Р Е Ш Е Н И Е
№ / .11.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение,
II-ри състав, в открито съдебно заседание, проведено на девети октомври през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирена ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: Наталия НЕДЕЛЧЕВА
Филип
РАДИНОВ – мл.с.
като разгледа докладваното от съдията Н. Неделчева
въззивно гражданско дело №1523 по описа за 2019
година,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано
след връщане на делото от ВКС. С решение №111/08.08.2019г., постановено по гр.
дело №2655/2018г. по описа на ВКС, последният е отменил решението по
въззивно гр. дело №1710/2017г. по описа
на ВОС, като е върнал делото за ново разглеждане от друг състав съобразно
дадени указания по приложението на правилото на чл. 34 ЗН.
Въззивното
производство е образувано
по жалба на В.Д.Л. против решение №1906/10.05.2017г., постановено по гр.дело
№8951/2016г., по описа на ВРС, с което на основание чл.30, ал.1 от Закона за
наследството е намалено дарение от Д. Л. в полза на В.Л., извършено на
09.09.2010г. с нотариален акт №167, на ½ ид. част от недвижими
имоти, а именно апартамент №3, ет.1, ж.к. „Бриз", бл."Лотос",
гр.Варна, с площ от 82 кв.м., както и гараж с избено помещение с идентификатор
10135.2563.1.1.16 находящи се в същата сграда със сумата от 14107.67 лева, като
е възстановена запазената част на Д.Д.Л.
- Е. от наследството на Д. Х. Л. в размер на 14107.67/49764 ид.части.
Жалбоподателят счита, че решението е
неправилно и необосновано. На първо място твърди, че съдът неправилно е
определил наследствената маса и разполагаемата част, като при изчисляваме на
наследствената маса на Д. Л. е допуснал съществена грешка. На следващо място
излага, че въпреки, че сделката за имота е оформена и изповядана като дарение,
действителната воля на страните по нея е да се извърши покупко -продажба на
имота, като цената е преведена два дни преди изповядване на сделката от
въззивника на продавачите. Твърди, че първоинстанционният съд е допуснал и
процесуални нарушения, като не е допуснал събирането на относими и допустими
доказателства. По изложените съображения моли решение да бъде отменено, а на
негово място да бъде постановено ново, с
което искът на Д.Л.-Е. да се отхвърли като неоснователен. В условията на
евентуалност, ако съдът приеме, че е налице накърняване на запазената част на
Дина Л.-Е., моли да бъде отменено първ. решение, като в този случай в зависимост
от стойността а запазената част да му бъде дадена възможност да се възползва от
нормата на чл. 36 ЗН или от нормата на чл. 34 ЗН, тъй като са налице два
самостоятелни обекта с отделни идентификатори- жилище и гараж.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор от
въззиваемата страна, с който оспорва въззивната жалба, като неоснователна и
моли решението да се потвърди.
С
молба вх. №25897/02.09.2010г., докладвана в о.с.з., В.Л., в изпълнения на
указанията, дадени от ВОС във връзка с указанията, съдържащи се в отменителното
решение на ВКС е посочил, че желае намалението на запазената част на
въззиваемата страна да бъде извършено от имот 10135.2563.1.1.16, който
представлява самостоятелен обект –гараж и избено помещение с площ 34.40 кв.м.,
находящ се на адрес: гр. Варна, жк. Бриз, ул. Лотос.
Д.Л.-Е.,
чрез писмена молба докладвана в о.с.з. изразява становище, че доколкото
дарението е само на ½ ид. част от
гаража, то намалението би могло да се извърши само с тази 1.2 ид. част, която
обаче се явява недостатъчна за попълване на
нейната запазена част.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа
необходимите реквизити, не страда от пороци, поради което съдът я намира за
допустима.
В
изпълнение на задълженията, вменени му с разпоредбата на чл.269 и чл. 270 ГПК,
въззивният съд счита, че решението на ВРС е валидно и допустимо. То съдържа
реквизитите по чл.236 от ГПК и е постановено от родово компетентен съд.
След
съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, с оглед
разпоредбата на чл. 235 от ГПК, Варненският окръжен съд приема за установено
следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.З0 Закона за наследството от Д.Д.Л.-Е. срещу В.Д.Л.
за възстановяване на запазената част на ищцата от наследството на Д. Х. Л. чрез
намаляване извършеното с нот.акт №167/2010г. дарение на 1/2 ид.ч. от
самостоятелен обект с идентификатор 10135.2563.1.1.3, находящ се в гр.Варна,
ж.к.Бриз", бл. Лотос, представляващ Апартамент
№3 на първи етаж, състоящ се от: стая, дневна, столова с кухненски бокс,
баня, тоалетна с изолационно антре, входно антре и два балкона, с площ от 82
кв.м., както и съответните ид.ч. от общите части на сградата и от отстъпеното
право на строеж върху дворното място, при граници на същия етаж- самостоятелен
обект с идентификатор 10135.2563.1.1.2, под обекта - 10135.2563.1.1.17, над
обекта - 10135.2563.1.1.5, разположен в ПИ с идентификатор 10135.2563.1, както и Гараж с Избено помещение,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор 10135.2563.1.1.16, находящ се
в същата сграда с площ на гаража 20 кв.м. и на избеното помещение 14.40 кв.м.,
както и съответните ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж
върху дворното място до размера, необходим за попълване на запазената част на
ищцата. Последната твърди, че общият наследодател Д. Х. Л., поч. на
07.06.2012г. е оставил за наследници съпругата си Снежанка Георгиева Л. и
страните по делото- негови деца. Приживе родителите им придобили в режим на СИО
следните имоти: ½ ид.ч. от недвижим имот в гр.Варна,
ул."Оборище" 33- Жилище , състоящо се от две стаи, кухненска ниша,
тоалет-баня, заедно с 1/2 ид.ч. от дворното място, в което е построена
сградата, цялото с площ от 105 кв.м., съставляващо пл. №IV- 4,7,7а по плана на 13 -ти подрайон на
гр.Варна, ½ ид.ч. от
склад, антре, маломерна стая и килер, придобит чрез съдебна спогодба по гр.д.
№1117/1986г. по описа на ВРС, с която този имот бил поставен в дял на С. Л. и
родителите Г. и В. Н. при квоти по ½ ид.ч. за С. Л. и ½ ид.ч.
за Г. и В. Н., като последните на 01.04.1994г. продали на С. Л. притежаваната
от тях ид.ч.; самостоятелен обект с идентификатор 10135.2563.1.1.3 Апартамент
№3 на първи етаж, състоящ се от: стая, дневна, столова с кухненски бокс, баня,
тоалетна с изолационно антре, входно антре и два балкона, с площ от 82 кв.м.,
както и съответните ид.ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право на
строеж върху дворното място с идентификатор 10135.2563.1, както и Гараж с
Избено помещение, представляващ самостоятелен обект с идентификатор
10135.2563.1.1.16, находящ се в същата сграда с площ на гаража 20 кв.м. и на
избеното помещение 14.40 кв.м., без посочен номер по документ за собственост,
придобит през 2002г. по силата на покупко-продажба, обективирана в нот. акт
№141, том I, дело №141/2002г. на hot.
per. №115- В. Д.. През
1995г. С. Л. и Д. Л. дарили на „Стройинвест" ЕООД имота, находящ се в
гр.Варна, ул."Оборище" 33, като през 2010 г. същите дарили на
ответника Апартамент №3 и Гаража с избено помещение. Счита, че с тези дарения е
накърнена запазената ѝ част. Счита, че запазената ѝ част възлиза на
¼ . Излага, че
наследодателят е извършил две дарения по различно време и възстановяването на
запазената част следва да се извърши по правилото на чл. 33 от ЗНасл. като се
започне от последното дарение, направено в полза на ответника през 2010г., като
това дарение е достатъчно за възстановяване на запазената ѝ част, а
дарението в полза на „Стройинвест" ЕООД било извършено от разполагаемата
част на наследодателя.
В срока по чл.131 ГПК ответникът В.Д.Л.
е депозирал писмен
отговор, в който излага съображения за неоснователност на иска. Твърди, че през
2010г. имал намерение да закупи собствено жилище, като по това време родителите
му имали много дългове и фирмата на баща му ЕТ „Декс-7 Д. Л." имала
задължения, които двамата го помолили да заплати. Излага, че започнали
подготовка на покупо-продажба на процесиите имоти. Твърди, че на 07.09.2010г.
превел на родителите си сумата от 35 000 евро и в този смисъл ги възмездил за
тези имоти. Данъчната оценка на имотите била изключително завишена и предвид
големия размер на таксите по прехвърлянето с покупко-продажба и факта, че баща
му бил направил дарение на сестра му на друг имот- апартамент, родителите му
взели решение да направят дарение и на него. Твърди, че през 2012г., когато
починал баща му, последният имал задължение към него в размер на 17 750 евро,
което било половината от сумата, която ответникът превел на родителите си през
2010 г., за да ги овъзмезди за процесните имоти и за да погасят задълженията на
фирмата ЕТ"Декс-7 Д. Л." . Твърди, че постоянно подпомагал финансово
родителите си и че дори към днешна дата продължавал да живее с майка си и се
грижи за нея и я подпомага финансово. Сочи, че е платил издаването на
удостоверението за въвеждане в експлоатация на процесиите имоти през 2010 г. и
свързаните с него удостоверение за прокарване на канала и такси за включване
към ел. мрежа. Твърди, че ищцата била постоянно подпомагана и компенсирана за
дарения имот и обезщетявана парично от родителите им. Непрестанно ѝ се
давали пари на ръка по 1000, по 2000 евро. Сочи, че през 2010 г. баща им
изпратил пари на ищцата по банков път в размер на 2000 евро. Твърди,че след
смъртта на баща им в останали в наследство магазин и офис, които били
обективирани в НА №141, т. I, per. №2916,
дело 141/2002г. на нот. Виктория Дякова, от които ищцата получила дял в
наследство. По отношение на дарението на имота на ул."Оборище" 33 на
„Стройинвест" ЕООД счита, че няма накърняване, тъй като в същия ден
родителите му получили дарение от управителя и собственика на фирмата
„Стройинвест" ЕООД И. В. С., който дарил на майка му апартамент 38,
находящ се на ул."Отец Паисий" 32, ет.2, видно от НА №196, т. XV,
дело 4967/1995г. Това се наложило, тъй като през 1995г. фирмата
„Стройинвест" ЕООД при строеж в съседен имот изляла няколко тона бетон
върху имота на ул."Оборище" 33, където живеели бабата и дядото на
страните. Поради това обстоятелство управителят на фирмата прехвърлил
апартамента на майка им, за да имат къде да живеят баба им и дядо им. Излага,
че на ищцата бил дарен апартамент в кв."Чайка", който бил придобит
през 1968г. от родителите на баща им, които били в законен брак и имотът бил в
СИО. След смъртта на дядото Х. Л. / баща на баща му/, през 2003г. било открито
завещание, с което той дарявал всичко на съпругата си Р. С. Л.. Баща му Д. Л.
не е оспорил завещанието, защото Р. Л. имала мозъчно заболяване и била толкова
зле, че не можела да формира самостоятелно воля- не разбирала смисъла и
действията на постъпките си. Д. Л. бил пълномощник на Р. Л. и тъй като
последната била започнала да подарява движимите и недвижимите си вещи на непознати
хора, той решил да прехвърли апартамента в кв.Чайка на ищцата посредством
дарение през 2004г. Баща му му обяснил, че в последствие ще измислят нещо, за
да го компенсира. За всички вкл. и за ищцата равнопоставеността и
справедливостта, която целели родителите им била постигната след даряването на
апартамента в кв.Чайка на ищцата, а жилището в кв.Бриз -на ответника. По
изложените съображения моли за отхвърляне на иска като неоснователен. В
условията на евентуалност, ако съдът прецени, че има накърняване на запазената
част на ищцата, моли да му бъде дадена възможност да се ползва от възможностите
на чл.34 и чл.36 ЗНасл. Моли за присъждане на разноски.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Дарението,
чието намаляване се иска, е извършено на 09.09.2010г. от съпрузите Д. Х. Л. и С.
Г. Л. - родители на страните, които са се разпоредили в полза на техния син
жалбоподателя В.Д.Л. с притежаваните от тях в режим на съпружеска имуществена
общност апартамент и гараж в гр. Варна.
С влязло в сила решение №111/08.08.2019г. по гр. дело №
2655/2018г. по описа на ВКС, съдът е изложил съображения, че изводът на
въззивния съд, че запазената част на Д.Л. е накърнена не е неправилен, като не
са допуснати твърдяните процесуални нарушения.
Тъй като делото е върнато само във връзка с указване на
касатора да упражни правото си по чл. 34 ЗН, настоящият състав намира, че по
делото следва да се приеме за установено следното от фактическа и правна
страна:
Предмет
на предявения от ищцата иск по чл.30 от ЗН са: 1/2 идеални части от
дарените имоти, които съответстват на дела на общия наследодател Д. Л. от
прекратената СИО.
Д.
Л. е извършил още едно предходно безвъзмездно разпореждане, като през 1995 г.
със съпругата си Снежанка Георгиева Л. са дарили на Иван Василев Стратиев
съсобственото им жилище заедно с 1/2 идеална част от дворното място,
върху което е построена сградата, находящи се на ул. „Оборище" № 33 в гр.
Варна. Върху този имот е съществувала съсобственост между дарителите, тъй като
1/2 идеална част от него е придобита в режим на СИО по време на брака им
чрез покупко-продажба, а другата 1/2 идеална част е придобита от С. Л. на
основание съдебна спогодба.
Следва
да се образува наследствена маса по реда на чл.31 ЗН, като следва да се
съобрази заключението на вещите лица по тройната съдебно -оценителната
експертиза за стойността на имотите, предмет на извършените от Д. Л. дарения,
както и експертното заключение за стойността на притежаваните от наследодателя
към датата на смъртта му в режим на СИО-
магазин с офис в гр. Варна. Стойността на дарения на ответника
апартамент към датата на откриване на наследството е била 81 000 лева, а на
дарения на ответника гараж към същия момент - 18 528 лева, съответно стойността
на 1/2 от тях е 40 500 лева + 9 264 лева = 49 764 лева.
Освен
това, към момента на откриване на наследството, наследодателят Д. Л. е
притежавал 1/2 ид.ч. от магазин с офис в гр. Варна на стойност (на тази
1/2 ид.ч.) 28 000 лева. Към този чист актив следва да се добави
стойността на извършените от наследодателя дарения: 1 /2 от 81 000 лева на
апартамента и 1 /2 от 18 528 лева на гаража, чието намаление се иска и 1 /2 от
32 000 лева от имота на ул. „Оборище", равно на 1/2 от 128 528 лева,
равно на 65 764 лева. По този начин (28 000 лева + 65 764 лева), общата
стойност на наследствената маса е 93 764 лева.
Наследодателят
Д. Х. Л. е оставил трима наследници с право на запазена част - децата му Д.Л.-Е.
и В.Л. и преживялата съпруга С. Л.. Съгласно чл.29 ЗН размерът на
разполагаемата част, равняващ се на запазената част на всеки от наследниците, е
23 441 лева, представляващи 1/4 от наследственото имущество.
Следователно,
с дарението, чието намаляване се иска, запазената част на ищцата Д.Л.-Е. е
накърнена с 14 107.67 лева, тъй като от полагащата ѝ се 1 /3 от чистия
актив на наследството (1/2 ид.ч. от магазин с офис, която е на стойност 28 000
лева) тя е получила 9 333.33 лева (1/3).
Тъй
като наследодателят на ищците е извършил две дарения по различно време,
възстановяването на запазената част следва да се извърши по правилото на чл.ЗЗ ЗН - като се започне от последните дарения (т.е. тези които са най-близко по
време към момента на откриване на наследството) и се върви последователно към
предшестващите. Тъй като последно е дарението в полза на В.Л., на 1/2 ид.
ч. от апартамента и гаража в гр. Варна, то намалението следва да се извърши с
тези имоти.
Съобразно
указанията на ВКС, при след като на В.Л. са подарени два имота, а запазената
част на Д.Л. е накърнена, и при позоваването от В.Л. с въззивната му жалба на
разпоредбата чл.34 ЗН, която е императивна материално-правна норма във връзка с
обжалваното първоинстанционно решение, въззивният съд е следвало да му определи
срок, в който да заяви какъв е неговият избор за извършване на намалението.
В
изпълнение на това указания, с определение №2439/15.08.2019г. съдът е дал възможност на въззивника в 1
седмичен срок от уведомяването да заяви- с оглед разпоредбата на чл. 34 от
Закона за наследството- дарението на кой от двата имота иска да бъде намалено с
оглед възстановяване на запазената част на
Д.Л., на осн. чл. 30, ал.1 ЗН, като го е предупредил, че в случай, че не
направи избор в предоставения му срок,
съдът ще извърши намалението по реда на чл. 32 и 33 от ЗН.
С
писмена молба вх. №25897/02.09.2019г.,В.Л. е посочил, че желае намалението на
запазената част на Д.Л. да бъде извършено от имот с идентификатор 10135.2563.1.1.16,
който представлява самостоятелен обект –гараж и избено помещение с площ 34.40
кв.м., находящ се на адрес: гр. Варна, жк. Бриз, ул. Лотос.
Д.Л.-Е.,
чрез писмена молба докладвана в о.с.з. изразява становище, че доколкото част от
наследството е дарението само на ½ ид. част от гаража, то намалението би
могло да се извърши само с тази 1/2 ид. част, която обаче се явява недостатъчна
за попълване на нейната запазена част.
Съдът,
за да се произнесе, съобрази следното:
Действително,
с дарението, извършено на 09.09.2010г., обективирано в нот.акт №167,
том I, рег. №1733, дело №116/2010г. на нот. №193, Д. Х. Л. и С. Г.Л. са дарили на В.Д.Л. самостоятелен
обект с идентификатор 10135.2563.1.1.3., находящ се в гр.Варна, сграда №1
в ж.к. „Бриз” , блок „Лотос” , ет.2, представляващ АПАРТАМЕНТ №3, както и ГАРАЖ с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ, представляваща
самостоятелен обект с идентификатор 10135.2563.1.1.16, но в наследството на Д. Л.,
починал на 07.06.2012г., се включва само ½ ид.част от тези имоти.
Т.е.
доколкото намалението можа да бъде извършено само с наследственото имущество на
Д. Л., то същото би могло да засегне само ½ ид. част от апартамента и
½ ид. част от гаража, а не целия гараж, както е посочил въззивника.
Видно
от заключението на тройната СТЕ, изслушано и прието в о.с.з, проведено на
19.04.2017г., пазарната стойност на гаража
е 18 528 лева, а на 1/2 от него –
9 264 лв.
Тази
сума очевидно е недостатъчна за да се възстанови запазената част на ищцата,
която е накърнена с 14 107.67 лева, предвид което след намаляване с дарението
на ½ ид. част от гаража, възстановяването до попълване на запазената
част следва да бъде извършена и чрез намаляване дарението на ½ ид. Част
от апартамента.
По
изложените съображения, въпреки дадената възможност на въззивника да посочи
имот, с който да бъде извършено намалението, тъй като стойността му е
недостатъчна, то намалението следва да бъде извършено и от дарението на
втория имот.
Предвид
което в крайна сметка доколкото намалението ще се извърши чрез дарението и на
двата имота, то първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
Предвид
неоснователността на въззивната жалба, въззиваемата страна има право да ѝ
бъда присъдени направените разноски. В тази връзка, настоящият състав съобрази
следното:
С
въззивното решение №262/16.02.218г., постановено по гр. дело №1710/2017г. съдът
не е присъдил разноски.
С
определение №1050/02.05.2018г., постановено по в. гр. дело №1710/2017г., съдът е допълнил решението си, като е осъдил В.Л.
да заплати на адв. И. Стоянова сумата от 300лв, представляваща разноски за
производството пред ВОС.
С
решение №111/08.08.2019г. на ВКС, определение №1050 на ВОС е отменено, като са
дадени указания въззивният съд да определи разноските съобразно изхода от
спора, включително и да се произнесе по разноските за водене на делото пред
ВКС.
При
предходното разглеждане на делото пред
въззивната инстанция, страните не са представили списъци с разноски.
Въззивникът В.Л. е направил разноски за такса за въззивно обжалване в размер на
25.00лв. Не е претендирал заплащането на адв. възнаграждение, като не е бил
представляван от адвокат и се е се е явил лично в о.с.з.
Въззиваемата
страна – Д.Л. е била представлявана от адв. И. С., като е претендирала
заплащането на адв. възнаграждение на осн. чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Пред ВКС страните не са представени списъци с
разноски. Жалбоподателят В.Л. е заплатил такса за допускане на касационно
обжалване в размер на 30лв. и още 30 лв. – след допускането на касационното
обжалване.
Адв. И.А.-пълномощник на насрещната страна е
претендирала адв. възнаграждение в размер на 450 евро, за заплащането на което
са представени списък и доказателства /стр. 28-30 от гр. дело №2655/2018г./.
При
новото разглеждане на делото пред въззивната инстанция, страните не са
представили списъци с разноски и не направили нови разноски. Въззивникът, чрез
адв. Янева е поискал присъждането на адвокатско възнаграждение на осн. чл. чл.
38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата,
Предвид
неоснователността на въззивната жалба, съдът намира, че на въззиваемата страна
следва да бъдат присъдени разноски за предишното и настоящото производство пред
въззивната инстанция в размер на 300лв., както и за производството пред ВКС в
размер на 450 евро, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
Водим от горното, съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
решение №1906/10.05.2017г.,
постановено по гр. дело №8951/2016г.,
по описа на ВРС.
ОСЪЖДА
В.Д.Л., ЕГН **********, адрес: ***, ж.к.Чайка, бл. 60, вх.Г, ет.4,ап. 54 да заплати на Д.Д.Л.-Е., ЕГН **********, адрес *** разноски както следва: сумата от 300.00 /триста/ лв. за въззивното производство,
и сумата от 450/четиристотин и петдесет/ евро-разноски за касационното производство,
на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба, при условията на чл. 280 ГПК, пред ВКС
на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: