Определение по дело №342/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл. 420, ал. 3, във вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от В. Д. Д. от гр. С. ул. "С. "N срещу ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 129 от 13.01. 2012 г. постановено по ч.гр.д. № 1665/2011 г. по описа на С. районен съд, с което е спряно принудителното изпълнение по издадена заповед за изпълнение № 3202 от 06.12.2011г. и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 1665/2011г. по описа на РС-С., въз основа на които е образувано изп.д.№ 691/2011г. по описа на Ч. С. И. А. Ц. с Р.№7. на КЧСИ и с район на действие ОС-Благоевград.

Жалбоподателят твърди, че формално e подадено възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение, което не е достатъчно за да се постанови определение за спиране на принудителното изпълнение.

Навежда доводи, че длъжникът по изпълнителното производство, не е изложил нито абсолютни възражения срещу издадения от него запис на заповед, който е с нотариално заверен подпис, относно опорочаване на формата или съдържанието му, нито пък е направил лични възражения срещу издадената запис на заповед. Подаденото възражение от длъжника не съдържало никакви мотиви, а само се отричала дължимост на посочените парични суми като главница , лихви и разноски. Намира, че едно такова формално възражение не би могло да послужи като основание за спиране на принудителното изпълнение. В конкретния случай, макар че документът, въз основа на който е издадена заповедта за незабавно изпълнение, да е запис на заповед,последният бил с нотариална заверка на подписа, поради което издателят на същата, не би могъл да твърди, че не е издател на същата и че не дължи посочената парична сума.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК от насрещната страна – длъжника С. М., не е подаден писмен отговор на жалбата.

За да се произнесе по частната жалба, съдът съобрази следното:

Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна - заявител в заповедното производство, срещу подлежащ на обжалване С. акт (чл. 420, ал. 3 ГПК), с оглед на което производството по нея е процесуално допустимо.

Производството пред РС С. е било образувано по молба на заявителя В. Д. Д.– кредитор, срещу С. О. М. - длъжник по парично вземане, произтичащо от запис на заповед, издаден на 28.09.2011г..

Искането за издаване на заповед за изпълнение е било уважено, като е допуснато и незабавното изпълнение на издадената заповед, издаден е и изпълнителен лист от 06.12.2011г.

На 13.01.2012г. от длъжника С. О. М. е постъпило възражение по чл. 414 от ГПК срещу издадената заповед за изпълнение. Към възражението е представен и препис от покана за доброволно изпълнение, ведно с приложено към нея заверено копие на заповед за изпълнение № 3202, издадена по ч.гр.д. № 1665/2011 г. по описа на Санданския районен съд , с удостоверена в разписката дата на изпращане 09.01.2012г.

С възражението длъжникът, като сочи, че своевременно е депозирал възражение по чл. 414 от ГПК, моли съда да постанови изрично спиране на образуваното изпълнително производство.

С определението от 13.01.2012г. първоинстанционният съд, като е съобразил, че възражението е депозирано в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, както и че заповедта за изпълнение е издадена въз основа на документ по чл. 417, т. 9 от ГПК, е постановил спиране на нейното изпълнение.

Именно това определение е предмет на обжалване с настоящата частна жалба.

Съставът на въззивния съд намира подадената от заявителя частна жалба за неоснователна, по следните съображения:

Специалните основания за спиране на принудителното изпълнение по чл. 420 ГПК са разделени в две групи: първо, основания за спиране по силата на закона (ex lege) и второ, основания за спиране по разпореждане на съда. Подаването в срок на възражение срещу заповедта за изпълнение въз основа на менителничен ефект (чл. 417, т. 9 ГПК) и учредяването на обезпечение пред съд по чл. 180 и чл. 181 ЗЗД (без да съществува никакъв срок) спират изпълнението по силата на закона и в определението си съдът само констатира и прогласява настъпилото спиране. Спирането въз основа на убедителни писмени доказателства настъпва с акта на съда. Единствено по отношение на тази втора хипотеза на спиране на принудителното изпълнение законът поставя изискване искането за спиране да е подадено в срока за възражение (чл. 420, ал. 2 ГПК).

Когато заповедта за незабавно изпълнение е издадена въз основа на запис на заповед или менителница, достатъчно е да бъде подадено възражение като предпоставка за спиране на незабавното изпълнение, без да е нужно да са налице другите предпоставки на чл. 420 ГПК. Спирането на изпълнението на издадената заповед за незабавно изпълнение и изпълнителния лист, респективно и на образуваното пред ЧСИ изпълнително производство, настъпва с факта на подаване на възражение по чл. 414 ГПК. Независимо че спирането е настъпило по силата на закона с подаване на възражение в срок, длъжникът не може да удостовери това пред съдебния И. без акт на съда. Поради това, е необходимо да бъде издадено определение, с което да бъде прогласено спирането на изпълнението. За подаване на сезиращата съда молба на длъжника, да се прогласи нарочно настъпилото вече по силата на закона спиране, законът не поставя срок.

Доколкото процесната заповед за изпълнение е издадена въз основа на документ по чл. 417, т. 9 ГПК, по аргумент от чл. 420, ал. 1 ГПК, подаването на възражението в срок има за последица спиране на изпълнението й, без да е необходимо наличие на предпоставките по чл. 420, ал. 1 и 2 ГПК. В тази хипотеза, районният съд дължи произнасяне по молбата, съдържаща се във възражението от длъжника, с оглед настъпилото по силата на закона спиране на принудителното изпълнение, като преценката му се изчерпва единствено с констатацията относно депозирането на възражението в предвидения от закона срок. Няма законови изисквания то да бъде мотивирано, а е достатъчно от него да става ясно единствено, че длъжникът не признава вземането.

От доказателствата по делото се установява, че възражението на длъжника е депозирано в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК (ПДИ, ведно с копие от заповедта за изпълнение са издадени на 09.01.2012г. , а на 13.01.2012 г.е депозирано и възражението, с което ясно е заявено оспорване на вземането ), с оглед на което законосъобразно и правилно районният съд се е произнесъл по молбата на длъжника с обжалваното определение, констатирайки изрично настъпилото вече въз основа на подаденото в срок възражение спиране на принудителното изпълнение на заповедта.

По изложените съображения, съдът заключава, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Подадената частна жалба е неоснователна и се оставя без уважение.

Воден от горното, съставът на Окръжен съд Благоевград

О П Р Е Д Е Л И:

Потвърждава ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 129 от 13.01. 2012 г., постановено по ч.гр.д. № 1665/2011 г. по описа на С. районен съд, с което е спряно принудителното изпълнение по издадена заповед за изпълнение № 3202 от 06.12.2011г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ - запис на заповед, издаден на 28.09.2011г. и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 1665/2011г. по описа на РС-С., въз основа на които е образувано изп.д.№ 691/2011г. по описа на Ч. С. И. А. Ц. с Р.№7. на КЧСИ и с район на действие ОС-Благоевград.

Определението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Р. България, по аргумент от чл. 274, ал. 3 ГПК, с частна жалба, подадена в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: