Мотиви към
присъда по НОХД № 635/2015 г. по описа на Русенски районен съд, Х н.с.
Русенска районна
прокуратура е обвинила Н.З.А. *** в
извършване на престъпление по чл.196 ал.І т.1 вр. чл.194 ал.І вр. чл.26 ал.І от НК, за това, че в периода 20.11.2013 г.- 23.11.2013 г., в гр.Русе, в условията
на опасен рецидив, в условията на продължавано престъпление, на два пъти, отнел
чужди движими вещи- 1 бр. мъжко портмоне от естествена кожа и пари в брой в
размер на 422 лева, всичко на обща стойност 444 лева, от владението на С.В.И. и
П.Н. ***, без тяхното съгласие, с намерение противозаконно да присвои вещите.
Прокурорът
поддържа повдигнатото обвинение.
Подсъдимият
признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
При проведеното
съкратено съдебно следствие, съдът приема за установени следните фактически
обстоятелства:
Подс.Н.З.А. е
български гражданин, роден на *** ***, с основно образование, неженен,
безработен, осъждан многократно, като последно с Присъда № 170/10.08.2011 г. по
НОХД № 1595/2011 г. по описа на Русенки районен съд, в сила от 26.08.2011 г.,
му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 4 месеца,
като било постановено изтърпяване в затворническо заведение от закрит тип, при
първоначален строг режим.Същото наказание е изтърпяно на 21.03-2013 г., когато подсъдимият
бил освободен.
Към м.ноември 2013 г. подс.Н.А. ***, но
бил безработен и решил отново да си набавя средства чрез престъпления, поради
липса на възможности за други доходи и въпреки предходните си осъждания.
Към този период св.С.И. работел като
автомонтьор в сервиз, намиращ се в гр.Русе, по ул.”Търговска”№ 3.Единственият
друг служител в този обект бил св.В.К.- баща на И..На 20.11.2013 г., преди обяд
двамата свидетели очаквали доставка на дърва за огрев.В това време подсъдимият
се намирал в района и обикалял търговските бази.Около 11.30 часа А. влязъл в
автосервиза и бил попитан от св.К. дали е от фирмата- доставчик на дърва.В
същото време пристигнал и очакваният товар, което дало основание на подсъдимия
да се възползва от ситуацията и да отговори утвърдително.Докато свидетелите К.
и И. създавали организация за разтоварване на
стоката, подс.А. незабелязано влязъл в офиса на сервиза и видял мъжка чанта
/принадлежаща на св.И./, поставена на бюро, зад дървена преграда.А. бръкнал в
чантата, извадил намиращото се вътре портмоне заедно с паричната сума от 162
лева, скрил го в дрехите си и излязъл навън.Портоменто
било от естествена кожа, боядисано в черен цвят, а освен цитираната парична
сума, собственикът съхранявал вътре и личните си документи, талон към картонче
с номер на банкова сметка, *** „ЕКО” и
документ на италиански език.Св.И. забелязал, че подсъдимият излиза от офиса, но
не се усъмнил в действията му, тъй като го възприемал като служител на фирмата-
доставчик на дърва, които след като разтоварили стоката, напуснали района на
сервиза.В този момент свидетелите И. и К. установили, че и подсъдимият не се
намира там.Малко по- късно, св.И. лично установил, че портмонето му липсва,
поради което св.К. потърсил по телефона доставчиците, но от там му обяснили, че
на адреса са изпратени само двама служители.Така, в течение на деня, от
работещи в съседна фирма, двамата
свидетели установили по описание, че подсъдимият по- рано е бил в района, като
си е търсил работа и е оставил свой телефон с името си- „Н.”.Въз основа на тези
данни били сигнализирани органите на полицията.В същото време подс.А. изхвърлил
портомонето заедно с документите в храсти по пътя към
с.Басарбово, а паричната сума задържал за себе си.
Към 23.11.2013 г. св.П.С. работал във фирма „ДЕ и ВИ КОМЕРС”, чието производствено
помещение се намирало в гр.Русе по бул.”Тутракан” № 100, на територията на бивш
завод „КТМ”. В тази сграда се помещавал и офис на фирма „ТМТ Технолоджи”.Около 07.30 часа на посочената дата С. отишъл
на работа и влязъл в съблекалнята, за да се преоблече.Помещението се намирало
на първи етаж на административната сграда, в близост до производствен цех.Посоченият свидетел
оставил дрехите и вещите си в гардероб под № 107, като имал в тях и портмоне
със сумата от 260 лева.Гардеробът бил заключен,
а помещението на съблекалнята принципно се отключвало и заключвало от
портиера, като на същата дата от 07.00 до 19.00 часа на смяна като такъв
работел св.П.Л..Около 08.00 часа на 23.11.2013 г. Л. бил изпратен да отвори
търговския портал, поради което се забавил със заключването на съблекалнята и
сторил това около 09.00 часа.
