№ 3640
гр. София, 03.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИНА ЕВГ. ГЮРОВА-Д.А
като разгледа докладваното от МАРИНА ЕВГ. ГЮРОВА-Д.А
Административно наказателно дело № 20211110217208 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Л. А., ЕГН **********, срещу наказателно
постановление № 19-4332-015479 от 16.08.2019 г., издадено от Началник сектор към
СДВР-ОПП, с което на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от Закон за движението по
пътищата /ЗДвП/, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 100 /сто/ лева за нарушение на чл. 150 ЗДвП.
С жалбата се моли наказателното постановление да бъде отменено, тъй като
жалбоподателят Л. Н. А. е поставен под пълно запрещение, за което се представя и
настойническа преписка.
В съдебното заседание по решаване на делото по същество, въззивникът,
редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител.
Съдът като разгледа жалбата и изложените в нея съображения, и като
прецени събраните по делото доказателства намира за установено следното от
фактическа страна:
Жалбоподател е Л. Н. А., ЕГН **********, с адрес гр. .... Считано от 11.10.2010
г., за настойник на поставения под пълно запрещение Л. А. бил назначен неговият баща
- НЕ. А., ЕГН **********, за което била съставена Настойническа преписка № РД-94-
00-895/11.10.2010 г.
Л. Н. А. не се води на отчет като правоспособен водач и няма издадено
свидетелство за управление на МПС.
На 22.07.2019 г., около 09:00 ч., в гр. София, по бул. „Александър Пушкин“, с
посока на движение от ул. „Околовръстен път“ към ул. „Иваница Данчев“, Л. Н. А.
управлявал двуколесно ППС, без регистрационни номера и неустановена марка, с рама
L2WM66204KW316003. Движещото се превозно средство било забелязано от
свидетели и срещу № 2 на бул. „Александър Пушкин“ водачът на двуколесното ППС
бил спрян за проверка. При проверката контролните органи изискали от водача на
превозното средство - жалбоподателя А. да представи свидетелство за управление на
моторно превозно средство, но същият не притежавал такова.
1
За констатираното нарушение бил съставен акт за установяване на
административно нарушение № 796307/22.07.2019 г. от В. Д. - „младши
автоконтрольор“ в отдел „Пътна полиция“, Столична дирекция на вътрешните работи,
за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП и нарушение на чл. 150 ЗДвП, приемайки за
установено, че водачът е неправоспособен и ППС не е регистрирано по надлежния ред.
Актът бил връчен на жалбоподателя, непосредствено след съставянето му.
Въз основа на горепосочения акт било издадено атакуваното наказателно
постановление № 19-4332-015479/16.08.2019 г. от Началник Сектор към ОПП-СДВР, с
което на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП, на Л. А. било наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева, за нарушение на чл. 150 ЗДвП.
Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на 19.11.2021 г.
В съдебно заседание са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля
В. К. Д..
Свидетелят поддържа фактическите констатации, отразени в АУАН, като
заявява, че е съставил посочения по-горе АУАН, но няма спомен за случая.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като съответстващи на останалия
доказателствен материал.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства: показанията на свидетеля В. К. Д. и писмените
доказателства по делото, приети по надлежния процесуален ред - справка за
нарушител/водач, настойническа преписка № РД-94-00-895/11.10.2010 г., заповед №
8121з-515 от 14.05.2018 г., заповед № 8121К-9034/02.05.2019 г., заповед № 513з-
2159/24.03.2017 г., постановление на СРП от 30.10.2019 г., НП № 20-4332-
002929/04.03.2020 г. и решение № 20109484/29.04.2021 г.
На основата на така изяснената фактическа обстановка съдът намери от
правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано
лице и срещу акт, който подлежи на проверка, поради което същата е допустима.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
При преценката си за законосъобразност на проведеното
административнонаказателно производство съдът прие, че не са допуснати нарушения
на процесуалните правила, водещи до неговото опорочаване и ограничаващи правото
на защита на нарушителя.
Административнонаказателното производство е проведено законосъобразно,
при съобразяване с изискванията на ЗАНН. Спазени са сроковете за издаване на
АУАН, визирани от разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗАНН. В случая АУАН е съставен на
22.07.2019 г., в деня, в който е установено нарушението от контролния орган. АУАН е
бил предявен за запознаване и подписан от нарушителя, като в 6 - месечния срок по чл.
34, ал. 3 ЗАНН е издадено и обжалваното НП - 16.08.2019 г.
