№ 120
Гр.Дулово, 19.06.2017
година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Дуловският районен съд, гражданска
колегия, в публично заседание на единадесети май две хиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН ДИМИТРОВ
При участието на
съдебния секретар В. И. и в присъствието на прокурора …………………. , като разгледа
докладваното от районния съдия гр.д. №36/2016 год, по описа на ДРС и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба с правно основание чл.79, чл.45 и чл.86 от ЗЗД.
Ищцата П.Д.С.
***, чрез процесуалният си представител адв.Е. К.,моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника Р.Х.Т. *** да и заплати сумата от 18 000.00
лева, предявена частично от сумата от 49 195.00 лева, представляваща обезщетение
за нанесени имуществени вреди на
поземлен имот с идентификатор ****** по кадастралната карта и регистри одобрени
със Заповед РД-18-51/31.08.2007г находящ се в гр.Д., ул.“р.“ №**, както и
сумата от 1387 .43 лева- част от сумата 3791.91 лева представляваща обезщетение
за забава върху главницата за периода от 23.04.2015 година до датата на
завеждане-24.01.2016 година, както и законната лихва върху главницата от датата
на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата. Претендира да и се
заплати и обезщетение за причинени и неимуществени вреди в размер на 6 000
лева изразени в ***, ***, ****, ***, ***, настъпили в резултат на предприетия
ремонт от ответника довел до риск от събаряне на жилищната постройка, ведно със
законната лихва от датата на увреждането 23.04.2015 година до завеждане на иска
в размер на 258.50 лева, както и законната лихва върху главницата от датата на
завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата. Претендира и за
направените по делото разноски.
Ответникът Р.Х.Т.
***, чрез процесуалният си представител адв.Д.Б. ***, оспори основателността на
претенцията, заявявайки, че между страните е имало заведено дело вече за
обявяване на предварителния договор за покупко продажба на имота за окончателен
и ищцата е завела настоящия за да увеличи стойността на сделката. Оспорва
основателността и на иска за присъждане на неимуществени вреди, считайки че при
стойност на процесния имот от 50 000 лева и получаването на 100 000
лева единствено от радост може да и се промени здравословното състояние.
След
преценка на събрания по делото доказателствен материал,доводите и становищата
на страните, ДРС намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Страните не
спорят, че ищцата и нейната сестра В.Д. Х.са притежавали в съсобственост-
Застроено дворно място съставляващо по отменения през 2008 година рег.план на
гр.Д. ***в кв.60 с площ от 550 кв.м., ведно с построените в него: двуетажна
жилищна сграда със застроена площ от 74 кв.м. и РЗП от 148 кв.м. с мазе,
масивен гараж от 18 кв.м. и полумасивна стопанска сграда с площ от 45 кв.м.. На
12.08.2010 година.Между ищцата и нейната страна и ответника Р.Х.Т. е сключен
пред нотариус К. Предварителен договор за покупко-продажба на този имот, като
според него собственичките продават на Т. имота за 50 000 евро ,която сума
е следвало да бъде внесена на 48 вноски. Споразумяват се ,че държането на имота
ще бъде предадено на купувача в деня на подписване на договора и в него ще
живеят купувача с майка си и брат си. Купувача е поел задължението да
застрахова ежегодно имота в полза на продавачите, да не извършва каквито и да е
промени в имота без предварително писмено съгласие на продавачите, да го
поддържа във вида и състоянието в което се намира при получаването му. След
изтичане на този срок в края на 2014 година, месец декември ответникът по
делото предприема ремонт на сградата без да уведоми за това ищцата или другата
съсобственица. Същевременно предварителния договор не е бил финализиран с
нотариален акт за покупко продажба, а през 2015 година е заведен иск от
купувача на основание чл.19,ал.3 от ЗЗД той да бъде обявен за окончателен. С
Решение №149/15.07.2016 година на ДРС този предварителен договор е бил обявен
за окончателен видно от представеното към делото Решение. С решение №178 от
22.11.2016 година СОС е потвърдил Решението на ДРС по този казус и в момента
това решение е обжалвано пред ВКС. Според свидетелските показания на Д.М.през
месец декември 2014 година е бил нает от Р.Т. /П./ за извършване на ремонтни
работи в къщата на ул.р. в гр.Д.. Поискал е от него да се разширят помещенията
на първия етаж включително хола , банята и таолетната. Той с бригадата си са
съборели част от стените за това, като са иззидали други и са укрепили
съборената носеща стена с метална греда. Разбили са паркета за да правят
ламинат. По време на ремонта се пукал водомера и той го е оправял, като са
изкарали и старите бойлери от двата етажа.
