Р Е Ш Е Н
И Е
№......................../........................2021 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти съдебен състав, в открито съдебно заседание, проведено на седми юни
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НАСУФ ИСМАЛ
при участието
на секретаря Илияна Илиева,
като разгледа
докладваното от съдията
гр. д. № 7965 по описа на РС-Варна
за 2020 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявени от „О.Ф.Б.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление:***, против В.В.В., ЕГН **********, с адрес: ***, обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл.
415, ал. 1, т. 1 от ГПК вр. чл.
10 от ЗПК вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2
от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за приемане за
установено в отношенията между страните със сила на пресъдено нещо, че
ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: 1./ 812.93 евро – главница по договор за
текущо потребление от дата 19.02.2010 г., сключен между ответника и „Б. Д.“
ЕАД, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК в съда –
01.06.2015 г. до окончателното погасяване на задължението; 2./ 144.18 евро – договорна лихва,
начислена за периода от 19.02.2014 г. до 01.06.2015 г.; 3./ 72.09 евро – лихвена надбавка за забава, начислена върху главницата за периода от
03.04.2014 г. до 01.06.2015 г. и 4./
60.00 евро – такси и разноски по кредита, които суми са прехвърлени в полза на
ищеца с приложение № 1 към договор за цесия от 03.05.2016 г., за които суми е
издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК с № 3343/04.06.2015 г. по ч. гр. д. № 6336 по описа 2015 г. на РС-Варна.
В исковата молба се твърди, че по
заявление на ищеца срещу ответника
за процесните суми е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение по чл. 417 от ГПК. Срещу същата е подадено възражение по чл. 414 от ГПК, което е обусловило предявяването на настоящите
установителни искове.
Ищецът поддържа, че на 19.02.2010 г.
между „Б. Д.“ ЕАД и ответника бил сключен договор за
кредит за текущо потребление, по силата на който дружеството предоставило на
ответника паричен заем в размер от 3000.00 евро, която сума е усвоена от
кредитополучателя напълно по банков път. Поддържа се, че
кредитът е сключен за срок от 60 месеца. Между страните било уговорено
заетата сума да се погасява чрез частични плащания на всяко 19-то число на
месеца, съобразно погасителния план, неразделна част от договора, като крайният
срок бил 19.02.2015 г. Твърди се, че срещу кредитирането на ответника
последният се задължил да заплати възнаграждение на банката под формата на
договорна лихва. Уговореният лихвен процент е бил 12.45%, а
ГПР – 14.63%. Твърди се, че цедентът е обявил кредита
за предсрочно изискуем на 19.12.2014 г.
С оглед на
изложеното и липсата на последващи плащания се твърди, че ответникът дължи на
кредитора стойността на главницата и акцесорните вземания в предявените размери
и периоди. С оглед забавата дължи и законна лихва също
в предявените размери и периоди.
Твърди се още в
исковата молба, че с договор за цесия от 03.05.2016 г. на ищеца били
прехвърлени всички вземания по процесния договор за потребителски кредит, за
което длъжникът бил уведомен и което легитимира ищеца.
По същество моли
за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените съдебно-деловодни
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал
писмен отговор на сезиралата съда искова молба.
В проведеното
открито съдебно заседание, ищецът редовно призован, чрез юрк. М. В. поддържа исковата молба и моли за уважаване на предявените искове по основание и размер.
Ответникът,
редовно призован за същото съдебно заседание, не се явява и не се представлява. С молба от 08.02.2021 г.
инвокира възражение за недопустимост, по което съдът се е произнесъл вече с
протоколно определение от същата дата, оспорва иска по основание и размер и
моли за присъждане на адвокатски хонорар по чл. 38, ал. 2 от ЗА, като прави и
възражение за изтекла в негова полза погасителна давност.
Настоящият съдебен
състав, като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани в
исковата молба и като взе предвид, събрания и приобщен по дело доказателствен
материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12
и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени
следните фактически положения:
Видно е от
присъединеното ч. гр. д. № 6336 по описа за 2015 г. на РС-Варна, ГО, 39-ти съдебен състав, че в полза на „Б. Д.“ ЕАД срещу ответника е издадена заповед за изпълнение
по реда на чл. 417 от ГПК за сумите, както следва: 812.93
евро,
представляваща главница по договор за кредит от № 11/1818801 от 19.02.2010 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 01.06.2015 г. до окончателното погасяване
на вземането; 144.18 евро – договорна лихва за периода от 18.02.2014 г. до 01.06.2015
г.; 72.09 евро – лихвена надбавка за забава за периода от 03.04.2014 г. до 01.06.2015
г. и 60.00 евро – такси и разноски към 01.06.2015 г., срещу която на 03.06.2020
г., след връчване на ПДИ от ЧСИ на 11.05.2020 г., е постъпило възражение по чл.
414 от ГПК.
Видно от представения Договор за текущо потребление от 19.02.2010
г., сключен между „Б. Д.“ ЕАД и ответника, кредитодателят е предоставил потребителски кредит на ответника в размер от 3 000.00 евро. Общата стойност на плащанията възлиза на 4 130.00
евро. Констатира се още, че страните са уговорили
кредитополучателят да заплаща на кредитодателя възнаграждение за ползването на
заетата сума в размер на уговорената възнаградителна лихва, формирана от базов лихвен
процент за този вид кредит, определян периодично от кредитодателя, и надбавка,
която може да бъде намалена с отстъпка. Базовият лихвен процент е 6.19 %, а
стандартната надбавка е в размер на 6.26 % или лихвения процент по кредита е
общо 12.45% при ГПР 14.63%. Договорено е сумата да
бъде изплатена разсрочено посредством 60 броя месечни анюитетни погасителни
вноски с падеж на всяка една 19-то число на месеца, като падежът на последната
вноска, видно от погасителния план е 19.02.2015 г. Страните са уговорили
също в чл. 19.1 ОУ към
договора, че в случаите на забава главницата се олихвява с договорената лихва,
увеличена с наказателна надбавка от 10 /десет/ процентни пункта, както и че
кредиторът прилага такси и комисионни, съгласно действащата към датата на
събиране на съответното плащане Тарифа на „Б. Д.“ ЕАД за такси и комисионни –
арг. от чл. 23.2 от ОУ.
От ангажираното експертно заключение
по ССчЕ се установява, че главницата е
усвоена от ответника по банков път на 19.02.2020 г., като по сметката му е
постъпила сумата от 5 859.00 лева, които се равняват на 3 000.00 евро
по курс 1.9583 за едно евро. Общата сума, която ответникът е погасил по кредита
възлиза на 3 456.44 лева, като плащанията са преустановени на 11.09.2014
г., видно от констативно-съобразителната част на заключението и при ищеца не са
отразени извършени плащания по процесното задължение към датата на устните
състезания пред РС-Варна. Платената от ответника сума е послужила за погасяване
на част от вземането за главница, а именно 2217.07 лева; част от вземането за
договорна лихва – 1028.74 лева; част от вземането за наказателна лихва за
забава – 180.63 лева и сумата от 30.00 лева, капитализирана към главницата
такса изискуемост. Актуалният размер на вземанията на ищеца е, както следва:
812.93 евро – главница, като вещото лице уточнява, че при кредитора към заетата
и усвоена сума от 3000.00 евро, на 22.12.2011 г. е капитализирана и такса предсрочна
изискуемост от 30.00 евро, т.е. начислената при кредитора главница е 3030.00
евро; редовната лихва за периода от 19.02.2014 г. до 01.06.2015 г. е 144.18
евро; лихвената надбавка за забава за периода от 03.04.2014 г. до 01.06.2015 г.
– 72.09 евро, а таксатата изискуемост, начислена на 15.01.2015 г. – 60.00 евро.
Приет е Рамков договор за продажба
на вземания /цесия/ от 03.05.2016 г.,
сключен между „Б. Д.“
ЕАД като цедент и „О.Ф.Б.“ ЕАД като цесионер и Приложение № 1 от 09.06.2016 г. към процесния рамков договор за цедиране на задължения, в който са
описани конкретните прехвърлени вземания, като на л. 29 от делото фигурира ответникът В.В.В.. Представено е и
пълномощно /л. 27/, от което се установява, че цедентът е овластил цесионера-ищец
да доведе до знанието на ответника за новия титуляр на вземананията.
По делото са ангажирани и
уведомления по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, адресирани до В.В.В., както и обратни
разписки, от които обаче не може да се констатира датата на връчването им.
При така установената фактическа обстановка,
съдът достига до следните правни изводи:
Не се спори по
делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение за претендираните суми, срещу която в преклузивния срок е постъпило
възражение по чл. 414 от ГПК и в изпълнение указанията на съда заявителят в срока по ГПК е предявил исковете за установяване на вземанията си, което поражда правния интерес за ищеца от водене
на настоящото производство и неговата допустимост.
За успешното провеждане на
предявените искове, ищецът следва да установи в процеса по несъмнен начин в
условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните
елементи от фактическия състав на договорната отговорност на ответника: 1./ твърдяната договорна връзка на ответника с
първоначалния кредитор с предмет отпускане на потребителски кредит; 2./ предоставянето на кредитната главница в
полза на ответника; 3./ изискуемостта на вземането;
4./ изпадането на длъжника в забава,
както и 5./ размера на исковете. Следва
също да докаже сключването на договор за цесия с предмет исковите вземания, за
който договор длъжникът е уведомен.
В тежест на
ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, а при установяване на
горното – че е погасил задълженията си по договора. В
тежест на ответника е и да докаже всички свои правоизключващи, правоотлагащи и
правопогасяващи възражения.
От приобщения договор /л. 33/ се установява по несъмнен начин, че между
ответника и праводателя на ищеца е учредено облигационно правоотношение с предмет отпускане на кредит
за текущо потребление. Съдът, на основание чл.
7, ал. 3 от ГПК, следва служебно да прецени
съответствието на всички допълнителни уговорки, които не представляват основен
предмет на договора, със законовите изисквания, независимо от възраженията
на ответника, доколкото ответникът е портебител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР
на ЗЗП, като в конркетния случай са приложими правните норми, обективирани в
разпоредбите на Закона за потребителския кредит /в сила от 12.05.2010 г./, имайки предвид, че договорът е от 19.02.2010 г.
Процесният договор
не е сключен в противоречие с материалноправните норми, обективирани в разпоредбите на чл. 11, ал. 1,
т. 9-12 от ЗПК. Видно от съдържанието на договора и ОУ към него същият
съдържа информация досежно лихвения процент по кредита, условията за
прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с
първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент; за методиката за изчисляване на референтния лихвен
процент съгласно чл. 33а; за годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит; информация
за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за
кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от
изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план
за извършените и предстоящите плащания. Договорът съдържа информация и относно условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Погасителният план съдържа
информация и касателно последователността
на разпределение на вноските между различните неизплатени суми.
От експертното заключение по ССчЕ,
което съдът кредитира като пълно, ясно, обективно, компетентно изготвено и
неоспорено от страните по несъмнен начин се констатира и изправността на
праводателя на ищеца, а именно същият в изпълнение на поетото договорно
задължение на 19.02.2010 г. е предоставил на ответника заетата сума, чиято
левовова равностойност възлиза на 5 859.00 лева.
Типични случаи,
пораждащи съмнение за нарушени права на потребителя, се свързват със задължението за събиране
на такси за непоискани услуги /за усвояване или управление на кредита/ и
позволяващи промени в разходите за кредитиране без предварително оповестени
критерии. В конкретния случай страните са договорили ответникът да заплати такса
„изискуемост“, като видно от съдържанието на ОУ към договора цените на таксите
и комисионните се определят в допълнителна Тарифа на банката, която не е
ангажирана от ищеца. Т.е. вземанията за такси остават недоказани, но за пълнота
следва да се отбележи, че не става ясно от доказателствената съвкупност и каква
е уговорената насрещна престация в замяна на претендираните такси, освен че е за обявяване на предсрочна изискуемост,
което само по себе си противоречи пряко на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, която забранява кредиторът да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление
на кредита, а уговорката касателно предсрочната изискуемост на
кредита, безспорно е типично действие по управление на лошия кредит и съставлява присъщ за
основния предмет на договора, а не допълнителен разход. Самото естество на действията на кредитора, посочени като съдържание на тази
предоставена на кредитополучателя престация, изключва квалификацията им като
допълнително благо, за което да е обосновано насрещно възнаграждение в размер на цената на таксата. Систематичното
тълкуване на чл. 10а и чл. 19
ал. 3 и чл. 33 от ЗПК налагат извод за
ограничаване на свободата на договарянето от кредитора, предоставящ
потребителски кредит на условия, при които освен обявената договорна лихва и
обезщетението за забава, на потребителя се възлагат и други плащания като
допълнителни такси и фиксирани по размер разходи, свързани със събирането,
респ. управлението на кредита.
Ето защо клаузата за такса „изискуемост“
е нищожна поради противоречие със закона, като капитализираната към главницата
сума от 30.00 евро и предявената от 60.00 евро са недължими на това основание.
Наред с това
страните са договорили при забавеното погасяване на заетата сума, ответникът да
заплаща и лихвена надбавка, формирана от договорената лихва /12.45%/, увеличена
с 10 процентни пункта, т.е. размерът на наказателната лихва при просрочие е
22.45%, което е в пряко противоречие с разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗПК,
доколкото наказателната лихва надвишава с повече от два пъти размер на
законната лихва, определен по реда на чл. 86, ал. 2 от ЗЗД, което обуславя
недължимостта и на претендираното акцесорно вземане за лихвена надбавка за
забава в размер от 72.09 евро, доколкото основанието ѝ е нищожно.
От ангажираното експертно заключение се установи по
несъмнен начин, че общата сума, която ответникът е заплатил в полза на
кредитора възлиза на 3 456.44 лева, като плащанията са преустановени на 11.09.2014
г. Отчитайки нищожността на таксата
„изискуемост“, сумата от 30.00 лева, с която на 18.02.2014 г. е прихванато
вземането за капитализираната такса, следва да се отчете за погасяване на
вземанията, произтичащи от действителни клаузи, като с оглед разпоредбата на
чл. 76, ал. 2 от ЗЗД и доколкото липсва изрично договаряне между страните за
поредността на погасяване на отпуснатия кредит, в случай че вноската не е
достатъчна да покрие всички вземания, с тази сума следва да се погаси част от
претенцията за договорна лихва, имайки предвид нищожността и на клаузата за
наказателна лихва за забава.
От представения договор за цесия,
допълнително споразумение и приложение № 1 към договора за цесия по несъмнен
начин се констатира и частното правоприемство, осъществено във времето, като
към настоящия момент титуляр на вземанията е именно ищецът. Всички оплаквания
на ответника относно валидността на договора за цесия и неговите клаузи са
несъстоятелни.
По
възраженията за предсрочна изискуемост и уведомяване на ответника за цесията по
чл. 99, ал. 3 от ГПК:
Към
настоящия момент, а и към датата на подаване на заявлението в съда, всички
вноски са падежирали, като е безпредметно да се обсъжда по същество дали
кредиторът е упражнил надлежно своето потестативно право да обяви целия кредит
за предсрочно изискуем. За пълнота следва да се посочи, че праводателят на
ищеца е положил грижата на добрия кредитор и е потърсил ответника чрез нотариус
Петранка Димитрова, като видно от нейните констатации ответникът е търсен както
на посочения в договора адрес, така и на официалните, вписани в НБД „Население“
към м.12.2014 г., като уведомлението е връчено по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК,
считано на 19.12.2014 г.
Установеното в чл. 99, ал. 4 от ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника
за извършеното прехвърляне на вземането е изпълнено чрез връчване на препис от исковата молба, ведно с уведомлението за цесия, като в тази насока е
последователната каузална практика на ВСК, обективирана в множество решения,
които съдът не намира за нуждно да цитира.
Целта на уведомяването на длъжника за цесията е да
защити последния срещу ненадлежно изпълнение на неговото
задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането, а в
конкретния случай липсват твърдения за цялостното удовлетворяване на гражданското притезание от
длъжника чрез доброволно изпълнени. Следва да се отбележи, че дори длъжникът да
плати на цедента, то същият има призната и гарантирана от закона възможност да
бъде освободен от отговорност, като се установи неговата добросъвестност, т.е.
че не е знаел за правопрехвърлителната сделка поради неуведомяването му – арг. от чл. 75, ал. 2,
изр. 1 от ЗЗД.
Ето защо, съдът намира за неоснователни възраженията на
ответника, свързани с липсата на надлежно уведомяване
на ответника за извършената цесия. Процесната цесия има действие за длъжника и
тъй като не се твърди той да е извършил плащане на прехвърлените суми, то
ищецът - цесионер „О.Ф.Б.“ ЕАД се явява носител на
тези вземания.
В становището от 08.02.2021 г. за
първи път е инвокирано и възражение за изтекла погасителна давност, което съдът
не следва да разглежда, доколкото е направено извън преклузивния срок по чл.
131 от ГПК, който е изтекъл още на 27.12.2020 г. /л.81/, имайки предвид и
обстоятелството, че видно от подаденото на 03.06.2020 г. възражение по чл. 414
от ГПК, в същото липсва изрично оспорване на вземанията поради изтекла в полза
на ответника-длъжник погасителна давност.
Крайният извод на съда е за
дължимост на главницата от 812.93 евро и част от договорната лихва, а именно в
размер от 128.79 евро, получена след приспадане със сумата от 30.00 лева,
прихваната за погасяване на вземане по нищожна клауза за такса „изискуемост“,
чиято равностойност в евро възлиза на 15.39 евро по курс 1.95583 лева за едно
евро, което обуславя отхвърлянето на исковете досежно горницата над 128.79 евро
до 144.18 евро – договорна лихва; 72.09 евро – лихвена надбавка за забава и
60.00 евро – дължими такси и разноски по кредита.
По
съдебно-деловодните разноски:
При този изход на
спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и т. 12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС в полза на ищцовото дружество следва да се присъдят сторените в хода на
заповедното и настоящото специално исково производство съдебно-деловодни
разноски, съразмерно с уважената част от исковете, чийто общ размер възлиза на 664.14
лева, от които:
- разноски по
ч. гр. д. № 6336 по описа за 2015 г. на РС-Варна, ГО, 16-ти съдебен състав – 36.84
лева за държавна такса и 263.32 лева за юрисконсултско възнаграждение;
- разноски по настоящото
исково производство – 147.83 лева за държавна такса, 86.46 лева за
юрисконсултско възнаграждение, 129.69 лева за депозит за вещо лице по ССчЕ.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК вр. чл. 38, ал. 2 от ЗА в полза на адв. М. Л. и адвокатско стдружие „Б. Л.“
следва да се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски, чийто общ размер
възлиза на 102.90 лева, видно от ангажираните договори за безплатна адвокатска
помощ и съдействие, от които – 48.74 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за предоставена в хода на заповедното производство безплатна
адвокатска помощ на основание чл. 38 от ЗА и 54.16 лева – адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна адвокатска помощ в хода на исквото
производство.
По делото на 11.06.2021 г. е
постъпила молба от вещо лице Р.С., в която е обективирано искане за присъждане
на още 50.00 лева възнаграждение за депозираното заключение, прието от съда,
доколкото се сочи, че съгласно приложената към заключението справка-декларация,
окончателният размер на възнаграждението му е 200.00 лева, а не както съдът е
определил в о.с.з. 150.00 лева. Съдът като се запозна с материалите по делото,
конатстира, че сезиралата съда молба е основателна, дококото престираното от
вещото лице е в съответсвтие с чл. 23, ал. 1 от Наредба № 2 от 2015 г. за
вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица, като на основание
чл. 77 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати в полза на съдебната
власт по депозитна сметка на РС-Варна допълнителен депозит за вещо лице по ССчЕ
в размер от 50.00 лева.
Водим от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.
422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1,
т. 1 от ГПК вр. чл. 10 от ЗПК вр. чл. 430, ал. 1 и
ал. 2 от ТЗ и чл. 86, ал.
1 от ЗЗД, в отношенията между страните, че В.В.В., ЕГН **********, с адрес: *** дължи на „О.Ф.Б.”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** сумите, както следва: 1./ 812.93 евро /осемстотин и дванадесет евро и деветдесет и три евроцента/ – главница по договор за текущо потребление
от дата 19.02.2010 г., сключен между ответника и „Б. Д.“ ЕАД, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК в съда –
01.06.2015 г. до окончателното погасяване на задължението; 2./
128.79 евро /сто двадесет и осем евро и седемдесет и девет евроцента/ – договорна лихва, начислена за периода от
19.02.2014 г. до 01.06.2015 г., които суми са прехвърлени в полза на ищеца с
приложение № 1 към договор за цесия от 03.05.2016 г., за които суми е издадена
заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК с № 3343/04.06.2015 г. по ч. гр. д. № 6336 по описа 2015 г. на РС-Варна, КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявените от „О.Ф.Б.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление:*** против В.В.В.,
ЕГН **********, с адрес: *** първоначално обективно кумулативно съединени
специални положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415,
ал. 1, т. 1
от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за приемане за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: 1./ 15.39 евро /петнадесет евро и тридесет и
девет евроцента/, представляваща горницата над 128.79 евро до 144.18 евро -
договорна лихва, начислена за
периода от 19.02.2014 г. до 01.06.2015 г.; 2./
72.09 евро /седемдесет
и две евро и девет евроцента/ – лихвена надбавка за забава, начислена върху главницата за периода от
03.04.2014 г. до 01.06.2015 г. и 3./
60.00 евро /шестдесет евро/ – такси и разноски за
обявяване
предсрочната изискуемост на кредита, които суми са прехвърлени в полза на ищеца с
приложение № 1 към договор за цесия от 03.05.2016 г., за които суми е издадена
заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК с № 3343/04.06.2015 г. по ч. гр. д. № 6336 по описа 2015 г. на РС-Варна.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, В.В.
В., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „О.Ф.Б.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:*** общ размер на 664.14 лева /шестстотин шестдесет и четири
лева и четиринадесет стотинки/, от които:
- разноски по
ч. гр. д. № 6336 по описа за 2015 г. на РС-Варна, ГО, 16-ти съдебен състав – 36.84
лева за държавна такса и 263.32 лева за юрисконсултско възнаграждение;
- разноски по настоящото
исково производство – 147.83 лева за държавна такса, 86.46 лева за
юрисконсултско възнаграждение, 129.69 лева за депозит за вещо лице по ССчЕ.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК вр. чл. 38, ал. 2 от ЗА, „О.Ф.Б.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на адвокатско съдружие „Б. Л.“, БУЛСТАТ ***, чрез
законния представител адв. К. Б., със съдебен адрес:***, офис-партер сумата от – 48.74 лева /четиридесет и осем лева и
седемдесет и четири стотинки/, представляваща адвокатско възнаграждение за
предоставена в хода на заповедното производство безплатна адвокатска помощ на
основание чл. 38, ал. 1 от ЗА.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК вр. чл. 38, ал. 2 от ЗА, „О.Ф.Б.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на адв. М. Л. Л., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***,
офис-партер сумата от – 54.16
лева /петдесет и четири лева и шестнадесет стотинки/, представляваща
адвокатско възнаграждение за предоставена в хода на настоящото исково
производство безплатна адвокатска помощ на основание чл. 38, ал. 1 от ЗА.
ОСЪЖДА, на основание чл. 77 от ГПК, „О.Ф.Б.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:*** полза на
съдебната власт по депозитна сметка на РС-Варна сумата в размер от 50.00 лева /петдесет лева/,
представляваща допълнителен депозит за вещо лице по ССчЕ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
ОС-Варна в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните по арг. от чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: