Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1616 13.05.2020 година град
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Гражданско отделение, XXI граждански състав, в публично заседание на
петнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при участието на секретаря
Малина Петрова,
като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 9785 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Съдът е
сезиран с искова молба на В.В.Д., ЕГН ********** против С.Л.Д., ЕГН **********
и А.Г.Д., ЕГН **********, с която са предявени обективно и субективно пасивно
съединени искове /конститутивни и осъдителни/ по чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД.
В
исковата молба се твърди, че на 07.01.1988 г. ищцата и покойният й с.
прехвърлили срещу задължение за гледане и издръжка на с. си Г. Д. свои недвижим
имот, придобит в режим на СИО - дворно
място с площ от 903 кв.м., находящо се в ***, съставляващо УПИ XX – 874 от кв.
52 по ПУП, ведно с построената жилищна сграда с площ от 79 кв.м. Бил съставен ***
*** на *** при ПРС.
Имотът
бил придобит от сина в режим на СИО със с. му – ответница С.Д.. Докато Г. Д.
бил жив, изпълнявал точно и добросъвестно задълженията си. На *** починал, а ответниците – с. и с. били част от
наследниците му по закон /заедно с д./. Последните били задължени да обезпечат
издръжката и грижите за ищцата, предвид договора, наследяването и факта на
прехвърляне на имота чрез договор за дарение от страна на Г. и С. Д. в полза на
А.Д., съгласно *** *** на СВ – Пловдив.
Твърди,
че ответниците изцяло преустановили грижите за нея, държали се изключително
грубо, непочтително и арогантно. Не полагали усилия да й осигурят елементарни
условия на живот, като упражнявали психически и физически тормоз. Докато
живеели заедно в една къща не позволявали да ползва вътрешен санитарен възел,
отказвали да перат дрехите й, не предлагали помощ за почистване на стаята й. Не
позволявали да ползва ел. печка за отопление, макар ежемесечно да им
предоставяла по 50 лева за потребена ел. енергия по тяхно искане. Въпреки
дадените им средства за дърва за огрев, закупените били с много лошо качество.
Не помагали в битово отношение и не предоставяли от храната, която приготвяли
за себе си, което принудило ищцата да се храни с остатъци и да моли дъщеря си
да изпраща колети с продукти.
Напрежението
ескалирало през м. май 2017 г., когато ответницата упражнила физическа агресия
спрямо ищцата, а при последвалата молба да я придружи до лекар, получила отказ.
След като лекарят уверил ищцата, че здравословното й състояние не е добро,
последната взела решение да напусне дома си, т.к. съвместният й живот с
ответниците бил невъзможен и я застрашавал.
На
10.06.2017 г. след поредна вербална агресия и физическо насилие, била изгонена
от къщата, била принудена да събере личните си вещи и да напусне. Отишла да
живее при дъщеря си.
След
като ответниците я изгонили от къщата, имали задължение да й плащат месечна
издръжка в паричен еквивалент, т.к. предоставянето й в натура било невъзможно
по причини, за които те отговарят. Въпреки отправената покана, изпълнение не
последвало.
Предвид
изложеното, съобразно правата на ответниците – 2/3 за С.Д. /СИО и наследствено
правоприемство/ и 1/6 за А.Д. /наследство/, се моли за: допускане на трансформация на задълженията им за издръжка в
паричния еквивалент от: 160 лева за С.
и 40 лева за А., платими месечно до
10 число на текущия месец, както и за осъждането им да платят сумите от: 1920 лева за С. и 480 лева за А., представляващи съответната равностойност на
дължимата, но непрестирана издръжка за минал период 10.06.2017 г. – 10.06.2018
г.
Моли се
за уважаване на исковете. Претендират се разноски.
В срока
по чл. 131 ГПК е подаден общ отговор.
Исковете
се оспорват по основание и размер. Ответницата и покойният й съпруг изпълнявали
точно задълженията си. Изпълнението продължавало и понастоящем – ответницата
перяла, готвела, чистела, къпела и хранела възрастната жена, отнасяйки се към
нея като със собствена майка. Винаги, когато пожелаела, я водела на лекар, а
при необходимост, била возена с колата на внука си. Предлаганата храна била
достатъчна, разнообразна и пълноценна. Никога не й били изисквани средства от
пенсията, която харчела за лични нужди, а консумативните разходи били поемани
от ответниците. Обитаваните помещения били обзаведени според нуждите и
поддържани в много добро състояние – ежедневно почиствани и отоплявани през
зимния сезон. До напускането на къщата, ищцата не показвала, че има някакъв
проблем с ответниците. Твърденията за кавги и тормоз били неверни, а
многократните разговори и опити да върнат роднината си у дома, останали
неуспешни. Когато напуснала къщата, ищцата собственоръчно написала бележка, че
„отива на гости”, при което и твърденията в ИМ не отговаряли на действителните
действия.
С
поведението си, ищцата пречела да бъдат изпълнявани точно задълженията по
гледане и издръжка, поради което и исковете за трансформация били
неоснователни. Тя самата била в забава, т.к. се поставила в положението, в
което се намира, а поведението й било провокирано от недоволно роднини, които
имали имуществени интереси.
Заявява
се готовност за полагане на грижи и издръжка за в бъдеще, както било до
момента. Моли се за отхвърляне на исковете. Претендират се разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
На
основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и
ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата: за родствените връзки
между страните; че наследници по закон на Г. Д. са двамата ответници и трето за
спора лице – д.; прехвърлянето на имота срещу задължение за гледане и издръжка
на Г. Д., придобит в режим на СИО с ответницата, впоследствие прехвърлен чрез
договор за дарение на ответника /техен син/; точно престиране на задълженията
по гледане и издръжка спрямо ищцата до смъртта на с. й Г. Д.; общо обитаване на
имот в с. Б., обл. Пловдив от страните, до напускането му на 10.06.2017 г. от
ищцата, която понастоящем не живее там /вж. Определение по чл. 140 ГПК №
1100/28.01.2019 г. – л.48-49/.
Съдът
приема тези факти за доказани, вкл. като съобрази и ги съпостави с приетите по
делото писмени доказателства.
Във
връзка с развилите се отношения и причините за напускане на имота от ищцата, са
ангажирани гласни док. средства.
Свидетелката
Д. М. /в. на ищцата- л.64-65/ заявява, че б. й живее при родителите й в гр.
Стара Загора от м. юни 2017 г. След като позвънила на майка й, че не се чувства
добре, че е физически и психически тормозена от ответниците, сама се качила на
автобус и я посрещнали на автогарата в гр. Пловдив. Видимо не изглеждала добре
– „приличала на клошарка – мръсна, с чорлава коса“. Изкъпали я у дома. На
гърдите и гърба имала синини с жълто – зеленикави оттенъци. Казала, че били
получени вследствие на физическо съприкосновение със с. й С.Д.. По нейни думи
била блъскана в каменна стена и удряна с юмруци. Допълва, че майка й ежемесечно
изпращала колети на б. й с пакетирана храна, защото не й стигали средствата за
лекарства. Трябвало да дава и по 50 лева за ток на братовчед й, а през
отоплителния сезон по 40 лв. за дърва и въглища. Поради здравословни проблеми,
баба й приемала редица лекарствени медикаменти.
Когато я
посрещнали на гарата, освен че физически не изглеждала добре, имала и
здравословни проблеми – много висока кръвна захар, която св. измерила. В.
разказала, че докато била в с. Б., помолила С. и А. да я закарат на лекар, но
след като те отказали, отишла сама.
Твърди,
че в приземния етаж на къщата, където живеела б. й, имало баня и тоалетна, но
те били заключени от ответниците, за да ползва външната тоалетна. Баба й се
оплакала, че е „толкова прана, колкото и гледана“. Дрехите си перяла сама със
студена вода. Споделяла, че се страхува от ответниците, защото са агресивни. В
стаята, където живеела, имало праг по вратата, махнат по неизвестни причини,
през който влизали животинки, дори мишка я полазила. Тя помолила С. и А. да го
затворят, но те отказали. Коминът не функционирал, помолила да го почистят, но А.
отново отказал, защото било студено и нямало кой да се качва да чисти. Ищцата
живеела на студено, завивала се с няколко одеяла.
Откакто
б. й живеела в гр. Стара Загора, никой от ответниците не бил идвал да я види,
нито се обаждал по телефона, за да я потърси.
Свидетелката
Е. И. /д. на ищцата – л.66-67/, потвърждава, че от 10.06.2017 г. майка й живее
при нея. Обадила се по телефона, че повече не може да издържа в с. Б., т.к.
нямало кой да й даде храна, нито да я изкъпе. Банята била заключена и трябвало
да ходи до външната тоалетна. Ответниците се държали лошо с нея. Майка й
плачела по телефона и я молела да я вземе при нея в гр. Стара Загора.
Посрещнали я на автогарата в гр. Пловдив – била с мръсна коса, неизмита,
наложило да се изхвърли всичките й дрехи. Знае, че майка й давала на С. и А. по
50 лв. месечно за ток и вода и 46 лева за дърва и въглища. Свидетелката й
пращала колети всеки месец с храна и други неща, за да я подпомогне.
Твърди,
че на 25.05.2017 г. имало спречкване между майка й и С.. Една жена от улицата й
се обадила да й каже да вземе майка си при нея, ако иска да живее. Тя
разказала, че С. налитала и след словесно спречкване – започнала да удря В..
Когато майка й се пренесла при нея, видяла, че по тялото й има жълто – сини
петна от синини. Попитала откъде са, тя се разплакала и разказала. Допълва, че
ответниците никога не били готвили на майка й. С. й носела само сладки неща,
които В. не консумирала, т.к. имала ***. При нужда, сама ходила до болницата в
гр. Пловдив, за да си изследва захарта и до аптеката за лекарства – никой не й
помагал. А. не давал да му се качва в колата, защото щяла да я изцапа. Майка й
се страхувала и от двамата и не искала да се връща.
Ответниците
не я били търсили, откакто е в гр. Стара загора, 2 г. не били идвали, нито я
молили да се върне в къщата.
За
оборване на твърденията в ИМ и доказване възражението за кредиторова забава,
отв. също ангажират гл. док. средства.
Свидетелката
В. Д. /без родство и дела/ заявява, че е съсед на страните. Ищцата вече не
живеела там, защото миналата година си тръгнала, за да иде на гости на дъщеря
си. Така й казала С..
Преди
да си тръгне, В. /баба В./ живеела добре. Свидетелката почти всеки ден й ходела
на гости, ако не тя - баба В. я навестявала. Не била чувала да се оплаква от С.
и А.. Тя самата казвала, че С. всяка седмица я къпе. Чувала и как С. я вика, за
да го стори, но бабата невинаги се съгласявала. На външен вид изглеждала добре.
Допълва,
че всяка пролет, отв. варосвали нейната стая. Напролет изваждали всички килими,
пътеки и ги изпирали. Стаите, които обитавала, били чисти. На празници и за
поводи, баба В. винаги била заедно със С. и А., хранили се заедно. Ищцата се
хвалела често, че С. й е сготвила манджа, хвалела я, че много хубаво готви.
Чувала я да казва, че, когато А. заколил заек, т.к. отглеждат животни, е дал и
на нея. Пред свидетелката не се оплаквала, че не се държат добре с нея или не я
хранят, или да е поискала да отиде на лекар и да не са й помогнали за това.
Веднъж А. й казал, че я е водил на лекар, когато си навехнала крака, а вечерта
ищцата лично потвърдила това. Виждала и как съпругата на А. карала баба В. с
колата до пощата, за да си вземе пенсията.
Тя била чиста и добре облечена,
винаги била спретната, имало период, в който си слагала червило и сенки, а
почти всеки ден излизала до магазина или на седянки при комшиите.
Свидетелката В. П. /без родство
и дела/ - също съсед, сочи, че след като ищцата оставила бележка на
ответниците, че отива на гости, си тръгнала и вече не живеела при тях в къщата
в с. Б.. Твърди, че за В. са били полагани грижи от С., А. и неговата съпруга,
които се изразявали в пране, къпане, гледане, хранене, палене на печка,
доставяне на дърва и въглища. Имала създадени добри условия за живот. Когато
ходела при свидетелката, баба В. винаги се хвалела, че С. е „приготвила това и
това“, че й носи храна и много хубаво готви. Свидетелката лично възприела как С.
къпе ищцата. Лично възприела и как С. чисти стаята й, мие прозорци и пере
килими. Виждала и как А. зарежда печката с дърва и въглища, а, когато със С.
били на работа, баба В. понякога я зареждала сама. За конфликти не знае, счита,
че отношенията им са били нормални. Твърди, че, когато ищцата си била навехнала
крака, отв. я закарали на лекар, а С. й правела превръзки. По принцип ищцата се
хранела в стаята си, но на празници и поводи винаги била с ответниците. Св.
