Р Е Ш Е Н И Е
ГР.БЕРКОВИЦА, 18.07.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН…СЪД…..гр.Берковица………………………………… в публично
заседание на 27 юни..…..…………………………………………
през две хиляди и деветнадесета
година………….....………………………в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юлита
Георгиева
при секретаря Т.
Йорданова………………………………и в присъствието на прокурора………………..като
разгледа докладваното от съдията Георгиева……….…………………………….АНД №2 по описа за 2019г………………..……………..и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
С
Наказателно постановление № 18-0370-000814/28.11.2018г. на Началник РУ Вършец е
наложено на П.А.П. *** и с ЕГН **********
административно наказание - глоба в размер на 50 /петдесет/ лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец на основание чл.175, ал.1,т.4
от ЗДвП за нарушение по чл.103 от ЗДвП
Недоволен
от наказателното постановление П. моли същото да бъде отменено. В съдебно заседание чрез
упълномощен адвокат поддържа жалбата и развива подробни доводи в представено
писмено становище.
Въззиваемата
страна РУ гр.Вършец не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Атакуваното наказателно постановление е издадено въз основа на съставен
на 01.11.2018г. от А.А. *** АУАН срещу жалбоподателя П.А.П. за това, че на
същата дата, в 11:30 часа в с.Долно Озирово на ул.”Първа” срещу №8 управлявал лек автомобил „Фолксваген Венто“ с
рег.№М7347АР, собственост на Асен П.П., ЕГН **********, като при извършване на проверката не изпълнява
указанията на контролния орган и напуска мястото на проверката. С
описаното жалбоподателят виновно нарушил разпоредбите на чл.103 от ЗДвП. Жалбоподателят
подписал АУАН без възражения.
В законоустановения тридневен срок пред контролните органи
жалбоподателят упражнил правото си на писмено възражение срещу съставения АУАН по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН.
На основание констатациите в акта било издадено и атакуваното НП, с
което на основание чл. чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено наказание – глоба в размер на 50 /петдесет/
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец за нарушение на
чл.103 от ЗДвП.
В проведеното съдебно производство беше разпитан актосъставителят –
свидетелят А.А., който поддържа съставения от него акт. На процесната дата
спрели за проверка лек автомобил, чийто водач бил жалбоподателя.Установено е,че
автомобилът няма пожарогасител. Жалбоподателят предал документите си за
проверка.На жалбоподателя било разяснено, че ще му бъде съставен Фиш и му
било разпоредено да остане в автомобила. Св.А. сочи, че по
времето, през което съставял фиша, жалбоподателят напуснал с управляваната от
него кола мястото на проверката. Документите на водача останали у полицейските
служители. Уточнява, че първоначално П. представил документите си на
полицейските служители и впоследствие напуснал мястото на проверката, без да
посочи причина за това. Впоследствие се върнал след 15-20 минути заедно със
сина си. Тогава му бил съставен АУАН за това,че напуснал мястото на проверката.Колегата
му св.Т. Р. също видяла извършеното нарушение.
Съдът кредитира показанията на двамата свидетели.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
По допустимостта на жалбата: Жалбата е с правно основание чл. 59, ал.1
от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран
субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес
от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното
нарушение/, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Безспорни
са установените по делото факти за предприети от контролните органи действия по
извършването на проверка на жалбоподателя. Действията се изразяват в спиране на
водача на МПС и изискване на съответните документи с цел
проверка на същите. Именно тези действия обективират дадените от контролните
органи полицейски нареждания спрямо водача на МПС – да спре автомобила и да
представи документите си за проверка. Доколкото водачът има задължението да
остане на мястото на проверката до момента на приключването й,то даването на
изрично полицейско нареждане в тази насока не е необходимо,но въпреки това
такива са дадени устно. В обстоятелствената част на НП е описано,че водачът
напуска мястото на проверката,като този факт също не е спорен в хода на въззивното
производство.Спори се относно причината за това.Жалбоподателят твърди,че се
наложило да отиде до дома си ,за да донесе талона на автомобила,а актосъставителят
твърди,че не е изисквал такъв. Самото напускане на мястото на проверката
обективира отказ на водача да изпълни даденото
нареждане на контролния орган водачът да остане на място до приключване
на проверката. Същевременно, доколкото е установено,че впоследствие водачът се
е върнал ,то очевидно проверката не е
била осуетена,поради което правилно наказващият орган е приложил квалификацията по чл.175,ал.1,т.4
от ЗДвП,а не тази по чл.175 ал.1 т.3 от ЗДП.
Предвид гореизложеното съдът,намира,че описаното
деяние, в съставеният против жалбоподателя акт съдържа всички обективни и
субективни признаци на административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН и
осъществява както от обективна така и от субективна страна административно
нарушение по чл.103 от ЗДвП,за което жалбоподателя основателно е бил
санкциониран.
Разпоредбата на чл.175,ал.1,т.4 от ЗДвП визира наказание лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв.
водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на
движението.
Административното наказание се определя
за всеки конкретен случай в
рамките на посочените в правната норма размери,съобразено с извършеното деяние,което означава всяко
наказание да бъде конкретно определено и съобразено с отделния нарушител,с
неговата вина и различните смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства,довели до извършване на нарушението.
От доказателствата по делото безспорно се установява,че наказаният е
извършил виновно действие,което по смисъла на чл.6 от ЗАНН се явява
административно нарушение.Поради което съдът,счита, че Правилно наказващият
орган отчитайки тежестта на нарушението,подбудите за неговото извършване,както
и всички отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства,имотното състояние на
нарушителя,както и обществената опасност на този вид административно нарушение,
е наложил на жалбоподателя предвиденото в закона наказание глоба и лишаване от право да се управлява МПС
към минималния размер .
Съдът намира,че така определеното наказание ще изпълни целите на
наказанието-да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установеният
в страната правен ред и да въздейства
възпитателно и предупредително
върху останалите граждани
,съгласно чл.12 от ЗАНН.
Водим от горните мотиви, съдът на
основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-0370-000814/28.11.2018г. на Началник РУ
Вършец,с което на П.А.П. *** и с ЕГН ********** е наложено административно
наказание - глоба в размер на 50 /петдесет/ лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 /един/ месец на основание чл.175, ал.1,т.4 от ЗДвП
за нарушение по чл.103 от ЗДвП .
Решението подлежи на касационно
обжалване пред АС-Монтана в 14 дневен срок от съобщаването му на страните
ПРЕДСЕДАТЕЛ: