не се твърди, че между страните има
уговорка, че правата по изпълнената поръчка следва да се прехвърлят на
възложителя й, и това изрично е конкретизирано от ищеца-че вещта му е
прехвърлена без за това да има предварителна уговорка, но след възникнал спор
за неотчетените парични средства.Последващото прехвърляне на вещта е извън
фактическия състав на договора за поръчка, и представлява нов договор между
страните, по който каузата е постигната чрез възмездно разпореждане с правото
на собственост, при което платената цена е с основание и не подлежи на връщане
от ответника.
Съгласно чл.280 от ЗЗД договорът за поръчка е
споразумение по силата на което довереникът се задължава да извърши за сметка
на доверителя възложените му от последния правни действия.Договорът по принцип
е едностранен, безвъзмезден, консенсуален и неформален.Изключение с оглед
неформалността на договора е предвидено в разпоредбата чл.292, ал.3 от ЗЗД, че
когато поръчката е дадена за придобиване на вещни права върху недвижими имоти
от името на довереника, договорът трябва да бъде сключен писмено с нотариална
заверка на подписите, която хипотеза не е налице.Ответникът извършва
възложените му правни действия като купува движима вещ-автомобил от свое име и
със средства на ищеца, при което правата и задълженията от изпълнението на
поръчката възникват за него. Налице е т.нар.косвено представителство или още
скрит пълномощник, и по арг. от чл.293, ал.3 от ЗЗД договорът е валиден и може
да се доказва с всички допустими по ГПК средства, в т.ч. и със свидетелски
показания, и конкретно тези на св.К., които преценени съвкупно с представения
документ за банков превод от 06.03.2015г., нареждането за плащане 24.03.2015г.
и договора за покупко-продажба на МПС от 24.03.2015г. доказват обстоятелствата,
на които се основава иска, което обосновава правомощие на съда да го уважи до
неотчетения размер на средствата от 6 519.72 лв., които не са използвани са изпълнение на договора за
поръчка, ведно със законната лихва от предявяване на иска на 22.10.2018г., с
отхвърляне на иска до пълния му предявен размер.
Възражението на ответника в хода на устните прения, че сумата
от 4 000 щатски долара е изразходвана изцяло от ответника за закупуването
на автомобил, заявено при условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме,
че между страните е сключен договор за поръчка и сума от 4 000 щатски
долара е предадена на ответника за изпълнението й, е преклудирано.Договорът за
покупко-продажба на МПС от 24.03.2015г. е представен с исковата молба, при
твърдения в същата, че цената на закупената вещ е 500 лв. и получените за
изпълнение на поръчката средства не са отчетени след изпълнението
й.Съдържанието на договора не е оспорено с отговора на исковата молба, същият е
частен подписан документ, ползващ се с формална доказателствена сила,
задължаваща съдът да приеме, че изявленията, които се съдържат в него, са
направени от лицата, които са го подписали/чл.180 от ГПК/, когато
опровергаването на съдържанието на изходящ от страната частен документ не е
допустимо със свидетелски показания/чл.164, ал.1 т.6 от ГПК/.Поради това и
показанията на св.К. не са годно доказателствено средство за установяване на
цена на автомобила, различна от тази, посочена в договора, подписан от
ответника, и то при липса на такива твърдения на страните, които да са част от
предмета на доказване по делото.Показанията на св.К. обаче са годно
доказателствено средство за установяване на договора за поръчка между страните
като договор на стойност по-голяма от 5 000 лв., тъй като договорът е сключен
между роднини по съребрена линия от втора степен, когато съгласно чл.164, ал.1
т.3 от ГПК свидетелски показания са допустими, и в случая крайният извод на
съда за основателност на иска не се основава само на тях.Що се касае до
заявеното от ищеца пред ОС-Кърджали, че сумата, изпратена на 06.03.2015г. е в
заем на ответника, то това обстоятелство е в предмета на доказване по това
дело, тъй като то не се сочи от страните по настоящото дело, в частност
ответникът възразява, че сумата от 4 000 щатски долара му е изпратена като
дарение, но такова основание в наредения от ищеца банков превод в полза на
ответника не е посочено, а направеното от всяка страна признание на факт се
преценява от съда с оглед на всички обстоятелства по делото/чл.175 от ГПК/, предвид и, че парите следва да бъдат преценявани по тяхната стойност и
при влагането им не е възможно да бъдат разграничени, когато разполагаемата
сума надвишава вложената.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да се възложат съразмерно на уважената част от
иска направените разноски по делото в размер на 260.79 лв. от заплатената и
дължимата по делото държавна такса, и 464.39 лв. адвокатско възнаграждение,
общо 725.18 лв..
Мотивиран от изложеното, Районният съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д.К.К. с ЕГН **********,***, да заплати на В.К.К. с ЕГН **********,***
***, сумата 6 519.72 лв., представляващи неотчетени парични средства по договор за поръчка, изпълнен
на 24.03.2015г., ведно със законната лихва от предявяване на иска на
22.10.2018г. и до до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над сумата 6 519.72 лв. до
пълния му предявен размер от 7 019.72 лв.
ОСЪЖДА Д.К.К. с ЕГН **********,***, да заплати на В.К.К. с ЕГН **********,***
***, сумата 725.18 лв., представляваща разноски по делото.
СЪДИЯ: