Р Е Ш Е Н И Е
№ ............./ ,гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Варна, IX-ти касационен състав
На седемнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Даниела Станева
Членове: 1. Кремена Данаилова
2. М.Иванова-Даскалова
Секретар: Мая Вълева
Прокурор: Силвиян И.
Като разгледа докладваното от административния съдия М.
Иванова- Даскалова КНАХД №1774 по описа за 2019г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 от АПК вр.с чл.63 ал.1
от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Община Варна срещу Решение №943/15.05.2019г. постановено по НАХД №5836/2018г. на Районен съд - Варна, с което е отменено НП №213/29.06.2018г. на Зам. Кмета на Община Варна, с което Х.Р.И. *** е наложено административно наказание "глоба" в размер на 20лева на основание чл.183, ал.2, т.1 от
Закона за движение по пътищата за нарушение на чл.6, т.1 от Закона
за движение по пътищата.
В жалбата се твърди, че Решението
е незаконосъобразно. Неправилно ВРС формирал извода, че в хода на
административно-наказателното производство не е бил установен извършителя на
нарушението. Поддържат, че производството по издаване на фиш на г-жа М. е било
прекратено и за нарушението бил съставен АУАН на И., тъй като той се явил на
мястото на нарушението и заявил, че той е паркирал автомобила там. Поради това за
не възникнало задължение да се издирва друго лице като евентуален извършител на
нарушението. Определят като противоправно поведението на И. и на М., с което
създавали невъзможност да се определи фактическия извършител и той да бъде
санкциониран. Освен това правилно наказващият орган взел предвид дефиницията на
понятията „престой“ и „паркиране“ на ППС при издаване на НП и с оглед факта, че
около 10 минути около спрения автомобил не е имало водач. Правилно е преценено,
че той не е бил в престой, както е посочено в АУАН, а е бил паркиран, поради
което съобразно възможността в чл.53 ал.2 от ЗАНН въпреки тази нередовност в
АУАН за нарушението било издадено НП. Излагат доводи за високата степен на
обществена опасност на конкретното нарушение, тъй като МПС било паркирано в активна
пътна лента и бус лента, с което се създало затруднение и неудобство за
транспорта по основен градски булевард, за множеството автобуси, движещи се по
него и за автомобилите и то в активния туристически сезон. С оглед конкретните
факти и обстоятелства нарушението не представлявало маловажен случай и не
попадало в приложното поле на чл.28 от ЗАНН. Нарушението било доказано и
правилно бил определен субекта, който носи отговорността за него и издаденото
за него НП неправилно било отменено от ВРС. Молят Решението за отмяна на НП да
бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което НП да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Ответникът Х.Р.И. *** се представлява от
пълномощник, който оспорва жалбата. Решението на ВРС намира за правилно и
законосъобразно. Счита, че авторството на деянието не e било установено. Освен това автомобилът не e пречел на никого, защото се касаело за късните часове, когато по булеварда нямало
движение. Акцентира на обстоятелството, че собственичката на МПС – М. живеела
наблизо и разтоварвала багаж от него, което доказали пред ВРС. С оглед на това
счита, че в случая са били налице основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Претендира
отхвърляне на жалбата и потвърждаване на Решението на ВРС.
Представителят на Окръжна прокуратура - Варна,
изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че в случая по делото
не са събрани доказателства за виновно поведение на водача, който е привлечен
към отговорност. Поради това намира Решението на ВРС за правилно и счита, че не
са налице основания за отмяната му.
Настоящият състав след като извърши проверка, намира
касационната жалба за подадена от надлежна страна и в срока по чл.211 ал.1 от АПК, поради което е допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба за неоснователна.
Съгласно чл.63 ал.1 от ЗАНН, Решението на ВРС подлежи на
касационно оспорване на основанията, предвидени в чл.348 ал.1 от НПК. Съгласно чл.218 от АПК касационният
съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за неговата
валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно. В
жалбата се твърди неправилно приложение на закона.
Решението
на ВРС е валидно и допустимо. Неоснователно
е оплакването за неправилно приложение на материалния закон от ВРС при
формиране на изводите в Решението, въз основа на които е отменено НП. Съгласно
чл.348 ал.2 от НПК това основание за отмяна на съдебният акт е налице, когато закона
е приложен неправилно от предходната съдебна инстанция или не е приложен закон,
който е трябвало да бъде приложен. Предвид чл.220 от АПК, касационният състав
проверява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от
първоинстанционния съд. В Решението ВРС описал като установено от него въз
основа на преценка на събраните в съдебната фаза и представени с преписката
писмени и гласни доказателства, че на 16.06.2018г. около 20.30часа, служители
на Общинска полиция Варна установили, че в гр.Варна на бул.“Мария Луиза“ №21, в
зоната на действие на пътен знак В 27 на пътното платно се е намирал л.а.
