РЕШЕНИЕ
№. 1135
гр. Пловдив, 16.06. 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХIХ състав в открито заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА и участието на прокурора ЗДРАВЕНА ЯНЕВА, като
разгледа докладваното от съдията ПЕТЪР КАСАБОВ к.н.а.х №
957 по описа на съда за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. Производството и
становищата на страните:
1. Производството е по реда
на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
2. Образувано е по касационна
жалба, предявена от Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи –
Пловдив, чрез процесуалния представител – юрисконсулт Гергана Белова, срещу решение № 510 от 09.03.2022 г., постановено по а.н.д № 672
по описа за 2022 г., на Районен съд – Пловдив, II – ри наказателен състав, с което е отменено
Наказателно постановление № 21-1030-004713/25.05.2021г., издадено от Началник
група към ОДМВР гр. Пловдив, сектор „Пътна полиция“ с което на И.Ф.С. ***, ЕГН **********,
на основание чл.182, ал.5, вр. ал.1, т.4 от ЗДвП са наложени административни
наказания Глоба в размер на 800 /осемстотин/ лв. и Лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл.182, ал.5, вр. ал.1, т.4 от ЗДвП за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Касаторът счита, че
обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се изводът на
районния съд, че са налице основания за отмяна на издаденото наказателно
постановление. Твърди се, че районният съд като е констатирал неправилно
приложен от наказващия орган закон, при безспорно доказано административно
нарушение, е следвало да съобрази задължителната съдебна практика, отразена в
ТР № 8/16.09.2021 г. по т. д. № 1/2020 г. на ОСС на ВАС, и да приложи
санкционната норма за доказаното административно нарушение. Претендира се
отмяна на обжалваното съдебно решение и потвърждаване на издаденото наказателно
постановление. Иска се присъждане на съдебни разноски.
3. Ответникът по
касационната жалба – И.Ф.С., чрез процесуалния си представител – адвокат К., поддържа
становище за основателност на оспорването и моли съдебното решение да бъде
оставено в сила. Претендира присъждане на съдебни разноски.
4. Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава заключение, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
оставено в сила.
ІІ. По допустимостта на
касационната жалба:
5. Касационната жалба
е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на
правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите по делото:
6. Районният съд е
бил сезиран с жалба предявена от И.Ф.С. срещу НП № 21-1030-004713/25.05.2021г. на Началник
група към ОДМВР гр. Пловдив, сектор „Пътна полиция“. Наказателното
постановление е издадено въз основа на АУАН № 862456 от 27.04.2021г., съставен
от Константин Димитров Попов – на длъжност младши автоконтрольор при ОДМВР –
Пловдив. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното: На 06.04.2021г.,
в 13:56 часа в населено място гр. Пловдив, на бул. “Цариградско шосе“, пътен
възел „Скобелева майка“ в
посока изток, И.Ф.С. като водач на лек автомобил - „Фолксваген Пасат“ с
рег. № РВ7501СР (лична собственост), се движил със скорост 83 км/ч. (отчетен
толеранс 3 % на измерената скорост от 86 км/ч), при ограничение на скоростта в
населено място 50 км/ч, установено с техническо средство № 11743СА – клип
0528420. Като собственик на автомобила И.С. подал декларация по чл. 188 от ЗДвП,
в която не посочил водач. Нарушението е извършено в условията на системност.
Влезли в сила ел. фиш К/3035557 в сила от 31.05.2020г., К 3869000/12.09.2020г.,
К 4371358 от 18.01.2021г. Снимков материал показан на водача.
Горното било
квалифицирано като нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, извършено в условията на
системност.
Описаната в АУАН
фактическа обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия орган,
който на осн. чл. 182, ал. 5 вр. ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложил на нарушителя
глоба в размер на 800 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца.
7. В хода на съдебното производство пред
районния съд е разпитан актосъставителят, който в показанията си потвърждава
изложеното в акта.
8. При така установената фактическа обстановка районният съд приел, че
нарушението е установено безспорно като от обективна, така и от субективна
страна, без да са допуснати съществени процесуални нарушения. Въпреки това
съдът намерил основания за отмяна на издаденото наказателно постановление, тъй
като от доказателствата по делото се установило, че административното нарушение
не е извършено в условията на системност и липсват основания за ангажиране
отговорността на дееца по състава на чл.182, ал.5 от ЗДвП.
ІV. От правна страна:
9. Страните не
спорят по процедурата, както и в частта относно компетентността на органите,
участвали в административната фаза на производството. Не е спорен и фактът на
извършеното административно нарушение, самоличността на дееца и обстоятелствата,
при които е извършено и установено деянието.
Спорът е правен и се концентрира по въпроса какви са правомощията и
задълженията на въззивната инстанция, в случаите когато установената по делото
доказателствена съвкупност налага формирането на различни изводи по прилагането
на релевантните за ангажиране на отговорността на дееца прави основания.
В случая
нарушителят е санкциониран в хипотезата на квалифицирания състав по чл. 182,
ал. 5 от ЗДвП за извършено административно на нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Въззивната
инстанция правилно е тълкувала и приложила легалната дефиниция за „системно”
нарушение по чл. §6, т.62 от ДР ЗДвП като законосъобразно е отрекла наличието
на предпоставките деянието да бъде санкционирани с предвидените по тежки по вид
и размер административни наказания. При този развой на процеса за съда са били
налице не само възможността, но и задължението да измени наказателното
постановление, като преквалифицира деянието от квалифицирания в основния състав
на административното нарушение. В тази насока са именно и задължителните за
съда постановки, отразени в ТР № 8/16.09.2021 г. по т. д. № 1/2020 г. на ОСС на
ВАС, според които в производството по реда на раздел пети, глава трета на
Закона за административните нарушения и наказания районният съд има правомощие
да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние,
когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо
нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението.
Това задължение
на съда е предвидено и в действащата към мамената на обявяване на делото за
решаване пред въззивната инстанция разпоредба на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН.
Допуснатото от
районния съд процесуално нарушение не може да бъде отстранено от касационната
инстанция, тъй като административният съд няма правомощие да преквалифицира
описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки
установените от административнонаказващия орган факти под друга нарушена
законова разпоредба. Обратното би означавало нарушителят да бъде лишен от възможност
в условията на гарантираното му по закон двуинстанционно съдебно производство
да се защити не само срещу съставомерните факти, установени от
административнонаказващия орган, но и срещу тяхната правна квалификация,
независимо дали тя е дадена от административнонаказващия орган или за първи път
от районния съд.
От изложеното до тук следва, че като е отменил обжалваното пред него
наказателно постановление, районният съд е постановил валиден и допустим, но неправилен
съдебен акт, който следва да бъде отменен, а делото върнато за ново разглеждане
от друг състав на Районен съд - Пловдив.
V. По съдебните разноски.
10. При новото разглеждане на делото въззивният съд на основание чл. 226, ал. 3 от АПК следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред касационната инстанция.
Ето защо, Административен съд Пловдив, ХIХ състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 510 от 09.03.2022 г.,
постановено по а.н.д № 672 по описа за 2022 г. на Районен съд – Пловдив, II –
ри наказателен състав.
ВРЪЩА делото за ново
разглеждане от друг състав на Районен съд – Пловдив.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.