№ 14484
гр. София, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР С. САВЧЕВ
при участието на секретаря Р. Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. САВЧЕВ Гражданско дело №
20221110101244 по описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 13.12.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ-ро Гражданско отделение, 78 с-в, в открито заседание
на тринадесети декември 2022 год. , в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЪР САВЧЕВ
при секретаря Р. Дончева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1244/2022
год. , за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 327, ал. 1 от
ТЗ за сумата от 3 714,25 лв. , чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 574,09 лв.
1
Ищецът „,Б твърди, че за периода май 2018 г. – април 2020 г. е доставял топлинна енергия на
ответниците М. П. К., ЕГН: **********, адр. гр. София, ж.к. „Красна поляна” I,, ,. 73, М. Х.
Р., ЕГН: **********, адр. гр. София, ж.к. „Красна поляна” I,, ,. 73 и Д. Х. С., ЕГН:
**********, адр. гр. София, ж.к. „Красна поляна” I,, ,. 73, на същия адрес. Твърди, че за този
период стойността на потребената от ответниците топлинна енергия възлиза на сумата от 3
714,25 лв. , която сума не е заплатена от ответниците. Твърди, че поради неплащането на
сумата ответниците са в забава, като за периода от 15.09.2019 г. – 02.11.2021 г. , размера на
обезщетението за забавено плащане възлизал на 574,09 лв.
Предвид гореизложеното, моли да му бъдат присъдени разделно при квоти съответно 2/4 за
първия и по 1/4 за втория и третия ответник, сумите в размер на 3 714,25 лв. – стойността на
потребената топлинна енергия за периода май 2018 г. – април 2020 г. , и в размер на 574,09
лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 15.09.2019 г. – 02.11.2021 г.
Ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба, до окончателното изплащане на сумата.
Моли присъждане на деловодни разноски.
Ищецът е привлякъл, като подпомагаща страна „, ,, който не оспорва предявените искове.
Ответниците Р. и С. признават исковете. Ответницата К. оспорва изцяло исковете, чрез
назначения й особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК.
Съдът, като взе предвид твърденията на страните и прецени събраните доказателства по
реда на чл. 12 от ГПК, приема следното от фактическа страна:
Съдът приема за установен факта, че за процесния период страните са били във валидна
облигационна връзка, по която ответника е доставял на ищеца топлинна енергия по
следните съображения: съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката и
съгласно разпоредбата на чл. 106а, ал. 4 от отменения Закон за енергетиката и енергийната
ефективност, облигационната връзка – договор за продажба на топлинна енергия се създава
по силата на закона със страни – топлопреносното дружество – ищеца и собственика или
ползвателя на топлоснабдения имот - ответника. Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2 от
ЗЕ и съгласно разпоредбата на чл. 106а, ал. 2 от ЗЕЕЕ (отм.), продажбата на топлинна
енергия се извършва по правилата на одобрени от съответния орган общи условия,
публикувани в един централен и местен всекидневник, като не е необходимо писменото им
приемане от потребителите. Тази разпоредба е специална по отношение на разпоредбата на
чл. 16, ал. 1 от ЗЗД, според която договор при общи условия обвързва приемащия ги само
ако ги е подписал, поради което възражението на ответника за липса на облигационна
връзка, поради неподписването на общите условия на ищеца е неоснователно. Видно от
2
приложените под л.л. №№ 42-43 от делото ОУ/2002 г. , ОУ/2005 г. и ОУ/2008 г. , за
процесния период ищецът е обявил надлежно ОУ за доставка на топлинна енергия. Съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ и съгласно разпоредбата на чл. 106а, ал. 3 от ЗЕЕЕ
(отм.), несъгласните с публикуваните общи условия потребители на топлинна енергия,
могат да възразят по съответния ден в 30-дневен срок след публикуване на ОУ, за каквото
възражение по делото няма данни. Тази възможност за възразяване от потребителите на
топлинна енергия срещу съдържанието на облигационната връзка, обективирано в ОУ и да
уговорят различно съдържание, е основание съда да приеме, че облигационната връзка по
продажба на топлинна енергия, дори и възникнала по силата на закона, е договорна
облигационна връзка, за която се прилагат съответно правилата за договорите.
Освен изложеното до тук, за да приеме наличието на валидна облигационна връзка между
страните по делото с предмет доставка от ищеца на ответника на топлинна енергия, съдът
обсъжда и документите, приложени под л.л. №№ 14 и 129 от делото, от които е видно, че
ответниците са собственици на процесния топлоснабден имот при квоти 2/4 за първия и по
1/4 за втория и третия ответник, като се прилагат правилата на чл. 5 и сл. от ЗН.
Видно, от приетата по делото СТЕ /л.л. №№ 130-138/, която съдът кредитира, за процесния
период ответниците са ползвали топлинна енергия, като стойността й възлиза на 3 787,88 лв.
Видно от приетата по делото ССЕ /л.л. №№ 139-144/ ответниците не са заплатили процесни
вземания.
Съдът приема за установен факта на забавата на ответниците за плащане на главницата, във
връзка с изчисленията по посочената ССЕ, по следните съображения: както се посочи по-
горе, съдът установи наличие на валидна облигационна връзка между страните по делото с
предмет доставка от ищеца на ответника на топлинна енергия за процесния период.
Съгласно разпоредбата на чл. 155, ал. 1, т.т. 1,2 и 3 от ЗЕ, независимо от избрания начин от
потребителя на топлинна енергия за плащане на цената, то задължението е винаги за
месечна вноска или изравнителна вноска. Видно от приложените под л.л. №№ 42-43 от
делото ОУ/2002 г. – чл. 30, ал. 1, ОУ/2005 г. – чл. 32, ал. 1 и ОУ/2008 г. – чл. 33, ал. 1,
потребителите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този
смисъл, и съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, ответникът е изпаднал в забава по
силата на цитираните разпоредби на ЗЕ и ОУ, без да е било да бъде канен от ищеца,
доколкото задълженията му са били срочни.
Съдът посочва, че изложените до тук изводи за размерите на паричните задължения на
ответника, са съобразени и с поддържаното от вещото лице по СТЕ в откритото съдебно
заседание от 13.12.2022 г. , че отчитането от ищеца на ползваната от ответниците
топлоенергия за процесния период, е съобразено с релевантната нормативна уредба и не са
налице нарушения.
3
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 327, ал. 1 от ТЗ, за предадената стока купувачът дължи цена,
или основанието на продавача да претендира цената е освен наличието на валидна
облигационна връзка – договор за продажба, но и предаване на стоката. Както се установи в
обстоятелствената част, ответниците от една страна, и ищеца от друга, са в облигационни
отношения – договор за продажба на топлинна енергия, възникнала по закон, като за
периода май 2018 г. – април 2020 г. ответниците не са заплатили потребена топло-енергия,
цената на която, съгласно приетата по делото СТЕ, възлиза на 3 787,88 лв. – повече, от
колкото се твърди в исковата молба. Съдът кредитира размера, посочен в СТЕ, защото
последната, като прието по делото доказателство, установява факта на доказване по делото –
ползвали ли са топлинна енергия ответниците за процесния период и каква е нейната цена.
Съдът не приема размера на цената, посочен от ССЕ, доколкото това заключение е
изготвено по счетоводство на ищеца, а не на база на документи по изчисляване и отчитане
на ползваната от ответника топлоенергия. Воденото счетоводство от ответника не може да
бъде доказателство за процесното облигационно отношение във връзка с разпоредбата на чл.
55, ал. 1 от ТЗ, тъй като в конкретния случай не се установиха предпоставките на
цитираната разпоредба, а именно – дали счетоводството е водено редовно, а така също и
двете страни по облигационната връзка да са търговци. В този смисъл, искът, в частта за
главницата, е изцяло основателен.
Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение,
какъвто е настоящият случай, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. В конкретния случай, съдът приема, по съображенията изложени в
обстоятелствената част на решението, че за процесния период, за който се претендира лихва
за забава, а именно - 15.09.2019 г. – 02.11.2021 г. , ответниците са в забава. Ищецът
претендира лихва за забава в размер на 574,09 лв. , но по делото няма достатъчно данни за
размера на лихвата. Ето защо, и на основание чл. 162 от ГПК, съдът приема, че искът в
частта за лихвата е изцяло основателен. За да приеме това съдът взема предвид, както
приетата по делото главница, така и периода, за който се начислява лихвата.
