Решение по дело №941/2021 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 84
Дата: 9 февруари 2022 г. (в сила от 9 февруари 2022 г.)
Съдия: Христо Лазаров
Дело: 20211001000941
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 1 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 84
гр. София, 08.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анелия Цанова
Членове:Христо Лазаров

Николай Ст. Метанов
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно търговско дело №
20211001000941 по описа за 2021 година
Софийският апелативен съд, търговско отделение, тринадесети
състав, в откритото съдебно заседание на първи февруари две хиляди
двадесет и втора година, в състав:

Председател: Анелия Цанова
Членове: Христо Лазаров
Николай Метанов

при участието на секретаря Павлина Христова и като разгледа
докладваното от съдия Христо Лазаров в.т.д. № 20211001000941 по описа на
САС за 2021г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на глава двадесета ГПК – въззивно
обжалване.
Образувано е по въззивна жалба от ищеца – Национална агенция за
приходите/НАП/, чрез В. П., директор на дирекция „Държавни вземания“
срещу решение № 24 от 13.08.2021г., постановено по т.д. № 10/2021г. по
1
описа на Окръжен съд Перник. С обжалваното решение са отхвърлени
обективно и кумулативно съединените искове на НАП за признаване на
установено съществуването на неприети в производството по
несъстоятелност на "Бесттехника ТМ-Радомир" АД /в несъстоятелност/, ЕИК
*********, публични вземания за главници в размер на 572,84 лева и
начислени върху тях лихви за забава в размер на 837,48 лева, с основание за
възникването им – два броя изпълнителни листове от 15.03.2010г., издадени
по влезли в сила съдебни решения по гр.д. 1086/2009г. и гр.д. 1098/2009г. по
описа на Районен съд Радомир.
Въззивникът/ищецът – НАП счита, че обжалваното решение е
неправилно. Твърди, че публичните вземания на държавата са били
установени с влезли в сила съдебни решения по основание и размер през
2010г., поради което давността за тях е започнала да тече от 01.01.2011г. и е
изтекла на 01.01.2021г. Процесните публичните вземания били предявени в
производството по несъстоятелност на ответното търговско дружество на
07.08.2020. Съгласно изменение на разпоредбата на чл. 171, ал. 2 от ДОПК,
публичните вземания не се погасявали, когато били предявени в
производството по несъстоятелност. Моли въззивния съд да отмени изцяло
обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи предявените
искове като основателни. Претендира направените по делото разноски за
двете инстанции.
Въззиваемият/ответникът - "Бесттехника ТМ-Радомир" АД /в
несъстоятелност/, не е подал отговор на въззивната жалба, не се явява в
съдебното заседание и не изпраща представител.
Служебният синдик на "Бесттехника ТМ-Радомир" АД /в
несъстоятелност/ - А.Б. Т. е подал в срок отговор на въззивната жалба. Счита,
че въззивната жалба е неоснователна и обжалваното решение не страдало от
визираните пороци. Твърди, че наведените от въззивника основания за
отмяна на решението, не били подкрепени от събраните по делото
доказателства. Моли въззивния съд да остави без уважение въззивната жалба
и да потвърди обжалваното решение. Не претендира разноски.
Въззивната жалба е подадена в законния срок от надлежна страна по
делото против подлежащо на въззивно обжалване решение, същата е
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
2
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд след служебно извършена
проверка на решението установи, че то е валидно и допустимо в обжалваната
част.
Разгледана по същество въззивната жалба е основателна.
Видно от приетите в първоинстанционното производство доказателства
по делото, се установява, че са налице всички положителни материални и
процесуални предпоставки за съществуването и упражняването на правото на
иск по чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ. С решение № 977 от 05.05.2020г., по в.т.
