Съдия докладчик: Сона Гарабедян
Производството е образувано по искова молба, подадена от Застрахователно дружество
"********" АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: С., район ......., бул.
"......." № …. против Агенция „********” – гр. С., ЕИК ********, чрез ОПУ Смолян, с която
са предявени обективно кумулативно съединени осъдителени искове с правна квалификация
чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, във вр. с чл. 49 от ЗЗД и по чл. 86, ал. 1, вр. чл. 84, ал. 2 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 05.03.2020 г. в път II-86, 69+600км., община Чепеларе,
област Смолян е възникнало ПТП, при което МПС „Дачия Докер“, с рег. № .......,
собственост на „.......“ ЕООД - клон Пазарджик, управляван от А. Г. К., движейки се по
пътното платно, се натъкнал на непредвидимо препятствие на пътя, а именно: по време на
движение паднал камък върху МПС „Дачия Докер“ и се реализирало ПТП с материални
щети. За събитието бил съставен Протокол за ПТП № 1576208 от 05.03.2020 г. от органите
на ПП - РУ Чепеларе при ОДМВР Смолян. Причина за настъпване на автопроизшествието
било наличието на необезопасен участък на и около пътното платно, вследствие на което
внезапно падали камъни на пътя и причинили щети на правомерно движещото се МПС. В
резултат били причинени имуществени вреди на горепосочения автомобил, изразяващи се в
повреди по същия, подробно описани от автоекспертите на застрахователя в съставеното от
него Опис-заключение по щета и Опис на претенция, а именно: повредена предна част на
автомобила - предна маска, преден peг. номер, предна греда, радиатор и др.
В изпълнение на задълженията си, произтичащи от договор за застраховка „Каско на МПС",
полица № 00500100319769 от 2019 г., покрити рискове А - 4x4, с период на валидност от
31.07.2019 г. до 30.07.2020 г., на МПС „Дачия Докер“, с рег. № ......., собственост на „.......“
ЕООД - клон Пазарджик към момента на ПТП, в ЗД "********“ АД била образувана
преписка по щета № **********/2020 г. Увреденото МПС „Дачия Докер“, с рег. № .......
било огледано от експерти на дружеството, описани били повредите, причинени в резултат
на процесното ПТП, определен и изчислен бил размерът щетите в размер на сумата от
928.29 лв., съгласно Опис -протокол по щета № **********/06.03.2020 г. С възлагателно
писмо от 19.03.2020 г. увреденото МПС било предадено на Автосервиз „.....“ за отстраняване
на щетите. На 08.04.2020 г. в ЗД „********“ АД е постъпило искане от застрахованото лице
за извършване на допълнителен оглед и оценка на щети по МПС, като такъв бил извършен
на 08.04.2020 г. и били описани допълнително констатирани щети по МПС. Направена била
нова калкулация на щетите, определен и изчислен бил размерът щетите в размер на сумата
от 1476.58 лв., съгласно Опис - протокол по щета № **********/10.04.2020 г. Увреденото
МПС било отремонтирано в доверен сервиз на Застрахователя - „.....“ ООД. На 09.04.2020 г.
с приемо-предавателен протокол МПС било предадено от сервиза, извършил ремонта, на
собственика му. Опредеделена и изчислена била стойността на извършения ремонт в размер
на сумата от 1269.67 лв., за което „.....“ ООД издало на ЗД „********“ АД фактура №
**********/21.04.2020 г. на същата стойност. Съгласно доклад по щета №
**********/13.05.2020г. на ЗД „********“ АД било прието, че стойността на обезщетението,
което следвало да се заплати от застрахователното дружество на собственика на увреденото
МПС е в размер на 1269.67 лв. С преводно нареждане от 14.08.2020 г., ЗД „********“ АД
заплатило на собственика на увреденото МПС пълния размер на застрахователното
обезщетение в размер на 1269.67 лв.
Излага се, че съгласно чл. 410, ал. 1 от КЗ, ЗД „********“ АД, като застраховател по
застраховка Каско на МПС, с изплащане на застрахователното обезщетение, встъпвал в
правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне, срещу причинителя на вредата. С нормите на чл. 19, ал.