Спазени са предписанията на чл. 42, ал. 1, т. 1 и чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗАНН.
Процесният АУАН е съставен от В. Д. - „младши автоконтрольор“ в отдел „Пътна
полиция“, Столична дирекция на вътрешните работи, като със заповед № 8121з-515 от
14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи полицейските органи в ОПП-СДВР
са оправомощени да съставят актове за установяване на административни нарушения.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 ЗДвП наказателните постановления се издават
от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините
или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. В
настоящия случай НП е съставено от Гергана Владимирова Борисова, която работи на
длъжност „началник сектор“ към СДВР-ОПП, като със заповед № 8121з-515 от
14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, началниците на групи в ОПП-СДВР
2
са оправомощени да издават наказателни постановления.
Налице е словесно описание на нарушението, което съответства на посочената в
АУАН и НП правна квалификация на същото. АУАН и НП отговарят на изискването за
пълно и ясно описание на нарушението. Недвусмислено е посочена датата на
извършване на нарушението - 22.07.2019 г., мястото - бул. „Александър Пушкин“, с
посока на движение от ул. „Околовръстен път“ към ул. „Иваница Данчев“, както и че
жалбоподателят е имал качеството на водач на процесното МПС. Ето защо, съдът
счита, че в обстоятелствената част на АУАН и НП достатъчно конкретно са описани и
индивидуализирани фактите и обстоятелствата от обективния състав на нарушението
по чл. 150 ЗДвП.
Не са налице нарушения на правилата за съставянето на АУАН и неговото
връчване, уредени в чл. 40, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 ЗАНН, доколкото актът е съставен в
присъствието на нарушителя и двама свидетели.
Следователно съдът трябва да разгледа спора по същество:
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за
нарушение на разпоредбата на чл. 150 ЗДвП, съгласно която всяко пътно превозно
средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване,
трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е
индивидуално електрическо превозно средство или превозното средство е учебно и се
управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно
превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т.
3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на
наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4 ЗДвП.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се
установява, че на посочените в наказателното постановление време и място
жалбоподателят е извършил от обективна страна нарушение на чл. 150 ЗДвП, като е
управлявал МПС без да е правоспособен водач.
Въз основа на събрания доказателствен материал, обаче, съдът достигна до извод
относно липсващата субективна страна на извършеното от нарушителя, доколкото при
него бе установена отсъстваща психическа годност.
Съгласно нормата на чл. 33, ал. 1 НК, приложима в
административнонаказателното производство по силата на чл. 11 ЗАНН, не е
наказателноотговорно лицето, което действа в състояние на невменяемост - когато
поради продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието не е могъл да
разбира свойството или значението на извършеното или да ръководи постъпките си.
Законът разглежда понятието невменяемост, като указва на признаци, при
наличието, на които лицето следва да се признае за невменяемо и да се освободи от
наказателна отговорност за извършеното от него обществено опасно деяние. Така
даденият юридически критерий на невменяемостта изхожда от такава степен на
психическо заболяване, която лишава човека от способността да съзнава общественото
значение на извършените от него действия или съзнателно да ги ръководи, поради
което се изключва и неговата отговорност за тях.
В случая от приетия по делото протокол от Настойническа преписка № РД-94-
00-895/11.10.2010 г. се извежда, че жалбоподателят е поставен под пълно запрещение,
поради това, че е диагностициран с параноидна шизофрения и за негов настойник е
назначен баща му - НЕ. А..
С оглед на изложеното дотук, този съдебен състав прие, че към момента на
административното нарушение Л. Н. А. се е намирал в състояние на невменяемост,
поради поставянето му под пълно запрещение. Невменяемостта на дееца по
времеизвършване на нарушението е обстоятелство, изключващо вината. Съгласно чл.
33, ал. 1 НК то е особено качество на субекта, което категорично опровергава тезата,
3
че съответното физическо лице може да носи административнонаказателна
отговорност, тъй като вменяемостта е особеност на психиката и се изразява в
потенциалната възможност за формиране на вина. От своя страна вината е елемент на
административното нарушение, извършено от физически лица, поради което се явява
предпоставка и условие, без което това отношение не може да съществува.
По тези съображения съдът прие, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
По делото не са претендирани разноски.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 19-4332-015479 от 16.08.2019 г.,
издадено от Началник сектор към СДВР-ОПП, с което на основание чл. 177, ал. 1, т. 2
от Закона за движението по пътищата, на Л. Н. А., ЕГН **********, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева за нарушение на чл. 150
ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от
АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4