РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен
съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1271
гр.Пловдив, 15.10.2009г.
Административен съд – Пловдив,VI
състав, в открито заседание на първи октомври през две хиляди и девета година в
състав :
Административен
съдия : Здравка Диева
С участието
на секретаря Г.Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм.д.№
283/2009г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл.215 във вр. с § 16 от ПР на Закона за устройство на територията
и гл.X, раздел I от дял III на Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по жалба на С.Р.Т., О.С.Н., М.С.Н. и Н.А.Н.,***, против отказ
за издаване на удостоверение за търпимост на едноетажна полумасивна сграда,
намираща се в източната част на дворно място от 537 кв.м. в УПИ II-775,
кв.33-нов по плана на кв.”Дружба”-гр.Пловдив. Оспореният акт е издаден от Кмета
на район „Източен”-Община Пловдив и съгласуван от гл.архитект на района под
форма на писмено уведомление от 23.07.2008г. Поискано е отказът да бъде отменен
като незаконосъобразен и нецелесъобразен и да бъде разпоредено издаване на удостоверение
по § 16 ал.1 ПР ЗУТ. Ангажирани са доказателствени искания за разпит на
свидетели относно факти за периода на изграждане и владеене на сградата, допусната
е СТЕ.
Ответникът, Община Пловдив-район “Източен” не е процесуално представен
и не изразява становище по жалбата.
Окръжна прокуратура-Пловдив, уведомена за производството по делото по
реда на чл.16 ал.1 т.3 от АПК, не встъпва в процеса.
Като съобрази фактите и събраните по делото доказателства във връзка с
приложимия закон, актът-предмет на съдебен контрол, както и доводите на
страните, в съответствие с разпоредбата на чл.146 във вр. с чл.168 АПК, съдът
установи следното:
С молба от 02.07.2008г. жалбоподателите чрез пълномощници адв.Д. и адв.Х.
са поискали да им бъде издадено удостоверение за търпимост, от което да е
видно, че не подлежи на премахване и забрана за ползване едноетажна полумасивна
сграда, намираща се в източната част на дворно място от 537 кв.м., съставляващо
УПИ II-775 от кв.33-нов по плана на кв.”Дружба”-Пловдив, при граници с УПИ
III-776, VIII-773, VIII-774, I-772. В молбата е посочено изграждане на сградата
от Сн.Р. преди 07.04.1987г. без строителни книжа, като допустима по действащите
ПУП и по правилата и нормативите, действали по време на изграждането й. Целта на
поисканото удостоверение е за послужване пред ПРС-17 гр.състав, гр.дело №
1059/2008г. Към молбата не са приложени писмени доказателства. Кметът на район
„Източен”-Община Пловдив е резолирал молбата до архитекта. Отговорът от
23.07.2008г. съответства на входящия номер на молбата и е получен от пълномощниците
на молителите на 29.07.2008г. Адресирана до Кмета на Общината жалба е постъпила
в деловодството на общинската администрация на 04.08.2008г. С писмено
уведомление от 30.01.2009г. общината е уведомила гл.архитект на район „Източен”
и пълномощниците на заявителите за реда, по който се оспорват отказите за
издаване на удостоверения за търпимост. В приложената преписка не се открива да
е постъпвала жалба в районната администрация против отказа, поради което администрирането
й до съда е извършено след цитираното писмо от Община Пловдив.
Съдържанието на жалбата
против отказа, отправена до Кмета на Общината не разкрива белези на оспорване
по реда на чл.81 ал.2 АПК /оспорване съдържанието на документ по административен
ред/, освен това е оспорен отказ. Правилно община Пловдив е указала на жалбоподателите
и района да изпратят жалбата и преписката по издаване на отказа в адм.съд. Действието
е съобразено с разпоредбата на чл.88 ал.1 т.1 АПК и характера на отказа за
издаване на удостоверение за търпимост. С оглед даденото легално определение в
чл. 179, ал. 1 от ГПК, приложим по силата на препращащата норма на чл. 144 от АПК удостоверението за търпимост е официален документ - издаден е от длъжностно
лице в кръга на службата, по установените форма и ред. Съдържанието на
официален документ може да бъде оспорено по административен ред, но не може да
бъде проверявано от съда в самостоятелно съдебно административно производство
по аргумент от чл. 81, ал. 2 от АПК. В случая тази норма не е приложима.
Жалбата е насочена против
отказ на Кмета на район „Източен”, а неблагоприятния административен акт е
съгласуван от Гл. архитект на района. Удостоверението за търпимост по § 16, ал.
1 от ПР на ЗУТ има белезите на индивидуален административен акт по смисъла на
чл. 21, ал. 3 от АПК. Същото подлежи на оспорване по реда на чл. 215 от ЗУТ,
която разпоредба не предвижда оспорване по административен ред. Макар главният
архитект да е орган към общината или района, кмета на последната не е негов
горестоящ орган. Този извод се налага от обстоятелството, че функциите на
главния архитект са уредени в специалния Закон за устройство на територията.
Поради това издаваните от главния архитект актове подлежат на оспорване или
пред началника на съответната РДНСК или пряко пред съда. В специалния закон не
е предвидена процедура актовете на главния архитект да бъдат оспорвани по
административен ред пред кмета на общината. В случая писменият отказ да бъде
издадено удостоверение за търпимост съдържа мотиви от фактическа страна, обосновали
постановения резултат. При това положение жалбата следва да бъде приета за
подадена в 14-дневния срок от адресати на неблагоприятен акт, с право и интерес
от оспорване.
Административните органи
се обособяват и идентифицират като субекти на публичното право по своята
компетентност. Компетентността на Кмета на района е различна от тази на главния
архитект на района, поради което те са два отделни и самостоятелни административни
органи. Оспореният отказ е издаден от кмета, макар съгласуван и подписан от
гл.архитект. С удостоверение от посочената категория се удостоверява
фактическото положение на даден обект.Удостоверението за търпимост, издадено на
основание § 16 ал.1 ПР ЗУТ има доказателставена стойност само пред нотариалните
служби., във вр. с прехвърлителни сделки. То не представлява акт за узаконяване
на строежа. Документът представлява индивидуален административен акт по смисъла
на чл.21 ал.3 АПК, от значение за признаване на права, като се издава в административно
производство, развиващо се между лицето/лицата , поискали издаването му и
административния орган. Безпротиворечиво е прието в съдебната практика, че на
обжалване подлежи само откъзът да се издаде исканото удостоверение и то само от
лицето, което е поискало издаването му. В инициираното с молба от 02.07.2008г.
административно производство страни са административният орган и заявителите.Следва
да се посочи, че удостоверението по § 16, ал. 1 ПР ЗУТ има доказателствена сила
само и единствено при прехвърляне на обекта
без издадено РС. Главният архитект е
компетентен орган в административно производство по § 16 ДР ЗУТ.
Жалбоподателите не са
представили документ за собственост на дворното място или за право на строеж на
едноетажната полумасивна сграда. По делото не са представени доказателства за
твърденията да е налице хипотеза на § 16 ал.1 ПР ЗУТ, изключваща данни за деклариране
пред одобряващите органи в определен срок. Не е ползвана процесуална възможност
за представяне на посочени в молба от 06.04.2009г. писмени доказателства-удостоверения
от ЕВН и ВиК-Пловдив. Разпитаният свидетел /л.58, 59/ е съсед на недвижимия
имот на ул.”Правда” № 16, Пловдив и довежда до знание на съда, че познава имота
от 40 години. Къщата била собственост на Ахмед, но построена от брат му М.. Сградата
обитавали децата на М.-М. и съпругата му Н.. На същото място всички построени
къщички били малки, от кирпич и тухли. Разполагат с ток и вода. Преди е имало и
дървен плет между къщите. След построяване на нова къща в имота, тази на М. не
била ослънчена. След демократичните промени в страна плащаните преди това
данъци и сметки престанали да бъдат погасявани от ползвателите. В заключение
свидетелят е описал къщата като строена от М. преди повече от 40 години.