1, т. 1 и чл. 30, ал. 1 от ЗП на Агенция “********” било възложено задължението за
1
управление, изграждане, ремонт и поддържане на републиканските пътища. Съобразно чл.
48, ал. 1, т. 1 от ППЗП, в задължение на Агенция “********” било вменено поддръжката на
републиканските пътища извън границите на урбанизираните територии, както и платното
(платната) за движение на републиканските пътища в границите на селата и селищните
образувания. Предвид легалната дефиниция на понятията “поддържане на пътищата” и
“ремонт на пътищата” в параграф 1 от ДР на ЗП - вмененото с горецитираната норма
задължение за Агенция “********” се изразявало в извършването на дейност по осигуряване
на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата
година, дейност по възстановяване и подобряване на транспортно - експлоатационните
качества на пътищата и привеждането им в съответствие с изискванията на движението. За
уважаване на претенцията не било необходимо установяване на конкретните служители,
поведението на които е станало причина за противоправния резултат, а вредите се считали за
причинени при изпълнение на възложената работа не само, когато били в резултат на
действия, но и когато са настъпили в резултат на бездействие на лицето, на което е била
възложена съответната работа. За възложителите бездействието било основание за
отговорност за увреждането, когато то се изразявало в неизпълнение на задълженията, които
произтичали от закона, от техническите и други правила и от характера на възложената
работа - позовава се на Постановление № 9/1966 г. на ВС. Предвид гореизложеното ....., ОПУ
Смолян следвало да отговаря за причинените при ПТП-то имуществени вреди, поради което
за ищеца се породил правен интерес от завеждане на настоящия иск.
На 10.12.2021 г. застрахователното дружество изпратило до ответника регресна покана с
рег. № 042-65/6/10.12.2021 г. за доброволно възстановяване на стойността на изплатеното
застрахователно обезщетение по преписка № **********/06.03.2020 г. Поканата била
получена от ....., ОПУ-Смолян на 14.12.2021 г., но до настоящия момент сумата не била
възстановена на дружеството. Поради това и на основание КЗ за ЗД „********“ АД
възникнал правен интерес от подаване на настоящата искова молба срещу длъжника
„Агенция ********“, ОПУ-Смолян за сумата от 1269.67 лв., представляваща регресно
вземане за заплатено обезщетение по застраховка Каско на МПС на увреденото лице.
Предявена е и акцесорна претенция за мораторна лихва за забава по чл. 86, ал. 1, във вр. с чл.
84, ал. 2 от ЗЗД за периода от деня, следващ датата на изтичане на 10 - дневния срок от
получаване на регресната покана от ....., ОПУ-Смолян - 25.12.2021 г., до деня предхождащ
датата на предявяване на настоящия иск - 08.05.2022 г. в размер на 47.62 лв., както и
законната лихва, считано от датата на предявяване на настоящата искова молба в съда до
окончателното плащане.
Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да бъде осъдена Агенция
„********“, Областно ..... - Смолян да заплати на Застрахователно дружество „********”
АД, сумата от 1269.67 лв., представляваща регресно вземане за заплатено обезщетение по
застраховка Каско на МПС на увреденото лице, както и 47.62 лв. - мораторна лихва за
периода от 25.12.2021 г. до 08.05.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
постъпване на исковата молба в съда до окончателното изплащане. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, в който изразява становище за
неоснователност на иска, тъй като нямало причинна връзка между противоправното
бездействие на служителите на Агенция „********" и настъпил вредоносен резултат за
ищеца, както се твърдяло в исковата молба.
От представените от ищеца доказателства за настъпилото на 05.03.2020 г. ПТП не ставало
ясно точното място на пътнотранспортното произшествие, астрономическото часово време,
метеорологичните условия, скоростта, с която се движел автомобилът по време на
произшествието, както и поведението на насрещно движещия се автомобил, относно
възможността да бъде избегнато произшествието, както и други съществени фактори,
определящи движението на автомобила като безопасно по смисъла на чл. 20 от ЗДвП.
2
От представените от ищеца доказателства било видно, че за настъпилото на 05.03.2020 г.
ПТП, при което били причинени вреди на МПС, бил съставен протокол за ПТП №
1576208/05.03.2020 г. от органите на РУ на МВР - Чепеларе, съгласно чл. 4 от Наредба № Iз-
41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни
произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи,
Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд.
Протоколът за ПТП имал характера на официален свидетелстващ документ и се ползвал с
обвързваща съда формална доказателствена сила единствено за обстоятелствата възприети
лично от съставителя на акта /в конкретния случай наличието на конкретни вреди по
процесното МПС/. Тъй като съставителят на протокола за ПТП не бил пряк свидетел на
вредоносния инцидент, в частта си относно механизма на причиняване на съставомерната
вреда, доколкото в тази си част бил съставен по данни на водача на увреденото МПС, той не
се ползвал с обвързваща доказателствена сила досежно обстоятелствата на причиняване на
вредите, които в рамките на ангажиране на отговорността следвало да се докажат съобразно
правилата на доказването с пълно и главно доказване от страната, която черпела права от
тези обстоятелства - ищеца по главния иск.
В протокол за ПТП № 1576208/05.03.2020 г., съставен от органите на РУ на МВР - Чепеларе,
не се сочели метеорологичните условия, скоростта, с която се е движел автомобила по време
на произшествието, както и наличието на насрещно движещ се автомобил, относно
възможността да бъде избегнато произшествието, както и други съществени фактори,
определящи движението на автомобила като безопасно по смисъла на чл. 20 ЗДвП. Нямало
данни дали автомобилът е бил снабден с гуми, предназначени за зимни условия или с гуми с
дълбочина на протектора не по-малка или равна на 4 mm, каквото е изискването на ЗДвП.
Посоченият участък от път II - 86 бил сигнализиран със знак А17 и в двете посоки - на км
63+400 вдясно (посока Чепеларе) и км 69+900 вдясно (посока Пловдив). Съгласно чл. 30, ал.
1 от Наредба № 18 от 23 юли 2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, пътен знак
А17 "Опасност от срутване или наличие на паднали камъни", се използвал за сигнализиране
на пътен участък, в който съществува опасност от падащи или паднали камъни върху
платното за движение. Водачите на МПС били длъжни да изберат такава скорост на
движение, че да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Всички обстоятелства около възникването на ПТП в иска на ищеца се основавали
единствено на твърденията на водача на увредения автомобил, който бил заинтересовано
лице съгласно чл. 172 от ГПК и в случая било нормално да твърди обстоятелства, които
изключвали неговото виновно поведение.
Оспорва размера на посочените вреди. Не съставлявало доказателство за размера на
настъпилите вреди, както и за наличието на причинна връзка между процесното ПТП и
настъпилите вреди, представеното по делото опис - заключение на Застрахователното
дружество и калкулация по претенцията. Тези документи били съставени от служители на
застрахователното дружество, удостоверяващи изгодни за издателя си факти и по същество
представлявали една декларация, която по нищо не се отличавала от твърденията на ищеца в
процеса, които сами по себе си подлежали на доказване. Други доказателства ищецът не е
ангажирал за установяването на тези факти, които били правопораждащи по отношение на
правото на ищеца да получи претендираните суми. Уврежданията по автомобила, за които
ищецът претендирал, можело да се дължат на сочената от него причина, но можело да се
дължат и на друг фактор, което съмнение не било елиминирано с посоченото доказване.
Твърди, че водачът е проявил небрежност при управлението на автомобила, нарушил е
разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като при избиране на скоростта на движение не се
съобразил с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя, с
конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо
препятствие.
При определяне на размера на обезщетението в контекста на разпоредбата на чл. 53 от ЗЗД
3
и отчитайки представените с исковата молба доказателства, счита поведението на водача на
процесния автомобил като допринасящо за настъпване на произшествието. Поради това, в
случай че бъде уважен главният иск, следвало да се намали претендираното обезщетение на
основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
Исковата претенция била неоснователна, поради това че Агенция „********" - София, чрез
специализирано звено Областно ..... - Смолян, по никакъв начин не била допринесла за
възникването на сочената вреда, нито нейни длъжностни лица имали вина за настъпването
им. Ако такова действително имало, то било само и единствено по вина на водача, тъй като
не е спазил задълженията си по чл. 20 от ЗДвП - да се движи с безопасна скорост и да е бил
в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие. Моли да се отхвърли иска като
неоснователен.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща процесуален представител. С
молба - становище вх. № 2660/11.11.2022 г., подадена чрез процесуалния му представител,
поддържа исковата молба. Оспорва отговора на исковата молба. С горната молба, както и с
молба - становище вх. № 335/03.02.2023 г. по същество, моли предявените искове да бъдат
уважени като основателни и доказани. Претендира разноски. Представя списък на
разноските. Прави възражение за прекомерност на адвокатското/юрисконсултското
възнаграждение, претендирано от ответника. Ответникът, редовно призован, не изпраща
процесуален представител. Депозира становище с вх. № 2663/11.11.2022 г., чрез
процесуалния си представител, с което поддържа отговора на исковата молба. По същество,
моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. При условията на
евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение в случай, че същото надвишава минималния размер. Претендира разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл.
235, ал. 2, вр. с чл. 12 от ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От приетата по делото като писмено доказателство застрахователна полица №
00500100319769 от 30.07.2019 г. по застраховка „Каско на МПС“, валидна за периода от
31.07.2019 г. до 30.07.2020 г., се установява, че същата е сключена между ищцовото
дружество "********" АД и ....... ЕООД - клон Пазарджик за процесния автомобил – товарен
автомобил, марка и модел „Дачия Докер“, с рег. № ....... и с която е уговорено, че плащането
на застрахователната премия ще се извърши на четири вноски, всяка в размер на 246.16
лева.
От представения по делото протокол за ПТП № 1576208 от 05.03.2020 г. се установява, че на
05.03.2020 г. около 16:49 часа на път II-86, 69+600 км., община Чепеларе по време на
движение пада камък върху процесния автомобил и се реализира ПТП с материални щети -
предна маска, преден рег. номер, предна греда.
По делото е представено искане за завеждане на претенция по застраховка "Каско на МПС"
от 06.03.2020 г. и декларация от същата дата, от които се установява, че на 05.03.2020 г. на
път 86 км. 69+600 по време на движение е паднал камък върху предната част на процесния
автомобил, при което на същия са нанесени материални щети, като са били увредени предна
маска, предна броня, греда, радиатор.
Съставен е опис - протокол по щета № **********/06.03.2020 г., с който са установени щети
по автомобила, както следва: греда броня предна, решетка радиатор, емблема предна, броня
предна, скоби к-т броня предна, решетка броня п.д., подложка рег. номер п., решетка
радиатор/грил. Въз основа на искане за допълнителен оглед и оценка на щети по МПС е
съставен втори опис протокол по щета № **********/06.03.2020 г., с който допълнително са
установени и следните щети по автомобила: кондензатор климат. сист., въздуховод
радиатор/кондензатор и въздуховод интеркулер.
С възлагателно писмо от 19.03.2020 г. ищецът е възложил на Автосервиз "....."
4
възстановяването на щетите на МПС, като автомобилът е предаден на застрахования с
приемо - предавателен протокол от 09.04.2020 г.
Видно от калкулацията, съдържаща се в доклада по щета, сумата, необходима за
отстраняване на щетите, е 1269.67 лева, която е изплатена на сервиза, извършил ремонта, с
преводно нареждане от 14.08.2020 г. по издадена фактура № ********** от 21.04.2020 г.
С регресна покана от 10.12.2021 г. ищецът е поканил ответника, чрез Областно ..... - Смолян,
да възстанови горепосочената сума. Поканата е получена от ответника на 14.12.2021 г.,
видно от приетото известие за доставяне.
По делото са приети като писмени доказателства свидетелство за регистрация част II,
свидетелство за управление на МПС на водача А. Г. К., контролен талон на на същия, както
и удостоверение за годишен технически преглед.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите И. Д. У.
- мл. автоконтрольор в ПП - РУ - Чепеларе при ОДМВР Смолян и А. Г. К., водач на МПС.
От показанията на свидетеля И. У., съставител на протокола за ПТП, се установява, че
ударът е бил отгоре на 40-50 см. Камъкът, който е паднал, бил между бронята и решетката,
между двата фара, поради това знаел, че камъкът е паднал и не е бил на пътя, защото по
бронята нямало следи от удар. Когато бронята била ударена долу, това означавало, че
камъкът е бил на пътя, а в настоящия случай, при такъв удар означавало, че камъкът е
паднал отгоре и нямало как да се избегне това нещо. Сочи, че не взима отношение, когато
автомобилът е минал годишен преглед. Заявява, че не е установил скоростта, с която се е
движил автомобилът и не е съставял акт за установяване на административно нарушение.
От показанията на свидетеля А. К. се установява, че на процесната дата е управлявал
процесния лек автомобил, пътувайки по главен път Пловдив - Смолян, когато от един скат
преди гр. Чепеларе паднала скална маса. Камъните, които успял да види били около 3-4.
Единият от тях, който свидетелят сравнява с големината на топка за хандбал, паднал върху
автомобила, а няколко по - малки паднали около автомобила, на пътя. Повредени били
решетка, броня, емблемата на автомобила, радиатор, изкривен капак. Автомобилът се
прибрал на самоход. Сочи, че не е видял да има обозначение на пътя за падащи камъни или
някаква сигнализация. Твърди, че на конкретното място не е имало предпазни средства от
падащи камъни, не е имало предпазни мрежи или нещо, което да възпрепятства падащите
камъни. Твърди също, че се е движил с 60-70 км/ч. Трафикът не бил много натоварен,
видимостта била идеална, било мокро и валяло. След като се случило произшествието отбил
най - вдясно на платното, включил аварийни, поставил триъгълник и се обадил на
застрахователя и на тел. 112.
По делото е назначена и изслушана съдебно - автотехническа експертиза, вещото лице по
която, след запознаване с материалите по делото и направени справки, е дало заключение, че
на републикански път II - 86 км. 69+600 община Чепеларе автомобилът се е натъкнал на
непредвидимо препятствие на пътя, а именно: по време на движение пада необезопасен
камък и се реализира ПТП с материални щети. Нанесените вреди на товарния автомобил са
в причинно - следствена връзка с процесното ПТП. Според вещото лице причинените щети
на товарния автомобил - материали по средно пазарни цени като нови, както и труда на
извършения ремонт, възлизат на 1734.70 лева.
По делото е назначена и съдебно - счетоводна експертиза, вещото лице по която, след
запознаване с материалите по делото и допълнителни счетоводни данни от ЗД "********"
АД, е дало заключение, че дължимата застрахователна премия по застрахователна полица по
застраховка Каско на МПС № 00500100319769 от 30.07.2019 г. е на четири вноски, както
следва: 30.07.2019 г., 31.10.2019 г., 31.01.2020 г. и 30.04.2020 г., като сумите по
застрахователната премия са преведени по сметката на ЗД "********" АД от
застрахователен брокер …… по опис за група застраховки и застрахователните суми по
застраховка Каско на МПС № 00500100319769 са включени в общите преводи и са както
следва: 08.08.2019 г. - 246.16 лева; 01.11.2019 г. - 246.16 лева; 04.02.2020 г. - 246.16 лева и
5
05.05.2020 г. - 246.16 лева. На 14.08.2020 г. ЗД "********" АД е извършило плащане по
одобреното застрахователно обезщетение по щета № ********** в размер на 1269.67 лева
по банковата сметка на "....." ООД - сервиз, извършил ремонта на увреденото МПС, и
основание за плащане **********.
Горната фактическа обстановка се установи по несъмнен начин от събраните по делото
писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло. Съдът прецени събраните по делото
гласни доказателствени средства, при съпоставка и във връзка с неоспорените писмени
доказателства и приетата САТЕ и ги кредитира изцяло, като безпротиворечиви и
съответстващи на останалия събран по делото доказателствен материал. Съдът кредитира и
заключенията по приетите съдебно - автотехническа експертиза и съдебно - счетоводна
експертиза, като компетентно изготвени от вещите лица, в чиято безпристрастност съдът
няма основания да се съмнява. Същите кореспондират с останалите доказателства по делото
и не са оспорени от страните.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Исковете са предявени от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен
интерес, поради което са процесуално допустими.
За да бъдат уважени предявените искове, е необходимо по делото ищецът да докаже при
условията на пълно и главно доказване следните факти: че е сключен валиден договор за
имуществено застраховане между ищеца и собственика на увредения автомобил, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие на виновно и противоправно поведение
/действие или бездействие/ на лицата, ангажиращи отговорността на възложителя на работа
по чл. 49 от ЗЗД, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в
изпълнение на договорното си задължение, да е изплатил на застрахования или на трето
лице, овластено да получи плащане, застрахователно обезщетение, както и осъществяване
на елементите от сложния фактически състав на чл. 49, във вр. с чл. 45 от ЗЗД: причинена
вреда на ищеца; тази вреда да е резултат от виновно противоправното поведение на
ответника, респективно, за да се ангажира отговорността по чл. 49 от ЗЗД е необходимо
вредата да е резултат на виновно противоправно действие или бездействие на лицата,
ангажиращи отговорността на възложителя на работа; следва да е налице и причинна връзка
между противоправното поведение и настъпилите вреди за ищеца, посочения механизъм на
ПТП, в причинна връзка с който да са нанесени твърдените вреди на автомобила, като само
субективният елемент - вината, се предполага до доказване на противното; размер на
вредите към деня на събитието, като докаже претенцията си и по размер, а по акцесорния
иск по чл. 86, ал. 1, във вр. с чл. 84, ал. 2 от ЗЗД - че е поканил ответника да изпълни и
датата на връчване на регресната покана.
От приетите по делото доказателства се установява наличието на застрахователно
правоотношение между ищеца и собственика на товарен автомобил, марка и модел „Дачия
Докер“, с рег. № ......., по застраховка „Каско на МПС”, обективирана в полица №
00500100319769 от 2019 г., с период на валидност от 31.07.2019 г. до 30.07.2020 г. Същата е
била валидна към момента на настъпване на твърдяното застрахователно събитие –
05.03.2020 г.
Протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР в кръга на правомощията му в
установената форма и ред, представлява официален свидетелстващ документ. Като такъв,
той се ползва не само с обвързваща формална доказателствена сила относно авторството на
документа, но и със задължителна материална доказателствена сила, като съставлява
доказателство за факта на направени пред съставителя изявления и за извършените от него и
пред него действия. Съставителят е удостоверил пряко възприети от него факти на огледа,
относими за определяне на механизма на ПТП, местоположението на МПС, участници в
ПТП, характера и вида на нанесените щети.
От събраните по делото гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетеля А.К. се
установява, че на процесната дата товарен автомобил, марка и модел „Дачия Докер“, с рег.
6
№ ......., управляван от него, се е движел по главен път Пловдив - Смолян, когато от един
скат преди гр. Чепеларе паднала скална маса. Камъните, които успял да види били около 3-4.
Единият от тях, който свидетелят сравнява с големината на топка за хандбал, паднал върху
автомобила, а няколко по - малки паднали около автомобила, на пътя, като вследствие на
инцидента били повредени решетка, броня, емблемата на автомобила, радиатор, изкривен
капак. Свидетелят е пряк очевидец на реализиралото се ПТП, изложените от него
обстоятелства са конкретни и последователни, като се подкрепят от останалите събрани
доказателства, в това число от Протокола за ПТП от 05.03.2020 г., показанията на свидетеля
И. У. и САТЕ относно механизма на ПТП.
От приетата по делото САТЕ се установява механизмът и наличието на пряка причинно -
следствена връзка между механизма на ПТП и нанесените щети.
Наред с това се установява, че на 06.03.2020 г., в изпълнение на задълженията си по КЗ,
собственикът на лекия автомобил е съобщил на ищеца за настъпилото застрахователно
събитие. В изпълнение на задълженията си по сключения договор за имуществено
застраховане, ищецът е заплатил на автосервиза стойността на извършения ремонт, като е
определил сума от 1269.67 лева, преведена на 14.08.2020 г.
След извършване на плащането на основание чл. 410, ал. 1 от КЗ ищецът е встъпил
в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне.
Обемът на суброгационното право включва както правата срещу физическото лице – пряк
причинител по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу
лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл ППВС №
7/4.10.1978 г. Отговорността е по чл. 49 от ЗЗД, а не по чл. 50 от ЗЗД, доколкото се твърди
нарушение на предписано правило и вредата не следва от обективното качество на вещта.
Безспорно се установява по делото, че пътят, на който се е осъществило ПТП-то е част от
републиканската пътна мрежа, както и че същият се стопанисва и поддържа от ответната
агенция. Освен това, разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Закона за пътищата регламентира
собствеността върху републиканските пътища, като за титуляр на правото на собственост
върху същите е определена Държавата. На основание чл. 19, ал. 1, т. 1 и чл. 30, ал. 1 от
Закона за пътищата изграждането, ремонтът и поддържането на републиканските пътища се
осъществяват от Агенция „********”. Следователно Агенция „********”, като задължено
във връзка с поддръжката на републиканските пътища лице, се явява пасивно легитимирана
по искове за вреди, причинени от необезопасяване на пътя при наличие на падащи камъни.
Същото се обосновава и от факта, че служители на ответната агенция не са положили
дължимата грижа да обезопасят пътния участък, като по този начин са предпоставили и
настъпването на вредоносни последици от тях. Доколкото не се установи и защитното
възражение на ответника, че към момента на ПТП процесният участък от път II - 86 е бил
сигнализиран със знак А17 на км 63+400 вдясно (посока Чепеларе - предвид посоката на
движение на процесния автомобил), а и да е имало такава сигнализация, при положение, че
процесното ПТП се е осъществило на път II - 86 км 69+600, не се установи ответникът да е
изпълнил задължението си по чл. 44, ал. 1 от ППЗДвП, който предвижда, че извън
населените места предупредителните пътни знаци за опасност се поставят на разстояние от
100 до 150 м преди началото на опасния участък, като при необходимост знаците се
поставят на друго разстояние, което се указва с допълнителна табела Т1, а при
необходимост от предупреждаване за опасност по дълъг пътен участък разстоянието до края
на участъка се означава с допълнителна табела Т2, респ. да е изпълнил задълженията си по
чл. 30 от ЗП и чл. 13 от ЗДвП. Налице е бездействие на служителите на ответната агенция,
натоварени със задължението да обезопасяват и сигнализират опасностите по пътя и да ги
отстраняват, с което да обезпечават безопасността на движението, поради което и на
основание чл. 49 ЗЗД, ответникът носи гаранционно - обезпечителна отговорност за
причинените при процесното ПТП вреди.
7
Без значение за отговорността на ответната Агенция пред застрахователя е и
обстоятелството дали ремонтът и поддръжката са възложени на договорно основание на
трето за спора лице, към което ответникът евентуално би могъл да упражни регресните си
права.
Съдът намира за неоснователно направеното от ответника възражение за съпричиняване,
поради нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от Закона за движението по
пътищата, които гласят: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват“ (ал. 1) и „Водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението“ (ал. 2). По делото не се установи поведение на водача на процесното МПС,
което да нарушава цитираните разпоредби и това да е довело до невъзможност да спре.
Обстоятелството, че по делото не се установи скоростта на движение на водача на
автомобила, не води до извод, че същият е управлявал МПС с превишена или несъобразена
скорост, с което да е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Това са все
обстоятелства, които са в доказателствена тежест на ответника, т.е. последният трябваше да
ги установи при условията на пълно и главно доказване, което не беше сторено. Не се
установи съпричиняване на вредоносния резултат. Следва да се отбележи, че в дължимата
грижа при управление на МПС не се включва изискване за знание за падащи камъни по пътя
или презумиране за наличие на такива. Необезопасеният и необозначен участък от пътя за
наличието на падащи камъни не представлява предвидимо препятствие по смисъла на чл.
20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице задължение за водача да избира скоростта така, че да може да
спре. Ето защо и съдът приема, че единствена причина за настъпилото ПТП с материални
увреждания по автомобила, е неизпълнение на задължението на ответника по поддържане
на пътя.
На основание чл. 410, ал. 1 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне. В практика на ВКС, формирана с
решение № 165/24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, ІІ т. о. на ВКС, решение №
52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, решение № 115/09.07.2009 г. по т.д. №
627/2008 г., на ВКС, ІІ т.о., решение № 79/02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г., на ВКС, І т. о.
и др., е прието, че дължимото обезщетение следва да бъде определено по пазарната стойност
на ремонта за отстраняване на претърпяната вреда към момента на настъпване на
застрахователното събитие. Застрахователното обезщетение не може да надвишава
действителната стойност на увреденото имущество, а действителната стойност не може да
бъде по-голяма от пазарната му стойност /пазарната цена/ към деня на настъпване на
събитието.
Според заключението по назначената съдебна автотехническа експертиза общата пазарна
стойност на щетите - материали по средно пазарни цени като нови, както и труда на
извършения ремонт, възлизат на 1734.70 лева. Така установеният от вещото лице размер е
по - голям от заплатеното застрахователно обезщетение по застраховка "Каско на МПС".
Ищецът застраховател е изплатил по застраховка "Каско на МПС" на увреденото лице и
претендира само 1269.67 лева. Ето защо, искът се явява основателен и доказан както по
основание, така и по размер и следва да бъде уважен за сумата от 1269.67 лева.
Правото на ищеца да предяви регресната си претенция възниква от момента на изплащане
на обезщетението, но за да настъпят последиците на забавата, не е достатъчен само фактът
на плащането. По смисъла на чл. 86 от ЗЗД длъжникът дължи обезщетение за забавено
плащане от деня на забавата, а тогава, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът
8
изпада в забава от момента на поканата - чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. Регресната покана до
ответника, с която на същия е даден 10 - дневен срок за изпълнение, е получена на
14.12.2021 г. Ищецът претендира обезщетение за забава за периода от 25.12.2021 г. до
08.05.2022 г., като изчислено от съда по реда на чл. 162 от ГПК, обезщетението за забава за
исковия период е в размер на 47.62 лева. Ето защо, искът по чл. 86 ЗЗД, представляващ
обезщетение за забавено плащане, следва да се уважи за претендирания период и за сумата
от 47.62 лева.
На основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД върху главницата следва да се присъди законната лихва,
считано от датата на постъпване на исковата молба -09.05.2022 г., до окончателното й
изплащане.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК право на разноски има ищецът.
Искането за тяхното присъждане е направено своевременно, като е представен и списък на
разноските, които са и документално установени, а именно: 100.80 лева - внесена държавна
такса; 330 лева - адвокатско възнаграждение; 300 лева - депозит за САТЕ; 25 лева - депозит
за свидетел и 250 лева - депозит за ССчЕ. При условията на евентуалност ответникът е
направил възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение в случай, че същото надвишава минималния такъв. В случая минималният
размер на адвокатското възнаграждение е 322.21 лева, изчислен по правилото на чл. 7, ал. 2,
т. 2 от НМРАВ, в редакцията преди изм. ДВ, бр. 88 от 04.11.2022 г., доколкото договорът за
правна защита и съдействие е сключен на 11.04.2022 г. С оглед на това съдът намира, че
адвокатското възнаграждение, претендирано в размер на 330 лева, не е прекомерно. Ето
защо ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сума в общ размер на 1005.80
лева, представляваща направени разноски в производството пред настоящата инстанция.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Агенция „********“, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: гр.
С., бул. „……“ № ….. ДА ЗАПЛАТИ на Застрахователно дружество "********" АД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление: С., район ......., бул. "......." № …., сума в
размер на 1269.67 лева (хиляда двеста шестдесет и девет лева и шестдесет и седем
стотинки), представляваща регресно вземане изплатено застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско на МПС” на увреденото лице „.......“ ЕООД - клон Пазарджик, във връзка
с щета № **********/2020 г. за причинени имуществени вреди на товарен автомобил, марка
и модел „Дачия Докер“, с рег. № ......., в резултат на настъпило ПТП на 05.03.2020 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на исковата молба в
съда – 09.05.2022 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ,
във вр. с чл. 49 от ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД; мораторна лихва в размер на 47.62 лева
(четиридесет и седем лева и шестдесет и две стотинки) за периода от 25.12.2021 г. до
08.05.2022 г., на основание чл. 86, ал. 1, вр. чл. 84, ал. 2 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Агенция „********“, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: гр.
С., бул. „……“ № …. ДА ЗАПЛАТИ на Застрахователно дружество "********" АД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление: С., район ......., бул. "......." № …. сумата в
общ размер на 1005.80 (хиляда и пет лева и осемдесет стотинки), представляваща направени
по делото разноски в производството пред настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред ОС - Смолян.
9