Решение по дело №304/2025 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от ОД на МВР – Сливен, подадена чрез пълномощник, против Решение № 91 от 10.04.2025 г., постановено по АНД № 240/2025 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е отменен Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система /ЕФ/ Серия К № 10284871, издаден от ОД на МВР - Сливен, с който на Т. И. Т., [ЕГН], е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), за нарушение на чл. 21, ал. 2 във връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и е осъдена ОД на МВР - Сливен да заплати на Т. И. Т., [ЕГН], сумата от 500 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Посочва, че описаните в обстоятелствената част на ЕФ факти осъществяват състава на нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Счита, че допуснатото в ЕФ при квалификацията на деянието нарушение не е основание за отмяна на наложеното наказание, доколкото санкционната разпоредба е правилно определена. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени като неправилно решението на Районен съд – Сливен и върне делото на същия съд за ново разглеждане.

В съдебно заседание касационният жалбоподател - ОД на МВР – Сливен, редовно призован, не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище, чрез упълномощен процесуален представител, който заявява, че поддържа касационната жалба на основанията, посочени в нея. Изразява становището си по същество, като намира за неправилен извода на първоинстанционния съд, че е нарушено правото на защита на санкционираното лице, тъй като е било запознато с всички факти и обстоятелства във връзка с вмененото му нарушение и е имало възможност да се защити по тях. Счита, че са налице основания, обосноваващи отмяна на първоинстанционното решение и моли съда да постанови съдебен акт в този смисъл. В случай, че насрещната стара претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на същото.

Ответникът по касационната жалба – Т. И. Т., редовно призован, не се явява и не изпраща представител. По делото е представена молба-становище чрез пълномощник, който оспорва касационната жалба. Счита, че в ЕФ няма изложени обстоятелства за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, каквато квалификация е направена в процесния ЕФ. Посочва, че от съдържанието на ЕФ се установява несъмнено, че става въпрос за движение на процесния лек автомобил извън населено място, като фактически описаното нарушение е по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за което правилно е приложена санкционната разпоредба на чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП. Заявява, че това нарушение е довело до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. Моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Претендира сторените по делото разноски за адвокатска защита.

Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен счита, че касационната жалба е неоснователна.

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Видно от установената по делото фактическа обстановка, на 18.12.2024 г. в 10:19 часа, в обл. Сливен, общ.Сливен, по път Първи клас, номер 6, на 384.5 км, с автоматизирано техническо средство Celeritas MVD 2020, разположено към гр.Сливен, било заснето движение на лек автомобил „Фолксваген Туран“, с рег.№ [рег. номер], със скорост от 123 км/ч, с превишение от 33 км/ч над разрешената при общо ограничение скорост от 90 км/ч за извън населено място. Нарушението било установено с автоматизирано техническо средство Celeritas MVD 2020 № 000355С2 и фиксирано в клип № 007571, записващо дата, час, GPS координати, локация, разстояние, скорост на движение, както и конкретното ограничение на скоростта. За използването на АТС бил съставен Протокол с рег.№ 804р-9564 от 19.12.2024 г., като след обработване на данните от АТСС, служителите на ОД на МВР - Сливен установили, че собственик на конкретното МПС е Т. И. Т..

Въз основа на установеното бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К № 10284871 , с който на Т. И. Т. за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2, във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП било наложено наказание глоба в размер на 300 лв.

Районният съд е приел, че електронният фиш съответства на изискванията посочени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, но при издаването му е допуснато съществено процесуално нарушение. Приел е, че описаното нарушение изпълнява състава на нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, предвид липсата на изрично поставен пътен знак за ограничение различно от общото ограничение на скоростта по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Формирал е извод, че квалифицирането на нарушението като такова по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице, тъй като вмененото му във вина нарушение не е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. С такива мотиви Районният съд е отменил обжалвания ЕФ.

Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материалния закон и констатира, че съдът е постановил неправилен съдебен акт.

Не се споделя формираният от районния съд извод за допуснато съществено процесуално нарушение при издаване на ЕФ. От доказателствата по делото е безспорно установено, че на 18.12.2024 г. в 10:19 часа, в обл. Сливен, общ.Сливен, по път Първи клас, номер 6, на 384.5 км, при общо ограничение скорост от 90 км/ч за извън населено място, с автоматизирано техническо средство Celeritas MVD 2020 № 000355С2 е било заснето движение на МПС лек автомобил „Фолксваген Туран“ с рег.№ [рег. номер], със скорост от 123 км/ч след приспаднат толеранс от 3%, т.е. с превишена стойност на скоростта от 33 км/ч. По делото не е спорно, че МПС е собственост на ответника по касация. Посоченото представлява нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, с който за водача на пътно превозно средство е въведена забрана при избиране скоростта на движение да превишава посочените с нормата стойности на скоростта, като за пътно превозно средство от категория В извън населено място е посочена стойност от 90 км/ч. За неизпълнение на това императивно вменено задължение, с разпоредбата на чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП е предвидено наказание за водач, който превиши разрешената скорост извън населено място с от 31 до 40 км/ч - с глоба 300 лв. Действително при изписване на правната квалификация на деянието освен нарушената норма на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е посочена и тази на чл. 21, ал. 2 от с.з., но предвид подробното словесното описание на нарушението, което е точно и ясно, и правилно приложената санкционна разпоредба на чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, настоящият касационен състав намира, че нарушението е индивидуализирано в степен санкционираното лице да може да разбере за кое деяние му е наложена административното наказание и да организира защитата си в пълен обем, както е и сторило.

По делото на районния съд са приложени: снимка с идентификатор 007571 с отразени дата, час, координати и място на нарушението, установена скорост с приспаднат толеранс, посока на движение; Протокол с рег.№ 804р-9564 от 19.12.2024 г. с дата на използване 18.12.2024 г., в който е посочено точното местонахождение на мястото за контрол, ограничението на скоростта, което съответства на посоченото в ЕФ, режим и посока на измерване, час на начало и край на работа; снимка на АТСС; Протокол от проверка №116-СГ-ИСИС/ 13.08.2024 г., според който посочената в ЕФ система за измерване на скорост съответства на одобрения тип; справка от Централна база – КАТ за собствеността на установеното МПС.

От посочените доказателства се установява по несъмнен начин извършването на процесното административно нарушение от ответника по касация, за което законосъобразно е бил санкциониран, като наложеното наказание съответства на предвидения фиксиран размер по чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП.

По изложените по-горе съображения Административен съд - Сливен намира, че като е отменил ЕФ, районният съд е постановил неправилен съдебен акт, който страда от пороците, сочени като отменителни основания, поради което следва да бъде отменен и да се постанови нов, по съществото на спора, с който се потвърди ЕФ.

При този изход на делото претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски е неоснователна.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 91 от 10.04.2025 г., постановено по АНД № 240/2025 г. по описа на Районен съд – Сливен, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К № 10284871, издаден от ОД на МВР - Сливен, с който на Т. И. Т., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева.

Решението е окончателно.