РЕШЕНИЕ
№ 2048
гр. Пловдив, 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Христо Г. Иванов
при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова
като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело №
20215330114070 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от Т. Д. А., с която е
предявил обективно кумулативно съединени искове срещу „Травел студио“
ООД, с която се иска ответното дружество да бъде осъдено за сумата 1 100 лв
, представляваща неоснователно платена сума по развален договор за
туристическа услуга от ** г и сумата от 300 лева, представляваща
имуществени вреди касаещи изплатен адвокатски хонорар по договор за
правна помощ от **г. Твърди се, че ищецът е превел, чрез друго лице
въпросната сума на ответното дружество, която е следвало да му осигури
екскурзия до **, Остров **, но поради разпространението на Ковид 19
екскурзията не се е състояла. Ищецът посочва, че въпреки множеството опити
да се свърже с ответното дружество, за да му бъдат върнати парите, той не е
успял, всички опити за връщане на сумата са водили до неуспех, поради
което завел настоящите искове. Наложило се да ползава и адвокатски услуги,
за които заплатил и горепосочения хонорар. Ангажира доказателства.
Претендира разноски.
В срока за отговор е постъпил такъв, в който не се оспорва, че между
страните има договор за туристическа услуга. Твърди се, че дружеството е
1
уведомено чак на 06.08.2021 г. за неизпълнение на процесния договор, като с
известно забавяне на 24.09.2021 г. доброволно ответното дружеството са
върнали процесната сума на ищеца, поради което считат, че на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, не са дали повод за завеждане на делото и не следва да
плащат разноски, в това число претендирания адвокатски хонорар в размер на
300 лв.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени с
правна квалификация по чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД във вр. с чл. 87 ЗЗД и
чл.82 от ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД във вр. с
чл. 87 ЗЗД.
При така релевираните твърдения възникването на спорното право по
предявените осъдителни искове се обуславя от осъществяването на следните
материални предпоставки: 1) процесната сума да е излязла от патримониума
на ищеца; 2) тя да е постъпила в имуществения комплекс на ответника и 3)
това разместване на блага от имуществото на ищеца в имуществото на
ответника да е без правно основание – при отпаднало основание.
От събраните в производството по делото доказателства се установява,
че между страните имат облигационни отношения в контекста на сключен
договор за туристическа услуга от ** г., както и обстоятелството, че сумата от
1 100 лв. е заплатена от ищеца на ответника и съответно е върната на
24.09.2021 г. Тези обстоятелства се признават и от двете страни, а
признанието на факти е едно от най-достоверните, надеждни и безспорни
доказателства в гражданския процес, които преценени в съвкупността с
останалите доказателства по делото, водят до изясняване на правния спор,
предмет на делото – арг. чл. 175 ГПК
Между страните не се спори за сключен между тях договор. Не се
спори, че същият не е бил изпълнен, тъй като не е реализирана туристичекста
услуга.
Следователно, от всичко гореизложено съдът приема, че в конкретният
2
случай е налице първият елемент за да бъде уважен иска по смисъла на чл. 55
ал.1 предл. 3 от ЗЗД а именно- наличието на валидни облигационни
отношения между страните на базата на сключените между тях договор за
покупко- продажба на дървесина.
На следващо място в конкретният случай се установи и вторият
елемент а именно и изправната страна, каквато се явява ищецът, което
авансово е платило уговорената сума.
Водим от горното съдът приема, че в конкретният случай е налице
пълно неизпълнение.
Съгласно нормата на чл.235, ал.(3) от ГПК Съдът взема предвид и
фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за
спорното право. Следователно в конкретния случай съдът следва да отхвърли
иска по смисъла на чл. 55 ал.1 предл.3 от ЗЗД, тъй като до приключване на
производството е налице извършено плащане от ответника на ищеца
претендираната сума от 1 100 лв .
По отношение на претендираната законна лихва съдът счита, че следва
да уважи това искане и осъди ответната страна да заплати законна лихва
върху главницата /1 100 лв / считано от датата на завеждане на исковата
молба- 31.08.2021 г. до окончателното й изплащане, а именно 24.09.2021 г.
По иска с правно основание с чл.82 от ЗЗД
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал.1 ЗЗД ако длъжникът не изпълни
точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с
обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. При
неточно изпълнение на сключен договор изправната страна има право на
обезщетение по чл. 79 ЗЗД за имуществените вреди, определени по обем и
съдържание с разпоредбата на чл. 82 ЗЗД, съгласно която дължимото
обезщетение при неизпълнение на едно договорно задължение обхваща само
онези вреди, които намаляват имуществото на кредитора или не увеличават
същото и които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението, или
от лошото изпълнение.
Това означава, че в обема на предпоставките обуславящи правото на
обезщетение за вреди при неизпълнение на договорно задължение се
включват наличието на настъпили имуществени вреди за претърпяна загуба и
3
пропусната полза, в които рамки се дължи обезщетение при неточно
изпълнение на договорно задължение. За да се присъди такова обезщетение,
цитираната законова разпоредба изисква също да се установи и неизпълнение
на длъжника, което да е породило претърпяната загуба и пропуснатата полза
от кредитора. На трето място следва да е налице причинно – следствена
връзка между неизпълнението на длъжника и претърпените загуби и
пропуснати ползи от кредитора. Освен посочените в чл. 82 ЗЗД предпоставки,
кредиторът следва да докаже и че е изправна страна по договора – чл.83 ЗЗД,
чиято разпоредба предвижда, че ако неизпълнението се дължи и на
обстоятелства, за които кредиторът е отговорен, съдът може да намали
обезщетението или да освободи длъжника от отговорност.
Безспорно е установено, че в началото на месец август 2021г.
адв.О./като представител на ищеца/ е водил кореспонденция с ответното
дружестсво с цел да се уредят отношенията доброволно и извънсъдебно.
Представените от ищеца писмени доказателства – покана за доброволно
изпълнение, имейл кореспонденция, д-р за правна помощ доказват
извършването на правна помощ/както и заплатения хонорар за нея/, която е в
пряка причинна връзка от неизпълнението от страна на ответника по договора
за туристическа услуга.
По присъждане на направените разноски:
Съгласно изхода на настоящото производство съдът счита, че следва да
осъди ответната страна да заплати на ищеца направените по делото разноски,
тъй като с поведението си безспорно е дала повод за образуване на делото,
най-малкото защото е погасила задължението си едваслед като е заведено
делото. Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца
сумата в размер на 100 лева/ платени ДТ за исковете/ и 310 платен
адвокатски хонорар.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска от Т. Д. А., ЕГН ********** против „Травел
студио“ ООД, ЕИК *********, да заплати на ищеца сумата в размер на 1100
лв., представляваща платена сума на отпаднало основание- развален договор,
4
като неоснователен, поради извършено в хода на производството заплащане
на сумата от 1100 лв.
ОСЪЖДА „Травел студио“ ООД да заплати на Т. Д. А., ЕГН
********** сумата в размер на 300 лева, представляваща имуществени вреди
касаещи изплатен адвокатски хонорар по договор за правна помощ от **г.
ОСЪЖДА „Травел студио“ ООД да заплати на Т. Д. А., ЕГН
********** законна лихва върху главницата /1 100 лв / считано от датата на
завеждане на исковата молба- 31.08.2021 г. до окончателното й изплащане, а
именно 24.09.2021 г., както и направените по делото разноски в размер на 410
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, с въззивна жалба пред Окръжен
съд – Пловдив, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________
5