РЕШЕНИЕ
№ 2080
гр. Бургас, 26.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Ч. НОВАКОВА
като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело №
20252120103123 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба на „АДОНАЙ ЛОДЖИСТИК“
ООД против „БУЛСЕРВИЗ“ ЕООД, с която са предявени два осъдителни иска.
В законоустановения срок по делото постъпва отговор на исковата молба, с който
ответникът твърди, че исковете са неоснователни.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищцовото дружество поддържа
исковете и моли съда да ги уважи, като присъди на страната сторените по делото разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на ответника моли съда да
отхвърли исковете като неоснователни.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 02.10.2024 г. дружеството ищец съставя фактура № ********** с получател
ответното дружество за сумата от 5280 лева с ДДС за извършен транспорт от Италия до
България с автомобил. По делото е приета като доказателство международна товарителница,
от която е видно, че превозвач „ПЛАДО ТРАНС 2019“ ООД е извършил превоз от Италия до
България с изпращач дружество регистрирано в Италия и с получател на стоката ответното
дружество, като стоката е получена на 08.10.2024 г. В товарителницата в графа „указания на
изпращача“ е отбелязано, че при разтоварване се констатира спаднала лява гума на едната
машина и деформиран дефузьор.
Ответникът не оспорва извършването на превоза.
Фактурата е осчетоводена в счетоводството на ищеца и по нея не са отразени
постъпили плащания. Според вещото лице госпожа Б., изготвила заключение по назначената
съдебно-икономическа експертиза, тя се е свързала с ответното дружество, но същото не й е
предоставило информация дали фактурата е осчетоводена.
Фактура № **********/02.10.2024 г. е включена в дневник за покупките по ЗДДС за
1
месец октомври 2024 г. на „БУЛСЕРВИЗ БГ“ ЕООД и дружеството е ползвало данъчен
кредит по фактурата в пълен размер.
Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства и на заключението на вещото лице по
назначената съдебно-икономическа експертиза.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Ищецът твърди, че с ответника е сключил договор за спедиция. Според разпоредбата
на чл.361, ал.1 от ТЗ със спедиционния договор спедиторът се задължава срещу
възнаграждение да сключи от свое име за сметка на доверителя договор за превоз на товар.
От приложената към исковата молба товарителница се установява, че изпращачът е
чуждестранно дружество, а получател е ответникът. Превозвачът е българско дружество,
различно от страните, а именно – „ПЛАДО ТРАНС 2019“ ООД. Ответникът не оспорва
извършването на превоза.
Предвид изложеното съдът намира, че предявеният главен иск е с правно основание
чл.361, ал.1 от ТЗ, а акцесорният иск е с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът е сключил договор за превоз на товар с трето дружество за сметка на
ответника, тъй като такъв превоз реално е извършен. Не е спорно, че получател на стоката
по превоза е ответникът и е получил стоката. Спедиционният договор е неформален.
Неоснователно е възражението на ответника, че щом във фактурата е записано „извършен
транспорт“, то се касае за договор за превоз. Това отбелязване следва да се тълкува заедно с
товарителницата, от съдържанието на която е видно, че транспортът не е извършен от
ищеца, а от трето дружество. В този смисъл, от доказателствата (фактура и товарителница) и
от факта, че фактурата е осчетоводена в счетоводството на ответника (за което съдът ще
изложи мотиви), следва, че е сключен същински договор за спедиция между двете
дружества. Ето защо за възложителя ответник възниква задължението да заплати
възнаграждение на спедитора.
Ответникът възразява, че няма уговорен размер на възнаграждението, което
възражение също е неоснователно. Фактурата може да се приеме като доказателство за
сключен договор за услуга, ако отразява съществените елементи от съдържанието на
сделката – вид на услугата, стойност и начин на плащане, имена на страните по сделката,
време и място на сключване на сделката. В случая процесната фактура съдържа всички тези
реквизити: вид, количество и стойност на услугата – извършен транспорт от Италия до
България с автомобил; данъчна основа; начин на плащане – с платежно нареждане; имена на
страните. Следва да се отбележи, че ответникът препятства установяването на факта дали
фактурата е осчетоводена в счетоводството му, като не оказва нужното съдействие на
вещото лице, поради което и на основание чл.161 от ГПК съдът приема, че фактурата е
осчетоводена в счетоводството на ответника. Допълнителен аргумент за този извод е и
обстоятелството, че фактура № **********/02.10.2024 г. е включена в дневник за покупките
по ЗДДС за месец октомври 2024 г. на „БУЛСЕРВИЗ БГ“ ЕООД и дружеството е ползвало
данъчен кредит по фактурата в пълен размер. Практиката на ВКС е константна в
разбирането, че само по себе си отразяването на фактурата в счетоводството на получателя
на услугата и включването й в дневника за покупко-продажби по ЗДДС представлява
недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване (Решение № 45
от 28.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 1882/2013 г., I т. о.).
Ето защо следва да се приеме, че ответникът не е възразил против размера на
възнаграждението на спедитора към момента на получаване на фактурата, нито към момента
на включването й в дневника за покупките по ДДС, и му дължи сумата от 5280 лева. От тази
сума не следва да „отпада“ каквато и да е част, дължаща се на „неточно изпълнение“ на
доставката. Ответникът трябва да заплати възнаграждение и в случай на неточно
изпълнение. Той може да претендира насрещни вземания за причинени вреди от това
неизпълнение, но за да се ангажира отговорността на спедитора за такива вреди,
възложителят следва да ги заяви с иск или чрез възражение. Видно е, че такъв осъдителен
2
иск (насрещен) или възражение за прихващане, не са предявени – в съдебно заседание, в
което е даден ход на делото по същество, ответникът заяви, че „оттегля“ искането за
прихващане и няма да конкретизира възражението за прихващане. В този смисъл, главният
иск се явява основателен и следва да бъде уважен.
По отношение на акцесорния иск:
Според разпоредбата на чл.303а, ал.3 от ТЗ ако не е уговорен срок за плащане,
паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура
или на друга покана за плащане. Когато денят на получаване на фактурата или поканата за
плащане не може да се установи или когато фактурата или поканата са получени преди
получаване на стоката или услугата, срокът започва да тече от деня, следващ деня на
получаване на стоката или услугата, независимо че фактурата или поканата за плащане са
отпреди това. По делото няма доказателства кога ответникът е получил фактурата, но
стоката е получена на 08.10.2024 г., поради което възнаграждението следва да бъде
изпълнено в 14-дневен срок след това или най-късно до 22.10.2024 г., т.е. от 23.10.2024 г.
ответникът изпада в забава. Мораторната лихва за този период е в размер на 339,84 лева,
поради което и акцесорният иск следва да бъде уважен в пълен размер.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски има само ищецът, в които се включват
адвокатско възнаграждение, депозит за експерт и платена държавна такса, съобразно списък
с разноските по чл.80 от ГПК. Ответникът е направил възражение за прекомерност на
изплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, което е в размер на 1200 лева с ДДС.
Според чл.2, ал.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (за
краткост Наредбата) за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански
дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки
един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете.
Възнагражденията се определят по свободно договаряне между страните с писмен договор.
Тъй като в случая са предявени два иска, то възнаграждение следва да бъде определено за
всеки иск. Видно от договор за правна защита и съдействие (л.45 от делото)
възнаграждението е определено общо в размер на 1200 лева с ДДС, т.е. по 600 лева с ДДС за
всеки иск. С оглед фактическата и правна сложност на спора, проведеното само едно
открито съдебно заседание, в което бяха събрани всички доказателства и ответникът не
оспори нито едно от тях, съдът намира за справедливо адвокатско възнаграждение общо в
размер на 800 лева, респективно 960 лева с ДДС, което следва да се присъди в полза на
ищеца или той има право на разноски в размер на 1671,20 лева.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „БУЛСЕРВИЗ БГ“ ЕООД, ЕИК – *********, да заплати на „АДОНАЙ
ЛОДЖИСТИК“ ООД, ЕИК – *********, следните суми: 5280 (пет хиляди двеста и
осемдесет) лева, представляваща възнаграждение по договор за спедиция, за което е
издадена фактура № **********/02.10.2024 г., ведно със законната лихва от 05.05.2025 г. до
окончателното й изплащане; 339,84 лева (триста тридесет и девет лева и осемдесет и четири
стотинки), представляваща лихва за забава за периода 23.10.2024 г. – 10.04.2025 г.; 1671,20
лева (хиляда шестстотин седемдесет и един лева и двадесет стотинки), представляваща
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3
4