ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.Хасково, 31.03.2020г.
Административен
съд – Хасково, в закрито съдебно заседание на
тридесет и първи март през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
като разгледа адм.дело №280 по описа за
2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдебното производство е образувано по жалба на А.Р.А. ***
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №20-0271-000128
от 15.03.2020г. на РУ Харманли. Иска се отмяна на оспорената ЗППАМ, както и се
прави искане за спиране изпълнението на.
В срока по
чл.158, ал.1 от АПК оспорващият отстранява
нередовността по жалбата и представя вносна бележка за платена ДТ, ведно
с пълномощно, удостоверяващо представителната власт на пълномощника. С на
изпълнение указанията от Определение от з.з.26.03.2020г. съдът намира, че понастоящем жалбата срещу оспорвания
административен акт отговаря на изискванията за редовност съгласно чл.150, ал.1
и чл.151 от АПК и е допустима. Жалбата е подадена в срок и от лице с правен интерес, както и е
насочена срещу годен за обжалване административен акт, поради което са налице
условията за насрочване и разглеждане на делото в открито съдебно заседание. На
ответника следва да се укаже, че не сочи доказателства относно обстоятелството
към кое звено/сектор/група в РУ към ОДМВР-Хасково е заеманата от него длъжност,
както и че ще следва да допълни административната преписка, като представи по
делото във вид на заверен препис Заповед № и справка за нарушител по отношение
на А.Р.А..
По направеното в
жалбата особено искане с правно основание чл.166 от АПК съдът, като взе предвид твърденията на
оспорващия и като прецени събраните по делото писмени документи, то намира
искането за спиране на допуснатото по силата на закон предварително изпълнение
на оспорвания административен акт за допустимо,
но неоснователно. Оспорената
заповед за прилагане на принудителна
административна мярка е издадена на основание чл.172, ал.1 във вр. с чл.171, т.1
от ЗДвП. Доколкото съгласно чл.172, ал.6 от ЗДвП подадената жалба не спира
изпълнението на приложената административна мярка, то съдът може да спре същото
при условията на чл.166, ал.4 във вр. с ал.2 от АПК. В случая е неприложим чл.60,
ал.5 от АПК, тъй като предварителното изпълнение е допуснато по силата на
закона, а не с разпореждане на органа по реда на чл.60, ал.1 от АПК. За да
постанови спиране на допуснатото по закон предварително
изпълнение на оспорения акт, съдът следва
да установи наличие на основанията по чл.166, ал.2 от АПК, а именно - от
принудителното изпълнение за оспорващия би настъпила значителна или трудно
поправима вреда. В жалбата не се излагат доводи, обосноваващи твърденията на оспорващия,
както и към нея не са представени удостоверяващи доказателства. За да бъде
уважено искането е необходимо представяне на доказателства за това, че съществува вероятност, да настъпят вреди поради изпълнението на
оспорения акт, както и за вида и съответно размера им. Доказателствената тежест за
установяване на факта, че от допуснатото
по силата на закона предварително изпълнение на административен акт би могло да
се причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда е негова. В настоящия случай жалбоподателят не сочи конкретна вреда по вид и размер,
която би претърпял от предварителното изпълнение на административния акт. Твърденията му в тази насока са общи и
неконкретизирани, като не са подкрепени
с доказателства, вкл. не се установяват от документите, съдържащи се в
административната преписка. Доводите, че изпълнението на оспорения акт следва
да се спре, тъй като актът е нищожен, също са неоснователни. Дали един обжалван
административен акт е нищожен или незаконосъобразен такъв, е въпрос по
същество на спора и при произнасянето по чл.166 от АПК е недопустимо
съдът да вземе предварително решение по него, както и на това основание да спре изпълнението му. Невъзможността
жалбоподателя да ползва автомобила в ежедневието, макар и създаващо неудобство за всеки един адресат на акт от
оспорения вид, не представлява „трудно
поправима“ вреда по смисъла на закона, а
именно - имаща такава степен на
въздействие върху същността на
правата на обжалващия, която да прави
възстановяването в първоначалния вид възможно
само в резултат на тежък, сложен и много мъчителен процес. Не се твърди, нито се доказва, че процесният лек автомобил е единствено
средство, осигуряващо издръжка и препитание на жалбоподателя или
че прилагането на незаконосъобразна, респ. нищожна ПАМ спрямо
него, не може да бъде репарирано по общия обезщетителен ред. При
гарантираната от Конституцията и ЗОДОВ обективна отговорност на държавата за
вреди причинени на граждани от незаконосъобразни актове на административни органи и длъжностни лица,
то не би и могло да се приеме, че с допуснатото по силата на закона
предварително изпълнение на заповедта, ще се причинят непоправими, респ.
труднопоправими вреди. Следователно
оспорващият не е доказал
засягане на негов интерес, който да е равен по значимост
на посочените в нормата на чл.60, ал.1 от АПК,
поради което настоящият съдебен
състав приема за недоказани твърденията на жалбоподателя, че от допуснатото по
силата на закона принудително изпълнение биха настъпили значителни или трудно поправими
вреди. Направеното искане за спиране
предварителното изпълнение на заповедта следва да бъде оставено без уважение.
Мотивиран така, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
КОНСТИТУИРА като страни по делото:
Жалбоподател – А.Р.А. ***
Ответник – Младши експерт на длъжност КО при
РУ-Харманли към ОДМВР-Хасково (И Г К).
УКАЗВА на ответника
възможността в 14-дневен срок от съобщението да представи писмен отговор по
оспорването и да посочи доказателства.
УКАЗВА на ответника, че на
основание чл.170 ал.1 от АПК носи доказателствената тежест да установи
съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения административен
акт и изпълнението на законовите изисквания
при издаването му.
УКАЗВА на ответника,
че не сочи доказателства относно обстоятелството към кое звено/сектор/група в
РУ към ОДМВР-Хасково е заеманата от него длъжност, както и че ще следва да
допълни административната преписка, като представи по делото във вид на заверен
препис Заповед № 272з-905/20.03.2019г. на Директора на ОДМВР-Хасково и справка
за нарушител по отношение на А.Р.А..
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 26.05.2020г. -10.00 ч., за която дата и час да се призоват страните.
Определението в тази част не
подлежи на обжалване.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
жалбоподателя за спиране изпълнението на наложената със Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №20-0271-000128 от 15.03.2020г.
на РУ Харманли принудителна
административна мярка по чл.171,т.1 от ЗДвП.
Определението, в частта, в която
е оставено без уважение искането за спиране изпълнението на оспорения акт, може
да бъде обжалвано с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен
срок от съобщаването му.
Препис от определението да се
изпрати на страните.
Съдия: