Р Е Ш Е Н И Е
№ 260130
гр. Нови пазар, 15.10.2021 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд Нови пазар, в публичното заседание на четвърти октомври две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина Николова
при секретаря Валентина Великова, като разгледа докладваното от съдия Николова гражданско дело № 1372 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството по делото е по
предявени по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК искове.
Предявена е
искова молба, съдържаща обективно кумулативно съединени искове, от които
първият е с правно основание по чл.415, ал.1 от ГПК за установяване
съществуването на вземането по издадена заповед по ч.гр.д. № ***. на НПРС срещу
ответника Р.Д.Р. ***, за признаване за установено, че същия дължи сумите 229,
67 лв. – абонаментни такси и услуги и 62,46 лв. – неустойка поради предсрочно
прекратяване на договора, законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК – на 20.08.2020 г. до окончателното плащане и
направените в двете производства разноски.
Предявените искове са два установителни иска по чл. 415 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД за заплащане на сумата от 229, 67 лв. главница и иск по чл. 415 от ГПК вр. чл. 92 от ЗЗД за заплащане на сумата от 62,46 лв. – неустойка поради предсрочно прекратяване на договора.
Исковете са спрямо ответника Р.Д.Р. от с. Н., която е уведомен за издадената заповед за изпълнение чрез залепване на уведомление по чл. 47 от ГПК.
Ищецът твърди,
че между страните бил сключен договор за мобилни услуги № *** от ***г. относно
мобилен номер ***. Ответникът не изпълнил текущите си задължения да заплаща
дължимите месечни абонаментни такси и услуги в размер на 229,67 лв.,
обективирани в 3 фактури издадени в периода от месец октомври до месец декември
2018 г. Последвало предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя и
поради неговата забава в плащанията. Така се породило и задължение за заплащане
на неустойка в общ размер на 62,46 лв., представляващ три стандартни месечни
абонаментни такси за номера без ДДС. За вземанията ищецът подал първо заявление
по чл. 410 от ГПК и съдът издал заповед за изпълнение на парично вземане № 508
от 09.10.2020 г. по ч.гр.д. № 810/2020 г. на НПРС. Заповедта за изпълнение
обаче била връчена на длъжника при условията на чл. 477, ал. 5 от ГПК, поради
което съдът дал указания на заявителя на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК
да предяви установителен иск за вземането. Ищецът моли съдът да признае за
установено спрямо ответника, че същия дължи 229, 67 лв. – абонаментни такси и
услуги, 62,46 лв. – неустойка поради предсрочно прекратяване на договора,
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК –
на 20.08.2020 г. до окончателното плащане и направените в двете производства
разноски.
Ответникът Р.Д.Р.
не е намерен на постоянния си и настоящ адрес. Книжата са му връчени при
условията на чл. 47 от ГПК. На разноски на ищеца му е назначен особен
представител – определения от *АК адв. Р.Т..
В
законоустановения срок е получен писмен отговор от особения представител, като
исковете са определени като допустими, но неоснователни по съществото си. Посочено
е, че във фактура № ***от ***г. на обща стойност 186,19 лв. и с отчетен
период ***г. - ***г. ищецът не отразил
коректно потреблението. Същият начислил абонаментна такса в размер на 39,14 лв.
без ДДС, при договорена такава по конкретния договор 24,99 лв., дори и с
таксата за първоначално активиране от 10,99 лв. с ДДС сумата по фактурата пак
надвишава тези стойности. Освен това твърди, че ответникът изразходвал 80 минути
в международна зона от общо 100 минути, които са включени в плана му. Но в
графа „Международни разговори“ били отразени още 63 мин., използвани извън
пакета, без приспадане на останалите 20 минути в същата зона. Особеният представител
счита, че издадената фактура не отразява реално потребените и незаплатени
услуги, поради което сумата по тази фактура е недължима. С тези аргументи
намира за недължими и сумите по фактура с № ***от ***г. Относно фактура № ***
от ***г. се твърди, че са начислени суми за мобилен интернет 4800 MB, докато с договора страните са уговорили доставянето
на 3800 МВ. Оспорено е и задължението за неустойка по фактура № *** от ***г. особеният представител твърди, че не ставало
ясно кога и как е прекратен договора за мобилни услуги, за да се търси
уговорената неустойка за предсрочно прекратяване на договора по вина на
абоната. Акцентира се върху липсата на писмено предупреждение за прекратяване,
връчено на ответника, както изисква закона по чл. 87, ал. 1 от ЗЗД. С
изложените аргументи ответникът моли исковите претенции да бъдат отхвърлени
изцяло.
Съдът, като обсъди доводите на страните и извърши преценка
на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Ищецът е предявил заявление за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № ***., по което е издадена Заповед за изпълнение № ***г., с която длъжникът Р.Д.Р. е задължен да плати на „Теленор България” ЕАД, сумите от 229, 67 лв. – абонаментни такси и услуги и 62,46 лв. – неустойка поради предсрочно прекратяване на договора, законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – на 20.08.2020 г. до окончателното плащане и направените в двете производства разноски, както и направените по делото разноски от 25 лв. държавна такса и 360лв. адвокатско възнаграждение.
Поради връчването на съобщението за издадената заповед за изпълнение чрез залепване на уведомление, ищецът е предявил искове за присъдените вземания, за установяване на съществуването им.
По делото е прието за безспорно установено в отношенията между страните, наличието на действителен договор за мобилни услуги *** от ***г.
Този договор, приложен по делото е сключен при договорени с него условия за срок от 24 месеца (крайният срок е посочен на 11.09.2020 г.), при тарифен план Тотал с месечен абонаментен план от 24,99лв. с включен ДДС, за предпочетен номер 359894383619. Изрично е посочено, че цената за план Тотал, включва неограничени национални минути и роуминг в зона ЕС. Посочено е още, че се включват 100 минути към межд.зона 1,2 и Балкани.
С договора са предоставени като допълнителни услуги в рамките на договорения пакет – роуминг; 5000МВ мобилен интернет в БГ; 3800МВ мобилен интернет в зона ЕС и др.
По заповедното производство е представено копие от декларация – съгласие за примане на ОУ на Теленор България ЕАД, както и копие от ценовата листа на ищеца. Приложени са и самите ОУ. Не са приложени копия от фактурите.
По исковото производство освен посочените вече доказателства са приложени и копия от самите фактури:
фактура № ***/***г. – включва абонаментна такса в размер на 39,14 лв. без ДДС и потребителски услуги в размер на 117,68 лв. След направени отстъпки е посочена като обща стойност на фактурата сумата от 186,19 лв. без ДДС или 186,19 лв. Крайният срок за заплащане на тази фактура е до 20.10.2018 г.;
фактура № ***/***г. – включва абонаментна такса в размер на 22,48 лв. без ДДС, разговори и др.таксувани услуги на стойност 0,64 лв. без ДДС. Всичко възлизало на 21,46 лв. без ДДС или 25,75 лв. с ДДС. Посочен е остатък от предишен период в размер на 186,19лв. Крайният срок за заплащане е до 20.11.2018 г.
фактура № ***. – включва абонаментна такса в размер на 22,82 лв. без ДДС, приспаднати са общо 1,66лв. и след облагане с ДДС е посочено като крайна стойност 24,98лв. Посочени са и задълженията от предходен период с ДДС в размер на 211,94лв. Крайният срок за заплащане е до 20.12.2018 г.
Издадена е и фактура № ***/***, с която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за услуги в размер на 62,46лв. Посочени са и задълженията от предходен период с ДДС в размер на 211,94лв. Крайният срок за заплащане е до 20.12.2018 г.
По делото е назначена комплексна експертиза, чиято задача е била да установи Какви телекомуникационни и мобилни услуги е ползвал длъжника за отчетния период 11.09.-04.12.2018 г. – разговори (отделно в страната, в чужбина, роуминг – в страната и в ЕС), SMS, MMS, интернет и др.; Каква е стойността на тези услуги според зададените в договор № *** от ***г. цени; Има ли разминаване в услугите, предоставени на ответника и тези, които са фактурирани в първите три фактури; Кога е преустановено предоставянето на услуги на ответника. Вещите лица по експертизата, сочат, че самата проверка на документите се ограничава до изисканите от тях и приложени по делото договор за мобилни услуги и 4 бр. фактури. От експертизата се установява, че посочените във фактурите цени са за действително предоставени услуги, които били потребени от ответника, а самото остойностяване отговаряло на предоставената ценова листа. Вещите лица сочат, че за датата на преустановяване на поредоставянето на услугите била 27.12.2018 г., посочено от ищеца, но писмени доказателства за това към експертизата липсват.
Относно оспореното задължение по фактура № ***от ***г. на обща стойност 186,19 лв. и с отчетен период ***г. - ***г. съдът намира, че в действителност е налице разминаване между договореното между страните, като абонаментна такса в размер на 24,99лв. и посоченото и начислено с фактурата такова в размер на 39,14лв. Съгласно подробната справка за потреблението се установява, че няма надвишаване на предоставените и включени в абонаментната такса лимити на потребените услуги. Извън пакета Тотал са били използвани 2 бр. допълнителни услуги на обща стойност от 16,66лв., както и такива за текстови съобщения на стойност 2,03лв. и международни разговори на стойност 98,91лв. и разговори към „грижа за клиента“ в размер на 0,08лв. Начислените допълнителни услуги са на обща стойност 117,68лв.
Сключения между страните договор съдържа ясно определени условия единствено относно абонаментната такса и включените в рамките на нея услуги. Относно предоставените допълнителни услуги в договора не се съдържа никаква информация, а стойността на тези услуги е посочена, при това не твърде ясно, в приложената по делото ценова листа за абонаментните планове от дата ***г.
Съгласно посоченото в т. 23, б. „г“ от ОУ към договорите на Теленор, абонатът заплаща месечна цена за ползване на допълнителни или други услуги – заплаща се от потребителя, когато такава е предвидена за съответната услуга, по начин уговорен в индивидуалния договор или посочен в условията за ползване на съответната услуга на страницата на Теленор в интернет, на посочен адрес или съгласно определеното в тези Общи условия.
Съдът намира, че доколкото в индивидуалният договор липсва посочване на цена и условия за заплащане на допълнителните услуги, то в тази част договорът не е индивидуално съобразен и договорен с потребителя на услугите.
Така сключения между ищеца и ответника договор за мобилни услуги № ***/***г. е сключен при предварително установени от ищеца общи условия, които са задължителни за потребителя, тъй като писмено ги е приел, видно от договора и от приетата като писмено доказателство – декларация.
Съгласно общата разпоредба на чл. 7, ал. 3 от ГПК, вменяваща задължение на съда служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, съдът намира, че претендирането на суми за посочените в договора допълнителни услуги, за които няма яснота относно условията и цените на тяхното заплащане представлява по същество неравноправна клауза, доколкото не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора. В самия основен договор липсват посочени условия относно ползването на допълнителните услуги, а такова се съдържа единствено в ОУ. Това съответства на разпоредбата на чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП. В този смисъл, съдът намира, че претендираната по тази фактура сума, извън посоченото за абонаментна такса, като неравноправно определена следва да се отхвърли.
Съгласно посоченото в договора, план Тотал, включва неограничени национални минути и роуминг в зона ЕС, както и 100 минути към межд.зона 1,2 и Балкани. Видно от приложената към фактурата детайлна справка, в нея е отбелязано, че ползваните от абоната услуги включват 143 минути международни разговори, от които 80 в рамките на пакета и 63 извън него. Това не отговаря на посоченото в индивидуалния договор, съгласно който в рамките на пакета се предоставят 100минути межд.разговори, а не 80, поради което и крайното количество и цена са в противоречие с договора. В тази детайлна справка е начислена сума и за двата допълнителни пакета за мобилен интернет, но при тях няма отчетено потребление от страна на потребителя. Въпреки това са начислени суми за тяхното ползване в общ размер на 16,66лв. Съгласно посоченото в ОУ, тези цени се начисляват при установено потребление на услугата, което означава, че при липса на потребление не следва да се начислява такса за тази допълнителна услуга.