Въпросът, дали строежът е
търпим по смисъла на законовата разпоредба е от правно естество и подлежи на
преценка във всеки отделен случай. Съгласно § 16, ал. 1 изр. 1 ПР ЗУТ
строежите, изградени до 7 април 1987 г. без строителни книжа, но допустими по
действуващите подробни устройствени планове и по правилата и нормативите,
действували по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими
строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Съгласно изр. 2 от
същия текст, те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след
представяне на удостоверение, че са търпими строежи. Оспореният отказ се
основава на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ и съдържа факти и обстоятелства, изключващи
наличие на сграда в дворното място.
В конкретиката
на случая се установява, че удостоверението е поискано за целите на § 16 ал.1
ПР ЗУТ и за послужване по гр.д.-ПРС. Данни за последното не са представени,
което не е от значение поради самостоятелния характер на производството по
издаване на удостоверениет за търпимост, респективно-отказ от издаването му. В
обстоятелствената част на отказа е посочено, че според КРП, одобрен със Заповед
№ ОА 1738/07.09.1993г. посоченият в молбата УПИ II-775, кв.33-нов по пана на кв.”Дружба”
е празно дворно място. Същото е актувано като УПИ в Акт за общинска собственост
/частна/ № 369 от 05.02.1999г. С договор за покупко-продажба от 01.06.2005г.,
вписан надлежно на 06.06.2005г. имотът /ЧОС/ е продаден на Ахмед М.Хасан. Със
заповед № ОА 1221/05.07.2005г. на Кмета на Община Пловдив е отписан УПИ II- -775.
Според отказа, извод от фактите по случая е липса на сграда в конкретното
дворно място.
В извадка от
РП, одобрен със заповедта от 1993г. няма отразено предвиждане за застрояване,
липсват заснети съществуващи сгради в УПИ II-775. Видно от договора за прехвърлителната
сделка /л.21/, Ахмед Мехмед Хасан, гр-Пловдив, ул.„Правда” № 16 е придобил празно
дворно място с площ около 537 кв.м., представляващо УПИ II -775, кв.33-нов по
плана на кв.Дружба, одобрен със заповеди №№ ОА-1738 от 07.09.1993г. и ОА-990 от
14.08.1998г.
Както се посочи,
удостоверение по смисъла на §16 ЗУТ, че незаконен строеж е търпим, извън нотариалното
производство не поражда, нито удостоверява права и задължения, включително за
законността на строежа в производство по чл.225 ЗУТ. Съдът преценява законосъобразността
на оспорения индивидуален административен акт по предявеното пред административния
орган правно основание за издаването му и установените по преписката факти и обстоятелства.
Характерът на разпоредбата на §16 ДР ЗУТ определя строежите, попадащи в обхвата
й на допустими по действащите ПУП и по правилата и нормативите по време на
изграждането им, макар и при липса на обезпеченост със съответната строително-техническа
документация. Тези строежи не се премахват и за тях не може да бъде издавана
заповед за забрана за ползване. Разпоредбата разграничава строежи в хипотези на
самостоятелните алинеи 1, 2 и 3 във вр. с последиците на отчуждаване,
регламентирани в ал.4. В случая довод за търпимост на строежа е изведен от
нормата на § 16 ал.1 ПР на ЗУТ, предвид периода на изграждане. В отказа не се
съдържат данни за устройствените показатели и нормативи в периода, твърдян за
време на изграждане на сградата – до 07 април 1987г.
