РЕШЕНИЕ
№ 691
гр. Благоевград, 30.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Ана Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20241210100082 по
описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е по искова молба, подадена от А. Р. Г., ЕГН **********, с адрес гр. Б., чрез
адв. В. У., вписана в АК- Благоевград, с адрес гр. Б. срещу "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1766, р-н Витоша, ул.
Околовръстен път № 260.
Ищцата заявява, че срещу нея е образувано изп. д. № 282/2009 г. на ЧСИ - Г. Ц. с район на
действие ОС Благоевград, като след направени справки установила, че същото е образувано
по молба от 15.06.2009 г. на "ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК ********* въз
основа на издаден изп. лист от Районен съд Благоевград на дата 26.05.2009 г. по ч.гр.д. №
1126/2009 г. в полза на "ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК *********.
Установила, че по изпълнителното дело са извършвани различни справки и действия от 2009
г. до 2013 г. включително. Сочи, че на дата 14.03.2016 г. е постъпила молба от "ЕОС
МАТРИКС" ЕООД, ЕИК *********, с която е приложен договор за цесия, с искане "ЕОС
МАТРИКС" ЕООД, ЕИК ********* да бъде конституиран като взискател по делото, поради
това, че вземането му е било цедирано. Поддържа, че във връзка с тази молба са били дадени
указания от ЧСИ Ц., поради констатирани нередовности и молбата е оставена „Без
движение“, които указания до ден днешен не са изпълнени, поради което се сочи, че
взискател по делото и към момента е "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК *********, а "ЕОС
МАТРИКС" ЕООД, ЕИК ********* не е конституиран като такъв. Счита, че вземанията на
ответника по процесния ИЛ били погасени по давност на основание чл. 110 ЗЗД. Смята, че
молбата за цесия депозирана на дата 14.03.2016 г., с която се иска да бъде конституиран нов
взискател по делото не е действие, което прекъсва давността. Заявява, че не са били
извършвани изпълнителни действия спрямо нея, поради което вземането е погасено по
давност, изтекла в периода 26.06.2015г. - 26.06.2020г.
Ответникът изцяло оспорва предявения иск. На първо място излага, че липсва правен
интерес от водене на настоящото дело, тъй като липсва спорно право, тъй като задължението
е изплатено напълно и архивирано счетоводно през 2017г. Заявява, че на 18.01.2016г. бил
сключен Договор за прехвърляне на вземания (цесия) между „Юробанк България“ АД /като
цедент/ и „ЕОС Матрикс” ЕOOД /като цесионер/, по силата на който „Юробанк България“
АД, в качеството му на цедент, прехвърлило на „ЕОС Матрикс” ЕООД, в качеството му на
1
цесионер, портфолио с необслужвани вземания, изрично посочени в приложение към
договора за цесия, произтичащи от договори за банкови кредити. Счита, че считано от
18.01.2016г., „ЕОС Матрикс“ ЕOOД се явявал частен правоприемник на „Юробанк
България“ АД и нов кредитор по вземанията, подробно индивидуализирани в приложението,
представляващо неразделна част от договора за цесия като въпросното вземане също било
предмет на цесията.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, съобрази обстоятелствата по
делото и приложимия закон, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство е
отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК, с който се претендира да бъде признато за
установено, че ищцaтa не дължи на ответника общата сума от 600,48 лв., представляваща
сбор от сумите по изпълнителен лист от 26.05.2009г., издаден на основание чл. 417 ГПК по
ч.гр.д. № 1126/2009г., по описа на Районен съд Благоевград, в полза на "ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ" АД /предишно наименование “Юробанк И Еф Джи България” АД/, както
следва: сумата от 170,72 лв. представляваща неиздължена главница по Договор за издаване
на кредитна карта „VISA ELECTRON” от 24.10.2006 г.; сумата от 260,76 лв. представляваща
законната лихва считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК - 22.05.2009 г. до датата на депозиране на настоящият иск в съда
- 15.01.2024 г.; сумата от 169 лв. представляваща общо разноски, както следва: 25 лв. внесена
държавна такса и 144 лв. адвокатско възнаграждение.
От данните по делото може да се заключи, че предявената претенция е допустима, тъй
като ищцата има правен интерес от търсената с нея защита. В тази връзка следва да се
изтъкне, че чрез иска по чл. 439 ГПК длъжникът може да установява само факти,
възникнали след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, от които факти длъжникът черпи права, изключващи
изпълняемото право (в случая погасяване на правото на принудително изпълнение поради
настъпила погасителна давност; водещо до отпадане на процесното изпълняемо право, а
именно настъпила петгодишна погасителна давност).
Уважаването на посочената искова претенция е предпоставено от кумулативното наличие
на следните предпоставки: 1/ ищцата е била осъдена да заплати сумите, предмет на
издадения Изпълнителен лист от 26.05.2009г. по ч.гр.д.№ 1126/2009 г. по описа на РС-
Благоевград; 2/ наличието на образувано въз основа на процесния ИЛ изпълнително
производство; 3/ вземанията по ИЛ са погасени по давност; 4/ да не са извършвани
изпълнителни действия, които прекъсват или спират петгодишния давностен период, респ.
наличието на други обстоятелства, водещи до запазване действието и възможността за
принудително осъществяване на притезанията, предмет на издадения Изпълнителен лист, и
5/ вземанията по процесния ИЛ да не са били погасени в хода на изпълнителното
производство.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански
процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцовата страна следва да установи наличието на първите
четири от посочените изисквания. В тежест на ответника е да установи извършването на
изпълнителни действия, които прекъсват или спират петгодишния давностен период, респ.
наличието на други обстоятелства, водещи до запазване действието и възможността за
принудително осъществяване на притезанията, предмет на издадения Изпълнителен лист,
както и че вземанията по процесния ИЛ са били погасени в хода на изпълнителното
производство.
Именно в контекста на изложените принципни положения трябва да се потърси и
разрешение на фактическите и на правните проблеми, които поставя разглежданият казус.
Безспорни са по делото следните обстоятелства:
1/ Че на 26.05.2009г. по ч.гр.д.№ 1126/2009 г., по описа на РС-Благоевград на основание чл.
417 ГПК е бил издаден ИЛ в полза на ответника, с който ищцата е била осъдена да заплати
на ответника общата сума от 600,48 лв., представляваща сбор от следните суми, както
2
следва: сумата от 170,72 лв. представляваща неиздължена главница по Договор за издаване
на кредитна карта „VISA ELECTRON” от 24.10.2006 г.; сумата от 260,76 лв. представляваща
законната лихва считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК - 22.05.2009 г. до датата на депозиране на настоящият иск в съда
- 15.01.2024 г.; сумата от 169 лв. представляваща общо разноски, както следва: 25 лв. внесена
държавна такса и 144 лв. адвокатско възнаграждение
3/ Въз основа на издадения в полза на ответника ИЛ е образувано на 15.06.2009г. изп.д. №
282/2009г. по описа на ЧСИ Ал. Г. Ц., с район на действие ОС-Благоевград.
От материалите по горецитираното изпълнително дело, копие от което е прието като
писмено доказателство и не е оспорено от никоя от страните и от неговото съдържание се
констатира, че:
- След образуване на изпълнителното производство на 15.06.2009г. изпълнителни действия
с практически ефект не са били извършвани.
- На 14.03.2016 г. третото неучастващо под делото лице „ЕОС Матрикс“ ЕООД е депозирало
молба, с която е заявил, че сключил на 18.01.2016г. с ответника „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ"
АД договор за цесия. Към молбата е депозирал пред съдебния изпълнител документи,
удостоверяващи, че ответникът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД е прехвърлил на „ЕОС
Матрикс“ ЕООД вземанията си по процесния ИЛ.
- На същата дата /14.03.2016г./ ответникът е поискал на основание чл. 429 ГПК да бъде
конституиран като взискател, в качеството му на цесионер на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД,
както и постъпилите и постъпващите суми да му бъдели превеждани по посочена банкова
сметка. С молбата си новият взискател на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ е възложил на ЧСИ
сам да определя начина на изпълнението.
- Върху тази молба ЧСИ е поставил разпореждане от 14.03.2016г. за без движение.
Постановил е също така протокола от тази дата, с който указал на новия кредитор „ЕОС
Матрикс“ ЕООД да представил договора за цесия, уведомление до длъжника за прехвърляне
на вземането и доказателства, че цесията е съобщена на длъжника.
- На 29.03.2017г. новия кредитор и цесионер „ЕОС Матрикс“ ЕООД е депозирал молба до
съдебния изпълнител, с която е заявил, че длъжникът е бил погасил изцяло задължението си
по процесното изп.дело, както и че не дължи на взискателя други суми по това
изпълнително производство. С молбата си е и поискал изпълнителното производство да
бъде прекратено.
От събраните по делото доказателства се установява, че носител на вземанията по
процесния изпълнителен лист вече не е „Юробанк България“ АД, а третото неучастващо по
делото лице „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Това се установява от приетите по делото писмени
доказателства, от които става ясно, че считано от 18.01.2016г., „ЕОС Матрикс“ ЕOOД се
явява частен правоприемник на „Юробанк България“ АД (цесионер) и нов кредитор по
вземанията, обективирани в процесния ИЛ. Самата ищца също не оспорва, че ответникът е
прехвърлил вземането си спрямо нея на цесионера на основание договор за цесия от
18.01.2016г. Ето защо материалноправно легитимирана страна по иска не е първоначалният
кредитор и цедент „Юробанк България“ АД, а частният правоприемник на цедента и нов
кредитор „ЕОС Матрикс“ ЕOOД. В тази връзка следва да се изтъкне, че без значение за
основателността на иска по чл. 439 ГПК е обстоятелството, че съдебният изпълнител не е
конституирал цесионерът като нов взискател по процесното изп.дело, тъй като този факт не
рефлектира върху дължимостта на вземанията по изпълнителния титул- те съществуват и
следва да бъдат удовлетворени принудително от съдебния изпълнител, като не освобождава
длъжника от отговорност за погасяването им. Нещо повече. От данните по приетото копие
на процесното изп.д. става ясно, че новият кредитор „ЕОС Матрикс“ ЕOOД е декларирал
писмено, че длъжникът е изплатил изцяло задълженията си по процесния изпълнителен
лист още към 29.03.2017г. В този смисъл искът по чл. 439 ГПК е неоснователен и по силата
на още един аргумент, а именно, че вземанията по процесния ИЛ са били погасени в хода на
изпълнителното производство. При това положение се налага изводът, че в течението на
процесното изпълнителното производство е било извършено принудително осъществяване
на притезанията, предмет на издадения изпълнителен лист.
3
В обобщение се налага крайният извод, че предявеният иск е неоснователен, тъй като не са
доказани всичките законови предпоставки за уважаването му, поради което следва да бъде
отхвърлен.
Относно разноските.
Предвид крайния изход на правния спор, на ищцата не се следват, претендираните от нея
разноски по делото, а на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата дължи и следва да бъде осъдена
да заплати на ответника, претендираните от последния разноски за юрисконсултско
възнаграждение, което, определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК /Изм. – ДВ, бр. 8 от 2017г./ вр.
чл.37 от Закона за правната помощ вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ, възлиза на сумата от 100 лв.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско
отделение
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на ищцата А. Р. Г., ЕГН **********, с адрес гр. Б., чрез адв. В. У., вписана
в АК- Благоевград, с адрес гр. Б. против ответника "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1766, р-н Витоша, ул.
Околовръстен път № 260, с който се претендира на основание чл. 439 ГПК да бъде признато,
че ищцата не дължи на ответника общата сума от 600,48 лв., представляваща сбор от
сумите по изпълнителен лист от 26.05.2009г., издаден на основание чл. 417 ГПК по ч.гр.д. №
1126/2009г., по описа на Районен съд Благоевград, в полза на "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД
/предишно наименование “Юробанк И Еф Джи България” АД/, както следва: сумата от
170,72 лв. представляваща неиздължена главница по Договор за издаване на кредитна карта
„VISA ELECTRON” от 24.10.2006 г.; сумата от 260,76 лв. представляваща законната лихва
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
417 ГПК - 22.05.2009 г. до датата на депозиране на настоящият иск в съда - 15.01.2024 г.;
сумата от 169 лв. представляваща общо разноски, както следва: 25 лв. внесена държавна
такса и 144 лв. адвокатско възнаграждение поради настъпила петгодишна погасителна
давност.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, А. Р. Г., ЕГН **********, с адрес гр. Б.,
чрез адв. В. У., вписана в АК- Благоевград, с адрес гр. Б. да заплати на "ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1766,
р-н Витоша, ул. Околовръстен път № 260 юрисконсултско възнаграждение в размер на
сумата от 100 лв. /сто лева/.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Благоевград в двуседмичен
срок, считано от връчването на препис на страните по делото. Като въззивната жалба се
подава чрез Районен съд – гр.Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
4