Р Е
Ш Е Н И Е
Номер 606 20.02.2020
година град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На двадесет и осми октомври през две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ
Секретар Величка Динкова
като разгледа докладваното от съдията Живко Желев
гражданско дело номер 4441 по
описа за 2019 година.
Предявен е иск с правно основание чл.439, ал.1 ГПК, във вр. с чл. 124, ал.1 ГПК и чл.55,
ал.1 ЗЗД.
Ищецът И.Н.А. твърди, че срещу него е издадена заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК за сума, претендирана от ответника като цена на
ползвани далекосъобщителни услуги по посочени и изброени подробно в исковата
молба фактури. Твърди, че вземанията са периодични и се погасяват с 3-годишен
давностен срок и с оглед настъпването на изискуемостта от издаване на всяка
една от фактурите – 15 дни след издаването на фактурата, вземането е било
погасено, като давността за него не е била прекъсвана, независимо от
образуването на изпълнително производство, тъй като първото действие по
изпълнението е извършено на 01.12.2014 г., а към този момент давността вече е
била изтекла, както и още преди образуване на самото изпълнително производство.
Освен това твърди, че по наложен от съдебния изпълнител запор от неговия
доверител е била събрана сума в размер на 586,92 лв., която е дължима поради
отпадане на основанието предвид изтеклата погасителна давност. Правят се две
искания – първото, да бъде признато за установено, че не се дължи сумата 980,91
лв., предмет на изпълнителното дело и заповедта за изпълнение, както и да бъде
осъден ответникът да заплати сумата 586,92 лв., която е получена от него с
оглед на отпаднало основание.
Ответникът „А1 България“ ЕАД се брани с правни доводи,
в които отрича, че давността за вземането е изтекла. Освен това заявява, че
само част от събраните в хода на изпълнението суми са били преведени на него
като взискател, тъй като от тях при разпределението са извършени плащания в
полза на съдебния изпълнител. Твърди, че е налице прекъсване на давността.
Съдът намери за установено следното:
Безспорно е между страните, по реда на чл.410 ГПК в
полза на дружеството ответник е бил издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. №14997/2012г.
на Пловдивския районен съд относно следните суми: 980,91 лв. главница, незаплатени
суми за ползвани далекосъобщителни услуги по договор от 16.07.2010г., ведно със
законната лихва считано от 26.09.2012г., както и сумата 65 лв. деловодни
разноски.
Въз основа на издадения изпълнителен лист, с молба от 26.11.2014г.,
ответникът е образувал против ищеца изпълнително дело № *********. по описа на *************.
С подадената молба взискателят възложил на частния съдебен изпълнител да
извършва действията по чл.18, ал.1 от ЗЧСИ, включително и да определя начина на
изпълнението, като определил за предпочитани способи изпълнение върху вземания,
недвижими имоти, ценни книжа и дялове в търговски дружества /лист 7/. На
15.12.2014г. на длъжника била връчена призовка за доброволно изпълнение / лист 8/. Преди
изпращането на призовката за доброволно изпълнение, на 02.12.2014г. съдебният
изпълнител наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника / лист 53/.
Поради прекратяване на трудовото правоотношение с предишния работодател, с
разпореждане от 09.06.2015г. бил наложен нов запор върху трудовото
възнаграждение дължимо от „**********“ ЕООД /
лист 61/. С молба от 05.10.2016г.
взискателят поискал извършване на опис на движими вещи в дома на длъжника.
Молби с подобно съдържание били подадени и на 08.08.2017г. и 07.03.2019г. /лист 74/. С
разпореждане от 28.02.2019г. съдебният изпълнител наложил нов запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника при работодателя „********“ ООД /лист 86/.
Установява се от удостоверението на съдебния изпълнител, че по изпълнителното
дело в периода от 19.01.2015г. до 07.10.2015г. са постъпили суми в общ размер
на 587,81лв. / лист 104/. Видно от записванията върху изпълнителния лист тези
суми са били наредени на взискателя /
лист 42/.
При така установените факти се налагат следните правни
изводи:
Съгласно чл. 439 ГПК длъжникът може да оспорва чрез
иск изпълнението, като в тези случаи той може да се позовава само на факти,
настъпили след приключването на съдебното дирене, в производството в което е
издадено изпълнителното основание.
Вземанията предмет на изпълнителният лист са периодични.
Това е така, защото цената за предоставените далекосъобщителни услуги се дължи
месечно, съобразно издадени от дружеството ответник фактури. Падежът на всяко
от задълженията настъпва с срок от 15 дни считано от издаването на фактурите.
Поради това спрямо тези вземания е приложима тригодишната давност по чл.111, б.
„б“ и б. „в“ ЗЗД.
Изискуемостта на вземанията по издадените от ищеца
фактури е настъпила както следва: по № *********/03.12.2010г. на 19.12.2010г.,
като давностният срок е изтекъл на 19.12.2013г.; по № *********/06.01.2011г. на 23.01.2011г., като давностният срок е
изтекъл на 23.01.2014г.; по № *********/29.01.2011г.
на 15.02.2011г., като давностният срок е изтекъл на 15.02.2014г.; по № *********/24.02.2011г. на 13.03.2011г., като
давностният срок е изтекъл на 13.03.2014г.; по
№ *********/06.04.2011г. на 23.04.2011г., като давностният срок е изтекъл на
23.04.2014г.
От горното следва, че към датата на подаване на молбата за образуване на изпълнително дело – 26.11.2014г. давността за вземането по заповедта за изпълнение и изпълнителният лист е била изтекла.
Не могат да бъдат възприети доводите на ответника, че
издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист прекъсват давността за
вземането, както и, че след това започва да тече петгодишна давност по чл.117,
ал.2 ЗЗД.
Заповедното производство е уредено в ГПК като част от
изпълнителния процес. Поради това, подаването на заявление за издаване на
заповед за изпълнение не може да бъде приравнено на действие по предявяване на
иск, по смисъла на чл.116, б.“б“ ЗЗД. Ето защо нито подаването на заявлението,
нито издаването на заповедта и изпълнителния лист прекъсват давността. Не е
налице в тези случаи и хипотезата на предприемане на изпълнително действие по
смисъла на чл.116, б.“в“ ЗЗД. Давността в заповедното производство се прекъсва
само в хипотезата на предявен иск за вземането по чл.422 ГПК, като прекъсването
има ретроактивно действие от датата на подаване на заявлението / в този смисъл – т.14 Тълкувателно решение №2/2013г.
ОСГТК на ВКС/.
От друга страна съществува разлика
между това едно вземане да е безспорно и да е установено със сила на пресъдено
нещо. Целта на заповедното производство е да се признае единствено изпълнителна
сила на безспорните вземания. Те обаче не е се ползват със сила на пресъдено
нещо, защото такава не е предвидена относно заповедта за изпълнение. Аргумент
за това се извлича от сравнението на нормите на чл.298 ГПК и чл. 229, ал.1 ГПК,
относно последиците на силата на пресъдено нещо с тази на чл.404 ГПК уреждаща
изпълнителните основания. С оглед това не може да се приеме, че от датата на
влизане на заповедта за изпълнение в сила започва да тече петгодишната давност
по чл.117, ал.2 ГПК. Това е така, защото тази норма въвежда изключение от
правилата относно сроковете на давността и следва да бъде стриктно, а не
разширително тълкувана.
От изложеното следва, че към момента
на образуване на изпълнителното дело давността за вземането по изпълнителният
лист е била вече изтекла, поради което искът за несъществуване на вземането е
основателен.
Поради изтичането на давността
събирането на суми по изпълнителното дело и разпределянето им на ответника е
извършено с оглед отпаднало основание, поради което следва да се уважи и
осъдителния иск по чл.55, ал.1 ЗЗД за връщане на сумата 586,92 лв.
На основание чл.78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 114,40 лв. за заплатена
държавна такса и разходи по снабдяване с преписи от изпълнителното дело / лист 112-114/.
Пълномощникът на ищеца е осъществявал безплатна правна
помощ в хипотезата на чл.38, ал.1 ЗАдв, което е видно от представения договор
за правна помощ /лист 111 от делото/. Размерът на адвокатското възнаграждение, което се
дължи съобразно уважената част от иска, следва да бъде опреден по реда на
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения и възлиза на общо на 720лв.
с ДДС / по 360 лв. с ДДС за всеки един от
предявените искове/.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439, ал.1 ГПК,
по иска предявен от И.Н.А. ЕГН **********,
с адрес ***, съд. адрес:***, ********. против „А1 България” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, район Илинден, ул. Кукуш №1, че
ищецът не дължи сумата 980,91лв. незаплатени суми за ползвани далекосъобщителни
услуги от 16.07.2010г., ведно със законната лихва считано от 26.09.2012г.,
както и сумата 65 лв. деловодни разноски, за които е издаден изпълнителен лист
по ч. гр. д. № 14997/2012г. по описа на Пловдивския районен съд и е образувано
изп. дело № ******************, поради погасяване на вземането по давност.
ОСЪЖДА „А1 България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, район Илинден, ул. Кукуш №1 да заплати на И.Н.А. ЕГН **********, с адрес ***,
съд. адрес:***, ********., на осн. чл.55, ал.1 ЗЗД, сумата 586,92 лв. /петстотин
осемдесет и шест лева 92ст./, получена от ответника с оглед отпаднало основание
– заплащане на погасени по давност вземания по изп. дело **********, ведно със
законната лихва от 20.03.2019г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „А1 България” ЕАД да заплати на И.Н.А., на осн. чл.78, ал.1 ГПК,
сумата 114,40 лв. /сто и четиринадесет лева и 40ст./, представляваща деловодни
разноски.
ОСЪЖДА „А1 България” ЕАД да заплати на адвокат Р.Н.Г. личен
№ ****** с адрес: ***, ****, на осн. чл.38, ал.2 ЗАдв и чл.78, ал.1 ГПК, сумата
720 лв. /седемстотин и двадесет лева/ представляваща адвокатско възнаграждение
за оказана безплатна правна помощ.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването пред Пловдивския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./Ж.Желев/
Вярно с оригинала
ВД