В съдебното
производство административният орган следва да установи, че издавайки акта си,
правилно е приложил закона /чл.219 ал.3 ЗУТ във вр. с чл.170 ал.1 АПК/. Жалбоподателят
разполага с възможност да опровергае констатациите. Съдържащите се в адмимистративната
преписка документи не са оспорени от страните. В допълнение са постъпили текстова
и графична част на Заповед № ОА-990/14.08.1998г., с която е одобрено изменение
на ЗРП в застроителна част на кв.33-нов, по плана на кв.Дружба, като относимо
обстоятелство е предвиждане за завишаване етажността от три на четири етажа в
парцел I-774, II-775 и III-776. По доказателствено искане на жалбоподателя бе
допусната СТЕ, заключението по която е прието без възражения от страните. След
проверка на писмените доказателства по делото, на картен материал в район
„Източен” , както и след оглед на място, експертът е установил няколко едноетажни масивни постройки в дъното
на УПИ II -775, ползващи се като
жилищни. Експертът е запознат с издаваните актове по устройство на територията
за конкретния парцел/УПИ и е посочил, че сградите в същия не са нанесени в действащия
ЗРП, одобрен със заповедта от 07.09.1993г. и заповед от 14.08.1998г. Постройките
не са отразени като съществуващи и в старите предходни планове – КРП, одобрени
със заповед № 360/13.07.1971г. и Заповед № 840/17.07.1963г. Жилищните сгради в
дъното на УПИ II са отразени в
кадастралната карта, одобрена със заповед на ИД на АГКК № РД-18-64/м.06.2009г.
В същия имот има изградена и четириетажна жилищна сграда на улична регулационна
линия от север, за която е изведено заключение също да представлява незаконен
сроеж, предвид констатираното отклонение от предвижданията на ЗРП и КЗСП. Този
обект не е предмет на отказа във вр. с молбата за издаване на удостоверение за
търпимост. Предвид общите данни в СТЕ, устно вещото лице пояснява, че сградите
са свързани, видно от приложен снимкав материал. Строени са през различно
време, но практически са свързани една с друга и се обитават като стаи. Според
експерта само малката къща, обозначена под номер 5 в извадката от кадастралната
карта, л.80 би могла да бъде търпим строеж, при наличие на данни за перод на
построяването й. Не е възможно от изток да има жилищна сграда, свързана към
дъно имот. В този смисъл строежите на място са незаконни и недопустими по градоустройствените
параметри. Добавено е, че в кадастралнтие планове не се заснемат незаконните
постройки, за разлика от кад.карти. Вещото лице не е могло да установи точни
граници на процесния обект, поради свързаност на постройките една с друга.
Следва да бъде посочено, че експерта не идентифицира сградата, по
отношение на която е поискано издаване на удостоверението. Независимо от начина
на ползване на сградите-стаи за живеене, след като молбата съдържа
индивидуализирана сграда, е следвало за същата да се представят пълни данни с
оглед-разграничванетно й от останалите. Констатираните обстоятелства не са
попречили на вещото лице да приеме като резултат от експертизираните данни, че всички
сгради построени в УПИ II -775,
кв.33-нов по плана на кв.”Дружба”, Пловдив, са изградени в нарушение с
действащия ЗРП с КЗСП. По-конкретно едноетажните сгради в дъно имот са
незаконно построени върху общинска земя и без строителни книжа, а четириетажната
сграда-в отклонение от действащ ЗРП и ЗРП с КЗСП. Според вещото лице,
едноетажните сгради в дъно имот са недопустими и в нарушение на предходните
действащи норми и по сега действащите планове, като жилищни сгради. Като
допълващо застрояване-стопански постройки, са били допустими, при съгласие на
собствениците на съседните имоти по общата граница, на която са разположени. В
случай на доказано построяване на едноетажните сгради преди 1987г., и при либерализиран
режим за конкретните махали, според експерта може да се смята, че същите отговарят
на изискванията за търпими строежи-допълващо застрояване. При тези данни и предвид обсъждане
заключението по СТЕ ведно с останалите доказателства по делото, съдът намира,
че сградата-предмет на поисканото удостоверение не е идентифицирана
самостоятелно в заключението. От друга страна всички едноетажни постройки нямат
режим на застрояване. Не е технически издържано предположението за либерализиран
режим на постройките в УПИ II -775,
няма представени доказателства в тази насока.
Безспорен факт е, че до 2005г.
недвижимия имот е бил общинска частна собственост и няма доказателства за
отстъпване право на строеж за изграждане на постройката на жалбоподателите.
Няма спор и за незаконност на сградата, поради което обекта не е кадастрално
отразен в плановете преди одобряване на кадастралната карта. Законнотсттта на
строежа обаче не е в обхвата на спора, а вещото лице практически е характеризирало
сградата като допълващо затрояване. В случая не е установено безсъмнено
времето на изграждане на обекта, с изключение на гласните доказателства, но при
изграждане на незаконен строеж върху чужд имот, собственикът на имота не е
длъжен да търпи незаконен строеж в имота си, изграден от друг, поради което той
е недопустим и на това основание. Освен изложеното, условие за това строежът да
е допустим по действуващ ПУП предполага да е извършено строителство без
строителни книжа, но да е налице отстъпено право на строеж от собственика на
земята, както и да е предвиден в застроителния план. При наличие на тези условия
подлежи на обсъждане въпросът за годината на строителството. Освен извършването
на строежа до 7.04.1987 г., изисква се за търпимостта му да е бил, и да е
технически допустим към момента на извършването си, съответно към момента на
отказа - § 16, ал. 1 ЗУТ. От данните по делото се установи,че еднооетажната
полумасивна сграда е на регулационната граница със съседен имот, поради което е
била недопустима както по чл. 10 от Наредба № 5/77 г. /отм./ към момента на
построяването си, така и по действащия чл. 31, ал. 1 ЗУТ. Видно от графичния материал, в плана от 1998г. не са обозначени строежи,
изградени по предходния план от 1993г. За старите планове не са представени
данни от ответника, но тъй като в последващите няма отразени сгради в имота,
може да се приеме, че не са предвидени, нито запазени като съществуващи. Характерът
на застрояването в УПИ е квалифициран от експрерта във вр. с начина на ползване
на сградите. За де се прецени дали строежът попада в изключителната
хипотеза по § 16, ал. 1 във вр. с ал.2 от ДР на ЗУТ, дори да е изграден в периода
8 април 1987г.-30 юни 1998г., следва да се провери предвиждането на действащия
подробен градоустройствен план и правилата и нормативите, действали по време на
извършването му /отм. ЗТСУ/. В действащ към момента РП от 1993г. и от 1998г. сградата
не е отразена като запазено застрояване. Не са изложени съображения за изискванията
на чл. 97, ал. 3 ППЗТСУ /отм./ и чл. 119, ал. 4 ППЗТСУ /отм., 1973г.-1998г./
във връзка с чл. 41, ал. 2 ЗУТ.
Независимо от горното, след
като отказът е издаден от Кмета на района, а не от главния архитект, както
изисква § 16, ал. 1 вр. чл. 145, ал. 2 ЗУТ, той е нищожен поради липсата на материална
компетентност, независимо от йерархията в администрацията при изготвяне на отговори.
Претенция за
разноски не е заявена, поради което не се обсъжда във вр. с изхода от делото.
Мотивиран така
и на основание чл.172 ал.2, чл.173 ал.2 АПК, съдът
Р Е
Ш И :
Обявява за нищожен отказ за издаване на удостоверение
за търпимост по § 16 ал.1 ПР ЗУТ, издаден под форма на писмено
уведомление от Кмета на Район
„Източен”-Община Пловдив.
Изпраща преписката по
молба от 02.07.2008г. за решаване на главния архитект на район „Източен”-Община
Пловдив.
Решението може
да се обжалва пред Върховния Административен Съд, в 14-дневен срок от съобщението
до страните за постановяването му.
Административен съдия: