Определение по дело №160/2020 на Окръжен съд - Ямбол

О  П  Р  Е  Д  Е Л  Е  Н  И  Е

 

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,        ІІ-ри Въззивен  граждански  състав    

На   05  март  2020 година

В закрито заседание в следния състав:                                   

                                                                                                                                                              

                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

                                                ВЕСЕЛА СПАСОВА

 

 Като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов

 възз. гр. дело № 160  по описа за 2020 година

 За да се произнесе взе предвид:

 

В изпълнение на задълженията си по чл.267 ГПК, Ямболският окръжен съд  констатира следното:

Делото е образувано по въззивна жалба подадена от ГД "Гранична полиция" при МВР - гр.София, против Решение №313/17.01.2020г. на EРС, постановено по гр.д.№752/2019г.

С атакуваното решение ГД "Гранична полиция"МВР - гр.София е осъдена да заплати на И.Д.Д. с ЕГН **********,***, съдебен адрес ***, адв. М.Д. ***, на основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР сумата от 1727,10 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 08.10.2016г. до 30.09.2019г. вкл., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен, ведно със законната лихва както следва: върху сумата от 1571,88 лв., считано от датата на подаване на исковата молба – 08.10.2019г. до окончателното й изплащане и върху сумата от 155,22 лв., считано от 01.11.2019г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 220,92 лв., представляваща  лихва за забава върху главницата от 1571,88 лв., начислена за периода на забавата - от датата на падежа на всяко плащане до датата на подаване на иска в съда - 08.10.2019г.,  и разноски по компенсация в размер на 375,95 лв. С решението си ЕРС е отхвърлил иска за главница, в частта за присъждане на допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.10.2019 г. до 07.10.2019 г. вкл. в размер на 16.60 лв., в едно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 08.10.2019 г. до окончателното изплащане, като неоснователен.

Съдът констатира, че жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, относно осъдителната част от съдебното решение. Същата в тази й част е редовна от външна страна, поради което следва да се внесе за разглеждане в открито заседание.

ЯОС намира, че въззивната жалба в частта, с която се обжалва Решение №313/17.01.2020г. на EРС, постановено по гр.д.№752/2019г. от ГД "Гранична полиция" при МВР - гр.София, в частта му, в която е отхвърлена претенцията на И.Д.Д. по чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР, за присъждане на допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.10.2019 г. до 07.10.2019 г. вкл., в размер на 16,60 лв., в едно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 08.10.2019г., е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане в тази й част, като въззивното производство следва да бъде прекратено. За жалбоподателя липсва правен интерес да обжалва решението, в частта му, в която исковете предявени срещу него са отхвърлени.

Въззиваемата страна  е депозирала отговор на жалбата.

Страните по делото не са направили доказателствени искания пред въззивната инстанция.

ЯОС намира, че следва да извърши доклад  на жалбата и отговора, който да връчи на страните  заедно с призовката за  с.з., поради което

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И   :

 

ОСТАВЯ без разглеждане жалбата на ГД "Гранична полиция" при МВР - гр.София, в частта, с която се обжалва Решение №313/17.01.2020г. на EРС, постановено по гр.д.№752/2019г., в частта му в която е отхвърлена претенцията на И.Д.Д. по чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР, за присъждане на допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.10.2019 г. до 07.10.2019 г. вкл., в размер на 16,60 лв., в едно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 08.10.2019г., и прекратява въззивното производство  по в.гр.д. №160/2020г. на ЯОС в тази му част.

НАСРОЧВА   делото в о.с.з.  на 28.04.2020 год.- 09.45 часа, за която дата  и час да се призоват страните.

Извърши доклад на жалбата и отговора както следва:

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Твърди се, че за процесния период ищецът е изпълнявал служебните си задължения на 12 часови /дневни и нощни/ работни смени, съгласно месечни графици, като работното време се е изчислявало сумирано и чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики на отработеното време, е формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове, му е заплащан като извънреден труд на основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Сочи се, че при изчисляване на времето, отработено от ищеца и за компенсиране на положения извънреден труд, е била приложена нормативната уредба по специалния закон - ЗМВР, като на основание чл.187, ал.9 ЗМВР редът на организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи, като за спорния въпрос, за времето от 19.08.2014г. до 02.08.2016г. била приложима Наредба №8121з-407/11.08.2014г., а за останалата част от процесния период - Наредба №8121з-776/29.07.2016г. Според въззивника това е нормативната база, която изчерпателно урежда основанието и реда за изплащане на възнагражденията за нощен труд на държавните служители в МВР, като неправилно районният съд бил приел, че по отношение на държавните служители в МВР са приложими разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), издадена на основание КТ. Въззивникът сочи, че за нощния труд на служителите в МВР била  неприложима разпоредбата на чл.9 от НСОРЗ, тъй като, за да се въведе увеличение с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, били необходими предвидените в нормата четири предпоставки, а в случая две от тези предпоставки не били налице - продължителност на нощното работно време, по-малка от продължителността на дневното, и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми, тъй като дневното и нощното работно време били с една и съща продължителност от 8 часа и не било налице работа по трудови норми.

Предвид изложеното и по подробни съображения, изложени в жалбата, се претендира отмяна на обжалваното решение в осъдителната му част и постановяване на ново решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени, и бъдат присъдени разноските пред двете съдебни инстанции. Направено е и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна, с оглед фактическата и правна сложност на делото.

В писмения отговор се сочи, че въззивната жалба е неоснователна. Изразява се становище, че решението на ЕРС е правилно и законосъобразно. Претендира се, жалбата да бъде отхвърлена, и да се присъдят направените по делото разноски пред въззивната инстанция.

Съдът приканва страните към спогодба.

Препис от определението да се връчи на страните.

Препис от отговора да се връчи на жалбоподателя.      

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, с която частично е прекратено въззивното производство, подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр.Бургас, с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните. В останалата му част определението не подлежи на обжалване.

                                                                      

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:1.                         2.