РЕШЕНИЕ
№ 41
гр. Павликени, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Радка Цариградска
при участието на секретаря Венка Миланова
като разгледа докладваното от Радка Цариградска Административно
наказателно дело № 20224140200095 по описа за 2022 година
Жалбоподателят Т. В. Т. от гр.***, моли съда да отмени Наказателно постановление
N***.2022 г. на Началника на РУ МВР гр.***, с което му е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 2000лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от
24 месеца за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, като незаконосъобразно и необосновано. В
жалбата и в с.з. чрез пълномощника си излага конкретни съображения за
незаконосъобразност на Наказателното постановление – твърди, че при съставяне на АУАН
е допуснато нарушение на чл.43, ал.2 от ЗАНН, като не е удостоверен отказ чрез имена и
подпис на свидетел, различен от тези по съставяне на акта. Счита, че при издаване на НП са
нарушени разпоредбите на чл.57, ал.1, т. 5, 6, 7 и чл.18 от ЗАНН, кат оса описано като
осъществени и двата състава на чл.174, ал.3 ЗДвП – водач отказва проверка с техническо
средство и водачът не изпълнява предписанието за изследване… При две нарушение,
наложено едно наказание, счита за неясно кое е санкционираното. Навежда доводи, че
жалбоподателят не е имал качеството водач на МПС към момента, в който спрямо него са
предприети действия от служители на полицията.
Ответникът редовно призован за съдебно заседание не изпраща представител, не заема
становище по жалбата.
Съдът като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, приема за установено следното:
На 03.12.2021г. около 23.50 ч. в РУ *** постъпил сигнал за настъпило ПТП межди два леки
автомобила – „БМВ ***“ и „Сузуки ***“ в близост до м-н „***“ в гр. П., на пл. „С. К.“.
1
Дежурният патрул – св. Н. и С. били извън града и пристигнали на място след около 20-30
минути. Заварили единият от участниците в ПТП – водачът на л.а. „БМВ“, който им посочил
и къде е спрян другия автомобил – „Сузуки ***“, а именно извън зоната на ПТП, на 50-100
метра от кръстовището, в близка улица. Водачът на този автомобил не бил на място.
Служителите на РУ МВР не си спомнят как са установили кой е управлявал втория л.а.,
предполагат, че е станало чрез справка за собственика на колата, установяване на телефона
му и приканването му да се яви на мястото на ПТП от св. Н. чрез телефонно обаждане.
Жалбоподателят се явил на мястото около 15 минути по-късно, като дошъл пешком,
придружаван от съпругата си. Според свидетелите Т. не оспорил, че е управлявал
процесното МПС - „Сузуки ***“ при настъпване на ПТП, но отказал да бъде тестван с
Дрегер за алкохол.
Според св. Н., лицето заявило, че е употребило алкохол, но неясно кога. Същият свидетел
твърди, че на Т. са съставени три АУАН в сградата на полицейското управление, а св. С.
твърди, че са съставени на място, а после отишли в управлението за други документи.
Междувременно изтекъл периодът, в който водач на МПС може да даде кръвна проба за
химичен анализ. Никой от свидетелите не си спомня ясно дали е имало отказ от даване на
проба с Дрегер, как е бил мотивиран, и нито един от тях не твърди да е имало отказ да се
даде кръвна проба. Напротив, двамата служители на РУ потвърждават, че даване на кръвна
проба не е било възможно към приключване на действия спрямо жалбоподателя, тъй като
минал период повече от два часа от ПТП в края на проверката.
Св. Н. съставил АУАН № ***.2021г. за това, че на посочената дата Т. В. Т. управлявал МПС
в гр. П., в 0:40ч., на кръстовището на ул. „Х. Д.“ и „С. К.“, като отказал да му бъде
извършена проверка за алкохол с техническо средство. Отразено е, че водачът мирише на
алкохол, леко залита, не дава обяснение относно употреба на алкохол, отказва да изпълни
предписанието за медицинска изследване. На водача бил предоставен талон за химически
анализ с час на връчване 00:30ч.
С описаните действия актосъставителят е счел, че е нарушен чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП.
Актът е подписан от актосъставителя, свидетел на констатиране на нарушението и
нарушителя. Жалбоподателят е подписал и приложената под АУАН разписка, че е получил
и препис от акта. Изложил е възражения. В тридневния срок за писмени възражения такива
не са постъпили пред АНО.
Въз основа на АУАН е издадено оспорваното НП от 04.01.2022г., в което нарушенията са
описани идентично на АУАН с посочен час на извършване 0:40ч. и място на извършване –
посоченото по-горе кръстовище. Деянията са квалифицирани по същия текст и на основание
чл.174, ал.3, пр.1 на Т. е наложено наказание „глоба” в размер на 2000лв. и „лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 24 месеца. Постановлението е връчено на
жалбоподателя лично на 24.02.2022г. Жалбата е заведена в деловодството на РУ МВР *** с
вх.№ от **03.2022г.
При така изложената фактическа обстановка съдът обоснова следните правни изводи:
2
Депозирана жалба изхожда от наказаното лице, постъпила е в 14-дневния срок от връчване
на НП и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна.
Проверяващите органи в кръга на компетенциите си по ЗДвП са съставили акт за
нарушение, който е подписан от всички лица, съдържа пълни данни за актосъставителя,
нарушителя и свидетеля. По същество жалбоподателят не оспорва, че е отказал да даде
проба на Дрегер, а оспорва да е имал качеството на водач на МПС при проверката.
Разпоредбата чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП въвежда забрана за водачите на МПС да управляват
МПС под въздействие на алкохол, а чл.174, ал.3 от ЗДвП предвижда наказание за Водач на
МПС който, откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба
2000 лв.
Налице е съществено процесуално отношение при изготвяне на АУАН, пренесено в НП,
изразяващо се в неяснота коя от двете хипотези на изпълнителното деяние е осъществена,
ако са осъществени и двете – няма две наложени наказания за двете нарушения. От една
страна в АУАН и НП се твърди, че са обективирани и двете хипотези на състава на чл. 174,
ал. 3 от ЗДВП -отказ да се тества с техническо средство и отказ да се ползва талон за
химически анализ на алкохол в кръвта. От друга страна обаче в санкционната си част
жалбоподателят е наказан само с едно наказание по предл. 1, т.е. за първата хипотеза.
Разминаването между правното основание и фактическото описание на нарушението винаги
е съществен порок, касаещ законосъобразността на НП. Тук той е задълбочен допълнително,
защото поставя под съмнение изобщо провеждане на административно наказателната
процедура и съдържанието на АУАН - дали жалбоподателят е разбрал в какво е обвинен.
От фактическа гледна точка пък не бе установено към часа на съставяне на акта и посочен
като час на нарушението – 00:40ч., жалбоподателят да е бил водач на МПС и да е бил
проверен в това си качество. Напротив, установи се, че той е бил повикан по телефона,
автомобилът му е бил при полицаите, той е дошъл до мястото на проверката пешком.
Проверката не е извършена на лицето в качеството му на водача на МПС. Същият е
собственик на посочения в АУАН л.а., но дори не е доказано да го е управлявал по време на
ПТП, а последното е било час преди проверката и около два часа преди съставяне на АУАН.
Задължение да дават проба за алкохол не е въведено за лица, които не са зад волана на
приведено в работен режим МПС при проверката/отправяне на поканата за тестване.
Допълнително не стана ясно, как АНО е разбрал, че жалбоподателят не се е явил в ЦСМП -
дали е дал там кръвна проба или не. Един от свидетелите пояснява, че това нарушение е
счетено за извършено тъй като никой от ЦСМП не ги потърсил, а обичайната практика била
3
ако водач с талон за изследване се яви да бъде сигнализирана полицията, а второто
основание – невъзможността да бъде проведено изследване с оглед часа на издаване на
талона, за което самите полицаи информирали жалбоподателя. Обвинението, включително
административно-наказателното не може да почива на предположения. Относно изтеклия
период над два часа, за който жалбоподателят няма вина, е налице обективна невъзможност
да бъде използван издадения талон, поради което не може да има и формиран отказ от
изследване. В този смисъл нарушение по втората хипотеза изобщо не е извършено. По
нарушение в хипотезата на отказ да се даде проба с техническо средство, свидетелите не
можаха да си спомнят със сигурност дали е имало такъв. Независимо от това, изявлението
на жалбоподателя е било около час след като е оставил л.а. на кръстовището, ако приемем,
че той го е управлявал при ПТП, т.е. направил е това евентуално изявление не в качеството
си на водач на МПС.
Неяснотата е съществена, за съда е невъзможно да извърши проверка на правилност на НП.
Нарушенията не бяха и доказани, поради което атакуваното НП подлежи на пълна отмяна.
При този изход на делото на жалбоподателя следва да бъдат присъдени за възстановяване от
страна на ОД МВР направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно № ***.2022 г. издадено от Началник РУ *** към ОД МВР ***, с
което на Т. В. Т. от гр. *** с ЕГН ********** е наложено наказание за нарушение по чл.
174, ал. 3 от ЗДвП „глоба“ в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24
месеца, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД МВР *** да заплати на Т. В. Т. от гр. *** с ЕГН ********** направените по
делото разноски в размер на 700лв./седемстотин лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Великотърновския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________
4