присъствала на такова събиране на Гергьовден. Ищцата не била споделяла да е
тормозена, нагрубявана от ответниците или да не се чувства добре. Св. не била
чувала разговори на висок тон.
При така събраните док.
средства, анализирани поотделно, в съвкупност и при отчитане взаимовръзката
между данните от двете групи свидетели, съдът приема, че твърденията на ищцата
в ИМ за неполагане на грижи и лошо отношение от страна на ответниците, не са
доказани с необходимата категоричност и пълнота, поради което не се възприемат.
Св. показания на дъщерята и внучката на ищцата – в по – голямата си част
препредават думи на самата ищца за изгодни за нея факти и обстоятелства.
Обективни данни за твърдения конфликт от м. май 2017 г. не са събрани, при
което и твърденията не могат да се приемат за доказани. Соченото от св. И., че
„жена от улицата й казала за спречкването и ударите“ не се установява, като
въпросната жена не е поискана и доведена за свидетел. Данните и от двете
свидетелки за синини по тялото на ищцата са лични впечатления, припокриват се и
няма пречка да се приеме, че такива наранявания действително е имало по тялото
й. Техният генезис обаче, както и да са причинени от С.Д., не са установени. Не
може да се приеме априори, че щом има синини, значи някой друг ги е причинил и,
че това е именно ответницата – подобни обстоятелства подлежат на доказване,
каквото в случая не е проведено.
Не може да се приеме и, че хигиенно
– влошеният външен вид на ищцата при посрещането й на автогарата в гр. Пловдив,
се дължи на бездействието в полагане на грижи от ответниците, предвид
естеството на личната грижа /а и според св. на отв. за нея са били полагани
хигиенни такива/. Що се касае до изпращаните парични средства и колети с храна
и др. консумативи, тези обстоятелства не сочат на единствено възможния извод,
че ответниците не са полагали дължимите грижи за ищцата. Всъщност, напълно
нормално и житейски обяснимо е – дете, чиято майка се намира далече, в друго
населено място, да се стреми да й помага, за да подпомогне по – доброто
съществуване. Фактът, че отв. имат задължения за гледане и издръжка, не
означава, нито отрича възможността, св. И. в изпълнение на моралния си дълг към
родителя да го подпомага както може, вкл. финансово или с провизии. Горното не
означава непременно, че това се налагало, поради липса на каквото и да е
внимание от страна на отв. и неосигуряване на нужните условия за добър живот.
Твърденията в ИМ за такова неглижиране и отсъствие на дори елементарно внимание
към физическите и личностни потребности на ищцата, което на практика да води до
извод за липса на изпълнение на задълженията на ответниците и проявено от тях
грубо, недопустимо поведение, според съда не се установяват по начин, който да
създаде сигурно вътрешно убеждение в правотата на тези доводи. Тези изводи и след
съобразяване липсата на непосредственост на св. показания досежно повечето от
заявените обстоятелства в ИМ, близките родствени отношения и евентуалната им
заинтересованост от изхода на делото, предвид чл. 172 ГПК.
В противовес на изложеното от св.
на ищцата, св. на ответниците са единни в описанията си за добрия начин на
живот, който е водила В.Д., когато е пребивавала в къщата в с. Б.. Показанията
им са ясни, последователни, непосредствени, не си противоречат помежду си. Свидетелите
не са в родство с никоя страна, при което и предвид припокриването помежду им
за редица обстоятелства от бита и ежедневието на страните, разказите им се
ценят с по – висока степен на достоверност по пресъздаване на действителната
фактическа обстановка. За ищцата са били полагани грижи както в личностен, така
и в битов план – предоставяна й е храна, полагани са усилия за чистия й външен
вид, за хигиената и отоплението на помещенията, където живее, при нужда и
възможност е била водена на лекар, придружаван е била и да взима пенсията си. Грубо,
непочтително, агресивно /вербално или физическо/ отношение от страна на
ответниците не се доказва да е било проявявано.
Предвид изложеното, съдът
приема, че е налице хипотезата на кредиторова забава, съгл. чл. 95 ЗЗД. Ищцата
сама и неоснователно се е поставила в невъзможност за нея да бъдат полагани
грижи от страна на ответниците, като е напуснала къщата на 10.06.2017 г. и
повече не се е върнала.
Дори при така установеното
обаче, длъжниците - ответници не са освободени от задължението да платят
издръжка. Това е така, т.к. - когато прехвърлителят неоснователно отказва да
приеме издръжка и грижи в натура, той се поставя в забава. Това позволява
задължението за издръжка да се изпълнява в пари, а задължението за полагане на
грижи да се погаси поради невиновна невъзможност за длъжника. Неприемането,
съответно неоказването на съдействие от страна на кредитора обаче, не освобождава длъжника от задължението за
издръжка, тъй като издръжката може да се осигурява, според обстоятелствата
- в натура или в пари. Ако кредиторът не приема или не оказва необходимото
съдействие за изпълнение на задължението за издръжка в натура, длъжникът трябва да продължи изпълнението в
пари, без да чака решение за трансформация. Нуждата на кредитора от
средства за съществуване не може да остане неудовлетворена, докато трае
производството за трансформация на задължението за издръжка. Задължението за
полагане на грижи може да бъде изпълнявано само в натура и затова, ако
кредиторът е в забава, то се погасява, поради невъзможност за която длъжникът
не отговаря, т.е., ако кредиторът „неоправдано“ /по своя вина/ не приема
изпълнение или не оказва необходимото съдействие.
Следователно - при неоправдано неоказване на
съдействие от страна на кредитора за изпълнение на задължението за полагане на
издръжка и грижи в натура /както е в случая/, длъжникът следва веднага да
трансформира задължението си за издръжка в парично. Дори при забава на
кредитора, ако длъжникът не предложи трансформирано изпълнение на задължението
си, той изпада в забава, а последицата от нея е виновно неизпълнение на
задължението по договора /в горния смисъл и по въпроса за правните последици от
неоказване на необходимото съдействие от страна на кредитора за изпълнение на
задължението в натура, е налице трайна съдебна практика на ВКС, пост. по реда
на чл. 290 ГПК - Решение №
363/26.05.2010 г. по гр. д. № 756/2009 г., III г. о., Решение № 82/05.04.2011 г.
по гр. д. № 1313/2009 г., IV г. о., Решение № 494/16.11.2011 г.
по гр. д. № 642/11 г. IV г. о. Решение
№ 165 от 01.03.2010 г. на ВКС по гражд. д. № 71/2009 г., ІІІ г. о. и др./.
По делото нито се твърди, нито се доказва, след
напускането на ищцата ответниците да са трансформирали задължението си за
издръжка в парично, от което следва, че не са изпълнили задълженията си по
договора, при което следва да платят непрестираната издръжка за процесния минал
период.
Като съобрази данните от заключението на ССЕ
/преработено/, което се кредитира като ясно и компетентно изготвено, съдът
приема, че средномесечният разход за издръжка на ищцата за периода 10.06.2017
г. – 10.06.2018 г. е 4485,50 лева /не се приема вторият вариант на ССЕ, т.к.
вещото лице изрично е посочило, че не е компетентно да определи каква част
/като количество за определен период/ от закупуваните за периода 28.05.2018 г.
– 04.06.2018 г. консумативи и лекарства, посочени в изброените 5 бр. фактури,
са необходими всеки месец /или за съответен период/, при средномесечния разход
за издръжка за процесния период. Допълва, че поради това – във възприетия
вариант, не са извършени корекции на данните по перо „здравеопазване“ от общия
месечен разход на едно лице по елементи от НСИ. Съдът ползва при изводите си първия
вариант, т.к. алтернативният почива само на хипотези /както е посочило и ВЛ - “ако
се приеме“/, които не са доказани по категоричен начин в процеса, чрез СМЕ или
др. док-ва, от които да се установи, че тези разходи са регулярни, принципно месечно
извършвани и следва да бъдат неразделна част от средномесечния разход, за да
бъдат завишени и данните от НСИ/.
След приспадане на получаваната пенсия, според таблица
3 на пр.ССЕ, дължимата издръжка за исковия период възлиза на 1297,05 лева. От
нея, съобразно правата на ответниците от 2/3 и 1/6, се установява, че С.Д.
дължи 864,70 лева - представляваща непрестираната издръжка за минал период
10.06.2017 г. – 10.06.2018 г., а за същия – А.Д. дължи – 216,18 лева.
До тези размери исковете са основателни и доказани и
следва да бъдат уважени, а за разликата до пълните претендирани размери –
отхвърлени.
Относно исковете за трансформация:
Същите са неоснователни. Чрез процесните претенции се
цели едностранно изменение на договора от страна на кредитора. При сключването
му, страните са постигнали съгласие за насрещна престация по грижи и издръжка в
натура. Понастоящем се иска изменението й чрез задължаване на ответниците за в
бъдеще вместо дължимото да предоставят издръжка в паричен еквивалент. Това не
може да бъде допуснато. В случая, ищцата като кредитор е в забава /съгл. чл. 95 ЗЗД/, т.к. не дава необходимото съдействие, за да могат длъжниците да изпълнят,
а същевременно и неоправдано не приема предложеното й от тях изпълнение. Те
предлагат такова вкл. в хода на процеса, като изразяват готовност за връщане
към положението на полагане на грижи и даване на издръжка, преди ищцата да
напусне къщата. Тя се самопоставя в положение, при което ответниците не могат
да изпълняват задълженията си по договора, при което не може да се позовава на
собствената си липса на съдействие, за да обоснове дължимост в бъдеще време на
паричен еквивалент на издръжка, като по този начин едностранно, чрез съдебна
санкция, промени правоотношението между страните. Ответниците изразяват
готовност за изпълнение, което не се приема от насрещната страна, без
основателна причина. Дори да е налице неизпълнение на договора от страна на
ответниците, ищцата би могла да поиска развалянето му, но не и да цели
търсената правна промяна.
Неоказването на съдействие от кредитора за изпълнение
на задълженията на длъжника, е обстоятелство, даващо основание да се приложат
последиците на кредиторовата забава, уредени в чл. 95 - 98 ЗЗД, но не е основание за
трансформация на задълженията по договора. В полза на ищцата не съществува
право да предизвика промяна в отношенията с ответниците, изразяващо се в това
вместо изпълнение на поетите задължения да получава грижи и издръжка в натура,
по собствена воля да предпочете да получава паричен еквивалент за в
бъдеще за неопределен период в размер на средномесечно дължимата издръжка.
В допълнение на изложеното и дори да бъде възприета
теза, че ищцата не е в забава и е изправна страна по договора, исковете за трансформация
отново се явяват неоснователни. Основен принцип на облигационното право е
сключените договори да бъдат реално изпълнени с оглед постигането на тези
реални цели, които страните са преследвали със сключването им. Доколкото в
съдебната практика е възприето изправната страна по алеаторния договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка да има
право да иска трансформация на задължението за издръжка в паричен еквивалент, това е допустимо само при временни причини,
осуетяващи изпълнението в натура, докато
са налице - ТР № 96/66 г. на ОСГК на
Върховния съд /в т см. - Решение № 695 от 19.10.2009 г. на ВКС по гр. д. №
1533/2008 г., I г. о./.
Във всички случаи на трансформация на задължението за издръжка в натура в
паричен еквивалент се касае за временни причини, след отпадането на които
страните отново се връщат към изпълнение в натура. Практиката е категорична, че
задължението за издръжка по договора може да се трансформира в паричен
еквивалент само при временни причини, осуетяващи изпълнението в натура, и
докато тези причини са налице. В противен случай насрещната престация ще се окаже не за издръжка и гледане, а за
предоставянето на паричния им еквивалент, т.е. договорът за издръжка и гледане
би се превърнал в договор за рента.
В този ред на мисли следва да се отбележи, че когато не се касае за
временни обективни причини /каквито в случая нито се твърдят, нито установяват/,
не може да се извърши трансформация
съобразно посочените разяснения.
Поради горното, извод, че
ищцата разполага с правото да предизвика целената правна промяна в отношенията с
ответниците, не може да бъде формиран. Ето защо, исковете са неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени изцяло /дори при различен правен извод – те са
частично неоснователни по размер, предвид данните от ССЕ/.
За
пълнота, относно искането за изменение на исковете, чрез намаляване на
размерите – процесуалните способи за допускане на това изменение, са, както бе
посочено – чрез оттегляне или отказ за съответната разлика, т.к. се касае за
десезиране на съда с част от предмета на спора /в т. см. е и съд. практика -
Решение № 114/19.01.2017 г. по гр.дело № 1357/2016 г. на Второ гр.о., ВКС и
мотивите в т.2В в Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по т.д. №
4/2014 г., ОСГК/. Доколкото такива изрично не бяха заявени от ищцата, въпреки
дадените указания, а впоследствие искането бе оттеглено, молбата от 22.10.2019
г. не се отразява на обхвата на произнасяне на съда по същество.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода от спора при настоящото му разглеждане,
разноски се дължат на двете страни, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК.
Ищцата е направила искане, представила е списък по чл. 80 ГПК
и док. за сторени такива от: общо 414,80 лева – ДТ; 170 лева – деп. ССЕ и 500
лева – платено адв. възнаграждение, съгл. ДПЗС. По съразмерност й се дължат
общо 122,14 лева /1080,88*1084,80/9600 – сбор от цената на всички искове – 1920
лв.; 480 лв.; 5760 лв. – 36*160 и 1440 лв. – 36*40, последните, съгл. чл. 69,
ал.1, т. 7 ГПК/.
Ответниците също претендират разноски, с представен списък по
чл. 80 ГПК и док. за плащане на суми от по 500 лева всеки – адв.
възнаграждение, съгл. ДПЗС. Възражението за прекомерността им, макар и
своевременно, е неоснователно. Предвид конкретната фактическа и правна сложност
на делото, броя и цената на исковете, извършените действия по защита, явяването
в о.с.з., ангажирането на доказателства и пр., които свидетелстват за проявена
процесуална активност, съдът не приема, че претендираните възнаграждения са
прекомерни или необосновано завишени, поради което не подлежат на редуциране /възн.
за защита на С.Д. е и под минимума по
чл.7, ал.2, т.3 НМРАВ/. По съразмерност, на всеки от ответниците се дължат
разноски от по 443,70 лева /6815,30*500/7680 за С.Д. и 1703,82*500/1920 лева за
А.Д./.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА С.Л.Д., ЕГН **********, с адрес: *** да плати на В.В.Д.,
ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 864,70
лева /осемстотин шестдесет и четири лева и седемдесет стотинки/ - главница,
представляваща равностойност на дължима, но непрестирана издръжка за периода
10.06.2017 г. – 10.06.2018 г., съобразно притежавани от С.Д. права от 2/3 /СИО
и наследствено правоприемство от с. й Г. Д., починал преди процеса/, с оглед договор
за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка,
обективиран в *** на *** при ПРС, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над присъдената до пълната претендирана сума за посочения
период от 1920 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА А.Г.Д., ЕГН ********** , с адрес: *** да плати на В.В.Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 216,18
лева /двеста и шестнадесет лева и осемнадесет стотинки/ - главница,
представляваща равностойност на дължима, но непрестирана издръжка за периода
10.06.2017 г. – 10.06.2018 г., съобразно притежавани от А.Д. права от 1/6 /по
наследство от б. му Г. Д., починал преди процеса/, с оглед договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка,
обективиран в *** на *** при ПРС, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над присъдената до пълната претендирана сума за посочения
период от 480 лева, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от В.В.Д., ЕГН **********
против С.Л.Д., ЕГН ********** и А.Г.Д., ЕГН **********, искове за допускане на
трансформация на задълженията на С.Д. и А.Д. за издръжка на В.Д., с оглед
договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка,
обективиран в ***. на *** при ПРС, в паричен еквивалент според правата им от
2/3 и 1/6, както следва: за С.Д. – по 160 лева месечно, а за А.Д. – по 40 лева
месечно, платими до 10 – число.
ОСЪЖДА С.Л.Д., ЕГН **********, с адрес: *** и А.Г.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, да платят на В.В.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 122,14 лева /сто двадесет и два лева и
четиринадесет стотинки/ - разноски по съразмерност за настоящото производство.
ОСЪЖДА В.В.Д., ЕГН **********, с адрес: *** да плати на С.Л.Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 443,70
лева /четиристотин четиридесет и три лева и седемдесет стотинки/ - разноски
по съразмерност за настоящото производство.
ОСЪЖДА В.В.Д., ЕГН **********, с адрес: *** да плати на А.Г.Д., ЕГН ********** , с адрес: ***, сумата
от 443,70 лева /четиристотин
четиридесет и три лева и седемдесет стотинки/ - разноски по съразмерност за
настоящото производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Банковa сметкa, по която
могат да бъдат платени присъдените суми на ищцата, съгл. чл. 236, ал.1, т.7 ГПК /л.45/:
IBAN: *** – „Банка ДСК“
ЕАД
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!ВГ