Както се посочи в обстоятелствената част на решението, съдът прие за установено по
делото, че процесния топлоснабден имот е съсобствен на ответниците при квоти 2/4 за
първия и по 1/4 за втория и третия ответник. Съдът изложи по-горе съображения за
произхода на процесната облигационна връзка, предпоставяна от собствеността на
топлоснабдения имот, което налага извода, че всеки от съсобствениците е задължен за
съответна на квотата му от съсобствеността част от общо дължимата цена. Ето защо, съдът
приема, че ответниците са материално-правно легитимирани да отговаря по предявения
срещу тях иск съобразно с квотата си.
4
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят деловодни разноски в
размер на 1 052,23 лв. от първия ответник и на по 106,07 лв. от втория и третия ответник, по
настоящото производство. При посоченото прилагане на чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът възлага
депозита по чл. 47, ал. 6 от ГПК и тези за експертизите на първия ответник, доколкото
втория и третия ответник са признали исковете с отговора на исковата молба и не са станали
причина за посочените разноски.
Въз основа на гореизложеното, Софийски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ответника М. П. К., ЕГН: **********, адр. гр. София, ж.к. „Красна поляна” I,, ,.
73 да заплати на ищеца „,Б, на основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ, 2/4 от сумата 3 714,25 лв. –
стойността на потребена от ответника топлинна енергия за периода май 2018 г. – април
2020 г. , ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба –
12.01.2022 г. , до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ответника М. П. К., ЕГН: **********, адр. гр. София, ж.к. „Красна поляна” I,, ,.
73 да заплати на ищеца „,Б, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, 2/4 от сумата 574,09 лв. –
лихва за забава на присъжданата главница от 2/4 от 3 714,25 лв., за периода 15.09.2019 г. –
02.11.2021 г.
ОСЪЖДА ответника М. П. К., ЕГН: **********, адр. гр. София, ж.к. „Красна поляна” I,, ,.
73 да заплати на ищеца „,Б, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 1 052,23 лв.
деловодни разноски.
ОСЪЖДА ответника М. Х. Р., ЕГН: **********, адр. гр. София, ж.к. „Красна поляна” I,, ,.
73 да заплати на ищеца „,Б, на основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ, 1/4 от сумата 3 714,25 лв. –
стойността на потребена от ответника топлинна енергия за периода май 2018 г. – април
2020 г. , ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба –
12.01.2022 г. , до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ответника М. Х. Р., ЕГН: **********, адр. гр. София, ж.к. „Красна поляна” I,, ,.
73 да заплати на ищеца „,Б, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, 1/4 от сумата 574,09 лв. –
лихва за забава на присъжданата главница от 1/4 от 3 714,25 лв., за периода 15.09.2019 г. –
02.11.2021 г.
ОСЪЖДА ответника М. Х. Р., ЕГН: **********, адр. гр. София, ж.к. „Красна поляна” I,, ,.
73 да заплати на ищеца „,Б, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 106,07 лв.
5
деловодни разноски.
ОСЪЖДА ответника Д. Х. С., ЕГН: **********, адр. гр. София, ж.к. „Красна поляна” I,, ,.
73да заплати на ищеца „,Б, на основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ, 1/4 от сумата 3 714,25 лв. –
стойността на потребена от ответника топлинна енергия за периода май 2018 г. – април
2020 г. , ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба –
12.01.2022 г. , до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ответника Д. Х. С., ЕГН: **********, адр. гр. София, ж.к. „Красна поляна” I,, ,.
73 да заплати на ищеца „,Б, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, 1/4 от сумата 574,09 лв. –
лихва за забава на присъжданата главница от 1/4 от 3 714,25 лв., за периода 15.09.2019 г. –
02.11.2021 г.
ОСЪЖДА ответника Д. Х. С., ЕГН: **********, адр. гр. София, ж.к. „Красна поляна” I,, ,.
73 да заплати на ищеца „,Б, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 106,07 лв.
деловодни разноски.
Решението е постановено при участието на подпомагаща страна на „, ,.
Решението подлежи на обжалване от страните, пред Софийски градски съд, в двуседмичен
срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6