Съдът намира,
че от тази фактура следва да се приемат за основателни само претенциите по
основния пакет Тотал, което означава само заплащането на абонаментната такса от 24,99лв.
Относно останалите допълнителни услуги, чекирани в т.10 от договора и начислени според детайлната справка като предоставени на абоната, съдът намира, че същите се основават на неравноправни клаузи в договора и в ОУ, поради което следва да се отхвърлят като неоснователни и недължими.
Относно неправилно посочените, като проведени международни разговори извън договорения пакет от 100минути такива, конкретно отчетени като превишаващи пакета са 63 минути, вместо 43 минути, съдът намира, че следва да се извърши математическо преизчисление на тази услуга по посочените в ценовата листа и установени от експертите цени от 1,88лв. на минута и вместо претендираните 118,44лв. се приемат за установени само 80,84лв.
Относно общата стойност на претендираните по тази фактура услуги от общо 186,19лв., следва да се признаят за основателни само претенциите за 105,83лв. и да се отхвърли за разликата над тази сума.
Относно втората от посочените фактури, тази с № ***/***г. основаателна е претенцията за неплатения остатък от абонаментната такса Тотал, която е в размер на 22,48лв., след приспадане на отстъпката от 1,66лв., остава 20,82лв. без. ДДС или с 24,98лв. с вкл.ДДС.
Относно посочените в детайлната справка за потреблението 2 бр. текстови съобщения на обща стойност от 0,64лв., съдът намира, че заплащането на същите не е договорено от страните по индивидуалния договор, а заплащането им е посочено в ценовата листа към ОУ, поради което претендирането им се основава на неравноправна клауза, лишаваща потребителя от възможността да се запознае предварително с условията и цените, при които ще ги заплаща, и съгл. чл. 143, ал.2, т. 19 от ЗЗП не се дължи.
От тази фактура дължими са само сумите за абонаментния план от 24,98лв. с вкл.ДДС.
Относно задълженията по фактура № ***., включваща абонаментна такса в размер на 22,82 лв. без ДДС, приспаднати са общо 1,66лв. и след облагане с ДДС е посочено като крайна стойност 24,98лв. Съдът намира, че същата се дължи.
Общо по трите фактури се дължат суми в
размер на 155,79 лв.
Съдът намира, че претендираните над тази сума вземания по трите фактури се основават на неравноправни клаузи, доколкото не са договорени индивидуално, както и поради това, че са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия, какъвто е и настоящия договор. От това следва, че те са нищожни по смисъла на чл. 146, ал.1 и ал.2 от ЗЗП. Съдът намира, че и без тези клаузи договорът може да се прилага, поради което следва да се уважат само онези искания на ищеца, които са подчинени на действително договорените с договора условия, но не и за тези извън него.
Съгласно разпределената доказателствена тежест, ответникът е този, който следва да доказва, че е платил
Предвид на гореизложеното, съдът намира че исковата претенция за главница в размер на 229,67лв. е частично основателна само до размера на сумата от 155,79лв.
Относно иска по чл. 415 от ГПК
вр. чл. 92 от ЗЗД за заплащане на сумата
от 62,46 лв. – неустойка поради предсрочно прекратяване на договора.
Съгласно посоченото в договора, в случай на прекратяване на договора при нарушение на задълженията му по договора, в т.ч. и на приложимите ОУ, той дължи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти.
Самото прекратяване на ползваните услуги, съгласно ОУ е регламентирано в чл. 38 от ОУ и е свързано с неизпълнение от страна на потребителя да изпълни задълженията си по договора, съгл. чл. 37 от ОУ и в частност по б. „б“ да направи текущо плащане на всички използвани услуги. В тези случаи Теленор има право да прекрати едностранно индивидуалния договор, по реда, предвиден в индивидуалния договор и тези Общи условия.
Прекратяване на сключения договор с потребителя се извършва при условията на чл. 55 от ОУ и предвижда прекратяване на действието на индивидуалният договор, което съгласно посоченото влиза в сила от датата на уведомление от страна на Теленор до потребителя по някой от начините по т. 51. Начините за уведомяване на потребителите предвиждат използването на един от посочените в чл. 51 начини – писмено с препоръчано писмо с обратна разписка; по факс; чрез електронна поща; с кратко съобщение (SMS); чрез повикване към потребителя; – чрез медиите; чрез публикация на интернет страницата на Теленор www.telenor.bg.
По делото не са представени доказателства за извършено от Теленор уведомяване на потребителя за извършеното едностранно прекратяване на договора. От посоченото от двете вещи лица в съдебно заседание за начина, по който са били уведомени от Теленор за датата на прекратяване на договора, те сочат, че били уведомени от ищеца, както и че това ставало автоматично, но доказателство за уведомяване няма към експертизата, поради което съдът приема, че няма писмено уведомяване и за потребителя по договора за услуги. Уведомяване по който и да е от посочените в чл. 51 от ОУ на договора начини няма и за потребителя. От страна на ищеца не са представени доказателства за извършено чрез препоръчано писмо с обратна разписка; по факс; чрез електронна поща; с кратко съобщение (SMS); чрез повикване към потребителя; или чрез медиите; чрез публикация на интернет страницата на Теленор – www.telenor.bg, уведомяване на потребителя за прекратяването на договора за услугите, предоставяни от Теленор.
Предвиденото в ОУ едностранно предсрочно прекратяване по своята правна същност съставлява особен случай на разваляне на двустранен договор поради неизпълнение съгласно чл. 87 ЗЗД. Общите принципи на облигационното право, обаче също изискват уведомяване от кредитора на длъжника, че се разваля договора, както и да му се даде подходящ срок за изпълнение, освен ако изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти, ако поради забава на длъжника то е станало безполезно, или ако задължението е трябвало да се изпълни непременно в уговореното време. Уведомяване на длъжника в посочения от закона смисъл също няма. С молба от 01.10.2021 г. ищецът е изразил писмено становище по съществото на делото, с оглед на насроченото за 13.09.2021 г. съдебно заседание, като към него е приложил и копие от покана за доброволно плащане от 07.01.2019 г., без подпис, изпратена до ответника. Тази покана за доброволно плащане е индиция за евентуално налично друго подписано и надлежно изпратено писмо, но доказателство за това няма, поради което съдът намира, че същата не е била надлежно връчена на длъжника. По делото със същата молба ищецът е представил и копие от удостоверение от „Топ-Топ Куриер“ АД, от което се установява, че на 15.01.2019 г. е било доставено до пощенската кутия на адрес в с. Н., ул. ***пощенска пратка „предупредително писмо“ № ***за клиент Р.Р.. От извършената по делото справка за постоянен и настоящ адрес на ответника се установява, че той няма адресна регистрация на посочения от куриерската фирма адрес, от което съдът приема, че посочената пратка не е доставена по надлежен ред на адресата. Освен това по делото липсва и приложено самото предупредително писмо, поради което от тези доказателства не се установява надлежно уведомяване на ответника – потребител по сключения договор за услуги да е бил надлежно уведомен за извършеното от страна на ищеца едностранно прекратяване по договора за телекомуникационни услуги.
Предвид на установеното по делото, че няма надлежно уведомяване на ответника за извършеното от страна на ищеца едностранно прекратяване на договора, както по реда на описаните в чл. 51 - 55 от ОУ начини, така и по реда на общите разпоредби на чл. 87, ал.2 от ЗЗД, то не е налице надлежно извършено прекратяване на договор за мобилни услуги № ***/***г. Същия следва да се счита за прекратен поради изтичане на срока, за който е бил сключен, а именно считано от 11.09.2020 г., така както е посочено в договора.
Няма основания за предсрочно прекратяване на договора, поради неизпълнение от страна на ищеца на изискванията на чл. 51 - 55 от ОУ респ.на чл. 87, ал.2 от ЗЗД, относно уведомяването на ответника.
Съдът намира, че доколкото заплащането на неустойка за предсрочното прекратявне на договора, съгласно посоченото в него самия изисква наличие на действително извършено по установения в ОУ или в ЗЗД ред за едностранно предсрочно прекратяване, респ.разваляне на договора, то липсата на това условие, прави искането за заплащане на неустойка неоснователно.
Предвид на горното, съдът намира, че искът за неустойка е изцяло неоснователен и следва да се отхвърли.
Относно
разноските по чл. 81 от ГПК:
Относно
разноските в исковото производство.
Ищецът претендира направените по настоящето
дело разноски, както и тези по заповедното производство.
По исковото производство ищецът е направил разноски в общ размер на 25лв. за държавна такса, въпреки, че са се дължали 75лв. Това следва от предявяването на два отделни установителни иска, всеки от които има самостоятелен характер и за които съгл. чл. 72, ал.1 от ГПК се заплаща отделно ДТ. От общия размер на дължимите ДТ се приспада, съгл. чл. 415, ал.4 от ГПК платеното по заповедното производство за държавни такси и да се довнася само сумата, представляваща разлика.
Предвид на горното, дължимата, но неплатена сума следва да се събере със съдебното решение.
Освен тях ищецът претендира и разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 360лв., както и платеното за особен представител на
ответника в размер на 300лв. за адвокат Р.Т. от *АК.
Ищецът е платил и 600лв. за комплексна
експертиза по делото.
Общо
се претендират 1285лв.
Ответникът не е направил разноски и не
претендира такива по делото.
Претенциите на ищеца за разноски са частично
основателни, пропорционално на уважената част от исковите претенции съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал.1 от ГПК.
Исковите претенции, за които са направени посочените разноски са в общ размер на 292,13лв., от тях признати от съда за основателни са 155,79 лв. Пропорционално на уважените вземания следва да се присъдят разноски в общ размер на 685,28лв.и да се отхвърлят за разликата до 1285лв.
Относно
разноските в заповедното производство.
Съгласно задължителната съдебна практика - т.12 от ТР №
4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се отхвърли
претенцията на ищеца за присъждане на разноските по заповедното производство,
които са в общ размер на 25лв. за ДТ и 360лв. възнаграждение за юрисконсулт.
Общо разноски в размер на 385лв. Претенциите на ищеца следва да се уважат
пропорционално на уважените вземания. Пропорционално на уважените
вземания следва да се присъдят разноски в общ размер на 205,32 лв.и да се
отхвърлят за разликата до 385лв.
На основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.124 от ГПК вр. чл.79 от ЗЗД, спрямо Р.Д.Р. с ЕГН:********** ***, че вземането на от „Теленор България” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост“, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Д.К.К.и М.С., за сумата от 155,79лв. (сто петдесет и пет лева седемдесет и девет ст.), главница – неплатени абонаментна такса, използвани далекосъобщителни услуги, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение № ***г. по ч.гр.д. № ***. на НПРС – 20.08.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, СЪЩЕСТВУВА, като отхвърля иска за разликата над уважения размер до сумата от 229,67лв.
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на основание чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.124 от ГПК вр. чл. 92 от ЗЗД, спрямо Р.Д.Р. с ЕГН:********** ***, за признаване за установено, че вземането за сумата от 62,46 лв. (шестдесет и два лева четиридесет и шест ст.), неустойка поради предсрочно прекратяване на договора, за което е издадена Заповед за изпълнение № ***г. по ч.гр.д. № ***. на НПРС, съществува.
ОСЪЖДА
на основание чл.
78, ал.1 от ГПК Р.Д.Р. с ЕГН:********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Теленор България”
ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Младост“, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Д.К.К.и
М.С. направените
по делото разноски в размер на 685,28лв. (шестстотин
осемдесет и пет лева двадесет и осем ст.), като отхвърля искането за разликата
до претендираната сума от 1285лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, Р.Д.Р. с ЕГН:********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Теленор България” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост“, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Д.К.К.и М.С., сумата от 205,32 лв. (двеста и пет лева тридесет и две ст.), представляваща разноски, направени по заповедното производство по ч.гр.д. № ***. на НПРС, като отхвърля искането за разликата над присъдения размер до поискания от 385лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Шумен в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
На основание чл. 7,
ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след влизането му в
сила, да се приложи по ч.гр.д.№ ***. по описа
на НпРС.
Районен съдия: ………………………………
Галина Николова