Р Е
Ш Е Н
И Е № 2157
гр. Пловдив,26 06 2020г.
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 3 бр. състав, в открито съдебно заседание на 26
06 2020 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ВЪЛЧЕВА
при участието на секретаря Иванка
Боева , като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №14441/2019г. по
описа на ПРС, 3ти бр. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен иск с правно основание чл. 150
СК. Ищцата Р.Е.Я. ЕГН ********** – малолетна ,действаща чрез своята майка и законен представител Т.З.Б. ЕГН **********, е предявила иск за увеличаване размера на определената месечна
издръжка ,която ответникът Е.Я.Я. ЕГН **********
и заплаща – а именно от 170лв в размер на 230лв ,считано от депозиране на исковата
молба пред съда .
Твърди
се, че ответникът е баща на детето Р.Я.,
като с Определение по гр. д. № 554/2016г. от 22.03.2017г. на ІІ бр. състав за същото е определена месечна издръжка в
размер на 170лв., начиная от 16.11.2016 г. Твърди се,
че от тогава до момента нуждите на детето са нараснали значително, както и е
променена икономическата ситуация в страната. Детето е ученичка в *** с. ***.
Същевременно детето е пораснало и с това са се увеличили неговите нужди от
храна, облекло, учебници, здравни и образователни потребности. Твърди се, че
майката е силно затруднена да посреща разходите на детето сама. В грижите за него разчита на помощта на родителите си. Ответникът е млад, здрав и работоспособен
човек, няма обективни пречки да полага труд и да реализира доходи, с които да
заплаща адекватна издръжка на дъщеря си. Същият е регистриран като земеделски
производител, освен това притежава собствено жилище в гр. ***. Не дължи издръжка на други лица.
Твърди
се, че за нуждите на детето Р.е необходима общо месечна сума около 400лв., като
се претендира сумата от 230лв. да бъде възложена на нейния баща, предвид на
това че детето живее при майката и тя полага непосредствените грижи за детето.
С оглед на горното от съда се иска да увеличи определената месечна издръжка от
170лв. на 230 лв., считано от завеждане на настоящия иск ,до настъпване на
причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху
всяка закъсняла вноска.
В
срокът по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от процесуалния представител на
ответника. Твърди се, че искът е допустим. Не се оспорва, че е определена
месечна издръжка на детето Р.в размер на
170 лв., считано от 16.11.2016г. От спогодбата между страните ,до настоящия
момент е настъпила промяна в нуждите на малолетното дете. Не се спори, че детето е ученичка в *** с. ***. Оспорва се
обстоятелството, че ответникът е млад, здрав и работоспособен човек, че е
регистриран като земеделски производител и че не полага грижи за други лица.
Твърди, че ответникът е собственик на апартамент, който е получил като дарение
от своята майка. До момента същият редовно и без закъснение заплаща
определената издръжка на малолетното му дете. Винаги, когато е имал възможност ,е
изпращал на детето различни по размер суми. Предоставил е на детето си и
заплаща дължимите месечни вноски за ползвани от него мобилни услуги. Преди да бъде наложена
ограничителна заповед на същия по ЗЗДН ,е закупувал на детето дрехи, обувки и
всичко, от което е имало нужда. Към настоящия момент ответникът е безработен,
не реализира доходи, с прекъснати здравноосигурителни права е. Същият е на 51
години със заболявания „***“ и „***“. Тези заболявания изискват непрестанно
лечение със закупуване на медикаменти ежемесечно. Същевременно това усложнено
здравословно състояние ограничава възможността на ответника да работи. Твърди
се, че същият няма други деца, на които да дължи издръжка, но обгрижва, включително и финансово, своята майка, която
страда от множество заболявания, изискващи постоянни грижи. Твърди се, че претендираната издръжка от 230лв. е прекомерна, предвид
нуждите на детето, тъй като детето е на девет години и месечния разход от 400
лв., който се сочи е завишен спрямо потребностите му. Детето не посещава
платени извънкласни форми на обучение. Посочените от ищцата разходи за дрехи,
обувки, развлечения, почивка и други подобни, не са ежемесечни, които да
обосноват такава издръжка. На следващо място, финансовите възможности на
ответника също са пречка да заплаща претендираната
издръжка, тъй като същият не реализира никакви доходи, полага грижи за своята
майка и на него са необходими средства
за собствената му издръжка. Не притежава имущество, от което да реализира
доходи. От съда се иска да присъди месечна издръжка на детето в размер на
180лв., считано от датата на завеждане на исковата молба.
Квалификацията на иска е чл. 150 от СК.
Пловдивският
районен съд, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено
следното:
Между
страните не се спори, и от представеното по делото удостоверение за раждане се
установява, че малолетната Р.Е.Я. ЕГН ********** е дъщеря на ответника Е.Я.Я.
ЕГН **********.
Видно от
представеното съдебно решение № 80/07 08 2017г. постановено по гр. д. № 250/2017г.,
упражняването на родителските права по отношение на малолетната Р.е предоставено на нейната майка , а за
бащата е определен режим за лични контакти .С определение на РС-Първомай , от 22 03 2017г ,по гр д 554/2016г ,е одобрена спогодба между страните ,като на
ответникът е осъден да заплаща месечна издръжка на дъщеря си Р.в размер на
170лв ,начиная от 16 11 2016г .
От
събраните по делото гласни доказателства- св. Б. /с родство- баба майчина линия на ищцата/ се установява, че от раждането си
детето Р.живее в дома на свидетелката .Майката на детето също живее в този дом
.Родителите на детето живели заедно около 4-5 години,като още тогава ответникът
имал агресивни прояви ,не участвал в разходите на семейството ,наложило се
майката на детето да започне работа .В момента Р.е на * години , ученичка в
училището в с.***,където живеят,предстои и постъпване в 5-ти клас .Детето се
явява на състезания ,конкурси ,извън занятията в училището ,отлична ученичка е
.Бащата я причаквал при децата ,с които играе ,и отправял обиди към майката и
родителите и ,като злепоставял детето
пред неговите приятели .Детето се страхувало да излезе да играе навън .Бащата
няма други деца ,освен Р.,майката – също .По време на съвместното им
съжителство ,ответникът не споделял къде работи ,какво възнаграждение получава
,нито осигурявал средства за издръжка на домакинството.Наложило се майката на
детето да започне работа много скоро след раждането.Бащата заплаща дължимата
издръжка с два месеца закъснение ,извън издръжката не е закупувал на детето
нищо друго .Детето расте бързо и се налага често да му се закупуват дрехи и обувки
,защото са му станали малки.Бащата идвал да вижда детето в училище ,като не му давал нищо ,нито питал как е ,как се справя с училището .До
2017г срещите на бащата с детето били редовни ,но през 2017г бащата отказал да върне детето в продължение на 3 месеца ,като се наложило
съдействие на Полицията , .Майката взела детето некъпано ,с въшки и рани по
главата ,с мръсни дрехи .След този случай детето било стресирано ,не искало да
вижда баща си .Детето настоявало при посещенията при бащата, да е придружавано
от някого .Пред детето бащата използвал нецензурни думи по адрес на майката и
близките и .Самото дете било разочаровано от поведението на баща си и заявило
,че ,,не иска да стъпва там ,, .Детето имало свои спестявания ,които бащата
взел и заплатил с тях ,,Зелено училище ,,.Обещал на детето да ги върне ,което
не се случило и до момента .Ответникът посягал да бие свидетелката и съпругът и
,пред детето псувал ,обиждал ,хвърлял вещи .
От
показанията на св.А.Я. / сестра на ответника / се установява ,че страните са
разделени повече от 3 години .От тогава детето живее в с.*** с майка си ,за
известно време е било при бащата .Бащата заплаща ежемесечна издръжка в размер
на 170лв.В момента същият е безработен повече от 1 година .Има ***образование
,по професия е ***.Не е работил по специалността си .Живее под наем в гр.***,като
свидетелката не знае защо ползва жилище под наем , а не собственото си .Не е
регистриран като безработен .Ответникът е с влошено здравословно състояние –
страда от диабет ,високо кръвно налягане ,висок холестерол-хронични
заболявания ,които лекува постоянно .Майката на ответника също е с влошено
здраве – с високо кръвно налягане и трудно подвижна .Налага се често да я
посещават и да и носят лекарства .От раждането на детето, бащата полагал
дължимите грижи за него – закупувал му дрехи , хранителни продукти ,водил го на
развлечения .Дори когато имало издадена заповед за незабавна защита ,молил
сестра си да занесе на Р.пари и лакомства .Изпратените лакомства майката
изхвърлила в краката на сина на свидетелката , а парите взела от ръцете на
детето и ги изхвърлила на пътя .Бащата закупил телефон на детето ,но майката
сменила сим -картата и затруднила контактите им .Свидетелката
е присъствала когато са търсили детето ,за да го вземе бащата за режим на лични
контакти ,но майката и близките и препятствали срещите им .Когато са успели да
вземат детето ,то било спокойно при баща си .По повод настоящата ограничителна
заповед , ответникът твърдял ,че майката е измислила причина отново да ограничи контакта му с детето .
От приложеното по делото копие от нотариален акт № * том *
дело ***се установява ,че ответникът е собственик на дарен му от неговата майка
апартамент в гр. ***.Приобщен към делото е договор между ответника и мобилен
оператор за ползване на мобилни услуги .
Приложена
е справка от НАП ,ОТ КОЯТО СЕ УСТАНОВЯВА ,ЧЕ ОТВЕТНИКЪТ Е С ПРЕКЪСНАТИ
ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНИ ПРАВА,ПРИЛОЖЕНИ СА АМБУЛАТОРНИ ЛИСТОВЕ И ЕПИКРИЗА ЗА СЪЩЕСТВУВАЩИТЕ
ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ПОСЛЕДНИЯ .
Приобщена
към материалите по делото е справка от НАП-ТД Пловдив, видно от която майката
на детето реализира месечен доход от около 1500-1600лв , същата притежава две недвижими имота и МПС .
Ответникът
е собственик на ЕООД ,няма
регистриран трудов договор, до м. април 2019г е осигуряван на минимална работна
заплата,собственик е на 3 недвижими имота и няколко МПС .
От приобщените
справки от служба ,,ГРАО ,, ,се установява ,че и двамата родители нямат други
деца , освен детето Р..
От
изготвения по делото социален доклад се установява ,че майката посреща по
адекватен начин потребностите на дъщеря си,като полага необходимите ежедневни
грижи за нея .Бащата ИЗРАЗЯВА ЖЕЛАНИЕ ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО С МАЙКАТА ПО ВЪПРОСИТЕ
,КАСАЕЩИ ДЕТЕТО ИМ .Бащата се вижда с детето два пъти седмично в двора на
училището .Необходимо е размерът на издръжката да бъде съобразен с възрастта и
потребностите на детето и да му осигури финансова стабилност в ежедневието .
Съдът
кредитира показанията на разпитаните свидетели частично,вземайки предвид
родствената им връзка със страните по делото , и взема предвид приложените по делото писмени
доказателства,които имат пряко отношение към предмета на делото .
При
така установените факти от значение за спора съдът достигна до следните правни
изводи:
За да
бъде уважен искът за увеличаване размера на месечна издръжка на детето следва да се установи, че ответниът е баща на
детето, като следва да бъде установен размерът на доходите на всеки от
родителите на детето ,с оглед преценката на възможностите им да осигурят
издръжка на дъщеря си.
Задължението
за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с
факта на раждане на детето, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК,
в сила от 01.10.2009 г. те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и
дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката
се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат -
чл. 142, ал.1 СК. Алинея втора на чл.
142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една
четвърт от размера на минималната работна заплата. Правото на детето да получи издръжка от
своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството „ненавършило
пълнолетие дете”. При новата нормативна уредба съдът не е обвързан от
определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко
дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и
съответства на доходите на родителя.
Съдът намира ,че действително от
определяне размера на издръжката /начална дата през 2016г/ е изминал значителен
период от време, през който нуждите на детето са се увеличили.
Размерът на дължимата издръжка, според закона,
се определя от една страна според нуждите на лицето , което има право на
издръжка , а от друга – от възможностите на лицето , което я дължи –чл 142 ал1
от СК .От една страна Съдът следва да прецени нуждите на детето , като
потребностите се ограничават до обикновените условия на живот.Другият критерий
са възможностите на родителя.При определяне на конкретния размер, Съдът отчита
и размерът на собствената издръжка на задълженото лице , както и дали има
задължение към други лица .
В
настоящия случай И ДВАМАТА РОДИТЕЛИ СА МЛАДИ ХОРА,С ОБРАЗОВАНИЕ И КВАЛИФИКАЦИЯ ,ПОЗВОЛЯВАЩА ИМ ДА
РЕАЛИЗИРАТ ДОХОДИ НАД СРЕДНИТЕ ЗА СТРАНАТА.Двамата родители нямат други деца освен Р.. Майката и детето обитават жилище, собственост на родителите на майката ,находящо се в с.*** , а бащата притежава апартамент в гр.* .
Съдът не кредитира показанията на св Я.в частта им ,в
която сочи ,че ответникът обитава жилище под наем и заплаща месечен наем в
размер на 300лв .Ответникът притежава собствено жилище ,както и два други имота
извън гр.*** и нищо не налага живеенето му в такова под наем .
Относно
детето Р.не се събраха доказателства да
е често боледуващо , не посещава извънкласни форми на обучение ,в период на
активен растеж е и се налага често да му се закупуват дрехи и обувки .. Не може
да се приеме за доказано ,че детето ползва мобилните услуги,заплащани от бащата
,за които е представен договор. Въпросният
договор е сключен от бащата на детето и не става ясно от представеното
писмено доказателство чии нужди обслужва .
Съдът приема за доказано ,че детето има обичайни за възрастта си разходи за храна
, облекло ,джобни разходи ,здравни и образователни потребности ,развлечения в
рамките на обичайните такива .При така
констатираните разходи на детето ,съдът намира ,че месечно за неговите
обикновени , обичайни нужди ,които стоят в основата на определяната издръжка
,са необходими около 350лв месечно .
Относно
възможностите на бащата - Същият не реализира доход към момента ,няма трудов
договор ,с прекъснати здравно осигурителни права е.Съдът приема за доказано ,че
има здравословни проблеми ,които се
отразяват на възможността му да си намира работа , особено в сегашната ситуация
в Б.и по света. Приема се ,че бащата няма задължения към други лица ,доколкото
издръжката на малолетното дете е с предимство пред всички други ангажименти на
родителя. Съдът намира ,че с оглед на това ,че е млад , образован ,с добра
професия ,ответникът е длъжен да
осигурява подобаваща издръжка на дъщеря,която
издръжка ,както се спомена по-горе , е безусловна . От определянето със съдебно решение размер на издръжката от 170лв
месечно е изминал период от 4 години ,като за такъв период нуждите на детето
естествено са нараснали.Претендираният от ищцата
размер на издръжка от 230 лв обаче,съдът
намира за реален с оглед възрастта и доказаните
по делото разходи на детето Р.,но леко
завишен- предвид здравословните проблеми на ответника ,доказани с писмени
доказателства по делото.
Взема
се предвид и принципа на разпределяне на издръжката между двамата родители .Тъй
като детето се отглежда от майката и тя полага преките грижи за него ежедневно ,то бащата следва да поеме
по-голямата част от доказаните месечните разходи ,които има детето
, а именно 210лв. Останалата част от 140лв от разходите ,ведно с
непосредствените грижи следва да се поемат от майката на детето .
Ето
защо искът за увеличаване размера на определената издръжка от 170 лв на 230 лева
месечно ,се явява основателен и доказан до размерът от 210лв , поради което и
следва да бъде уважен в тази му част . Съразмерно
с уважената част на иска, на ищцата ще се определят и част от разноските по
делото .
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
УВАЖАВА
ИСКА НА Р.Е.Я. ЕГН **********– малолетна , действаща чрез своята майка и законен представител Т.З.Б. ЕГН ********** , за увеличаване размера на определената месечна
издръжка с определение за одобряване на спогодба на РС-Първомай , от 22 03 2017г ,по гр д 554/2016г ,която
ответникът Е.Я.Я. ЕГН ********** и заплаща
– а именно от 170лв в размер на
210лв/ двеста и десет лева / , считано от депозиране на исковата молба пред
съда-09 09 2019г занапред ,до навършване на пълнолетие от детето или настъпване
на други причини ,водещи до изменение или прекратяване на задължението за
издръжка ,ведно със законнната лихва , от падежа до
окончателното изплащане на дължимата сума .
. ОТХВЪРЛЯ
ИСКА в частта му от уважения размер ,до претендирания
такъв от 230лв месечно
ОСЪЖДА Е.Я.Я. ЕГН ********** ,да
заплати по сметка на ПРС държавни такси в размер на 57,60ЛВ /петдесет и
седем лева и шестдесет стотинки/.
ОСЪЖДА Е.Я.Я. ЕГН ********** да
заплати на Т.З.Б. ЕГН **********,като майка
и законен представител на малолетната Р.Е.Я. ЕГН **********, сумата от 455 лв / четиристотин петдесет и пет лева/ разноски по
делото съразмерно с уважената част на иска.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в
двуседмичен срок от съобщението
Препис
от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Недялка Вълчева
Вярно с
оригинала: Ц.В.