д. № 3158/2018г., по описа на Апелативен съд София, е обявена
неплатежоспособността на "Бесттехника ТМ-Радомир" АД и е открито
производство по несъстоятелност. Ищецът – НАП е предявил на 07.08.2020г.,
пред съда по несъстоятелността процесните публични вземания. С
определение № 260025 от 27.01.2021г., постановено по т.д. № 83/2017г. по
описа на Окръжен съд Перник, постановено по реда на чл. 692, ал. 4 ТЗ, съдът
по несъстоятелността е изключил от списъка на приетите вземания
процесните вземания за главници в общ размер на 572,84 лева и законни
лихва върху тях в общ размер на 837,48 лева. Определението на съда по
несъстоятелността е обявено в ТР на 27.01.2021г. Исковата молба е подадена
чрез пощата на 10.02.2021г. и е в законосустановения 14-дневен срок по чл.
694, ал. 6 от ТЗ. Препис от исковата молба е връчен на служебният синдик –
А.Б. Т., с което е конституиран като страна по делото от първоинстанционния
съд, на основание чл. 694, ал. 4 ТЗ.
Първоинстанционният съд правилно е установил от доказателствата по
делото фактическата обстановка и страните не спорят, че процесните
публични вземания за главници в размер на 572,84 лева, се установяват от два
броя изпълнителни листове от 15.03.2010г., издадени по влезли в сила
съдебни решения по гр.д. 1086/2009г. и гр.д. 1098/2009г. по описа на Районен
съд Радомир.
Видно от приетото и неоспорено от страните заключение на вещото
лице Б. П., се установява, че върху главниците от 572,48 лева и за периода от
15.03.2010г. до 05.05.2020г., дължимите лихви за забава са в общ размер на
583,74 лева. Законната лихва върху главниците от 572,48 лева и за периода от
06.05.2020г. до 08.07.2020г. са в общ размер на 10,03 лева.
Публичният изпълнител – М. П. е наложил обезпечителни мерки по
3
реда на ДОПК, с четири броя постановления за обезпечаване събиране на
публичните вземания, както следва: изх. № 0191-000097 от 31.08.2012г., изх.
№ 0191-000101 от 15.11.2012г., изх. № 0191/2012/-000161 от 13.09.2013г. и
изх. № 0191/2012/-000163 от 13.09.2013г.
За да отхвърли предявените искове като неоснователни,
първоинстанционният съд е изложил мотиви, че давностният срок започнал
да тече от 01.01.2011г. и независимо от спиранията, абсолютният десет
годишен давностен срок по чл. 171, ал. 2 от ДОПК е изтекъл на 31.12.2020г.,
съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от ГПК.
Въззивният съд приема от фактическа и правна страна, следното:
От фактическа страна е безспорно установено, че сумата от 572,84 лева,
представлява общия размер на изключените от списъка на приетите вземания
публични задължения по чл. 162, ал. 2. т. 6 ДОПК. Тази суми е формирана от
следните вземания: 472,84 лв. – държавни такси и 100 лева разноски за
съдебно-икономически експертизи, присъдени с влезли в сила на 16.02.2010г.
решения на съда по гр.д. 1086/2009г. и гр.д. 1098/2009г. по описа на Районен
съд Радомир. Публично вземане е и претендираната сума от 837,48 лева,
представляваща законна лихва върху главниците за периода от 15.03.2010г.
до 08.07.2020г., на основание чл. 162, ал. 2. т. 9 ДОПК. Изискуемостта на
процесните публични вземания е настъпила на 15.03.2010г., поради което
давностният срок е започнал да тече на 01.01.2011г., на основание чл. 171, ал.
1 от ДОПК. Давността за процесиите вземания е спряла да тече на
31.08.2012г., когато са наложени обезпечителни мерки по реда на ДОПК, на
основание чл. 172, ал. 1, т. 5 ДОПК. Давността е прекъсната с предявяване на
публичните вземанията в производството по несъстоятелност на 07.08.2020г.
и е спряла да тече, по силата на разпоредбата на чл. 685а, ал. 1 от ТЗ.
Съгласно чл. 171, ал. 2 ДОПК с изтичането на 10-годишен давностен
срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е
следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични
вземания независимо от спирането или прекъсването на давността.
Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 3 от ДОПК, когато срокът се брой по
години, изтича на същото число и в същия месец на съответната година и в
процесния случай това е 01.01.2021г.
Съгласно изменението на чл. 171, ал. 2, т. 2 от ДОПК( ДВ бр. 105 от 2020
4
г., в сила от 01.01.2021г.), абсолютната давност не се прилага, когато
вземането е предявено в производството по несъстоятелност. По делото е
доказано, че е налице едно от посочените като изключение обстоятелства по
отношение на процесиите вземания – вземането е предявено в производството
по несъстоятелност на длъжника. Следователно предявените искове за
главници в общ размер на 572,48 лева са доказани по основание и размер, и
вземането не е погасено по давност, поради което следва да бъдат уважени
изцяло.
По иска за законна лихва върху главницата:
Видно от приетото и неоспорено от страните заключение на вещото
лице Б. П., се установява, че върху главниците от 572,48 лева и за периода от
15.03.2010г. до 08.07.2020г., дължимите лихви за забава са в общ размер на
593,77 лева. Следователно предявените искове за лихви са доказани по
основание и до размера на сумата от 593,77 лева, до които следва да бъдат
уважени. Исковете за лихви са неоснователни за сумата над 593,77 лева до
сумата от 837,48 лева, до които размер следва да се отхвърлят.
Въззивникът/ищецът претендира направените по делото разноски за
двете инстанции, но не е представил доказателства, че такива са реално
направени, поради което не следва да му се присъждат.
Въззиваемите/ответникът и синдикът не претендират разноски за
въззивното производство, поради което такива не следва да им се присъждат
за отхвърлената част от исковите претенции.
При подаването на въззивна жалба не се дължи предварително държавна
такса, на основание чл. 694, ал. 7, изр. второ от ТЗ.
С оглед изхода на правния спор по делото, държавна такса за уважената
част от исковите претенции за двете инстанции е в общ размер на 17,50 лева,
която се дължи от масата на несъстоятелността.
С оглед изхода на правния спор по делото, държавна такса за
отхвърлената част от исковите претенции се дължи от ищеца, но доколкото
предмет на иска е установяване на публични вземания на НАП, ищецът е
освободен от нейното заплащане, на основание чл. 84, т. 1 от ГПК.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд,
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ решение № 24 от 13.08.2021г., постановено по т.д. № 10/2021г. по
описа на Окръжен съд Перник, в частта, с която са отхвърлени исковете на
НАП за признаване на установено съществуването на неприети в
производството по несъстоятелност на "Бесттехника ТМ-Радомир" АД /в
несъстоятелност/, ЕИК *********, публични вземания за главници в размер
на 572,84 лева и начислени върху тях лихви за забава в размер на 593,77 лева,
с основание за възникването им – два броя изпълнителни листове от
15.03.2010г., издадени по влезли в сила съдебни решения по гр.д. 1086/2009г.
и гр.д. 1098/2009г. по описа на Районен съд Радомир И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на публични
вземания на Национална агенция за приходите, град София, ул. „Княз
Дондуков“ № 52 по отношение на "Бесттехника ТМ-Радомир" АД /в
несъстоятелност/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в град
Радомир, Индустриална зона, за главници в размер на 572,84 лева и
начислени върху тях лихви за забава в размер на 593,77 лева, и за периода от
15.03.2010г. до 08.07.2020г. включително, с основание за възникването им –
два броя изпълнителни листове от 15.03.2010г., издадени по влезли в сила
съдебни решения по гр.д. 1086/2009г. и гр.д. 1098/2009г. по описа на Районен
съд Радомир.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 24 от 13.08.2021г., постановено по т.д. №
10/2021г. по описа на Окръжен съд Перник, в частта, с която са отхвърлени
исковете на НАП за лихви за забава за сумата над 593,77 лева до 837,48 лева.
ОСЪЖДА "Бесттехника ТМ-Радомир" АД /в несъстоятелност/, ЕИК
********* да заплати от масата на несъстоятелността по сметка на
Апелативен съд град София, сумата от 17,50 стотинки, представляваща
дължима държавна такса за двете инстанции.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7