„Субару“ с Рег.№ В **** НА. Установил, че след като видели полицейските
служители, към автомобила дошли собственика му К. М. и Х.И.. ВРС кредитирал
като кореспондиращо с останалите доказателства заявеното от собственика на МПС К.
М. при разпита й като свидетел, че тя е спряла
колата си на аварийни светлини на посоченото в АУАН и НП място - бул.“Мария
Луиза“ №21А, с цел да пренесе обемист багаж от него до собствения си недвижим
имот, който се намирал на същия адрес. Възприел показанията й, че извършила
това като отчела, че по това време движението по булеварда не е натоварено; че Х.И.
е бил там за да й помогне за пренасянето на багажа и заедно с него отишли при
автомобила, когато видели полицейските служители там; че тя им обяснявала
причините, поради които МПС е било там, но те не се поинтересували кой е
водача, който го е спрял, а разпоредили на Хр. И. да си представи документите и
му съставили АУАН. ВРС установил, че с АУАН е предявено обвинение на Хр. И. за
това, че престоявал с л.а. „Субару“ с
Рег.№ В **** НА собственост на К. М. на булеварда в района на действие на пътен
знак В27, с което съзавал пречка за движението на останалите участници в
движението, а с издаденото въз основа на него НП му е наложено административно
наказание за това, че като водач на автомобила е паркирал в зона на действие на
пътен знак В27, с което съзавал пречка за движението на останалите участници в движението.
В Решението ВРС е посочил, че не кредитира показанията на актосъставителя -
свид.И., че е попитал кой е водача на МПС и така преценил, че следва да състави
АУАН именно на Хр. И. са изолирани, не се подкрепят от събраните доказателства
и не кореспондират с отразеното в обстоятелствената част на АУАН. ВРС отчел, че при връчване на АУАН от Хр. И. е
отразено в него, че има възражения, че в издаденото въз основа на него НП не е
извършена преценка за приложимостта на чл.28 от ЗАНН за нарушението.
Въз основа
на тези фактически установявания, правилни са изводите на ВРС, че в конкретното
административно-наказателно производство са допуснати съществени нарушения на
правилата, тъй като не е установено еднозначно и безсъмнено кое е лицето, което
е паркирало МПС на булеварда в нарушение на пътния знак; че с АУАН е предявено
обвинение за престояване с МПС на посоченото място, а с НП е наложено наказание за това, че то е
било паркирано там; както и поради наличието на факти и обстоятелства поради
които това е направено, с оглед на които обществената му опасност е такава, че
то се явява маловажно нарушение за което е приложим чл.28 от ЗАНН.
Сред
приетите по делото писмени доказателства е попълненото от служителя В. И. уведомление на основание
чл.186, ал.3 от ЗДвП за установеното от него на 16.06.2018г. в 20,20часа
неправилно паркиране в гр.Варна на бул.“Мария Луиза“ №21, в зоната на действие
на пътен знак В 27 на л.а. „Субару“ с Рег.№ В **** НА до собственика му, с
уведомление, че за него му се налага с фиш индивидуализиран със серия и номер
глоба от 20лв.
Съгласно
чл.186 ал.3 от ЗДвП фиш за неправилно паркирано МПС може да се издаде и в
отсъствие на нарушителя. В този случай фишът се издава на собственика на МПС,
като първият екземпляр от фиша му се изпраща, а вторият и третият екземпляр
остават за съхранение в службата за контрол. Към МПС се закрепва уведомление, в
което се посочват мястото и времето на нарушението, МПС, с което е извършено
нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката или
мястото за доброволното й заплащане. Закрепването на уведомлението към МПС се
смята за връчване на фиша. Съгласно
чл.189 ал.5 от ЗДвП на лице, посочено с декларация от собственика на МПС, с
което е извършено нарушението, или от управителя на юридическото лице, когато
моторното превозно средство е собственост на юридическо лице, че му е
предоставено управлението на МПС, се издава фиш по реда на ал.4. В чл.189 ал.4
от ЗДвП е разписана възможността собственика на МПС да се яви в съответната
служба за контрол в едномесечен срок от получаването й, за да му бъде издаден
фиш или за да посочи лицето, на което е предоставил управлението на МПС, с
което е извършено нарушението. При неявяване в определения срок или при
непосочване писмено на лицето, на което е предоставено управлението на МПС, на
собственика или на управителя на юридическото лице - собственик на МПС, се
издава фиш в негово отсъствие, който се смята за връчен от датата на издаване
на фиша.
В случая безспорно
паркирането на л.а. „Субару“ с Рег.№ В **** НА на булеварда в нарушение на пътния
знак не е извършено в присъствието на проверяващите органи и те не са видели
кое е лицето, което е управлявало автомобила и го е спряло там. Поради това в
съответствие с чл.186 ал.3 от ЗДвП проверяващите са предприели издаване на фиш
за неправилно паркирано МПС в отсъствие на нарушителя на собственика му в
20,20часа. Междувременно обаче в при тях се е явил собственика на МПС – К. М.
заедно с Хр. И. и за нарушението в 20.30часа е съставен АУАН, в който е
предявено обвинение на Хр. И.. С преписката представена от административно-наказващият
орган, а и от страните не се представя декларация на собственика на МПС - л.а.
„Субару“ с Рег.№ В **** НА – К. М., в която тя да е посочила Хр. И. като лице,
на което да е била предоставила
автомобила за управление по времето, когато с него е извършено нарушението. Нито
страните, нито свидетелите твърдят изобщо собственикът на МПС да е посочвал
писмено Хр. И. като водач на автомобила по време на паркирането му. Поради това
основателно и в съответствие с доказателствата и цитираните по-горе разпоредби
на ЗДвП в Решението е направен извода, че не е установено безсъмнено и
еднозначно по предвидения в ЗДвП ред кое е лицето, чиято отговорност следва да
бъде ангажирана за нарушението извършено с л.а. „Субару“ с Рег.№ В **** НА.
Правилното
прилагане на чл.189 ал.3 и следв. от ЗДвП в случая означава, че трябва изрично
писмено собственика на МПС – К. М. да е декларирала, че го е предоставила за
управление на Х.Р.И., за да бъде законосъобразно предприето и проведено
производството по ангажиране на неговата административно-наказателна
отговорност за нарушението, извършено с това МПС. Предвид на това правилни, в
съответствие с доказателствата и приложимите законови разпоредби са изводите в
Решението на ВРС, че производството по издаване на НП е проведено при
съществено нарушение на процесуалните правила и са налице основания за отмяната
му като неправилно и незаконосъобразно. Процедирането съобразно приложимите специалните
разпоредби на ЗДвП гарантират още в началото на производството ясно, еднозначно
и безсъмнено отразяване в писмена декларация на изявлението на собственика на
МПС, който принципно носи отговорност за извършените с него нарушения, кое е лицето,
на което е предоставил МПС, чиято отговорност следва да бъде ангажирана за
извършеното. При липсата на такова писмено деклариране от собственика К. М.,
административно-наказателното производство за нарушението е следвало да бъде
проведено срещу нея. С оглед на това неоснователни са оплакванията в касационната
жалба за противоправно поведението на Хр. И. и на К. М., с което създавали
невъзможност да се определи фактическия извършител и той да бъде санкциониран.
Правилно,
в съответствие с правомощията си ВРС е извършил преценка за обществената
опасност на конкретното нарушение и с оглед направените въз основа на
доказателствата фактически установявания за тежестта му преценил, че в случая
са налице предпоставките за прилагане на чл.28 от ЗАНН. В съответствие със
съдържанието на НП е извода в Решението, че такава проверка изобщо не е
извършена от издателят му, която ако е била извършена е следвало да доведе до
извода, че за нарушението е приложим чл.28 от ЗАНН и за него да не се издава НП
и налага наказание.
Касационният
състав не установи неправилно приложение на материалния закон по смисъла на
чл.348 ал.2 от НПК, тъй като не установи
законова норма, която да е приложена неправилно от ВРС, нито да не е бил
приложен закон, който да е трябвало да бъде приложен, поради което не е налице
основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК за отмяна на Решението на ВРС и като
правилно и законосъобразно то следва да бъде оставено в сила.
Водим от
това и на основание чл.221 ал.2 от АПК във връзка с чл.63 от ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №943/15.05.2019г. постановено по НАХД №5836/2018г. по описа на Районен съд – Варна.
Решението
е окончателно.
Председател: Членове:1. 2.