Р Е Ш Е Н И Е №479

гр. Видин 12.10.2015 г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Видинският районен съд ,гражданска колегия в публичното

заседание на десети септември през две хиляди и петнадесета година  в състав:

                                                         Председател: НИНА НИКОЛОВА    

                                                          

при секретаря М.П., като разгледа докладваното от

съдията Николова   гр. дело № 836 по описа за 2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното

Исковете са с правно основание чл.128 КТ и чл.86 ЗЗД.

         Подадена е искова молба от В.Ц.А. с ЕГН:********** с адрес в гр.Видин против  „СОМАТ” АД клон Видин с ЕИК 8316351440027 със седалище и адрес на управлеие гр.Видин за заплащане на трудово възнаграждение за м.декември 2014-февруари 2015г.  , ведно със законната лихва ,считано от предявяване на иска до окончателното издължаване, както и обезщетение за забавено плащане за периода от изискуемостта на всяко месечно вземане до предявяване на иска.. Претендират се и разноските.

Твърди се, че страните са били в трудово правоотношение, като за исковия  период  ищецът не е получил дължимото трудово възнаграждение, като трудовото правоотношение е прекратено на 23.02.2015г.

Исковата молба, заедно с приложенията, на основание чл.131, ал.1 ГПК е изпратена на ответника, който в срока по същия текст е подал отговор, в който не се оспорва основателността на иска и размера на претенцията за трудово възнаграждение, с изключение на това за м.февруари 2015г. Оспорва се и посоченият размер на обезщетението за забавено плащане, с оглед началото на периода на изчисление.

         С оглед становищата на страните и събраните по делото доказателства, Съдът приема за установено следното:

         Безспорни са по делото наличието на трудово правоотношение,   дължимостта на възнаграждение за исковия период и размерите на възнагражденията, с изключение на това за м.февруари 2015г. ,както и на обезщетението за забавено плащане.

По отношение на размера на спорното възнаграждение : От ищеца е представен фиш за м.февруари 2015г. , от който е видно, че на същия са извършени начисления и удръжки, като е посочен размер на основната заплата 249.86 лева, ДТВ за ТС и ПО в размер на 37.48 лева, което също   следва да се включи в размера на възнаграждението. Предвид възражението на ответника досежно размера на това възнаграждение, следва да се приспаднат начислените дължими  удръжки за ДОД в размер 10 %, вноска за ДЗПО в размер  2.2 %  ,лична ЗО вноска в размер 3.2%, вноска ДОО в размер 7.1 % и вноска ПКБ – 0.4% , в общ размер  на удръжките 65.19 лева. Нетното трудово възнаграждение за м. февруари възлиза на сумата 221.15 лева, върху който следва да се изчисли и размера на обезщетението за забавено плащане.

По отношение на възражението за началния период на обезщетението за забавено плащане, съдът намира същото за неоснователно.

Съгласно чл.128, т.2 КТ, работодателят е длъжен да плаща уговореното трудово възнаграждение за положения труд в установените срокове. Съгласно разпоредбата на чл.270 , ал.2 КТ са отразени сроковете за изплащане на възнаграждението, ако не е уговорено друго. В настоящия казус не се установи друга уговорка между страните за изплащане на възнаграждението. Не се установи от събраните доказателства, а и не се твърди от процесуалния представител на ответника това задължение на работодателя за процесния период да е изпълнено. С оглед основателността на иска за трудово възнаграждение, основателен се явява и акцесорния за пресъждане на обезщетение за забавено плащане на сумата за периода от възникване на вземанията до предявяване на иска.  За начална дата съдът при изчисляване на размера приема първо число на месеца следващ този ,за който се дължи възнаграждението. Размерите на обезщетението за забавено плащане на възнаграждението за м. декември и януари е в размер на 28.03 лева за всеки месец, но с оглед претендирания размер следва да бъдат присъдени по 20 лева, и 3.26 лева за м.февруари. 

         На основание чл.78, ал.1, от ГПК, ответникът следва да заплати и направените разноски в производството от ищеца за адвокатско възнаграждение, както и да заплати на ВРС дължимата ДТ, съобразно уважените части на претенциите.

         Воден от горните съображения, Съдът

 

Р  Е  Ш  И :

        

      ОСЪЖДА   „СОМАТ” АД- клон Видин, с ЕИК 8316351440027 и

седалище и адрес на управление гр.Видин, Северна промишлена зона, да заплати на В.Ц.А. с ЕГН:********** с адрес в гр.Видин,ж.к.Химик, бл.15, вх.А, ет.6, ап.16  сумите:  900.96 лева,представляваща нетно трудово възнаграждение за м. декември 2014г., 900.96 лева, представляваща нетно трудово възнаграждение за м. януари 2015г., 221.15 лева, представляваща нетно трудово възнаграждение за м.февруари 2015г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 22.04.2015 г. до окончателното издължаване,  сумата от 43.26 лева представляваща обезщетение за забавено плащане на трудовото възнаграждение за исковия период,считано от възникване на основанието за плащане до предявяване на иска,  както и разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер 500 лева.

Отхвърля исковете над пресъдените размери до пълните претендирани такива.

         ОСЪЖДА   „СОМАТ” АД- клон Видин, с ЕИК 8316351440027 и  седалище и адрес на управление гр.Видин, Северна промишлена зона, да заплати на Държавата по сметка на ВРС сумата от 130.84 лева.

         Решението  подлежи на  обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от връчването до страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :