№ 158
гр. Варна, 01.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стояна Илиева
като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно
дело № 20213110204301 по описа за 2021 година
Производството е по реда чл. 189, ал. 14 от ЗДвП, вр. чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на Л.Г. Й. с ЕГН ********** от гр.Варна срещу НП № 21-0819-003639/23.09.2021 год.
на началник група към ОД МВР Варна, сектор ПП Варна .
С жалбата,наказателното постановление се атакува като неправилно, необосновано и
незаконосъобразно. Твърди се, че при издаването му са допуснати съществени процесуални
нарушения, като не са били отразени правилно обстоятелствата на нарушението, не е била
изяснена фактическата обстановка, както и дали жалбоподателката е извършила вмененото
и нарушение. Излага се тезата, че НП е издадено изцяло по твърденията на актосъставителя,
не са били изяснени факти и обстоятелства, досежно обстановката, АНО при определяне
размера на наказанието не е извършил проверка относно отразените устно от
жалбоподателката обстоятелства, както и че не е съобразил наложеното наказание с
разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована не се явява, не се представлява,
депозирана е молба от адв. А. Д., ВАК, в която се излага подробно и аргументирано
становище по хода на делото, доказателствата и по същество.
Въззиваемата страна – ОД МВР Варна, редовно призована не изпраща представител.
Депозира писмено становище.
Актосъставителят , редовно призован, взема становище по жалбата и поддържа направените
констатации в съставения АУАН.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
По допустимост на жалбата
1
Жалбата съдържа необходимите реквизити, депозирана е от надлежно легитимирано лице,
спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от
връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение.
Поради това жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.
От фактическа страна:
На 30.04.2021 год. около 20,28 часа в гр.Варна, бул.“ Трети март“ до кръстовище с
бул.“Република“ в посока бул.“ Ян Хуняди“ с АТСС / CORDON M2 с №MD1194 е
измерена, установена, фиксирана и заснета скорост от 111 км/час на движение на лек
автомобил „Ауди А6“ с рег. № ***, собственост на Н.К. при максимално разрешена скорост
50 км/час за населено място.
Св. СТ. М. Д. съставил на жалбоподателката Й. АУАН, бланков № 441087/26.08.2021 год.,
във връзка с попълнена декларация по чл.188 от ЗДвП. Актосъставителя квалифицирал
гореописаното като нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
АУАН бил връчен на нарушителя на 26.08.2021 год.. Нарушителя не възразил при
връчването на акта. Не е депозирал писмени възражения и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение е издадено и
обжалваното наказателно постановление , с което на основание чл.182,ал.1,т.6 от ЗДвП за
нарушение на чл.21,ал.1 от ЗДвП наложил на водача на лекия автомобил административно
наказание „ глоба” в размер на 800 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от
три месеца.На основание Наредба Iз-2539 на МВР са отнети 12 контролни точки.
Разпитан в хода на съдебното следствие като свидетел актосъставителя С.Д. потвърждава
изложеното в акта за административно нарушение.Посочва, че на мястото посочено в акта
съществува точка на заснемане на автомобили с техническо средство АТСС, което е било
преминало метрологична проверка. Посочва, че след като се констатира нарушението,
информацията се изпращала в София, където в нарочен отдел се издавали електронни
фишове. В случая, тъй като превишената скорост е била повече от 50 км/час се издавал
АУАН. След като се оформяла преписката се уведомявал нарушителя, като при явяването
му се давала възможност за попълване на декларация по чл.188 от ЗДвП. Посочва, че в
конкретния случай жалбоподателката се е явила лично , акта бил съставен в нейно
присъствие. Твърди, че нямала възражения към момента на съставяне на акта.
С показанията си св. С.Д. потвърждава, че акта бил съставен в присъствието на
жалбоподателката, била запозната с нарушението и препис от акта и бил връчен.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като ги намери за обективни,
безпристрастни, последователни и непротиворечиви.
Горната фактическа обстановка е приета за установена въз основа на писмените
доказателства по делото - декларация по чл.188 от ЗДвП, Протокол за проверка № 7-С-
ИСИС/17.02.2021 год. на БИМ, Заповед № 8121з-515/14.05.2018 год. и Заповед № 8121з-
825/19.07.2019 год. на министъра на вътрешните работи, писма ОД МВР Варна, веществено
2
доказателство – снимка на нарушението от техническото средство и гласни доказателства –
показанията на актосъставителя С.Д. и св.С.Д..