Спира работа, когато в къщата идва ищцата с още един мъж и заявява, че
имат дело за имота и да спрат с ремонтните работи. След сигнали в полицията на
23.04.2015 година ответникът е изведен с полиция от процесния имот. По искане на ищцовата страна по време на
процеса, съда е предложил на кмета на Община Д. да назначи комисия по реда на
чл.196 от ЗУТ, която да установи състоянието на двуетажната жилищна сграда на
ул.р. №**. Тази комисия установява, че на първия етаж е премахнат преграден
тухлен зид и е преместен с 0.60 м към
изхода на сградата., частично е премахната паркетната настилка, зазидан е южен
прозорец, в югозападната част на сградата е премахнат носещ зид с дължина 3.90
м и е била монтирана метална греда. След нея е направена стомано бетонна греда
с размери 0.25/0.25/3.90м лежаща върху
двата тухлени зида на коридора и по външния зид за укрепване на подовата
конструкция на втория етаж. Премахването на носещия зид не е било необходимо от
конструктивна гледна точка, тези строителни работи не са съобразени със
законовите изисквания на ЗУТ. По същество премахването на зида е трябвало да
стане с конструктивен проект предхождащ премахването, след извършване
обследване на сградата. Това премахване е било опасно за целостта на сградата и
е наложило изграждането на стомано бетонната греда. На втория етаж няма
премахване на зидове. На гаража е имало
счупени цигли , а в полумасивната сграда е била с подменена врата, на
тоалетната липсвала метална врата. Комисията не прави предложения по
констатациите. От свидетелските показания на С.И., В.З.и В.С., става ясно ,че
след предприетите строително монтажни работи от ответника, при посещението си в
къщата установяват описаното по-горе , както и обстоятелството ,че при
качването на втория етаж плочата вибрира и това налага предприемането на
действия от страна на ищцата. Те се състоят в поставянето на стомано бетонната
конструкция, нов покрив на къщата понеже е имало теч и част от гредите са били
изгнили, както и подмяна на дограмата на къщата. От заключението на вещото лице
по назначената съдебно техническа експертиза стойността на имота преди
предприетия ремонт от ответника е била 53 000 лева, а след разрушенията на
първия етаж е имал стойността на 20000 лева. Ответникът е извършил ремонтни
дейности на стойност 2 283 лева, а ищцата на стойност 16 425 лева. За
пълното възстановяване на сградата във вида преди ремонта следвало да се вложат
още 13 160 лева.
Въз основа на гореизложеното съда
стигна до следните изводи:
Съгласно чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен
да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а според ал.2 на същия
тест при всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното. От това следва че непозволеното увреждане е сложен
юридически състав, чийто елементи при условията на комулативност следва да
бъдат налице, за да бъде ангажирана отговорността, както на прекия причинител,
осъществил деликта, така и обвързания с гаранционно обезпечителната отговорност
правен субект, а именно: деяние, противоправност, вреда, причинна връзка между
деянието и вредата, умисъл или непредпазливост. Следователно основателността на
иска по чл.45 от ЗЗД предполага установяване в съдебно производство на тези
елементи, съотнесени към конкретната фактическа обстановка твърдяна от
ищеца. В съдебно заседание се събраха
доказателства, за това че ответника е предприел действия за подобряване
функционалността на жилището за което има сключен предварителен договор за
покупко продажба и за целта е наел строители за извършване на ремонта.
Представил им е изискванията си и те са извършили действията според своите
познания и възможности. Наетия майстор св.Д.М.се счита за строител, тъй като е
отбил военната си служба в строителни войски и се е наел да извърши с групата
си ремонта. Няма данни ответника да се е намесвал в дейността на строителя, от
което следва че премахването на носещата стена е извършена по преценка на
свидетеля. Отбелязваме само нея тъй като от представените по делото две
експертизи, само нейното премахване е станало в нарушение на разпоредбите на
ЗУТ /чл.196/. От това следва ,че се губи
причинно следствената връзка между деянието на ответника и причинените вреди,
поради което иска по чл.45 от ЗЗД се явява неоснователен и недоказан.
Не така обаче стои иска предявен по
реда на чл.79 от ЗЗД. По отношение на процесния имот се установи, че страните
се намират в облигационни правоотношения и едно от изискванията по сключения
между страните предварителен договор за покупко продажба е купувача- ответник
по делото да не предприема каквито и да е промени в имота без предварително
писмено съгласие на продавачите, който той се е съгласил и да поддържа имота в
състояние и вида в който се намира при получаването му. Страните не спорят също
така ,че това не е сторено и към датата на предприемането на строително
монтажните работи в къщата, сделката не е финализирана. Тези строителни работи
от страна на ответника,са довели до понижаване стойността на имота и той следва
да заплати вложените от ищцовата страна средства за неговото възстановяване, а
те според заключението на вещото лице възлизат на 16 425 лева. Следва да
отчетем, че вещото лице не се е съобразило с факта, че свидетелите са конкретизирали броя на
транспортните разходи за изхвърляне на отпадъците от ремонта до два курса, а то
е отчело 4 курса на стойност 1000 лева или тази стойност следва да бъде
намалена на половина и общо разходите стават 15 925 лева. Тази сума не
следва да се счита обвързана с необходимите разходи до възстановяване на имота
до положението му преди предприетия от ответника ремонт, тъй като последната е
в зависимост от изхода на спора по чл.19,ал.3 от ЗЗД и са бъдещи неосъществени
и несигурни събития.
Предвид обвързаността на
неимуществените вреди с деликтната отговорност на причинителя, която в
настоящия случай беше отхвърлена, то иска за обезщетение в размер на 6 000
лева, се явява неоснователен и недоказан. Такъв е иска и по чл.86 от ЗЗД за
мораторните лихви до датата на завеждане на исковете и като такива следва да
бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Ответникът
следва да заплати и направените от ищеца разноски, а именно адвокатско възнаграждение съобразно уважената
част от иска в размер на 432 лева , 637 лева ДТ и 200 лева за възнаграждение на
вещото лице.
От друга страна ищеца дължи на ответника съгласно
разпоредбата на чл.78,ал.3 от ГПК,направените разноски 1200 лева за процесуално
представителство и 200 лева за вещо лице,съразмерно с отхвърлената част от иска
или 996.07 лева
Водим от
гореизложеното и на основание чл.235 от ГПК Дуловският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
иска на П.Д.С. *** с ЕГН********** предявен по реда на чл.45 от ЗЗД за осъждане
на Р.Х.Т. ***
с ЕГН********** да и заплати
сумата от 18 000.00 лева, предявена частично от сумата от 49 195.00
лева, представляваща обезщетение за нанесени
имуществени вреди на поземлен имот с идентификатор ****** по
кадастралната карта и регистри одобрени със Заповед РД-18-51/31.08.2007г
находящ се в гр.Д., ул.“р.“ №**, както и сумата от 1387 .43 лева- част от
сумата 3791.91 лева представляваща обезщетение за забава върху главницата за
периода от 23.04.2015 година до датата на завеждане-24.01.2016 година, както и
законната лихва върху главницата от датата на завеждане на иска до
окончателното изплащане на сумата, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ иска на П.Д.С. ***
с ЕГН********** предявен по реда на чл.52 от ЗЗД за осъждане на Р.Х.Т. *** с ЕГН********** да и заплати сумата от 6 000.00
лева, представляваща обезщетение за причинени и неимуществени вреди изразени в ***,
***, *********, и ****** настъпили в резултат на предприетия ремонт от
ответника довел до риск от събаряне на жилищната постройка, ведно със законната
лихва от датата на увреждането 23.04.2015 година до завеждане на иска в размер
на 258.50 лева, както и законната лихва върху главницата от датата на завеждане
на иска до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен и недоказан.
На основание
чл.79 от ЗЗД осъжда Р.Х.Т. с ЕГН********** *** да заплати на П.Д.С. *** с ЕГН**********
сумата от 15 925.00 /петнадесет хиляди деветстотин двадесет и пет /лева представляваща направени разходи за запазване
на вещта,поради неизпълнение на клауза по предварителен договор от 12.08.2010
година,ведно със законната лихва считано от дата на подаване на иска 26.01.2016
година до окончателното и плащане .
Осъжда Р.Х.Т. с ЕГН********** *** да заплати на П.Д.С.
*** с ЕГН********** сумата от 1262 /хиляда двеста шестдесет и два/ лева
разноски по делото съразмерно уважената част от исковете.
Осъжда П.Д.С. *** с ЕГН********** да
заплати на Р.Х.Т. *** с ЕГН********** сумата от 996.07 /деветстотин деветдесет
и шест лева и седем стотинки/ лева представляваща направени разноски съразмерно
отхвърлената част от иска.
Решението
подлежи на обжалване в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните
пред Силистренския окръжен съд.
Районен съдия: