Р Е Ш Е Н И Е
№437
гр.
Хасково, 28.07.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ХАСКОВО, в
публично заседание на седми юли, през две хиляди и двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА КОСТОВА
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА-ИВАНОВА
при
секретаря Светла Иванова и в присъствието на прокурор Валентина Радева-Ранчева
от ОП- Хасково, като разгледа докладваното от съдия Костова адм. дело № 472 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по Раздел ІІІ от
Глава десета на АПК.
Образувано е по жалба от П.Т.З. ***,
подадена чрез пълномощник адв. Б.Б., против чл.21 от Наредба № 12 за определяне
размера на местните данъци на територията на Община Димитровград, в частта по
т.1, касаеща недвижимите имоти на гражданите и жилищните имоти на предприятията
на територията на гр. Димитровград, както и в частта по т.2, касаеща
недвижимите имоти на гражданите в останалите населени места, а именно в
с.Бодрово, приет с Решение №437/29.04.2021г. на Общински съвет Димитровград.
В жалбата З. навежда доводи за
нарушение на чл.22, ал.2 от ЗМСМ, относно неспазване начина на разгласяване на
оспорения подзаконово нормативен акт. Сочи нарушение и на чл.9, ал.3 от ЗНА,
относно строежа и формулирането на приетите текстове от оспорената наредба.
Навежда съображения за допуснати нарушения в процедурата при приемане на
оспорените текстове, тъй като не ставало ясно по какъв начин е отчитан гласът
на всеки общински съветник при проведеното поименно гласуване. Сочи, че размерът
на данъка върху недвижимите имоти от 1.5 и 2 промила, върху данъчната оценка на
имота, определен с оспорената част за недвижимите имоти и по вид жилищни и
нежилищни и по местонахождение в Димитровград или в другите 26 населени места
на Община Димитровград, е в разрез с разпоредбата на нормативен акт от
по-висока степен, а именно на чл.22 от ЗМДТ, предвид обявяването на редакцията
на чл.22 ЗМДТ за противоконституционна с Решение № 4/09.04.2019г. по
к.д.№15/2018г. на конституционния съд на Р. България. Навежда доводи, че в
нарушение на чл.14, ал.2 от ЗНА, ответника е дал обратна сила на процесната
Наредба за изменение и допълнение, считано от 18.03.2021г., тъй като такава възможност
не му е делегирана с разпоредбата на чл.1, ал.2 от ЗМДТ. С оглед изложеното в
жалбата, моли за отмяна на оспорените текстове от Наредба № 12 за определяне
размера на местните данъци на територията на Община Димитровград. Претендира се
и присъждане на сторените деловодни разноски.
В съдебно заседание процесуалният
представител на жалбоподателя уточнява, че се оспорва разпоредбата на чл.21,
т.1 и т.2 от Наредба №12 за определяне размера на местните данъци на
територията на Община Димитровград.
Ответникът, Общински съвет –
Димитровград, редовно призован, не изпраща представител. С придружителното
писмо, с което е представена в съда административната преписка, ответника е
изразил становище за неоснователност на жалбата. Посочил е, че в случай, че жалбоподателя
претендира заплащане на адвокатско възнаграждение, прави възражение за
прекомерност на същото, което следва да бъде разгледано в случай, че жалбата
бъде уважена.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Хасково в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на
оспорването.
Административен съд – Хасково, като
прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна
следното:
С Решение № 291/26.06.2020г.,
постановено по адм. дело № 32/2020г. по описа на Административен съд Хасково,
състав на съда по протест на Окръжна прокуратура – Хасково и жалба от П.Т.З. е
отменен чл.21 от Наредба №12 за определяне размера на местните данъци на
територията на Община Димитровград. Решението на съда е влязло в сила на
11.03.2021г., след проверка от касационната инстанция, която с Решение №
3245/11.03.2021г., постановено по адм. дело № 10129/2020г. по описа на ВАС е
оставила в сила решението на ХАС.
Във връзка с влязлото в сила
отменително решение на Административен съд Хасково и съобразно мотивите
съдържащи се в същото от Зам. Председателя на Общински съвет Димитровград е
изготвена Докладна записка регистрационен индекс ОбС-07-84/12.04.2021г.,
относно: Приемане на изменение на Наредба № 12 за определяне размера на местните
данъци на територията на Община Димитровград. С докладната записка е направено
предложение Общински съвет Димитровград да приеме следния проект за решение: На
основание чл.1, ал.2 от ЗМДТ и чл.21, ал.2 от ЗМСМА, Общински съвет Димитровград
приема следното решение: т.1. Приема чл.21 „Размерът на данъка върху
недвижимите имоти на територията на община Димитровград е както следва: 1. За
недвижимите имоти на гражданите и жилищните имоти на предприятията на територията
на гр. Димитровград данъкът е в размер на 2.0 на хиляда, върху данъчната оценка
на имота, определена съгласно нормите по приложение №2 от ЗМДТ.; т.2. За
недвижимите имоти на гражданите и жилищните имоти на предприятията в останалите
населени места на общината: гр. Меричлери, с. Ябълково, с. Горски извор, с.
Добрич, с. Крепост, с. Черногорово, с. Радиево, с. Крум, с. Върбица, с.
Бодрово, с. Сталево, с. Скобелево, с. Каснаково, с. Воден, с. Брод, с. Злато
поле, с. Долно Белево, с. Голямо Асеново, с. Малко Асеново, с. Бряст, с.
Здравец, с. Странско, с. Длъгнево, с. Великан, с. Светлина и с. Райново данъкът
е в размер на 1.5 на хиляда върху данъчната оценка на имота, определена
съгласно нормите на приложение №2 от ЗМДТ.; 3. За нежилищните имоти на
предприятията на територията на цялата община данъкът е в размер на 2.0 на
хиляда върху данъчната оценка, определена по реда на чл.21 от ЗМДТ. Точка 2 Наредбата
влиза в сила, считано от 18.03.2021г.. Точка 3 възлага на кмета на Община
Димитровград осъществяването на всички дейности, необходими за правилното и
законосъобразно изпълнение на решението.
Докладната записка е публикувана на
интернет страницата на Община Димитровград на 12.04.2021г. (л.57 – 61 по
делото).
Видно от регистрация на инициативна
входяща преписка с рег. индекс ОбС-07-84/12.04.2021г., цитираната по-горе докладна
записка на кмета на Община Димитровград е разгледана на 20.04.2021г.,
21.02.2021г. и 22.04.2021г. от Постоянните комисии към Общински съвет
Димитровград и от всички е дадено положително становище по предложеното
изменение на наредбата.
Представена е справка по чл.26, ал.5
от ЗНА (л.63), в която е отразено, че във връзка с докладна записка вх. №
ОбС-07-84/12.04.2021г. на Зам. председателя на Общински съвет Димитровград,
относно приемане на изменение на Наредба № 12 за определяне размера на местните
данъци на територията на Община Димитровград, в посочения 14-дневен срок от
12.04.2021г. до 26.04.2021г. в деловодството на Общински съвет Димитровград не
са постъпили писмени или устни предложения за изменение на предложения проект.
Отразеното в справката не отговаря на действителното положение, тъй като видно
от приложеното на лист 66 от делото становище, такова е депозирано на
26.04.2021г. от В.К.. Въпреки това посоченото становище е обсъдено на
проведеното редовно заседание от Общински съвет Димитровград на 29.04.2021г.,
при приемане на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 12 за определяне
размера на местните данъци на територията на Община Димитровград.
С Решение № 437 от 29.04.2021г.,
взето на заседание на Общински съвет Димитровград (Протокол №18), на основание
чл.21, ал.2 от ЗМСМА и чл. 2, ал.2 от ЗМДТ, Общински съвет Димитровград е приел
Наредба за изменение и допълнение на Наредба №12 за определяне размера на
местните данъци на територията на Община Димитровград, както следва: т.1.
Приема чл.21 „Размерът на данъка върху недвижимите имоти на територията на
община Димитровград е както следва: 1. За недвижимите имоти на гражданите и
жилищните имоти на предприятията на територията на гр. Димитровград данъкът е в
размер на 2.0 на хиляда, върху данъчната оценка на имота, определена съгласно
нормите по приложение №2 от ЗМДТ.; 2. За недвижимите имоти на гражданите и
жилищните имоти на предприятията в останалите населени места на общината: гр.
Меричлери, с. Ябълково, с. Горски извор, с. Добрич, с. Крепост, с. Черногорово,
с. Радиево, с. Крум, с. Върбица, с. Бодрово, с. Сталево, с. Скобелево, с.
Каснаково, с. Воден, с. Брод, с. Злато поле, с. Долно Белево, с. Голямо
Асеново, с. Малко Асеново, с. Бряст, с. Здравец, с. Странско, с. Длъгнево, с.
Великан, с. Светлина и с. Райново данъкът е в размер на 1.5 на хиляда върху
данъчната оценка на имота, определена съгласно нормите на приложение №2 от
ЗМДТ.; 3. За нежилищните имоти на предприятията на територията на цялата община
данъкът е в размер на 2.0 на хиляда върху данъчната оценка, определена по реда
на чл.21 от ЗМДТ. Точка 2 Наредбата влиза в сила, считано от 18.03.2021г. Точка
3 възлага на кмета на Община Димитровград осъществяването на всички дейности,
необходими за правилното и законосъобразно изпълнение на решението.
В гласуването при приемане на Решение
№437 от 29.04.2021г. са участвали 31 общински съветници (от общо 33, съгласно
Правилник за организацията и дейността на Общински съвет – Димитровград,
неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация), от които 25
общински съветници са гласували „за”, 3 гласували „против“ и „въздържал се” са
гласували 3-ма.
Видно от данните по делото, Наредба
№12 за определяне размера на местните данъци на територията на Община
Димитровград е приета с Решение № 801/30.11.2017г. и изменена с Решение №1152
от 31.01.2019г., Решение № 104/30.01.2020г. Прави впечатление, че текстът на
новоприетата разпоредба на чл.21 изцяло припокрива като съдържание предходно
отменения текст на чл.21 от Наредбата.
При така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима.
Предмет на оспорване е разпоредба в
конкретни нейни части от подзаконов нормативен акт, действащ на територията на
Община Димитровград. В случая от направеното уточнение от адв. Б., процесуален
представител на жалбоподателя в проведеното открито съдебно заседание
07.07.2021г. следва да бъде прието, че предмет на разглеждане в настоящото
производството е текста на чл.21, т.1 и т.2, а съставляващия т.2 от Решение
№437/29.04.2021г. на Общински съвет Димитровград текст „Наредбата влиза в сила,
считано от 18.03.2021г.“ не подлежи на преценка и контрол в настоящото
производство, тъй като не е част от оспорения текст на чл.21 от подзаконовия
нормативен акт, а касае единствено влизането в сила на новоприетия текст, още
повече, че така цитирания текст не се съдържа никъде в Наредба №12.
Съгласно чл.186, ал.1 от АПК, право
да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и
органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да
бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. В случая, видно от
представените от жалбоподателя заверени копия на нотариални актове, лична карта
и свидетелство за управление на МПС, последният е с постоянен адрес *** и
притежава недвижим имот в с. Бодрово, общ. Димитровград и като такъв е адресат
на нормата на чл.21 от подзаконовия нормативен акт, респ. за него е налице
правен интерес от оспорването. Оспорването на подзаконовия нормативен акт пред
съда е частично и касае само разпоредбата на чл.21, т.1 и т.2, в частта на с.
Бодрово от Наредба №12 за определяне размера на местните данъци на територията
на Община Димитровград, което е допустимо, съгласно чл.185, ал.2, във вр. с
ал.1 от АПК. Освен това разпоредбата на чл.187, ал.1 от АПК изрично предвижда
безсрочност на оспорването на подзаконовите нормативни актове, т. е. без
ограничение във времето.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
Нормата на чл.21, ал.2 от Закон за
местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) предвижда принципна
компетентност на общинския съвет, в изпълнение на своите правомощия по ал.1 на
същата разпоредба, да приема правилници, наредби, инструкции, решения,
декларации и обръщения. С оглед горното, Наредбата като цяло и от която се
оспорва разпоредба, следва да се приеме за издадена от компетентен орган –
Общински съвет Димитровград, съобразно чл.21, ал.2 от ЗМСМА.
Не е спорно по делото, а и се
установява от приетите писмени доказателства, че изменението и допълнението на
Наредбата е приета с решение, взето на редовно проведено заседание на общинския
съвет, при наличие на кворум, с мнозинство повече от половината от общия брой
на общинските съветници и при явно гласуване, т. е. при спазване на
изискванията по чл.27, ал.2, ал.3 от ЗМСМА (в приложимите редакции).
Подзаконовият нормативен акт в
оспорената му част, е приет при допуснати в хода на производството съществени
нарушения на процесуалните правила, което е самостоятелно основание за отмяна,
при следните съображения:
Към датата на приемане на Решение
№437/29.04.2021г., с което е прието изменение и допълнение на Наредба № 12,
съответно актуалната редакция на чл.21 от същата, действа разпоредбата на чл. 26 от ЗНА, в редакцията ѝ, изм. ДВ бр.
34 от 2016 г., в сила от 04.11.2016 г. Ал. 1 на чл. 26 предвижда изработването
на проект на нормативен акт да се извършва при зачитане на принципите на
необходимост, обоснованост, предвидимост, откритост, съгласуваност,
субсидиарност, пропорционалност и стабилност. Според ал. 2 на чл. 26 от ЗНА, в процеса по изработване на проект
на нормативен акт се провеждат обществени консултации с гражданите и
юридическите лица, а според ал. 3 на същия член, преди внасянето на проект на
нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на
проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с
мотивите, съответно доклада, и предварителната оценка на въздействието по чл.
20. Когато съставителят на проекта е орган на местното самоуправление, публикуването
се извършва на интернет страницата на съответната община и/или общински съвет.
В чл. 26, ал. 4
от ЗНА е предвидено,
че срокът за предложения и становища по проектите, публикувани за обществени
консултации по ал. 3, е не по-кратък от 30 дни. При изключителни случаи и
изрично посочване на причините в мотивите, съответно в доклада, съставителят на
проекта може да определи друг срок, но не по-кратък от 14 дни. Съгласно чл. 26, ал. 5 от ЗНА, след приключването на обществената
консултация по ал. 3 и преди приемането, съответно издаването на нормативния
акт, съставителят на проекта публикува на интернет страницата на съответната
институция справка за постъпилите предложения заедно с обосновка за неприетите
предложения.
От доказателствата по делото се
установява, че докладната записка на Зам. Председателя на Общински съвет
Димитровград, ведно с мотивите към проекта за изменение и допълнение на Наредба
№ 12 за определяне размера на местните данъци на територията на Община
Димитровград е публикувана на интернет страницата на общината на 12.04.2021г. В
мотивите към проекта обаче не е обоснована необходимостта от прилагането на
краткия 14-дневен срок за приемане на становища и предложения. Както бе
посочено по-горе нормата на чл.26, ал.4 от ЗНА в относимата и редакция,
предвижда, че срокът за предложения и становища по проектите, публикувани за
обществени консултации по ал. 3, е не по-кратък от 30 дни. При изключителни
случаи и изрично посочване на причините в мотивите, съответно в доклада,
съставителят на проекта може да определи друг срок, но не по-кратък от 14 дни.
В настоящия случай на 12.04.2021г. на интернет сайта на Община Димитровград е публикувана
докладната записка съдържаща проекта за изменение и допълнение на Наредбата,
без посочване на мотиви за необходимостта от прилагането на чл. 26, ал. 4,
изр. 2 от ЗНА.
Поради това приложението на краткия 14-дневен срок е изключено и са приложими
общите правила в чл. 26, ал. 4,
изр. 1 от ЗНА.
Оспорените от жалбоподателя изменения и допълнения в Наредбата са приети от
Общински съвет Димитровград на 29.04.2020г., т. е. към момента на приемането на
спорния текст на наредбата, срокът за предложения и становища не е изтекъл.
Посоченото представлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като
лишава заинтересованите лица от правото им да изразят становище относно нормативен
акт и представлява самостоятелно основание за отмяна на чл.21 от Наредбата в
оспорената му част.
Независимо
от горното, съдът констатира
и друг порок - материална незаконосъобразност,
на процесния текст от Наредбата, предпоставящ също основание за отмяна, като
при преценката се взе предвид следното:
С разпоредбата на чл.21 от Наредба за
определяне размера на местните данъци на територията на Община Димитровград,
размерът на данъка върху недвижимите имоти се определя в размер на 2.0 на
хиляда върху данъчната оценка на имота за гр. Димитровград и 1.5 на хиляда
върху данъчната оценка на недвижимия имот за селата. Разпоредбата на чл. 22 от ЗМДТ е обявена за противоконституционна с
Решение № 4 на КС на РБ по конституционно дело № 15/2018 г.. Съгласно
разпоредбата на чл. 22 от ЗМДТ, общинския съвет определя размера на данъка,
който следва в границите от 0.1 до 4.5 на хиляда върху данъчната оценка на
недвижимия имот, т.е размера на данъка следва да бъде определен именно в тези
граници. Съдържанието на оспорения чл. 21 от Наредбата е в противоречие с чл.
22 от ЗМДТ, тъй като води до определяне на различен данък в зависимост от
местонахождението на имота, а именно в зависимост от това дали имота се намира
в гр. Димитровград или на територията на селата от общината. В закона не е
предвидена диференциация на данъка за различни групи данъкоплатци или населени
места. Според чл. 19 от ЗМДТ, данъчната ставка зависи само от данъчната оценка
на имота, като определянето на размера на данъка в зависимост от други критерии
противоречи на чл. 60 ал.1 от Конституцията /В
този смисъл са и мотивите на цитираното Решение № 4 на КС на РБ по
конституционно дело № 15/2018 г./ Определянето на различна данъчна основа
за различните населени места, макар и в пределите на чл. 22 от ЗМДТ е извън
правомощията на общинския съвет и затова оспорената разпоредба се явява
материално незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена в оспорената
и части.
Предвид горното, настоящия съдебен
състав намира, че разпоредбата в оспорените ѝ части следва да бъде
отменена, а подадената жалба, като основателна следва да бъде уважена.
При този изход на спора, основателна
се явява претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото
разноски, платими от ответника. Внесената държавна такса възлиза на 10.00 лв.,
заплатената такса за обнародване на оспорването в ДВ е 20.00 лв. Съгласно
представения по делото Договор за правна защита и съдействие (л.130), се
претендира и договореното, и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
800.00 лв. От процесуалния представител на ответника се прави възражение за
прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение, което съдът, в настоящия
му състав, намира за напълно основателно. Безспорно, ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната
страна да присъди по - нисък размер на разноските, но в размер не по - малко от
минимално определения размер, съобразно чл. 36, ал.2 от Закона за
адвокатурата.
Нормата на чл. 78, ал.5 от ГПК, приложима във връзка с чл. 144 от АПК, въвежда две кумулативно свързани
предпоставки, а именно: адвокатското възнаграждение да е прекомерно (съобразно
фактическата и правна сложност на спора) и насрещната страна да направи искане
за прекомерност на претендираните разноски. Размерът следва обаче да е
справедлив, обоснован и съобразен с действителната правна и фактическа сложност
на делото, както и да не бъде по - нисък от предвидения минимален такъв, определен
в Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Като съобрази тези положения, съдът
намира, че несъмнено конкретното дело не е нито с голяма фактическа, нито с
голяма правна сложност. Жалбата, по която е образувано, се доказва да е подписана
от пълномощник – адв. Б., подадена е чрез ответника, а в проведеното единствено
съдебно заседание не се правят допълнителни доказателствени искания, нито се
сочат други доказателства. Предвид това и съобразявайки процесуалните усилия и поведение
на пълномощник адв. Б., настоящият съдебен състав намира, че следва да уважи
като основателно възражението на ответника за прекомерност на договореното
възнаграждение за адвокат в размер на 800 лв., като го намали до размера,
определен в разпоредбата на чл. 8, ал.3 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, минимален такъв. Съгласно цитираната норма, за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела без определен
материален интерес, извън случаите по ал.2, възнаграждението е 500 лв. Така
общо дължимите от ответника разноски, за които следва да бъде осъден в
настоящото производство, възлизат общо на 530.00 (петстотин и тридесет) лева. По
отношение на претендираните такси за извършените преводи в размер на 0.97
стотинки и 1.08 лева същите не представляват разход по водене на делото и
поради това няма как да бъдат присъдени от съда.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.193, ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на П.Т.З. ***, разпоредбата
на чл.21, т.1 и т.2, в частта „на с. Бодрово“ от Наредба № 12 за определяне
размера на местните данъци на територията на Община Димитровград, приета с
Решение №437/29.04.2021г. на Общински съвет Димитровград.
ОСЪЖДА Общински съвет Димитровград да
заплати на П.Т.З., ЕГН ********** ***, разноски по делото в размер на 530.00
лева (петстотин и тридесет лева).
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението да се разгласи по реда на
чл. 194 от АПК при неподаване на касационна жалба или протест, или ако те са отхвърлени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.