РЕШЕНИЕ
№ ……….
Гр. Варна, ………………... 2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Варна, Трети състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и осми юни две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дарина
РАЧЕВА
при секретаря Калинка Ковачева, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 723 по описа на Административен съд – гр. Варна за
2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по жалба от Г.Р.С. ***, ЕГН **********, срещу отказ да й бъде
върнато свидетелство за управление на МПС, обективиран в Писмо рег. № 819000-7613/18.02.2022 г. на Началник Сектор „Пътна полиция“
при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Варна.
Жалбоподателката счита, че отказът да й бъде върнато отнетото свидетелство
за управление на МПС е незаконосъобразен, тъй като чл. 171, т. 1, буква д) от
Закона за движението по пътищата е обявен за противоконституционен, а
съдържанието на чл. 159, ал. 2 от ЗДвП е със същото съдържание. Счита, че
задържането на свидетелството за управление на МПС противоречи на целите на
принудителните административни мерки и на практика се превръща в санкция за несъществуващо
административно нарушение, както и че по този начин се заобикаля закона и
предвидените начини за принудително събиране на дължимите публични вземания.
Моли отказът да бъде отменен.
Ответникът в производството, Началникът на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР – Варна моли административният акт да бъде потвърден като правилен и
законосъобразен. Основанието да бъде отказано връщането на свидетелството за
управление на жалбоподателката не е липсата на застраховка „Гражданска
отговорност“, а неплатените санкции. Моли и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата
основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено
следното:
Предмет на обжалване е Писмо рег. № 819000-7613/18.02.2022 г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при Областна
дирекция на Министерството на вътрешните работи – Варна.
Писмото е издадено във връзка с подадено
от Г.Р.С. искане (наречено „жалба“) до Началника на Сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР – Варна, с което е поискала началникът да разпореди незабавно да й
бъде върнато СУМПС и СРМПС, отнети въз основа на съставен й на 04.02.2022 г.
акт за установяване на административно нарушение. Искането е подадено на същата
дата.
По това искане, на 18.02.2022 г. е
издадено обжалваното писмо, в което е посочено, че свидетелството за управление
на МПС е отнето с акт за установяване на административно нарушение серия GA № 520624/04.02.2022 г. за нарушение по чл.
483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането и издадена Заповед за
принудителна административна мярка на основание чл. 171, т. 1, буква е) от ЗДвП
за временно отнемане на СУМПС до представяне на сключена валидна застраховка
„Гражданска отговорност“.
В писмото са констатирани незаплатени
глоби, наложени на С. с подробно описани наказателни постановления, фишове и
електронни фишове. Посочено е, че според чл. 159, ал. 2 от ЗДвП отнето
свидетелство не се връща до заплащане изцяло на дължимите глоби, и С. е
уведомена, че издаденото свидетелство за управление на МПС ще й бъде върнато
след заплащане на всички дължими глоби. В писмото е описан и редът за връщане
на свидетелството за регистрация на МПС.
Съобразно текста на писмото, същото се
явява отказ за връщане на свидетелство за управление на МПС, който засяга права
и законни интереси на жалбоподателката и съответно е годен за обжалване
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 4 от АПК. В частта относно
свидетелството за регистрация на МПС писмото не е обжалвано.
Административният орган не представя
доказателства за датата на връчване на писмото на пълномощник на С., поради
което жалбата следва да се приеме за подадена в срок от лице с правен интерес от обжалването, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
От доказателствата, представени с
административната преписка, съдът установява, че срещу С. на 04.02.2022 г. е
съставен Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 520624/04.02.2022 г. за нарушение по чл. 483, ал.
1, т. 1 от Кодекса за застраховането. Свидетелството за управление на МПС на С.
№ ********* е иззето с акта. Въз основа на акта, със Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 22-0819-000104/07.02.2022 г. на С. е
наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, буква е) от ЗДвП „временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС“ до предоставяне на сключена валидна застраховка
„Гражданска отговорност“. От „Справка за нарушител/водач“ се установява
наличието на влезли в сила наказателни постановления и фишове срещу С. за
нарушения на ЗДвП, наложените с които административни наказания „глоба“ не са
платени.
След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по
делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.
168 от АПК, съдът приема следното:
Като индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК,
заповедта следва да отговаря на изискванията на законосъобразност по кодекса –
да е издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма и
процедура, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с
целта на закона.
Съдът намира, че предвид наложената със заповед на полицейски инспектор към Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Варна предходна заповед за прилагане на ПАМ „временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС“, компетентен да разгледа
искането за връщане на свидетелството е началникът на сектора, специализиран в
контрола за спазване на правилата за движение по пътищата.
Отказът е в писмена форма и съдържа
посочване на фактическите и правните основания в достатъчно подробен вид,
позволяващ съдебния контрол за законосъобразност. Не се твърдят и при
служебната проверка не се установяват съществени нарушения на административно-производствените норми при издаване на акта.
Твърденията за материална
незаконосъобразност на обжалвания отказ са неоснователни.
Към момента на подаване на искането за
връщане на свидетелството за управление на МПС, същото е било временно отнето
на основание административен акт – горепосочената заповед за прилагане на ПАМ.
В производството няма спор, че към датата на подаване на искането за връщане на
свидетелството, С. вече е имала сключена застраховка „Гражданска отговорност“.
Съдът намира за безспорно установено в
производството, че срещу С. има издадени влезли в сила наказателни
постановления и фишове, с които са наложени административни наказания „глоба“,
неплатени към момента на издаване на отказа. Тези обстоятелства се установяват
от служебна справка и не са опровергани от страна на жалбоподателката с
представени доказателства. Не са правени и доказателствени искания в тази посока.
Основанието за отказа да бъде върнато
отнетото свидетелство за управление на МПС е чл. 159, ал. 2 от ЗДвП, според който
не се
издава свидетелство за управление на моторно превозно средство или негов
дубликат, а отнето свидетелство не се
връща до заплащане изцяло на дължимите глоби.
Доколкото са налице обстоятелствата,
предвидени в хипотезата на правната норма, съдът приема, че правилно
административният орган е отказал връщането на вече отнетото на годно правно
основание свидетелство за управление на МПС. При това той е действал в
условията на обвързана компетентност и е бил длъжен да приложи последиците,
предвидени в разпоредбата, след като са изпълнени предвидените в нея условия.
Обявяването за противоконституционен на чл. 171, т.1, буква д) от ЗДвП не може
да бъде прилагано по аналогия, още повече че тази разпоредба се отнася до налагане
на принудителна мярка „отнемане на свидетелство за управление на МПС“ на
основание неплатени глоби, а не до отказ да се върне вече отнето по силата на
друга принудителна мярка свидетелство за управление на МПС. При това положение
доводите за противоречие на отказа с целите на принудителните мерки са
неотносими.
Целта на приложената разпоредба на чл. 159,
ал. 2 от ЗДвП е към момента, в който водачът получи отново възможност да
управлява правомерно МПС, която възможност му е била отнета за предходно
неправомерно поведение, този водач да е изтърпял наложените за нарушения на ЗДвП
наказания, като по този начин бъдат постигнати и целите на индивидуалната
превенция и превъзпитание. Не се установява обжалваният отказ да е противоречие
с тази цел.
По гореизложените съображения съдът
намира, че обжалваният отказ е обоснован и законосъобразен, а жалбата срещу него
следва да бъде отхвърлена.
При този изход от производството и предвид
направеното искане, в полза на областната дирекция следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение
в минималния размер по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 78, ал. 8, изр. второ от ГПК и
чл. 144 от АПК, или 100 лева.
По гореизложените съображения и на основание чл. 172 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Р.С. ***, ЕГН **********, срещу отказ за връщане на
свидетелство за управление на МПС, обективиран в Писмо рег. № 819000-7613/18.02.2022
г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерството
на вътрешните работи – Варна.
ОСЪЖДА Г.Р.С. ***, ЕГН **********,
да заплати на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи –
Варна сумата 100 (Сто) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: