Решение по дело №1160/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1494
Дата: 22 юли 2019 г. (в сила от 31 декември 2019 г.)
Съдия: Валя Илиева Цуцакова Нанкова
Дело: 20193110201160
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 март 2019 г.

Съдържание на акта

                                     Р Е Ш Е Н И Е

1494/22.7.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

              ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД - ПЕТНАДЕСЕТИ наказателен състав в публичното съдебно заседание на тринадесети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                           СЪДИЯ при ВРС:ВАЛЯ ЦУЦАКОВА

 

              при секретаря КАЛИНА КАРАДЖОВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 1160 по описа на ВРС за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

             Производството е на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

              Образувано по жалба П.В.П. ЕГН **********, депозирана чрез адв.М., против НП №18-0819-006948/ 20.12.2018г. на Началник група в сектор ПП -ОД на МВР- Варна, с което на въз.П. е  наложено административно наказание Глоба в размер на 20 лв. на основание чл. 183 ал.2т.11 от ЗДвП, за нарушение на чл.40 ал.1 от ЗДвП.

              Съдът констатира, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и като допустима е приета от съда за разглеждане.

             С жалбата се изразява становище, че НП е незаконосъобразно, оспорва се описаната в АУАН и НП фактическа обстановка, оспорва се наличието на доказателства за виновно поведение, твърди се, че автомобила, управляван от жалбоподателя е бил в покой в момента на настъпване на ПТП, твърди се, че ако автомобила на жалбоподателя е бил в движение, би следвало ПТП да е резултат от съприкосновение между задната част на автомобила на въззивника  и втория автомобил, участвал в ПТП, приема се, че ПТП е настъпило в резултата на виновно поведение на водача на втория автомобил, участвал в произшествието, твърди се, че е неясно дали вторият автомобил, участвал в ПТП е бил паркиран или е бил в престой, оспорва се констатацията, че вторият автомобил, участвал в ПТП , е бил спрял и се твърди, че той също е извършвал маневра, твърди се, че в момента на потеглянето на автомобила, управляван от жалбоподателя , не е било изяснено къде се е намирал вторият автомобил, участвал в ПТП, твърди се, че не жалбоподателят не е изпълнил задълженията си на водач на МПС, а вторият участник в ПТП, сочи се, че въпреки безспорно установеният в хода на проверката факт, че водачът на втория автомобил не владее български език, за установяване на обстоятелствата, при които е настъпило ПТП не са ползвани услугите на преводач, твърди се, че фактическата обстановка е била приета за установена въз основа на твърденията на спътницата на втория водач на автомобил, участвал в ПТП, излагат се аргументи, че нарушение на чл.40 ал.1 от ЗДвП би могло да бъде извършено единствено в момент на потегляне на автомобил, а не в по-късен момент, когато е настъпило процесното ПТП и се приема, че ако има извършено нарушение, то би следвало да се квалифицира по чл.40 ал.2 от ЗДвП, което не е било сторено и в заключение се иска отмяна на НП.

              В съдебно заседание въз.П. се представлява от  адв.М., надлежно упълномощена и приета от съда.Процесуалният представител поддържа жалбата, ангажира доказателства в подкрепа на същата а в хода на делото по същество моли за отмяна на НП, като неправилно и незаконосъобразно, въз основа на основанията, изложени в жалбата, като повторно се излагат аргументи в подкрепа на становището, че липсва пълно, точно и ясно описание на приетото за установено нарушение от фактическа страна, тъй като не става ясно по какъв начин е настъпило ПТП, тъй като се твърди, че сблъсъкът е настъпил в страни от управляваното от жалбоподателя МПС, а не зад това МПС, отново се сочи, че не става ясно дали вторият автомобил, участвал в ПТП е бил паркиран или е бил в движение, като се приема, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила- нормите на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1т.5 от ЗАНН, отново се излагат аргументи, че липсват факти и не е ясно дали  е нарушено нормата на чл.40 ал.1 от ЗДвП или нормата на чл.40 ал.2 от ЗДвП, приема се за съществено процесуално нарушение и липсата на описаните щети по автомобилите, за да се прецени дали има настъпило ПТП,  и се приема, че нарушението не е било безспорно доказдано, като се иска отмяна на НП.

                 Представител на органа издал НП, не се явява в с.з.

                 След преценка на доказателствата по делото, съдът възприе следната фактическа обстановка:

                  На 17.08.2018г., в късния следобед, въз.П. и съпругата му- св.П. посетили ДКЦ в жк“Владислав Варненчик“, тъй като св.П. следвало да си закупи медикаменти от функциониращата там аптека.Двамата пътували с т.а.„Фиат Добло Комбинато“ с рег.№ В 0436 РС, управляван въз.П., като автомобилът бил паркиран на паркинга на горепосоченото ДКЦ. Около 18,30ч. св.П. се върнала с покупките от аптеката, седнала в автомобила, управляван от съпруга й, като въззивникът привел автомобила в движение и потеглил със същия на заден ход.По същото време, на паркинга в близост до  паркираните автомобили се намирал и лек автомобил „Сеат Кордоба“ с рег.№ АНВ5205, управляван от гръцкия гражданин В.П., който бил в този момент сам в автомобила, който бил разположен от лявата страна на автомобила, управляван от жалбоподателя.Зад автомобила, управляван от въз.П. имало достатъчно свободно място, но той предприел при движението назад маневра леко в ляво и автомобилът му се насочил към автомобила, управляван от гръцкия гражданин, който за да избегне евентуален удар също привел в движение автомобила си и тръгнал назад.Няколко пъти гръцкият гражданин потеглял назад, за да избегне удар, но автомобила  управляван от жалбоподателя продължавал да се движи назад и в ляво, като в един момент последвал сблъсък между лявата странична част на управлявания от въззивника автомобил и предна дясна част на автомобила, управляван от П..За настъпилото ПТП бил подаден сигнал в сектор ПП-ОД на МВР-Варна, като местопроизшествието било посетено от полицейски екип в състав- св.Г. и колегата му-П. М.. Полицейските служители провели разговор с участниците в ПТП, огледали щетите по автомобилите  и макар на место между водачите да съществувал спор относно вината, св.Г. приел, че въз.П. е нарушил разпоредбата на чл.40 ал.1 от ЗДвП, тъй като извършвайки маневра движение назад без да се уведи, че пътят зад МПС е свободен, продължавайки движението си назад блъска спрелият и изчакващ лек автомобил, „Сеат Кордоба“ с гръцка регистрация, поради което на место съставил АУАН срещу жалбоподателя.В АУАН въззивникът вписал възражения, че са отказали да направят снимки преди преместването на автомобилите и че обстановката не е описана вярно, след което подписал АУАН.Съставен бил и протокол за ПТП.

             В законоустановения срок били депозирани писмени възражения срещу съставения АУАН, във връзка с които АНО възложил проверка  от комисия и тъй като заключението на комисията било, че АУАН е правомерен и законосъобразен, въз основа на материалите по АНП, АНО издал НП, част от което е предмет на настоящата въззивна проверка.

             Съдът напълно кредитира показанията на св.Г., тъй като същите са последователни и непротиворечиви, кореспондиращи със сведенията, снети от П. и от Л.М., приложени по преписката,а и свидетелят по никакъв начин не е заинтересован от изхода на делото.

             Съдът не  кредитира  показанията на св. П. единствено в частта, в която същата сочи, че автомобилът, управляван от съпруга й е бил в покой по време на настъпване на ПТП, тъй като в тази им част показанията й не кореспондират с останалите кредитирани от съда доказателства, а и като съпруга на жалбоподателя същата безспорно е заинтересована от изхода на делото.В останалата им част съдът кредитира показанията на св.П., тъй като същите са конкретни, непротиворечиви и не са ангажирани никакви доказателства, които да ги оборват.

            Съдът кредитира и всички писмени доказателства по делото, тъй като същите са непротиворечиви по между си, взаимно се допълват и кореспондират с установената по делото фактическа обстановка.

              Гореописаното се установява от приобщените материали по делото- от показанията на свидетелите Г. и П. в кредитираните части, АУАН, протокол за ПТП, писмени сведения и от останалите доказателства, събрани по преписката и приобщени  по делото.

              Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК,  вр с чл.84 от ЗАНН,  настоящият състав на ВРС,  достигна до следните правни изводи.

              Проверяваният акт е издаден от упълномощен за това орган, тъй като видно от приложената от въззиваемата страна заповед, приета в съдебно заседание, издалото НП лице е компетентно.Видно от същите заповеди, АУАН също е съставен от компетентен служител.

              Наказателното постановление е издадено в срок.

              Видно от материалите по преписката, в са били вписани възражения в  АУАН, извършена е била проверка, но АНО не е преценил в пълнота АУАН с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, което в последствие е довело до допускане на съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон.

               Съгласно разпоредбата на чл.57 ал.1т.5  от ЗАНН, НП следва да съдържа описание на нарушението, дата и място, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършен и доказателствата, които го потвърждават.

               Видно от обстоятелствената част на НП, от фактическа страна АНО е посочил, че въззивникът  извършвайки маневра движение назад с управлявания от него  автомобил, без да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен, продължавайки движението си назад, блъска спрелият и изчакващ от лявата му страна друг лек автомобил, като от правна страна АНО приема, че е нарушена нормата на чл.40 ал.1 от ЗДвП, тъй като жалбоподателят с управлявания от него автомобил се движи на заден ход, без да се е убедил, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението- ПТП.

             Съгласно нормата на чл.40 ал.1 от ЗДвП, преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението, т.е. основателни са възраженията, че посочената като нарушена норма регламентира задължения за водач на МПС, които той следва да изпълни преди да започне движение назад.

             Съгласно нормата на чл.40 ал.2 от ЗДвП, по време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности, т.е. тази правна норма регламентира задължения за водача по време на движение назад.

         Предвид горното съдът счита, че описанието на нарушението от фактическа страна е неясно, тъй като не може да се разграничи кои задължения точно водачът не е изпълнил- че преди да потегли не се е убедил, че пътят зад превозното средство е свободен или че при движението назад не е наблюдавал непрекъснато пътя зад превозното средство, респективно ако това е било невъзможно – не е осигурил лице, което да му сигнализира за опасности, тъй като едновременно се сочи че водачът не се е убедил че пътят е свободен и се визира като нарушена нормата на чл.40 ал.1 от ЗДвП, а в последствие се сочи, че ПТП е настъпило при продължаване движението  на автомобила назад, което касае нормата на чл.40 ал.2 от ЗДвП, неприета за нарушена от правна страна.Приложената санкционна норма не визира конкретен състав на административно нарушение, а предвижда налагане на санкция за нарушаване на правилата за движение назад, поради което и санкционната норма не може да отстрани горната неяснота и несъответствие между описаното от фактическа страна нарушение, описанието му от правна страна и посочената като нарушена норма.Горната неяснота и липса на кореспонденция винаги съставлява съществено процесуално нарушение, тъй като пряко рефлектира върху правото на защита на нарушителя и възраженията в тази насока се споделят от съда.

           Освен горното от доказателствата по делото се установява, че при потеглянето назад, пътят зад автомобила на жалбоподателя е бил свободен, като автомобила на П. не е бил паркиран зад автомобила, управляван от въззивника, а в ляво от него  и сблъсъкът в действителност е настъпил странично за двата автомобила и то много след потеглянето на т.а., управляван от жалбоподателя, поради което са основателни и възраженията, че няма как П. да е нарушил нормата на чл.40 ал.1 от ЗДвП.Налагането на наказание за нарушение, което не е било безспорно установено, че е извършено обуславя и неправилно приложение на материалния закон, поради което и тези възражения се споделят.

            Безспорно сведенията от П. са били снети след превод от страна на съпругата му, но горното не съставлява съществено процесуално нарушение и не е самостоятелно основание за отмяна на НП.Щетите по автомобилите са описани в съставения протокол за ПТП, поради което и тези възражения не се споделят.

            Предвид констатираните съществени процесуални нарушения и неяснотата относно приетата за установена фактическа обстановка не следва да се коментира евентуалното наличие на виновно поведение и от водача на втория автомобил, участвал в ПТП, като следва да се отбележи, че изрично в АУАН и НП е посочено, че този втори автомобил  е бил спрян в момента на настъпване на ПТП.

           С оглед гореизложеното съдът намира, че издаденото НП се явява незаконосъобразно и необосновано, постановено при допуснати в хода на АНП съществени нарушения на процесуалния закон и при неправилно приложение на материалния закон, поради което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, настоящият състав на ВРС:

 

Р  Е  Ш  И  :

 

            ОТМЕНЯ НП №18-0819-006948/ 20.12.2018г. на Началник група в сектор ПП -ОД на МВР- Варна, с което на П.В.П. ЕГН ********** е  наложено административно наказание Глоба в размер на 20 лв. на основание чл. 183 ал.2т.11 от ЗДвП, за нарушение на чл.40 ал.1 от ЗДвП.

           Решението подлежи на касационна проверка пред Административен съд-Варна в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните.

            След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се изпрати на по компетентност на Наказващия орган.

 

                                                                              СЪДИЯ при ВРС: