№ 1763
гр. В., 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 47 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Марина Георгиева
при участието на секретаря Теодора Хр. Костадинова
като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело №
20213110118189 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявен от Б. ЛЮБ. ИВ., ЕГН
**********, адрес: град В., ул. „Л. К.“ **** срещу „М. Ф. М.“ АД, ЕИК *****, адрес: на
управление – град С., бул. „С.“ *** установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК с
искане да се признае за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи
изпълнение по изпълнително дело № 196/2016 г. по описа на ЧСИ П. П. относно вземания,
посочени в Заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист, издадени по
ч.гр.д. № 4999/2011 г. по описа на Районен съд, град П. в полза на „М. Ф. М.“ АД, ЕИК
*****, както следва: 2812.54 лева, представляваща дължима главница ведно със законната
лихва върху главницата считано от 03.08.2011 г. до окончателното изплащане на
задължението; 209.25 лева – представляващи сторени разноски, поради изтекла погасителна
давност.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения,
изложени в депозираната искова молба: Срещу ищцата е образувано изпълнително дело
№ 196/2016 г. по описа на ЧСИ П. П., въз основа на издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. №
4999/2011 г., последният издаден въз основа на издадена заповед за изпълнение за
процесните суми. Твърди, че не дължи сумите, предмет на изпълнителното дело, поради
погасяване дължимостта на същите по давност. Заявява, че първоначално изпълнителното
дело е образувано по описа на ЧСИ М. Б. като по същото е изпратена ПДИ на ищцата и е
наложен запор на банковите й сметки. От датата на запориране на сметките – 08.11.2011 г.
до 08.11.2013 г. не са извършвани изпълнителни действия, поради което изпълнителното
производство е прекратено поради настъпила перемция. Последващите изпълнителни
действия са ирелевантни, тъй като са след настъпилото прекратяване на изпълнителното
дело. На 26.05.2015 г. ЧСИ е наложил запор на трудовото възнаграждение на ищцата, а на
основание чл. 427, ал.5 ГПК изпълнителното дело е прехвърлено при ЧСИ Петков като е
образувано под № 196/2016 г. На 19.06.2016 г. е наложен запор на МПС на ищцата. Заявява,
че на 08.11.2016 г. вземанията спрямо ищцата са погасени по давност, а в условията на
евентуалност – на 19.07.2021 г. Моли за уважаване на исковата претенция и присъждане на
сторените в производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който заявява,
1
че исковата претенция е допустима и основателна, поради което я признава. Моли за
постановяване на решение в този смисъл и прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение като моли същото да е минимален размер, съобразно Наредба
№ 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения.
С оглед признанието от страна на ответника относно дължимостта на претендираните
суми ищецът чрез процесуалния си представител, с валидно учредена представителна власт,
видно от представеното по делото пълномощно, л.8 от делото, е поискал съдът да се
произнесе с решение съобразно признанието, с оглед депозираната молба преди първото по
делото заседание от 09.05.2022 г. С протоколно определение от 13.05.2022 г. съдът е
намерил, че са налице предпоставките на чл. 237 ГПК за постановяване на решение при
признание на иска, поради което е прекратил съдебното дирене и е постановил, че ще се
произнесе с решение съобразно признанието.
Признатото право не противоречи на закона и на добрите нрави и със същото
страната може да се разпорежда, поради което не са налице отрицателните предпоставки на
чл. 237, ал. 3 ГПК, препятстващи възможността за постановяване на решение при признание
на иска. С оглед изложените мотиви, съдът намира, че исковата претенция следва да бъде
изцяло уважена, на основание чл. 237, ал. 1 ГПК, като мотиви за нейната основателност не
следва да бъдат излагани, доколкото настоящото съдебно решение се основава на
признанието на исковите претенции – арг. от разпоредбата на чл. 237, ал. 2 ГПК.
В полза на ищеца следва да се присъдят и сторените разноски в исковото
производство, на основание чл. 78 ГПК. Ищецът претендира адвокатско възнаграждение по
реда на чл. 38, ал.1, т.2 ЗА. Нормата на чл. 38, ал.2, изр.2 от ЗА посочва, че съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и
осъжда другата страна да го заплати. При съблюдаване на тази норма следва изводът, че
съдът е този, който определя какво следва да е възнаграждението на процесуалния
представител, указал безплатна правна помощ. С оглед гореизложените мотиви и при
съблюдаване на чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения следва, че дължимото възнаграждение в настоящото
производство възлиза на 441,53 лева. Именно в този размер следва да се присъди в полза на
процесуалния представител на ищеца възнаграждение за осъществената безплатна правна
помощ като същата следва да се възложи в тежест на ответната страна. Съдът не следва да
определя възнаграждение, в по-голям от минималния за този вид дела, възнаграждение
доколкото производството не се характеризира с фактическа и правна сложност, не са
налице събрани множество доказателства и производството е протекло в едно съдебно
заседание като ответникът е признал исковата претенция. Предвид факта, че съдът определя
възнаграждението в минималния размер, съобразно Наредба № 1 от 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, неоснователно се явява възражението на
ответника за прекомерност на претендираното възнаграждение от страна на ищеца, заявено
от страна на ответника.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Б. ЛЮБ. ИВ., ЕГН **********,
адрес: град В., ул. „Л. К.“ **** и „М. Ф. М.“ АД, ЕИК *****, адрес: на управление – град С.,
бул. „С.“ ***, с правно основание чл. 439 ГПК, че Б. ЛЮБ. ИВ., ЕГН ********** не дължи
изпълнение по изпълнително дело № 196/2016 г. по описа на ЧСИ П. П. относно вземания,
посочени в Заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист, издадени по
ч.гр.д. № 4999/2011 г. по описа на Районен съд, град П. в полза на „М. Ф. М.“ АД, ЕИК
*****, както следва: 2812.54 лева, представляваща дължима главница ведно със законната
2
лихва върху главницата считано от 03.08.2011 г. до окончателното изплащане на
задължението; 209.25 лева – представляващи сторени разноски, поради изтекла погасителна
давност
ОСЪЖДА „М. Ф. М.“ АД, ЕИК *****, адрес: на управление – град С., бул. „С.“ ***
да заплати на адвокат М.И. П., ЕГН **********, САК, адрес: град С., ул. „П.“ *** сумата от
441,53 лева, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за предявената искова
претенция, на основание чл. 38, ал.2 ЗАдв
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
3