№ 1362
гр. София, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА
при участието на секретаря ЦВЕТАНКА СТ. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20211110210365 по описа за 2021
година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на .... срещу Наказателно постановление № 571060 – F589860
от 05.05.2021г., издадено от Заместник Директор на ТД на НАП София, с което на
основание чл.53, ал.1, вр. чл.27 /чл.83/ и чл.3, ал.2 от ЗАНН и чл.74, ал.1 от Закона за
счетоводството /ЗСч/ на Дружеството – жалбоподател е наложена „имуществена санкция“ в
размер на 200 лева (двеста лева) за нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч.
В жалбата се твърди, че поради извънредната ситуация в Р. България Дружеството –
жалбоподател е било в затруднено положение и нямало финансовата възможност да се
консултира с адвокат. На Дружеството – жалбоподател не били известни всички
задължения, свързани с подаване и публикуване на отчетите на предприятието. Според
жалбоподателя задълженията му се изчерпвали с подаването на годишна данъчна
декларация. Заявява се, че в законоустановения срок, отнасящ се за финансовата 2020г., щял
да бъде подаден годишният финансов отчет /ГФО/ за 2019г. Претендира се за явна
маловажност на деянието и тъй като нарушението е за първи път, се иска от съда да отмени
Наказателното постановление или да бъде намалено административното наказание.
В съдебно заседание на 19.10.2021г. жалбоподателят .... се представлява от адв. К.,
който заявява, че поддържа жалбата. С молба вх. № 73040/20.10.2021г. Дружеството –
1
жалбоподател потвърждава извършените от адв. К. действия в съдебно заседание на
19.10.2021г. По време на съдебните прения пред СРС – 10 състав на 17.11.2021г. не се явява
в съда нито адв. К., нито друг процесуален представител на .... и не взема становище по
спора.
Въззиваемата страна НАП се представлява пред СРС - 10 състав от юрк. .... В съдебно
заседание на 19.10.2021г. тя заявява, че оспорва жалбата. По време на съдебните прения
пред СРС на 17.11.2021г. юрк. ... моли съда да остави жалбата без уважение като
неоснователна и недоказана и да се потвърди процесното Наказателно постановление като
правилно и законосъобразно. Процесуалният представител на въззиваемата страна иска, с
оглед изхода на делото, съдът да присъди и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства намира за установено следното от фактическа страна :
От Агенция по вписванията бил изпратен в Централно управление на НАП, а от там в
офис „Младост“ на ТД на НАП София, списък на юридическите лица, които не са подали в
срок годишен финансов отчет за 2019г. Едно от тези юридически лица било Дружеството –
жалбоподател. В ТД на НАП София, офис „Младост“ проверката била възложена на св. ....
Тя направила справка и установила, че изобщо не е бил подаден ГФО за 2019г. на .....
Поради това до Дружеството била изпратена покана за явяване на представител на .... в НАП
за съставяне на АУАН за неподаване в срок на заявление за вписване и представяне за
обявяване в Търговския регистър на годишен финансов отчет за 2019 година.
На 12.02.2021г. в ТД на НАП София, офис „Младост“ се явил пълномощник на .... и
пред него св. Георгиева (в присъствието на св. В. - свидетел на съставянето и връчването на
Акта) съставила Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №
F589860/12.02.2021г. Актът бил издаден срещу .... за нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч –
за това, че Дружеството не е изпълнило задълженията си да публикува чрез подаване на
заявление за вписване и представяне за обявяване в Агенция по вписванията - Търговски
регистър на ГФО за 2019г. в законоустановения срок - до 30.09.2020г. В Акта е отбелязано,
че и към момента на съставяне на АУАН не е подадено заявление за вписване и представяне
за обявяване на ГФО за 2019г. в Търговския регистър.
Актът е връчен на пълномощник на Дружеството на 12.02.2021г. срещу подпис.
Въз основа на АУАН № F589860 от 12.02.2021г. и при същата фактология като
описаната в него, срещу .... е издадено атакуваното Наказателно постановление № 571060 –
F589860 от 05.05.2021г., с което Заместник Директорът на ТД на НАП София, на основание
чл.53, ал.1, вр. чл.27 /чл.83/ и чл.3, ал.2 от ЗАНН и чл.74, ал.1 от ЗСч е наложил на ....
„имуществена санкция“ в размер на 200 лв. (двеста лева) за нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от
ЗСч.
Наказателното постановление е връчено на пълномощник на .... на 01.07.2021г., след
което е обжалвано с жалба, изпратена по пощата до НАП на 07.07.2021г.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на
2
свидетелките Георгиева и В., като и от събраните по делото писмени доказателства,
приобщени към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК – АУАН № F589860
от 12.02.2021г.; плик от жалба; пълномощно; извлечение от Търговския регистър; Заповед №
ЗМФ-644 от 28.08.2020г. на Министъра на финансите; Заповед № 2251 от 28.03.2018г. на
Директора на ТД на НАП София и Заповед № 410.1 от 08.06.2011г. на Изпълнителния
Директор на НАП.
Показанията на свидетелките Георгиева и В. са вътрешно непротиворечиви,
обективни, достоверни и еднопосочни. Те намират опора и в АУАН № F589860 от
12.02.2021г., както и в извлечението от Търговския регистър. Поради това СРС кредитира
изцяло събраните по делото гласни доказателства.
Приложените по делото и цитирани по-горе писмени доказателства се явяват
относими към предмета на спора. Те са обективни и достоверни. Събраният по делото
писмен доказателствен материал е еднопосочен, непротиворечив и информативен. Поради
това съдът го кредитира и го постави в основата на фактическите си изводи, още повече, че
част от писмените доказателства разполагат с доказателствена стойност за посочените в тях
обстоятелства, тъй като изхождат от държавен орган. Така например от приложената по
делото Заповед № 2251 от 28.03.2018г. на Директора на ТД на НАП София се доказва, че Б.
заема длъжността „инспектор по приходите“ в ТД на НАП София, офис „Младост“, което я
прави „орган по приходите“ по смисъла на чл.7, ал.1, т.4 от Закона за НАП и на основание
чл.78, ал.1 от ЗСч. св. Георгиева се явява компетентна да съставя АУАН. Въз основа на
приложените по делото Заповед № 410.1 от 08.06.2011г. на Изпълнителния Директор на
НАП и т.2 от Заповед № ЗМФ – 644 от 28.08.2020г. на Министъра на финансите, както и на
основание чл.78, ал.2 от ЗСч., се доказва, че Светлана Славчева Паунова е заемала
длъжността Заместник Директор на ТД на НАП София и като такава е била оправомощена
от Министъра на финансите да издава Наказателни постановления, вкл. и процесното НП от
05.05.2021г. Гореизложеното означава, че АУАН и обжалваното Наказателно постановление
са издадени от компетентни лица.
Останалите писмени доказателства (АУАН № F589860/12.02.2021г., извлечение от
Търговския регистър, плик от жалба и пълномощно) също следва да се кредитират от съда,
тъй като са обективни и достоверни. Констатациите от Акта намират опора в свидетелските
показания. Извлечението от Търговския регистър има доказателствена сила за посочените в
него обстоятелства. Пликът има достоверна дата на пощенското клеймо, от която следва, че
жалбата срещу процесното НП е подадена по пощата до НАП на 07.07.2021г.
Пълномощното, пък доказва, че АУАН и НП са връчени на пълномощник на Дружеството –
жалбоподател.
Въз основа на АУАН и гласните доказателства СРС – 10 състав установява как е
започнала проверката, на коя дата е установено нарушението и в какво се състои то. Тези
изводи не се опровергават и от извадката от Търговския регистър, приложена на лист 10 от
делото. От общодостъпния сайт на Търговския регистър също е видно, че едва на
04.11.2021г. е бил заявен за вписване и представен за обявяване в Търговския регистър ГФО
3
на .... за 2019 година.
Доколкото доказателствената съвкупност, събрана по реда на ЗАНН и НПК, е
еднопосочна, взаимно обусловена и достоверна, по аргумент от чл.84 от ЗАНН, вр. чл.305,
ал.3, изр.2 от НПК съдът намира, че не се налага по-подробен анализ на събраните по делото
писмени и гласни доказателства и приема за безспорно установена посочената тук
фактическа обстановка.
При така установената фактология, съдът достигна до следните правни изводи :
Атакуваното Наказателно постановление е от категорията на обжалваемите пред
съда административни актове. Жалбата е подадена по пощата в рамките на 7-дневен срок от
получаване на НП и доколкото изхожда от легитимирана страна в процеса, се явява
процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
Въз основа на извършената служебна проверка съдът намира, че при ангажиране на
административно - наказателната отговорност на .... са спазени сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Изрично в Акта и в Наказателното постановление се цитира писмото на Агенция по
вписванията, което е постъпило в НАП на 14.12.2020г. Освен това изрично е посочено в
АУАН и в НП, че проверката е била извършена на 10.02.2021г. Считано от тази дата /която
следва да се приеме за дата на установяване на нарушението и неговия автор/ до датата на
съставяне на АУАН /12.02.2021г./ са минали само няколко дни. Дори и да се приеме, че
нарушението и нарушителят са били известни на НАП по – рано /при получаването на
писмото от Агенция по вписванията – 14.12.2020г. - като първи възможен момент на
извършване на проверката и установяване на нарушението/, доколкото до съставянето на
Акта на 12.02.2021г. са минали по-малко от два месеца, също следва да се приеме, че е
спазен 3-месечният срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН. От датата на извършване на нарушението
01.10.2020г. (първият ден след изтичане на крайния срок, посочен в Акта и в НП за подаване
на заявление за вписване и представяне за обявяване в Агенцията по вписванията –
Търговски регистър на ГФО за 2019г. : 30.09.2020г.) до датата на съставянето на Акта
(12.02.2021г.) са минали по-малко от пет месеца. Между датата на съставяне на Акта и
датата на издаване на процесното НП са минали по-малко от три месеца. Поради това съдът
счита, че в случая административно – наказващият орган е спазил преклузивните срокове за
съставяне на АУАН и за издаване на Наказателно постановление, разписани в чл.34, ал.1 и
ал.3 от ЗАНН.
Лицата, съставили, респ. издали АУАН и НП са компетентни за това - съгласно
приложените по делото и цитирани по-горе Заповеди, чл.7, ал.1, т.4 от ЗНАП и чл.78, ал.1 и
ал.2 от ЗСч.
В случая при съставянето на Акта са били спазени и изискванията на чл.43, ал.1 и
ал.5 от ЗАНН.
Налице е съответствие между цифровото и словесното описание на нарушението в
Акта и в Наказателното постановление. Нарушението е подробно и разбираемо описано. Не
е налице неяснота във фактологията на административно – наказателното обвинение. При
4
съставянето на АУАН и издаването на Наказателното постановление са спазени всички
законово установени реквизити по чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН.
Доколкото след служебна проверка съдът не установи в хода на административно –
наказателното производство при съставянето на АУАН и при издаването на Наказателното
постановление да са допуснати съществени процесуални нарушения, СРС – 10 състав прие,
че следва да разгледа спорът по същество.
От събраните по делото доказателства по безспорен и категоричен начин се
установява, че както до 30.09.2020г., така и до деня на съставяне на АУАН /12.02.2021г./ в
Агенцията по вписванията – Търговски регистър не е бил заявен за вписване и представен за
обявяване ГФО на .... за 2019 година. От сайта на Търговския регистър е видно, че това е
станало едва на 04.11.2021г.
Съгласно действащия към 2020 година чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч, вр. §33 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020г., всички търговци по смисъла на Търговския закон са
длъжни да публикуват чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в Търговския
регистър своя ГФО в срок до 30 септември на следващата година. Това означава, че ГФО за
2019г. на .... /като търговец по смисъла на ТЗ/ е следвало да се заяви за вписване и представи
за обявяване в Агенцията по вписванията – Търговски регистър до 30.09.2020г. и като не е
изпълнено това законово изискване (доколкото ГФО на .... за 2019 година е заявен за
вписване и представяне за обявяване в Търговския регистър при Агенция по вписванията
едва на 04.11.2021г. – според сайта на Търговския регистър) – нарушението по чл.38, ал.1,
т.1 от ЗСч е реализирано от обективна страна.
От субективна страна следва да се посочи, че отговорността на юридическите лица е
обективна и безвиновна.
Без значение за съставомерността на деянието е дали и кога е подадена в НАП
годишната данъчна декларация, както и дали на Дружеството - жалбоподател са били
известни или не всички задължения, свързани с подаване и публикуване на отчетите на
предприятието. Незнанието на закона не извинява никого.
За съставомерността на деяние е важно дали и кога ГФО е заявен за вписване и е
представен за обявяване в Търговския регистър при Агенцията по вписванията, респ. дали за
ГФО на .... за 2019г. това е станало преди или след 30.09.2020г. Ирелевантно е дали
Дружеството – жалбоподател е било в затруднено положение и е нямало възможност да се
консултира с адвокат, тъй като това не са извиняващи обстоятелства. Задължението на
търговеца да подаде заявление за вписване и да представи за обявяване в Търговския
регистър на ГФО за 2019г. произтича от текста на закона, а не от това дали Дружеството е
или не е било правно консултирано. В конкретния казус от показанията на св. Георгиева и
АУАН става ясно, че към 12.02.2021г. от .... все още не са били подали заявление за
вписване в Агенция по вписванията на ГФО за 2019г. От сайта на Търговския регистър е
видно, че това е станало едва на 04.11.2021г. За съставомерността на нарушението по чл.38,
5
ал.1, т.1 от ЗСч е ирелевантно поради какви причини Дружеството не е изпълнило
задължението си. Извънредната ситуация в Р. България заради пандемията от ковид – 19
също не е извиняващо обстоятелство, тъй като то е било взето в предвид от законодателя
като е бил изменен чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч. и е бил увеличен срокът до 30.09.2020г. Поради
това пандемията не следва да се приема за допълнително оневиняващо обстоятелство.
Нарушението е формално – с незаявяването за вписване и непредставянето за
обявяване в Агенцията по вписванията – Търговски регистър на ГФО за 2019г. до
30.09.2020г. нарушението по чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч е довършено. Ирелевантно е дали са
настъпили или не обществено – опасни последици и какви, респ. дали има или няма
ощетяване на държавния бюджет. Без значение за съставомерността на деянието е и фактът
дали ще бъде подаден ГФО за 2019г. в бъдещ момент /както се обещава в жалбата/, тъй като
е важно тяхното подаване в срок. Друг е въпросът, че законоустановеният срок за подаване
на ГФО за 2020г. е до 30.09.2021г., а видно от сайта на Търговския регистър ГФО за 2019г.
на .... е подаден не до 30.09.2021г., а едва на 04.11.2021г., т.е. така даденото в жалбата
обещание, макар и ирелевантно за състава на нарушението, е ясно, че не е било спазено,
което няма как да се приеме, че отговорността на Дружеството се смекчава от посочените в
жалбата аргументи.
Съгласно чл.74, ал.1 от ЗСч който е задължен и не публикува финансов отчет в
сроковете по чл.38 от ЗСч се наказва с глоба в размер от 200 до 3000 лв., а на предприятието
се налага имуществена санкция в размер от 0,1 до 0,5 на сто от нетните приходи от
продажби за отчетния период, за който се отнася непубликуваният финансов отчет, но не
по-малко от 200 лева.
В случая не се твърди нарушението да е извършено при условията на повторност по
смисъла на §1, т.16 от ДР на ЗСч., нито има данни за влязло в сила НП, с което да е било
наложено наказание за същия вид нарушение на ..... Административно - наказващият орган
правилно е приел, че наказанието на .... следва да бъде определено при условията на чл.74,
ал.1 от ЗСч. Страните не са ангажирали доказателства за нетните приходи на .... от
продажби за отчетния период, за който се отнася непубликуваният финансов отчет. Поради
това на Дружеството следва да се наложи минималното фиксирано в закона наказание, а
именно „имуществена санкция“ в размер на 200 лева. Този размер на санкцията е съобразен
и с факта, че няма отегчаващи отговорността обстоятелства, а смекчаващите такива са
единствено това, че нарушението е извършено за първи път.
Наложеният размер на имуществената санкция се явява съразмерен на тежестта на
извършеното нарушение и съобразен със закона. В случая не са налице предпоставките на
чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушението е извършено на 01.10.2020г. (първата дата след
крайния срок – 30.09.2020г.), а нарушителят е подал ГФО за 2019г. в Търговския регистър
едва на 04.11.2021г., т.е. с повече от 13 месеца закъснение. Срокът на закъснението не е
кратък, поради което не следва да се преценява като смекчаващо отговорността
обстоятелство. Задължението по чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч не е било изпълнено дори след като
Дружеството е било поканено за съставяне на АУАН. В конкретния случай не са налице
6
нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. Като
единствено такова се очертава това, че нарушението е първо за жалбоподателя. То е
формално и представлява типична проявна форма на нарушение по чл.38, ал.1 от ЗСч. Като
цяло казусът не представлява отклонение, а по-скоро е типична проявна форма на
нарушение по чл.38, ал.1 от ЗСч. Поради всичко това настоящият съдебен състав не счита,
че е налице маловажен случай и не следва да прилага чл.28 от ЗАНН.
Наложеното с обжалваното НП наказание е в рамките на законовия минимум, поради
което е невъзможно да се удовлетвори претенцията на жалбоподателя за намаляване на
наказанието.
Водим от всичко изложено по-горе настоящият съдебен състав реши, че атакуваното
Наказателно постановление следва да се потвърди изцяло, тъй като е законосъобразно и при
справедлив размер на имуществената санкция, а жалбата на .... следва да се остави без
уважение, тъй като се явява неоснователна.
С оглед изхода на делото и на основание чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН въззиваемата
страна Национална агенция по приходите /НАП/ има право на разноски – доколкото съдът
потвърждава Наказателното постановление и по време на съдебните прения пред СРС – 10
състав процесуалният представител на въззиваемата страна е поискал присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН в настоящото производство
страните имат право да им се присъждат разноски по реда на АПК. Когато страната е била
защитавана от юрисконсулт, както в случая, на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН в полза на
НАП следва да се присъди възнаграждение в размер, определен от съда, който, обаче, не
може да е по-голям от максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/. Според чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на
правната помощ следва да е съобразено с вида и количеството на извършената дейност и да
се определи според Наредбата за заплащането на правната помощ. В чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ пише, че възнаграждението за защита в производства по
ЗАНН /каквото е настоящото/ може да бъде от 80 до 150 лева. В случая по настоящото дело
е имало две /относително кратки/ открити съдебни заседания пред СРС – 10 състав с
участието на процесуален представител на НАП. Казусът не се отличава с фактическа и
правна сложност. Процесуалният представител на НАП не е проявил активност в защита на
тезата си, както в хода на съдебното следствие пред СРС, така и по време на съдебните
прения. Поради това и на основание чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.4 и чл.144 от
АПК, вр. чл.78 от ГПК, вр. чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на НАП юрисконсултско
възнаграждение в размер на минимума, предвиден в Наредбата за заплащането на правната
помощ, т.е. 80 /осемдесет/ лева.
Така мотивиран и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 571060 – F589860 от 05.05.2021г.,
издадено от Заместник Директора на ТД на НАП София, с което на основание чл.53, ал.1,
вр. чл.27 /чл.83/ и чл.3, ал.2 от ЗАНН и чл.74, ал.1 от Закона за счетоводството за нарушение
на чл.38, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството на .... е наложена „имуществена санкция“ в
размер на 200 лева (двеста лева).
ОСЪЖДА нарушителя .... с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление - гр. София,
район „Студентски”, ж.к. „Студентски град“, бл. 61А, с управител и едноличен собственик
на капитала ..., да заплати на основание чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.4 и чл.144
от АПК, вр. чл.78 от ГПК, вр. чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.27е от Наредбата за запращането на
правната помощ на Национална агенция по приходите сумата от 80 /осемдесет/ лева за
направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8