От правна страна:
НП е издадено от компетентен орган – началник група към ОД МВР Варна, сектор ПП
Варна,съгласно приложени Заповед № 8121з-515/14.05.2018 год. и Заповед № 8121з-
825/19.07.2019 год. на министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от
компетентно лице.
Спазени са законоустановените императивни срокове по смисъла на чл.34,ал.1 и ал.3 от
ЗАНН, тъй като АУАН е съставен в тримесечния срок от откриване на нарушителя /
17.07.2021 год. ,при попълването на декларацията по чл. 188 от ЗДвП /, а НП е постановено
на 23.09.2021 год., т.е. в шестмесечния срок от съставянето на АУАН.
Неоснователни са направените възражения.
Действително изискването на нормата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН е актът за установяване на
административно нарушение да бъде съставен в присъствието на нарушителя и свидетелите,
присъствали при извършването или установяването му. Същевременно, в ал. 3 от същата
разпоредба е посочено, че при липса на свидетели, присъствали при извършването или
установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно
присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се
отбелязва в него. Действително, ако е налице свидетел, присъствал при установяване на
нарушението, актосъставителят следва да предпочете и посочи него в съставения АУАН.
Това е така, защото свидетелите са източник на гласни доказателства в процеса и съдействат
за установяване на обективната истина по случая. Непосочването на такъв свидетел обаче,
дори да е налице, макар и да представлява нарушение, то само по себе си не е от категорията
на съществените такива, опорочаващо административнонаказателната процедура до степен
такава, че да се наложи отмяна на завършващият същата акт, а единствено създава за
административния орган задължение да докаже тезата си по един несъмнен начин. Това
според настоящата инстанция е сторено в хода на съдебното производство. В случая
показанията на свидетелите С.Д. – актосъставител и С.Д. - свидетел по съставяне на акта са
логични, единни и безпротиворечиви и позволяват на съда да формира изводи относно
релевантните за случая факти, поради което според състава на съда, в случая не е налице
твърдяното нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на
защита на наказаното лице. На следващо място разпоредбата на чл.42, ал.1,т.7 от ЗАНН
изисква в АУАН да бъдат посочени имената, точния адрес и ЕГН на свидетелите, но
непосочването на пълните имена, адреса или ЕГН не съставлява съществено процесуално
нарушение, за което критерии е осигуряване правото на защита на наказаното лице.
Горепосоченото изискване на закона е главно с оглед събиране на гласни доказателства при
евентуално оспорване на констатациите в акта, съответно откриване на свидетелите, които
са посочени в него. В случая се касае за такава нередовност на акта, при която е приложима
разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, при наличие на визираните в нея предпоставки. В
конкретния случай видно от АУАН е, и че както актосъставителя, така и свидетеля по акта
3
са служители на ОД МВР Варна и в случай, че е необходим техния разпит, същите могат да
бъдат установени безпрепятствено.
Неоснователно е и възражението, че е допуснато нарушение на чл.40,ал.4 от ЗАНН, тъй като
нарушението е установено въз основа на снимка-клип от техническото средство.
Посочени са мястото и времето на нарушението, същото е описано по идентичен начин в
двата акта, посочени са съставомерните признаци на нарушението, подведено е под
правната норма на материалния закон, цифровата квалификация е съответна на текстовото
описание.Видно от направеното описание на административното нарушение, посочена е
връзката със снимката , показана на водача на лекия автомобил, респ. сочеща на датата,
времето и други обстоятелства по нарушението, с оглед защита правата на жалбоподателя.
Съгласно разпоредбата на чл.21,ал.1 от ЗДвП , при избиране скорост на движение на водача
на пътно превозно средство е забранено да превишава в населено място скорост от 50
км/час.
Страните не спорят по отношение на мястото на деянието – в рамките на гр.Варна, бул.“
Трети март“, до кръстовището с бул.“ Република“ в посока бул.“ Ян Хуняди“ - населено
място.
Към материалите на преписката била приложена попълнена на 17.07.2021 г. от Николай
Калоянов Колев декларация във връзка с разпоредбите на чл. 189, ал.5 от ЗДвП, в която
същият заявил, че на 30.04.2021 год. около 19.00 часа автомобила се е управлявал от
жалбоподателката Д.а. Приложена е и декларация от самата Й., която потвърждава, че на
процесната дата именно жалбоподателката е била тази, която е управлявала процесният
автомобил.
Съдът приема, с оглед приложения Протокол за проверка № 7-С-ИСИС/17.02.2021 год. на
БИМ на техническо средство - АТСС / CORDON M2 с №MD1194, че същото отговаря на
метрологичните изисквания, одобрено е и е вписано в регистъра на одобрените за
използване типове средства за измерване. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП,
"изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки, са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес", с оглед на което съдът кредитира и приложения
снимков материал, намирайки го за годно веществено доказателствено средство.
Посредством него се установяват регистрационният номер на управлявания автомобил,
мястото на извършване на нарушението, което е подробно и точно описано и в АУАН и НП,
датата и часа на заснемането, и измерената скорост на движение.
Съгласно редакцията на разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изр. 1-во ЗДвП, при нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е
предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган
и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. По
4
аргумент за противното, когато за съответното нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, е предвидено наказание лишаване от
право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се
издава АУАН, съответно наказателно постановление, както в случая.
Съгласно изготвената с посочената система снимка-клип , фиксираната скорост на движение
на посоченото МПС била 115 km/h (при измерването на скоростта е отчетено и 3%-то
допустимо отклонение от стойността на фиксираната скорост в полза на водача- 111 km/h).
Лекият автомобил е заснет като единствено МПС към момента на отчитане на скоростта,
липсват други МПС, поради което съдът намира, че АНО е доказал по безсъмнен начин
констатациите в акт за установяване на административно нарушение,инкорпорирани в
обжалваното наказателно постановление.
Нарушението на задължението по чл.21,ал.1 от ЗДвП е възведено като наказуемо със състав
на административно нарушение в разпоредбата на чл.182,ал.1,т.6 от ЗДвП, съгласно която
водач, който превиши разрешената максимална скорост за населено място, както следва : за
превишаване над 50 km/h - с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата
се увеличава с 50 лв.. В конкретния случай на жалбоподателката е наложено
административно наказание глоба в размер на 800 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от три месеца. Видът и размерът на наложените на жалбоподателя
кумулативни наказания са законоустановени с фиксиран размер, при което липсва
възможност за преценка по чл.27,ал.2,вр.ал.1 от ЗАНН.
Предвид изложеното до тук, съдът направи крайния си извод, че обжалваното наказателно
постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на делото и съобразно искането на процесуалния представител АНО, на
основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН вр. чл. 143 от АПК, съдът намира, че на ОД МВР Варна
следва да се присъди юристконсултско възнаграждение. При определяне на неговия размер
съдът съобрази разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП, в която е предвидено, че заплащането
на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя
съгл. Наредба за заплащане на правната помощ. Съгласно чл. 27е от посочената Наредба за
защита по дела по ЗАНН е предвидено възнаграждение от 80. 00 лв. до 120. 00 лв.Имайки
предвид, че делото не представлява фактическа и правна сложност съдът намира, че на
процесуалния представител на въззиваемата страна следва да се присъди юристконсултско
възнаграждение в размер на 80.00 лв..
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.1, пр.1 ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА НП № 21-0819-003639/23.09.2021 год. на началник група към ОД МВР
Варна, сектор ПП Варна, с което на Л.Г. Й. с ЕГН ********** от гр.Варна на основание
чл.182,ал.1,т.6 от ЗДвП за нарушение на чл.21,ал.1 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 800 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от
три месеца.
На основание Наредба Iз-2539 на МВР са отнети 12 контролни точки.
ОСЪЖДА Л.Г. Й. с ЕГН ********** от гр.Варна да заплати на ОД МВР Варна сумата от
80 лв., представляваща разноски по делото за юристконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд- град Варна по реда на
Глава Дванадесета от АПК, на касационните основания предвидени в НПК, в 14-дневен
срок от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6