НОХД 1385/2015г. – Пловдивски
районен съд – VІІІ наказателен състав
МОТИВИ :
Срещу подсъдимия Г.В.И., роден на ******,
***, български гражданин, с начално образование, неженен, безработен,
реабилитиран, ЕГН ********** е
повдигнато обвинение в това, че на 20.08.2014г. в гр.Пловдив, е отнел чужди
движими вещи – мобилен апарат НОКИЯ модел Asha 200 на стойност 60.00 лв.
/шестдесет лева/, 32 гигабайта карта памет на стойност 23.00 лв./двадесет и три
лева/ и пари в размер на 40.00лв./четиридесет лева/, всичко на обща стойност
123.00 лв. /сто двадесет и три лева/ от владението на Р.И.Г. *** с намерение
противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила, което е престъпление по чл. 198 ал. 1 от НК.
За съвместно разглеждане с наказателния процес
няма предявени граждански искове.
Представителят на Районна
прокуратура – Пловдив поддържа изцяло така
повдигнатото обвинение, което счита за
доказано по безспорен и категоричен начин, предлага на Съда
да признае подсъдимия Г. за виновен в извършване на
деянието, за което е даден на Съд, като
му наложи наказание, съобразено с обстоятелството , че производството протича по реда на
гл.ХХVІІ, чл. 371,т.2 от НПК, при чл.58А от НК, а именно лишаване от свобода в размер на 2 години.
Представителят на Районна прокуратура гр.Пловдив предлага на Съда да приложи
института на условното осъждане, като така наложеното наказание да бъде
отложено от изтърпяване за срок от 4 години. От така наложеното наказание да
бъде приспаднато и времето, през което Г. е бил с мярка за неотклонение
„Задържане под стража”, както и в тежест
на подсъдимия да бъдат присъдени направените разноски, които същият да заплати.
Подсъдимият Г.В.И. се признава за виновен в извършването на престъплението, за
което е даден на Съд, съжалява
за стореното. Подсъдимият,
чрез служебният
си защитник – адв.К. моли Съда да
го признае за виновен, като му определи едно справедливо наказание, което да бъде
отложено от изтърпяване с изпитателен срок от 3 години.
Съдът след преценка на събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност , намира и приема за
установено следното:
Подсъдимият Г.В.И. е роден на ******,
***, български гражданин, с начално образование, неженен, безработен,
реабилитиран, ЕГН **********, като към датата на инкриминираното деяние е бил
реабилитиран.
Свидетелят Р.Г.
ползвал мобилен апарат
марка НОКИЯ модел Asha
200,
ведно със СИМ карта на абонамент и карта памет 32 гигабайта. На
дата 20.08.2014г. той пристигнал към 12.30ч. с влак в ***, като бил поставил под капака на
батерията в телефона сумата от 40 лв. Насочил се към офис на своя приятел - Н. Х., който се намирал на адрес: ***. Последното посочено
лице отсъствало и поради тази причина св.Г. оставил едно
дъно и захранващо устройство за компютър на негов колега - П.К.. Излязъл от офиса и се разходил из
град Пловдив. Към 16,00ч. отново се върнал в горепосочения офис. но неговия
приятел все още отсъствал. Той излязъл от офиса и се насочил към магазин, който
се намирал в близост до мястото. От там си закупил една вафла
Боровец" и излязъл. На
кръстовището на **** св.Г. срещнал свой познат – подсъдимия И., с когото
посещавали едно училище за времето от 2000- 2007г. Подсъдимият бил заедно със
св. Р.Ч.. И. се спрял и се заговорил със св. Г., а момичето продължило да върви напред.
Подсъдимият попитал свидетеля „Какво правиш?, Къде живееш" и поискал да тръгне с него до завоя на
улицата и да го изпрати. На няколко пъти Г. му обяснил, че не може и че чака един свой познат, но след
настоятелните молби на обвиняемия се съгласил. Тръгнал като му вървял от
дясната страна. В това време мобилният му апарат звъннал и св.Г. го
извадил от джоба на панталона си. Провел разговор със
своята приятелка и продължил да върви до подсъдимия, като в ръката му останал
мобилния апарат. В този момент подс.И.
го напръскал
със спрей в лицето, дръпнал от ръката му телефона и избягал по **** в посока ****. От напръскването очите на св.Г. започнали силно да сълзят. Постоял така около десет минути, след което
отишъл до офиса на своя приятел и там се измил с вода. След
това Н. Х. подал сигнал на спешен номер 112. Подсъдимият
И. продал телефона на
неустановено в хода на воденото разследване лице за сумата от 15.00лв.
Видно от заключението на назначената и
изготвена стоковооценъчна експертиза в хода на
досъдебното производство, стойността на инкриминираните вещи към датата на
деянието възлиза, както следва: мобилен апарат марка НОКИА модел АША 200. със СИМ карта на абонамент 60лв., карта памет 32 ГВ 23лв. и пари в размер на 40 лв. или
всичко на обща стойност 123лв.
Горната фактическа обстановка се установява
по един безспорен
и категоричен начин от събраните по
делото доказателства – пълните и чистосърдечни самопризнания на подсъдимия, протоколи за разпит на
свидетели /л.17-20 и л.23-25/, Уведомление пострадал /л.3/, писмо до мобилен оператор и разпечатка
/л.34-41/, протокол за вземане на сравнителен материал /л.52/, протокол за
доброволно предаване /л.43/, протокол за оглед на ВД /л.45-46/, СОЕ /л.25-29/, справка съдимост / л.14-15/ и характеристична справка /л.16/.
Настоящата съдебна
инстанция намира, че при така
очертаната фактическа обстановка подсъдимият Г.В.И., както от обективна, така и от субективна страна е
осъществил съставомерните признаци на престъплението по чл. 198 ал. 1 от НК за това, че на 20.08.2014г.
в гр.Пловдив, е отнел чужди движими вещи – мобилен апарат НОКИЯ модел Asha 200 на стойност 60.00 лв.
/шестдесет лева/, 32 гигабайта карта памет на стойност 23.00 лв./двадесет и три
лева/ и пари в размер на 40.00лв./четиридесет лева/, всичко на обща стойност
123.00 лв. /сто двадесет и три лева/ от владението на Р.И.Г. *** с намерение
противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила.
Престъплението е
извършено от подсъдимия Г.В.И. при наличието на пряк умисъл с целени и
настъпили общественоопасни последици, тъй като е съзнавал общественоопасния им
характер, предвиждал е общественоопасните последици от тях и е искал тяхното
настъпване.
При определянето вида и размера на наказанието , което следва да му бъде
наложено, съобразявайки се с целите на
специалната и генералната превенции за поправянето
и превъзпитаването на дееца, както и за предупредителното и възпиращо въздействие спрямо останалите
членове на обществото, настоящата инстанция намира, че на
подсъдимия Г.В.И. следва да му бъде
наложено наказание „ лишаване от свобода” при условията на чл.54 от НК , тъй като производството по настоящото дело
протича по реда на чл.371,т.2 от гл. ХХVІІ
НПК. Най-справедливо би било на подсъдимия да му бъде определено наказание в размер 3 години лишаване от
свобода, като на
основание чл.58А от НК следва да бъде намалено с една трета, а именно на 2 години
лишаване от свобода.
Съдът намира , че на основание
чл.66 ал.1 от НК следва бъде отложено изтърпяването на така наложеното на
подсъдимия И. наказание от 2 години лишаване от свобода за срок от 5 години,
считан от датата на влизане на Присъдата в законна сила. Съображенията за
отлагане на изтърпяването на наказанието са от една страна чистото съдебно
минало на подсъдимия към датата на деянието, съдействието от негова страна при
разкриване на престъплението, както и съжалението за стореното и искреното
разкаяние. Настоящата инстанция намира , че с прилагане института на условното
осъждане в най-пълна мяра ще се постигнат изискванията на посочените по-горе
превенции.
Следва на основание чл.59 ал. 2
във връзка с ал.1 т.1 от НК да бъде приспаднато от така наложеното на
подсъдимия Г.В.И. наказание от 2 години лишаване от свобода времето, през което
същият е бил задържан по реда на ЗМВР за срок от 24 часа на 22.08.2014г., както
и времето, през което е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража”,
считано от 27.05.2015г. до влизане в сила на настоящата присъда, като един ден
задържане да се зачита за един ден лишаване от свобода.
Следва веществените
доказателства, а именно 4 бр. обтривки от сълзотворни
вещества, находящи се на съхранение в ІІ РУ при ОДМВР-Пловдив, да бъдат
унищожени като вещи без стойност, след датата на влизане на Присъдата в законна
сила.
Тъй като
с виновното си поведение подсъдимият Г.В.И. е станал причина за воденото срещу него наказателно преследване, то на основание чл. 189 ал.3 от НПК същият следва да
бъде осъден
да заплати направените
разноски по делото в размер на 32,60 лева в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд гр.Пловдив.
Причини
за извършване на престъплението – неска правна култура
и стремеж към лично облагодетелстване по престъпен начин.
По тези
си съображения, Съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
СЕКРЕТАР: Т.М.