РЕШЕНИЕ
№ 794
гр. Добрич, 03.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Соня Т. Дженкова
при участието на секретаря Геновева Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Соня Т. Дженкова Гражданско дело №
20223230100170 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от К.С.С.. ЕГН
**********, с която срещу Г. Б. А.. ЕГН ********** с постоянен адрес : гр.
******, в условията на обективно съединяване са предявени следните искове:
-за сумата от 7 174лева, представляваща имуществени вреди в размер на
цената, която трябва да се заплати за лечението на зъбите на ищеца, които са
счупени , избити в резултат на нанесената средна телесна повреда на ищеца
от ответника, ведно със законната лихва за забава от 16.07.2021 год. до
окончателното заплащане на задължението;
-за сумата от 8 000 лева, представляваща неимуществени вреди в
резултат на нанесената средна телесна повреда - болка, страдание, страх,
срам, получаване на подигравки, трудно намиране на работа, затруднено
хранене, трудно говорене и общуване, избягване от хората, трудно заспиване,
подтиснатост, ниско самочувствие като мъж в резултат на нанесената средна
телесна повреда, обида от неуважителното отношение на увреждащия, ведно
със законната лихва за забава от 16.07.2021 год. до окончателното заплащане
на задължението;
В исковата молба се излагат твърдения че с постигнато Споразумение на
03.12.21 год. ответникът Г. Б. А.. е признат за виновен за това, че 16.07.2021
год. причинил средна телесна повреда на К.С.С.., изразяваща се в
травматично избиване на първи в ляво и втори в дясно горни резци, което е
довело до трайно затруднение на дъвченето и говоренето на ищеца.
От нанесената средна телесна повреда ищецът изпаднал в ужас, срам,
позор, бил нещастен. Не можел да говори, да се храни, да общува с връстници
1
и приятели. Бил подтиснат от случилото се, срамувал се, изпитвал страх да не
му се случи същото. К.С.С.. изтърпял изключително силни болки вследствие
травмата, дори към настоящият момент болките продължавали и ищецът не
можел да спи нощем, изпитвал остра болка при хранене, налагало се да се
храни със сламка.
Поради избиването на предните зъби К. получавал подигравки от
колеги. Трудно си намирал работа, налагало се постоянно да сменя работното
си място. Травмата довела до загуба на мъжкото му самочувствие и
достойнство.
Въпреки, че бил много добър в своята професия като готвач , трудно си
намирал работа, тъй като виждайки избитите зъби работодатели отказвали да
го вземат на работа.
К. не разполагал със средства да си оправи зъбите, които са счупени в
разултат на нанесената му средна телесна повреда.
Ищецът К.С. многократно ходил до Варна за извършване на прегледи и
медико - дентално лечение. Съставен бил финансов план за медико - дентално
лечение от проф. д-р Т.Д. Г., който установил, че е задължителна
хирургичната намеса. За лечението на К.С. ще са необходими парични
средства в размер на 7059 лв., като детайлно проф. д-р Т.Г. описал
необходимите зъболекарски интерВ.и с тяхната парична равностойност . За
първичният преглед ищецът платил 35 лв., както и за СВСТ за част от челюст
- сумата от 80лв. Така общата стойност на разноските възлиза 7174 лв.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Г.Б. А. депозира отговор, с който
оспорва исковете като неоснователни.
Признава, че със споразумение по НОХД№ 1351/2021 г. по описа на
ДРС е признат за виновен и му е наложено наказание "Пробация" за
причиняване на средна телесна повреда на ищеца.
Оспорват се твърденията на ищеца, че без каквато и да било причина се
е стигнало до конфликта помежду им. Ищецът заплашил с поведението си
ответника и приятелката му и на практика А. защитил себе си и приятелката
си. След инцидента А. разбрал, че ищецът именно по този начин смятал да си
изкара пари като го провокира.
Искът за сумата от 7 174 лв. е неоснователен тъй като липсват
доказателства за извършените имуществени разноски. За претендирането на
имуществени вреди, същите следва да бъдат направени. Необходимостта от
средства за лечение не е между причинените имуществени вреди, които
подлежат на възстановяване. Самият израз възстановяване означава, че следва
да бъдат сторени. В настоящия случай се твърди, че това са средства
необходими за лечение, но документи такива разходи за лечение да са
направени няма.
Според ответника липсват доказателства за механизма на причиняване
на вредата, както и за вида и характера на причинените увреждания. Съгласно
разпоредбата на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Всички останали обстоятелства
2
подлежат на доказване, вкл. вида и характера на получените увреждания.
Искът за неимуществените вреди се оспорва по размер. Следва да се
има предвид и това, че в случая се касае за причиняване на вреди в следствие
поведението на пострадалия. Т.е. с поведението си пострадалият е станал
причина за причиняване на телесни увреждания.
В открито съдебно заседание страните лично и подпомагани от
надлежно упълномощени адвокати поддържат претенцията, респективно
възраженията си.
Ищцовата страна излага доводи, че за да се обезщети вредата не е
необходимо разноските за поправката и да са извършени, оспорва наличието
на съпричиняване. Сочи, че ищецът не е предизвикал ответника по никакъв
начин. Уточнява, че първо били избити два зъба напълно, а третият зъб бил
разклатен вследствие на удара. Третият зъб паднал на другия ден. Единият
зъб бил имплант поставен от д-р М. преди около четири години и струвал
около 700 лева.
К.С. споделя, че след процесното увреждане имал затруднения да
изговаря думите ясно и събеседниците му не го разбирали.
Ответикът Г.А. уточнява, че в деня на инцидента бил с приятелката си.
Ответникът бил в група от четирима. А. познавал едното от четирите
момчета, заговорили се. А. установил, че лицата не били адекватни.
Продължил да се придвижва с приятелката си, но групата ги настигнала.
Няколко пъти А. отправял забележки на момчетата да го оставят на мира, но
те се разположили по двама отпред и отзад на А. и приятелката му.
Приятелката на ответника се стреснала, вкопчила се в него.
При следващата забележка на А. К.С. му отговорил с тон: „ти на мен ли
говориш бе“ А. му отвърнал „Не на теб, на всички ви казвам оставете ме на
мира“. Веднага след това К.С. напсувал на майка ответника, което
провокирало последния за удара. В този период от време, някой от групата си
позволил да опипа приятелката на ответника, която била непълнолетна към
този момент.
Добричкия районен съд, след преценка и анализ на доводите на
ищеца, както и на събраните в хода на производството доказателства,
намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от протоколно определение от 03.12.2021г. по НОХД№ 1351 по
описа на РС Добрич за 2021г., е одобрено Споразумение, по силата на което
ответникът Г. Б. А.. е признат за виновен за това, че 16.07.2021 год. причинил
средна телесна повреда на К.С.С.., изразяваща се в травматично избиване на
първи в ляво и втори в дясно горни резци, което е довело до трайно
затруднение на дъвченето и говоренето на ищеца.
По делото е депозирана справка от Център за спешна медицинска
помощ гр.Добрич от 06.07.2021г. л.66, с която представят заверено копие на
фиш за спешна медицинска помощ на ищеца от 16.07.2021г. Вписана е
работна диагноза „открита рана на устата”.
Ищецът е посетил Университетски медико-дентален център, като
представя по делото финансов план на медико-дентално лечение амб.№
3
20/06.01.2022г. за лечение на два зъба на обща стойност 7059лв. Представен е
талон за заплащане на услугата първичен преглед и СВСТ на част от челюст
на стойност 115лв.
По делото е депозирано писмо от Медицински университет - Варна с
вх.рег.№ 5973/08.04.2022г., с което представят наличната при тях медицинска
документация, а именно: амбулаторен журнал – 4 стр.; финансов план на
медико-дентално лечение амб.№ 20/17.01.2022г.; въпросник за здравословно
състояние; диск с налична медицинска информация от 06.01.2022г.
Депозирана е справка от Районна здравноосигурителна каса град
Добрич с вх.рег.№ 6044/11.04.2022г., с която представят справка за
осигурителен статус на ищеца с изх.рег.№ 11-00-5/04.04.2022г., видно от
която лицето е с прекъснати здравноосигурителни права;
Изготвена от дентален специалист, вписан в списъка за вещи лица на
ОС Варна, и приета без възражения, е съдебно медицинска експертиза. След
преглед на документите по делото, електронните материали и преглед на
ищеца, вещото лице установява липса на два центарални горни резеца и на
един десен горен латерален(страничен) резец, общо 3 фронтални зъба.
Равновесието в зъбната дъга на пациента е нарушено. Влошена е естетиката и
външния вид на пациента.
Изводът на вещото лице е, че е възможно наранявания да бъдат
получени по описания от ищеца начин - внезапен удар с юмрук и да станат
причина за появата на патологичните изменения.
Вещото лице не е установило здравния статус на процесиите зъби,
доколкото К.С. се води като неосигурено лице от януари 2018г. и липсва
здравно досие.
Възстановяване на липсващи зъби става чрез изработване и поставяне на
подвижна или неподвижна конструкция. С оглед възрастта на поциента за
предпочитане е изрботването на неснемаема такава, която по усещане е най
близко до нормалното съзъбие.
Вещото лице подробно е посочило процедурата и стойността на всяка от
двете възможости.
Конкретно поставянето на интраосални имплантати, ограничаващи
дефекта ще изисква поставянето на два имплантата, като мостоносители,
които ще се поставят съответно приблизително на мястото на изгубеният
десен, страничен, горен резец и на мястото на изгубеният ляв, фронтален,
горен резец. Ще е необходимо изработването и на тричленен мост, който ще
лежи, неподвижно застопорен върху надстройките(абатмънтите) на
имплантите.
Според вещото лице, поставянето на интраосален имплант има
варираща цена в зависимост от вида и производителя на импланта и за
извършването на всички описано до тук процедури пациентът заплаща от
1000 до 2000 лв. Отделно се заплащат надстройките(абатмънтте ) на
имплантите( от 150 до 400лв.), като и короните или мостовите конструкции,
както временни така ипостоянни, който ще „ натоварят “ импланта и ще го
въведат във функция.
4
При проучване на направената томография вещото лице установява два
дълбоко фрактурирани корени, което налага екстракция. За премахването им
се заплаща от 150лв. до 350лв.
В открито заседание вещото лице сочи, че при преглед на изготвената
томография не се установява сериозна дегенерация на костта на пациента,
въпреки, че има пародонтит в начална форма.
Експертизата анализира състоянието на пострадалото лице след
подобен удар и по време на възстановителния период. Състоянието се
характеризира със силна болка, която продължава около месец след травмата,
като постепенно отшумява. Характерно е също различна степен на кървене
веднага след травмата, която може да бъде придруоюена с фрактура на
алвеоларната кост и/или разкъсана гингива и периодонтални лигаменти.
Кървенето отшумява от 15 до 30 мин след поставяне на компрес върху
засеганатият участък от алвеолата и силен натиск върху компреса, като преди
това раната се промие . Разкъсаната алвеола заздравява за 10 до 15 дни след
травмата, а костта за 3 до 6 месеца след травмата. Винаги след подобна тежка
травма има наличие на кръвонасядания(хематом), които изискват прием на
антибиотик от 7 до 10 дни. Травмата затруднява хранененто и отхапването,
прилага се течнокашевата диета за поне 1 до 2 седмици.
При липса на фронтални зъби се променят акустичните характеристики
на звуковете. В много случаи слушателят възприема речта като трудно
разбираема, неясна и неприятна. Субективно я определя като фъфлене,
съскане, свистене, шушкане, което може да доведе до недоволство и
затруднения както за говорещия , така и за слушателя. В повечето случаи,
след един до два месеца след травмата, пациентът се адптира да говори
нормално, но някой съгласни звуци все още се произнасят със затруднение.
Във връзка с вменената им доказателствена тежест страните са поискали
събиране на гласни доказателства чрез изслушване на свидетелите В.П. В. и
С.С.С., водени от ищеца и свидетелите И.К.К. и П.А.М., водени от ответника.
Свидетелят В.В.. е приятел с ищеца К.. Познава и ответника от квартала,
в който живеят. На 16.07.2021г. вървяли по улица „*****“ двамата с К.. Близо
до училище „****“, пред ав*****вка „****“, срещнали Г., който вървял с
приятелката си. Свидетелят и Констанин ги подминали. След това Г. започнал
да обижда К.. К. чул Г. да казва нещо за него. К. се обърнал и го попита:
„Какво искаш от мен” и в същия момент Г. го нападнал. Свидетелят не чул К.
да провокира с някакви думи Г..В..
В.В.. първо сочи,че след удара на земята паднали три зъба. На
допълнителен въпрос относно обстоятелството отговаря: „.. Не зная точно. Аз
видях два на земята, после не зная какво точно се случи. Устната му беше
цепната”.
След инцидента В. придружил К. в спешното отделение на МБАЛ
Добрич, където били поставени шевове на устната. После давали обяснения в
полицията.
На другия ден К. му съобщил, че другия зъб му е разклатен и е паднал.
Една седмица свидетелят В. не успял да изведе К. от вкъщи навън.
Последния не искал да излиза, не искал да общува с хора, не можел да говори
5
една седмица. Притеснявал се заради липсата на зъби. Срамувал се заради
външния си вид във връзка с нараняването. Със сламка се хранел близо една,
две седмици. Някъде за около месец вече нараняванията се успокоили,
зарастнали. Все пак останала разлика в начина на изговаряне.
През периода на възстановяването К. изпитвал болки, налагало се да
взема болкоуспокояващи лекарства около две седмици след инцидента.
Напуснал местоработата си в завод „****”, защото колегите му се
подигравали заради липса на зъбите. Шегували са се с него, че ще му избият и
другите зъби. След месец и половина започнал да си търси нова работа. В
„****“ започнал, но за кратко. Там също колегите му се подигравали, но
причината да напусне била, че работата била физически тежка.
Свидетелят В. сочи, че все още К. изпитва срах и притеснения когато е
на улицата, оглежда се, притеснява се от други такива случаи. Освен това
отказвал на поканите на свидетеля да излизат, притеснява се да общува, вкл. и
с противоположния пол.
На конфликта присъствал В., К., както и трето лице П., който не бил с
тях, но си вървял по улицата в тяхната посока.
К. не провокирал Г. с никакви реплики. Напротив, Г. нещо казал на К.
като го посочил „този с очилата” тъй като не го познавал отпреди.
Свидетелят С. е баща на ищеца по делото. Съобщава, че синът му се
прибрал у дома и свидетелят видял, че му липсват зъби. На въпроса колко
зъба ги нямаше свидетелят отговаря: „.. Три или четири, не мога да кажа
точно”. На въпрос на съда: „На другия ден някакъв зъб да е паднал?”,
свидтелят споделя, че не знае за това.
Свидетелят С. споделя, че К. изпитвал силна болка около 15-20 дни,
десет дни бил на кисело мляко и попара. Свидетелят не знае синът му вземал
ли е болкоуспокояващи лекарства. Известно време не ходел на работа. Тогава
К. работел в завод „****“ , но напуснал местоработата си защото не му
харесвала, работело се с отрови. След това започнал работа в „****“, обаче в
края на година го съкратили и започнал работа в *****, където работи и в
момента.
К. не е споделял на баща си, че някой му се подиграва заради липсата на
зъби. След инцицента пак се събирал с приятелите си вечер, излизали някъде,
но не толкова често и се прибирал по-навреме.
Свидетелката И.К.К. е приятелка на Г., двойка са от 2 години и 8
месеца. През лятото на 2021г. вървяли до магазин „*****”. Зад тях идвали К.
и други две лица, при което чули, че някой извикал на Г.. Той се обърнал,
поздравили се с едното момче, с което се познават и продължили по пътя.
Групата вървяла зад свидетелката и Г. и през цялото време имало
подвиквания и подсвирвания от тяхна страна. Г. няколко пъти се обръщал
към групата отзад като им казвал да си вървят по пътя и да не ги закачат.
В това време в посоката преминавал и П., който не бил в групата на К.,
просто отивал към магазина. Стигнали до пешеходната пътека, където вече
трябвало да пресекат. Групата отзад била вече приближила Г. и свидетелката,
които тръгнали да пресичат. К. сочи: „ някой си позволи да ме докосне по
дупето, но аз не разбрах кой е..... По дупето ме опипа, по-скоро като щипване
6
беше”. Когато пресякли, свидетелката казала на Г. за случилото се. Той
отново ги предупредил да си вървят по пътя. Ищецът се обърна към него и
му казал: „ти на мен ли говориш“. Тогава Г. казал: „аз не говоря на теб, говоря
на всички вас, да си вървите по пътя и да ни оставите на мира“, след което
последвала псувня от страна на К.. В този момент Г. го ударил.
Свидетелят П.А.М. случайно се оказал на събитието. Познава страните
от квартала. През лятото на 2021г. М. вървял по улица „*****“, в билзост до
супермаркет „*****”, по посока ***** Засякъл се с К. и В., които вървяли в
неговата посока. Видимо двамата му изглеждали превъзбудени, което личало
по поведението им, по реакциите им, по начин на движение, на говорене,
държали се гаменски.
По пътя настигали Г. с приятелката му. Свидетелят сочи, че К. и В.
говорели високо, държали се гаменски и били произведени няколко
подсвирвания след приятелката на Г..
Г. два или три пъти предупредил К. и В. като им казал: „Оставете ме да
си вървя по пътя“. Тогава К. казал: „Защо, нещо има ли?“. Г. отново настоял
да бъдат оставени на мира. Накрая К. реагирал с думите, цитирани от
свидетеля: „Какво стана бе, да ти еба майката“. Тогава Г. ударил К..
Свидетелят П. М. видял два зъба на земята, имало и кръв.
Свидетелят П. М. не видял К. или В. да докосват приятелката на Г., но
забелязал, че в един момент тя рязко се обърнала за нещо, изглеждала
уплашена, което допълнително ядосало Г..
С оглед констатирани непълноти и протворечия в показаниятана
свидетелите по делото са приложени и матерали по НОХД№ 1351/2021г.,
конкретно показания на свидетелите В.В.., И. К. и П. М.. В приложените
показания свидетелката И. К. не твърди да е докосната от някого, но сочи, че
се чувствала уплашена. Твърди, че П. и пострадалия били ситуирани пред Г. и
нея, задминали ги, а зад тях останали други двама. К. се стреснала, защото
помислила, че ги заобикалят, вкопчила се в Г..
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до
следните правни изводи:
Предявните обективно съединени искове са правно основание чл. 45
ЗЗД за присъждане на обезщетение за имуществени и за неимуществени
вреди, причинени на ищеца вследствие на непозволено увреждане на
здравето, извършено на 16.07.2021г. изразяваща се в травматично избиване на
първи в ляво и втори в дясно горни резци, което е довело до трайно
затруднение на дъвченето и говоренето на ищеца.
Основателността на предявения иск с правно основание чл. 45 ЗЗД се
обуславя от наличието на елементите от фактическия състав на деликтната
отговорност за виновно лично поведение, а именно извършването от
ответника на описаното в исковата молба виновно и противоправно деяние,
довело до настъпване на вреди от претендирания вид.
Видно от протоколно определение от 03.12.2021г. по НОХД№ 1351 по
описа на РС Добрич за 2021г., е одобрено Споразумение, по силата на което
ответникът Г. Б. А.. е признат за виновен за това, че 16.07.2021 год. причинил
средна телесна повреда на К.С.С.., изразяваща се в травматично избиване на
7
първи в ляво и втори в дясно горни резци, което е довело до трайно
затруднение на дъвченето и говоренето на ищеца.
Травматичното увреждане реализира медико-биологичната
квалификация „избиване на зъб“, без който се затруднява дъвченето във
фазата на отхапването, като и говоренето – престъпление по чл. 129, ал. 2 във
вр. с ал. 1 НПК.
Одобреното от съда споразумение за решаване на делото съгласно чл.
383, ал. 1 НПК има последиците на влязла в сила присъда, с оглед на което на
основание чл. 300 ГПК е задължително за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Ето защо съдът
приема за установено по делото, че на 16.07.2021г., чрез нанасяне на удар с
юмрук в областта на главата на К.С. ответникът виновно му е причинил
средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на два предни зъба. С оглед
на събраните доказателства, свидетелски показания и заключението на
вещото лице, категорично се установява избиване именно на първи в ляво и
втори в дясно горни резци.
За пълнота следва да се обсъди и твърдението на ищеца, направено чак
в първото съдебно заседание, че на другия ден паднал и третия му зъб.
Действително безспорно в устната кухина на ищеца липсват три предни зъба,
но механизмът на падане на третия зъб не е изяснен и доказан, липсват
категорични данни кога е отстранен, налице ли е причинна връзка с деянието.
Свидетелските показания представени от ищеца в тази посока са крайно
недостатъчни и противоречиви. Освен това в хода на досъдебната и съдебната
фази на наказателното производство К.С. не е заявил ново обстоятелство,
свързано с трети зъб и предметния обхват на постигнатото споразумение е
ограничен до избиване на първи в ляво и втори в дясно горни резци. Съгласно
чл. 17, ал. 1 ГПК съдът взема становище по всички въпроси, които имат
значение за решаването на делото, освен по въпроса дали е извършено
престъпление. Доколкото травматичното увреждане „избиване на зъб“, без
който се затруднява дъвченето във фазата на отхапването, като и говоренето
покрива обективния състав на престъпление по чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1
НПК, по делото липсва произнасяне на наказателен съд с влязъл в сила
съдебен акт, искът за обезщетяване на тази вреда от гражданския съд би бил
неоснователен поради недоказаност. В случая съдът, обаче не е сезиран с иск
за имуществена обезвреда от впоследствие паднал трети зъб. Само по себе си
заявяването на обстоятелството в първо заседание няма правният ефект на
обективно съдиняване на иск.
При това, настоящия състав намира, че следва да се обезщетят
причинените на ищеца увреждания на установените в наказателното
производство зъби. В случая е претърпяна загуба т.е. обезщетението следва
да се определи въз основа на пазарната стойност по средни цени на
денталните улуги към увреждането. Възстановяване на липсващите зъби
следва да стане чрез изработване и поставяне на неподвижна конструкция. С
оглед възрастта на пациента за предпочитане е изрботването на неснемаема
такава, която по усещане е най близко до нормалното съзъбие. Видно от
заключението на вещото лице средната стойност за изработване на имплант
8
възлиза на 1500лв. Отделно се заплащат надстройките(абатмънтте) на
имплантите на средна стойност 275лв, както и за премахването на дълбоко
фрактурирани корени се заплаща средна цена от 250лв. Така, общата сума за
възстановяване на всеки зъб възлиза на 2025лв. За двата зъба обезщетение за
имуществени вреди се калкулира на сумата от 4050лв., към която следва да се
прибавят сторените вече разноски от 115лв., за които е представен талон за
заплащане на услугата първичен преглед и СВСТ на част от челюст. Общата
стойност на имуществените щети, които ответникът следва да репарира на
ищеца възлиза на 4165лв. До този размер искът за заплащане на имуществени
вреди подлежи на уважаване, а за горницата , до претендирания размер от
7174лева подлежи на отхвърляне.
Относно претендираните неимуществени вреди: Съгласно трайната
съдебна практика, обективирана освен в ППВС№4/68год. и в решения на
ВКС/решение № №749/05.12.2008год. по т.дело №387/2008год. на ІІ ТО,
решение №124/11.11.2010год. по т.дело №708/2009год. на ІІ ТО, решение
№66/03.07.2012год. по т.дело №619/2011год. и решение №31/25.03.2014год.
по т.дело №1203/2013год. на ТО и др./, понятието „неимуществени вреди“
включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и
претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост
негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно
намиращи не само отражение върху психиката, но и създаващи социален
дискомфорт за определен период от време.
Доколкото понесените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се
в болки и страдания, представляват пряка и непосредствена последица от
деянието, същите подлежат на обезвреда, като обезщетението следва да се
определи от съда по справедливост с оглед на разпоредбата на чл.52 ЗЗД.
Според приетото в Постановление №4/23.12.1968год. на Пленума на ВС
понятието ”справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие,
а е свързано с преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат пред вид от съда при определяне на размера на
обезщетението. Такива обстоятелства при телесни увреждания са характерът,
броят и начинът на увреждането, обстоятелствата при които е извършено,
евентуално допълнителното влошаване на здравословното състояние на
пострадалия, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания,
отражението им върху здравето на увреденото лице, годността на увредения
за нормален живот, продължителността на страданието във времето. Целта на
законовата разпоредба е да се репарират в относително пълен обем
претърпените болки, страдания и неудобства.
Съгласно заключението на вещото лице по СМЕ и свидетелските
показания се установява, че травмите и продължителният период на
възстановяване в рамките на месец са причинили болки на пострадалия и са
обусловили състояние на сериозен физиологичен дискомфорт. Ищецът се
хранел със сламка около две седмици, вземал болкоуспокояващи, първата
седмица не можел да говори, а в последствие въпреки адаптацията, останала
разлика в начина на изговаряне на звуковете.
По отношение на психологичните изживявания на ищеца се събраха
данни, че една седмица свидетелят В. не успял да изведе К. от вкъщи навън.
9
Последния не искал да излиза, не искал да общува с хора, притеснявал се
заради липсата на зъби. Срамувал се заради външния си вид във връзка с
нараняването. Бащата на К.С. сочи, че след инцицента синът му пак се
събирал с приятелите си вечер, излизали някъде, но не толкова често и се
прибирал по-навреме. Горните данни свидетелстват за писихологически
дискомфорт, който за човек във възрастта на ищеца е обясним и оправдан
житейски.
Относно получаваните подигравки и невъзможността да си намери
работа заради външния си вид ищецът С. представя гласните доказателства на
свидетелите В.В.. и С. С.. Св. С. твърди, че промяната на местоработата
ставала по преценка на ищеца заради това, че не я харесвал. На следващата
месторабота последвало съкращение. Само свидетелят В. твърди, че С.
получавал подигравки и заради това напускал. Налице е противоречие в
данните от свидетелите, при което категоричен извод в посока, че
увреждането довело до загуба на работа и невъзможност за намиране на нова
не може да се направи.
Съдът, като отчете вида и характера на настъпилите вреди, а именно, че
на ищеца са били причинени физически увреждания – избити два предни
постоянни зъба, довели до болки и страдания през относително
продължителен период от време, големи затруднения при хранене, състояние
на стрес, неудобство от естетична гледна точка, от невъзможността за
нормален вербален контакт, приема за справедлив размер на обещетението
сумата от 8000лева.
При направените по-горе правни изводи по основателността на
претенциите за обезвреда, на разглеждане подлежи възражението на Г.А.,
направено своевременно в отговора на исковата молба, а именно, по иска за
неимуществени вреди, съдът да съобрази, че вредите са причинени
вследствие поведението на пострадалия.
В производството по предявен иск по чл.45 от ЗЗД приносът на
пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от ответника чрез защитно
възражение и да бъде доказан по категоричен начин, при условията на пълно
и главно доказване от страната, която го е въвела. При това, съобразявайки
формираната практика на ВКС /решение № 54/22.05.2012 г. по т. д. №
316/2011 г., II т. о.; решение № 44/26.03.2013 г. по т. д. № 1139/2011 ВКС, ТК,
решение № 151/12.11.2012 г. по т. д. № 1140/2011 г., ВКС, II т. о. и решение
№ 74/04.06.2010 г. по т. д. № 679/2009 г. на I т. о. /, във всички случаи на
предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента, съпричиняването подлежи на
доказване от ответника, който с позоваването на предпоставките по чл. 51, ал.
2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.
Поведението, което според ответника А. довело до удара се състои в
неадекватното поведение на пострадалия, гаменско държане и отправена
псувня „на майка”. Според ответника той и приятелката се почувствали
застрашени от поведението на грепата, в която се движел и ищеца.
За разкриване на обективната истина относно конкретното поведение на
К.С. преди удара, съдът счита за необходимо да акцентира единствено върху
показанията на св. П. М., доколкото тези доказателствени средства
обективират преки наблюдения върху ситуацията преди удара и за свидетеля
10
липсва каквато и да е заинтересованост от изхода за спора. Свидетелеят
попаднал случайно на инцидента. Сочи, че К. и В., които вървяли в неговата
посока, изглеждали превъзбудени, говорели високо, държали се гаменски. По
пътя настигали Г. с приятелката му и били произведени няколко
подсвирвания след приятелката на Г.. Два или три пъти А. предупреждавал
ищеца и приятеля му да го оставят на мира, но двамата продължили да ги
следват и след пешеходната пътека ги застигнали, а С. минал пред ответника
и приятелката му. Получила се словесна конфронтация между Г.А. и К.С.,
като последния изпсувал А. „на майка“.
При горните данни съдът приема за установено, че преди удара
ищецът се е държал провокативно и неуважително спрямо ответника и
неговата спътница, не е възприел двукратните или трикратни предупреждения
на А. « да бъде оставен на мира», тъй като е с приятелката си. Това е
предизвикало раздразнение у ответника, уплаха и притеснение у приятелката
му. Ескалацията в поведението на ответника настъпила непосредствено след
отправената от К.С. псувня. Всичко това, съобразено с посоченото в ТР № 88
от 12.09.1962 г., ОСГК на ВС, че не е необходимо увреденият да е
допринесъл виновно за настъпването на вредите, а е достатъчно наличието на
причинна връзка между неговото действие или бездействие и вредоносния
резултат, дава основание на съда да приеме, че е налице причинна връзка
между поведението на ищеца и настъпилия вредоносен резултат. С оглед на
посоченото в т. 11 от ППВС № 4 от 23.XII.1968 г., че при определяне размера
на имуществените вреди следва да се вземат под внимание всички
обстоятелства, които обуславят тези вреди, то и на основание чл. 51, ал.2 от
ЗЗД, съдът намира, че първоначално определеното обезщетение следва да се
намали.
Преценявайки обстоятелствата, при които са настъпили вредите -
поведението на ищеца и това на ответника, настоящият състав приема, че е
налице съпричиняване от страна на ищеца, съставляващо основание за
намаляване отговорността на ответника, съгласно чл.51, ал.2 от ЗЗД и същото
следва да бъде съобразено при определяне размера на претендираното
от ищеца обезщетение за неимуществени вреди.
При прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД, редукцията на обезщетението се
прилага към размера, за който искът би бил основателен, ако не би се
наложило намаляването му. Следователно окончателният размер на
обезщетението за причинени на ищеца неимуществени вреди следва да се
редуцира като се присъди окончателно обзщетение за неимуществени вреди в
размер на 6000лева. Искът до този размер като основателен следва да се
уважи, а за горницата над него, до претендирания размер от 8000лева
подлежи на отхвърляне.
Съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД причинителят на вредата изпада в забава
и дължи законната лихва по чл. 86 от ЗЗД от момента увреждането. Предвид
това върху присъдените парични обезщетения, на основание чл. 84, ал. 3 вр. с
чл. 86 от ЗЗД следва да се присъди и обезщетение за забавеното им плащане в
размер на законната лихва, считано от 16.07.2021г.
ОТНОСНО ТАКСИ И РАЗНОСКИ: На основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски в настоящото
11
производство съразмерно с уважената част от исковете. Ищецът е направил
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600лв. и заплатил
възнаграждение за вещо лице в размер на 300лв. Доколкото адвокатското
възнаграждение не е разпределено за отделните искове, съдът следва да
приеме, че за всеки от исковете е платено възнаграждение от 300лв. и по
150лв. за експертизата ползвана за двата иска.
При това, разноските, подлежащи на репариране от ответника по иска за
имуществени вреди, изчислени съразмерно уважената част възлизат на
261,26лв., а разноските по иска за неимуществени вреди на 337,50лв.
Неоснователно е възражението на ответната страна за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, доколкото договореното и изплатено
възнаграждение по всеки от исковете е под минималното възнаграждение по
НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
На осн.чл.78 ал.6 от ГПК ответника Г.А. следва да бъде осъдена да
заплати и таксите и разноските, за които ищецът е освободен, съразмерно на
уважената част от иска, а именно 166,60лв. държавна такса по иска за
имуществени вреди, 240лв. по иска за неимуществени вреди и 319,33лв.
разноски за вещо лице, изплатени от бюджета на съда.
По гореизложените съображения, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. Б. А.. ЕГН ********** от гр. ******, да заплати на К.С.С..
ЕГН ********** от ******, сумата от 4165лева, представляваща
имуществени вреди, вследствие на непозволено увреждане на здравето,
извършено на 16.07.2021г. изразяващо се в травматично избиване на първи в
ляво и втори в дясно горни резци, което е довело до трайно затруднение на
дъвченето и говоренето на ищеца, ведно със законната лихва за забава от
16.07.2021 год. до окончателното заплащане на задължението, като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдената сума до претендираната от 7
174лева;
ОСЪЖДА Г. Б. А.. ЕГН ********** с постоянен адрес : гр. ******, да
заплати на К.С.С.. ЕГН ********** от ******, сумата от 6000лева,
представляваща неимуществени вреди, болка, страдание, страх, срам,
затруднено хранене, трудно говорене и общуване, избягване от хората,
подтиснатост, ниско самочувствие, вследствие на непозволено увреждане на
здравето, извършено на 16.07.2021г. изразяващо се в травматично избиване на
първи в ляво и втори в дясно горни резци, което е довело до трайно
затруднение на дъвченето и говоренето на ищеца, ведно със законната лихва
за забава от 16.07.2021 год. до окончателното заплащане на задължението,
като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдената сума до претендираната
от 8000лева;
ОСЪЖДА Г. Б. А.. ЕГН ********** с постоянен адрес : гр. ******, да
12
заплати на К.С.С.. ЕГН ********** от ******, сторените съдебни разноски и
такива за адвокатско възнаграждение в общ размер на 598,26лв.
ОСЪЖДА Г. Б. А.. ЕГН ********** с постоянен адрес : гр. ******, да
заплати на РС Добрич сумата от 166,60лв. държавна такса по иска за
имуществени вреди, 240лв. по иска за неимуществени вреди и 319,33лв.
разноски за вещо лице, изплатени от бюджета на съда.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Добрички
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
13