№ 3415
гр. София, 13.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Д.Д.
при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА
като разгледа докладваното от Д.Д. Административно наказателно дело №
20221110209646 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на *** против Наказателно постановление № 2849/01.07.2022 г.,
издадено от Председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“
(ДАДРВЗ), с което, на основание чл. 60, ал. 1 от Закона за запасите от нефт и нефтопродукти
(ЗЗНН), на жалбоподателя била наложена имуществена санкция, в размер на 2 000 лева за
нарушение на чл. 4, ал. 2 ЗЗНН.
НП е обжалвано от санкционираното, лице в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си
оспорва наказателното постановление – навежда доводи за негоден субект на отговорност. Моли
се за отмяна на атакуваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се представлява. Поддържа
жалбата, по изложените в нея съображения.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, изпраща представител. Оспорва
жалбата, като намира същата за неоснователна.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
страна следното:
Дружеството-жалбоподател е осъществявало внос на минерални масла, в това число
базови масла, в резултат на което било вписано в регистър на задължени лица за периода 2022г.-
2023г. по Закона за запасите от нефт и нефтопродукти.
Дружеството не подало в срок до 15.02.2022г. справка-декларация по чл. 4, ал.2 от ЗЗНН.
1
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показания на
свидетеля М.Й.; АУАН; НП; известие за връчване; докладна записка; кореспонденция; извлечение
от Търговски регистър; заповед за извършване на проверка; констативен протокол; справка-
декларация.
Доказателствената съвкупност е вътрешно непротиворечива и еднопосочна, по отношение
на описаната фактическа обстановка, поради което и по аргумент от разпоредбата на чл. 305, ал. 3
НПК, подробен анализ на доказателствата не е наложителен (релевантната фактология не е и
предмет на спор между страните).
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу
подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
По приложенето на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.
314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.
107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57
ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е
връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение
единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към
законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
По приложението на материалния закон
Атакуваното НП, обаче, е незаконосъобразно, от материалноправна гледна точка. При
наличие на безспорни данни за неизпълнено законово задължение, отговорност е била ангажирана
от негоден правен субект. ЗАНН регламентира възможните субекти на отговорност: физически
лица, юридически лица и еднолични търговци. Тук е мястото да се подчертае и че самият ЗЗНН в
административнонаказателните си разпоредби (чл. 65, ал. 66, чл. 67 и т.н.) също визира тези три
категории субекти.
Дружеството по ЗЗД, обаче, не е персонифицирано и не попада в категорията на
2
юридическите лица. Уредбата на същото се намира в Глава XV от Особената част на Закона за
задълженията и договорите и там е уредено като съглашение между две или повече лица да
обединят своята дейност за постигане на една обща стопанска цел. Касае се, обаче, за
неперсонифициран граждански субект: ДЗЗД не формира органи на управление, няма капитал, не
подлежи на регистрационен или дори на уведомителен режим. Нещо повече – законодателят
изрично урежда (чл. 358, ал. 2 ЗЗД, чл. 359, ал. 1 ЗЗД) и специфичен режим на имуществото –
обикновена съсобственост, при равни дялове (освен ако друго е уговорено – чл. 359, ал. 2 ЗЗД). В
този смисъл и доколкото самата норма на чл. 4, ал. 2 ЗЗНН предвижда задължение за numerus
clausus субекти (български и/или чуждестранни физически и юридически лица, регистрирани като
търговци, както и техните клонове), то жалбоподателят нито е самостоятелен субект на това
задължение, нито е годен субект на административнонаказателна оптговорност.
За пълнота на изложението, следва да бъдат обсъдени доводите на наказващия орган и
касателно приложимостта на чл. 1, ал. 3 от Търговския закон. Същите са тотално несъстоятелни.
Цитираната разпоредба създава фикция за наличие на търговско качество, въз основа на естеството
на извършваната дейност. „Юридическо лице“ и „търговец“, обаче, са понятия, често имащи
своите допирни точки, но без да носят признаците на препокриване. В този смисъл и дали
жалбоподателят, поради спецификите на дейността си, попада или не в приложното поле на чл. 1,
ал. 3 ТЗ (респективно – може или не да бъде разглеждан, като търговец, за целите на търговския
оборот и търговското правораздаване), това обстоятелство е ирелевантно за правосубектността.
По разноските
С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и защитата от
повереник, ни и предвид липсата на изрична претенция за присъждане, на наказващият орган не
следва да бъдат възлагани разноски.
По изложените съображения съдът приема, че НП е незаконосъобразно и следва да бъде
отменено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 2849/01.07.2022 г., издадено от Председателя на
ДАДРВЗ, с което, на основание чл. 60, ал. 1 ЗЗНН, на *** била наложена имуществена санкция, в
размер на 2 000 лева за нарушение на чл. 4, ал. 2 ЗЗНН.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3