На същата дата и по същото време,
сутринта, след 08.00 часа, подс.Н.А. се насочил към района на „КТМ”, където
знаел, че се помещават множество фирми.С таксиметров автомобил той пристигнал
пред фирма „ДЕ и ВИ КОМЕРС” АД, която бил посещавал и по- рано в търсене на
работа.Подсъдимият забелязал, че портиерът не е на мястото си и тръгнал към
съблекалнята, която забелязал, че е отключена и празна.Възползвайки се от
ситуацията, А. решил да извърши кражба и се приближил към гардероба с вещите на
С., дръпнал силно вратата и така я отворил.Подсъдимият преровил дрехите, открил
портмонето, взел от него сумата от 260 лева и напуснал помещението и района,
като се прибрал в дома си.Около 15.00 часа на същата дата св.С. отишъл в
съблекалнята и забелязал, че вратата на гардероба е притворена.Първоначално С.
се усъмнил, че някой е разбил шкафа, но видял дрехите си и преценил, че няма
проблем.Малко по- късно, на път към автобусната спирка, същият установил
липсата на парите от портмонето му.Св.С. проверил отново в дома си дали сумата
не се намира там, но след като не я открил, преценил, че е открадната и
сигнализирал органите на полицията.
Относно тези обстоятелства са налице
направени на съдебното следствие самопризнания от подсъдимия, които се
потвърждават от всички събрани при разследването писмени доказателства и
доказателствени средства- протоколите с
разпити на свидетелите С.И., П.С., П.Л., В.К., Т.К., В.Г., М.Г.,
протокол за оглед на местопроизшествие, справка за съдимост, декларация
за семейно и материално положение, заключение по СЦИЕ, фотоалбум.
Правни
изводи:
С действията си подс.Н.З.А. е осъществил
от обективна и субективна страна деянието по чл.196 ал.І т.1 вр. чл.194 ал.І вр.
чл.26 ал.І от НК, тъй като в периода 20.11.2013 г.- 23.11.2013 г., в гр.Русе, в
условията на опасен рецидив, в условията на продължавано престъпление, на два
пъти, отнел чужди движими вещи- 1 бр. мъжко портмоне от естествена кожа и пари
в брой в размер на 422 лева, всичко на обща стойност 444 лева, от владението на
С.В.И. и П.Н. ***, без тяхното съгласие, с намерение противозаконно да присвои
вещите.
От
събраните доказателства се установява по несъмнен начин, че подсъдимият
предприел и осъществил действия, състоящи се в лишаване на собствениците на
вещите от фактическа власт върху същите, като установил своя собствена
фактическа власт и се разпоредил в личен интерес с присвоените парични суми, а
вещите, които приел за ненужни-
изхвърлил.Престъплението е осъществено от А. в условията на опасен рецидив,
поради обстоятелството, че същият е многократно осъждан за престъпления от общ
характер с присъди, по които са му налагани и изтърпявани ефективни наказания
лишаване от свобода.Налице е продължавано престъпление по смисъла на НК,
доколкото се касае до две отделни деяния, извършени при една и съща фактическа
обстановка, осъществяващи от обективна страна един и същ престъпен състав-
кражба, при еднородност на вината- умишлено, в непродължителен период от време-
няколко дни.От субективна страна подс.А. е действал с пряк умисъл.Същият е
съзнавал общественоопасния характер на действията си-
лишаване на собствениците на вещите от фактическа власт върху същите,
предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици и е целял последните.
При установените факти и налагащи се правни
изводи, за да индивидуализира наказанието, което следва да се изтърпи за
извършеното деяние, съдът съобрази следните обстоятелства:
Деянието,
предмет на делото, е наказуемо с наказание лишаване от свобода за срок от 2 до
10 години.Като смекчаващо отговорността обстоятелство следва да се съобрази
тежкото семейно и материално положение на лицето- безработен, с начално
образование, без доходи.Отегчаващо отговорността обстоятелство е упоритостта в
умисъла, преценявана и конкретно и като цяло, доколкото от съдебното минало на А.
се установява, че престъпленията против собствеността са се превърнали в основен
източник на доходи и начин на живот.Това мотивира съда да определи наказанието
при качествен превес на отегчаващото отговорността обстоятелство към средния
законов размер, при условията на чл.54 от НК- пет години лишаване от свобода,
като на основание чл.58 а ал.І от НК тази санкция се редуцира с 1/3 и за
окончателно изтърпяване се определи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от
ТРИ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА.Съобразно правилата на ЗИНЗС то подлежи на
изтърпяване при първоначален строг режим и в затворническо общежитие от закрит
тип.
С оглед изхода
от делото, на подс.А. са възложени и другите разноски в производството.
Мотивиран така
съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: