№ 260047
град Шумен,
09.08.2021г.
Шуменският
окръжен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и първи април, през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Окръжен съдия: Зара Иванова
при
секретаря Т.Кавърджикова като разгледа
докладваното от окръжния съдия т.д. №51 по описа за 2020 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД.
Делото
е образувано въз основа на искова молба подадена от Производството по
настоящото дело е по иск предявен от Синдика на „Си ди мениджмънт“ ЕООД (в
несъстоятелност), ЕИК ..., седалище и адрес на управление: гр. С.... срещу „Ривенджър“ ЕООД, ЕИК ..., седалище и адрес
на управление : гр. Ш...,в която посочва, че
ищецът е в производство по несъстоятелност, открито с Решение №
1169/10.06.2016 г. по т. д. № 1204/2015 г. по описа на СГС. Сочи се, че на
ответника е бил предоставен паричен заем в размер на 200 000 евро по силата на
нарочно сключен Договор за паричен заем от 17.12.2009 г. Ищецът твърди, че за
обезпечение по задължението е сключен договор за ипотека върху недвижими имоти
– сграда на възлова електрическа подстанция и сграда на трафопост, ведно с намиращите
се в тях съоръжения и оборудване. Ипотеката е отразена в нотариалния акт за
договорна ипотека № 38, том 20, рег. № 12 881, дело № 2701 от 2009 г. на
нотариус П.А. с район на действие – района на РС - Нови пазар с № 346 на НК.
Сочи се, че падежът на задължението, посочен в нотариалния акт, е 30.09.2010
г., както и че с покана от 21.05.2018 г. е поканил ответника да върне
посочената сума. Поради посоченото и т.к. ответникът не е върнал предоставения
заем моли да бъде осъден да му заплати сумата от 200 000 евро, представляваща
сума дадена в заем по силата на Договор за паричен заем от 17.12.2009 г.,
отразена в нотариален акт за договорна ипотека № 38, том 20, рег. №12 881, дело
№ 2701 от 2009 г. на нотариус П.А. с район на действие – района на РС - Нови
пазар с № 346 на НК, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, както и да
му се присъдят направените по делото разноски, в т.ч. и адвокатско
възнаграждение.
В
срока по чл. 367 от ГПК от страна на ответника е депозиран писмен отговор на
исковата молба. В него се сочи, че исковата молба е неоснователна. Ответникът
оспорва твърдението, че по банковата му сметка е извършен превод на сумата от
200 000 евро, както и твърдението, че дружеството е усвоило същата. Намира, че
по тази причина заемното правоотношение не е породило правни последици, респ.
задължение за връщане на сумата. Сочи, че не е налице доказателство, което да
установява предоставянето на заемната сума на ответника.Твърди, че заемът за потребление е реален договор и се
счита за сключен, когато сумата, предмет на договора, бъде реално предадена от
заемодателя на заемателя. Счита, че искът е изцяло неоснователен и следва да
бъде отхвърлен. Освен това посочва, че ако съдът намери претенцията за
доказана, то прави възражение за изтекла погасителна давност на задължението по
договора, тъй като падежът, посочен и в исковата молба е 30.09.2010 г., а
вземането е предявено с искова молба едва през 2020 г. Моли да бъде постановено
решение, с което следва да бъде отхвърлен предявения иск изцяло като
неоснователен и недоказан. Моли в полза на ответника да бъдат присъдени
сторените в производството разноски. Впоследствие заявява, че не претендира
разноски.
От
страна на ищеца не е депозирана допълнителна искова молба, каквато възможност
дава чл. 372 от ГПК.
Съдът въз основа на
събраните по делото писмени и гласни доказателства прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Според
представените по делото доказателства и след служебна справка в ТР , съдът
констатира, че по отношение на „Си ди мениджмънт“ ЕООД (н), с предишно
наименование „Сентръл ТехноДивелъпмънт
1“ ЕООД с Решение № 1169/10.06.2016 г. по т. д. № 1204/2015 г. по описа на СГС
е открито производство по несъстоятелност. Към датата на подаване на исковата
молба синдик на ищеца е Росен Милошев, който в хода на делото е заменен с П.Ц.,
като последният е надлежно призован .
Между
ищеца, като заемодател и ответника, като
заемател, на 17.12.2009г. е сключен
договор за заем на парична сума в размер на 200 000 евро, съдържащ се
нотариален акт за договорна ипотека № 38, том 20, рег. № 12 881, дело № 2701 от
2009 г. на нотариус П.А. с район на действие – района на РС - Нови пазар с №
346 на НК. Според договора заемодателят предава в заем на ответника парична
сума в размер на 200 000 евро. Ответникът е поел задължението да върне
заема в срок до 30.09.2010г. Посоченият документ не е оспорен от ответника, но
той твърди, че ищецът не му е предавал сумата и предвид, че договорът за заем е
реален счита, че такъв между страните не е сключен. Съобразно възраженията на ответника, по
искане на ищеца, от „КТБ“ АД (н) е представено извлечение от „движението“ по
сметките на ответника за периода 01.01.2009г. -21.12.2010г. . От тези документи
се доказва, че на 17.12.2009г. - датата на сключване на договора за заем, по
банкова сметка ***тника е постъпила сумата 200 000 евро. Вносител на
сумата е „Сентръл Техно Дивелъпмънт 1“
ЕООД, т.е. ищеца действащ с предходното си фирмено наименование. От ответника
не са въведени възражения сумата да е постъпила на друго основание, поради
което съдът приема за доказано, че е в резултат на задължението възникнало по
договора за заем. Поради посоченото, съдът приема, че между страните е
възникнало валидно облигационно правоотношение основание пораждащо правата и
задълженията по чл.240 от ЗЗД.
Независимо
от посоченото, искът следва да се отхвърли, т.к. въведеното от ответника възражение
за погасяване по давност на претендираното вземане се явява основателно. Както
беше посочено по-горе, задължението за връщане на заема е с конкретен падеж- 30.09.2010г.
След тази дата същото е станало изискуемо, следователно започва да тече и погасителната
давност, която в случая, на основание чл.110 от ЗЗД е пет години. Не са заявени твърдения, съответно липсват
доказателства течението на погасителната давност да е прекъсвано или спирано. Следва
да се отбележи, че на цитирания по-горе нотариален акт за договорна ипотека има
отметка за издаден изпълнителен лист за сума от 200 000 евро на
12.09.2019г. Както беше посочено обаче, по делото липсват възражения течението
на погасителната давност да е спирано или прекъсвано и само въз основа на издаването
на изпълнителния лист (който например може да е обезсилен), съдът не може да
извърши преценка за извършването на действия или наличието на
обстоятелства спиращи или прекъсващи
погасителната давност. Съобразно изложеното, след 30.09.2015г., вземането на ответника
е погасено по давност и доколкото искът е предявен на 27.05.2020г., същият се
явява неоснователен и следва да се отхвърли.
На
основание чл. 620, ал. 5 ТЗ държавна такса не е
внесена предварително. Същата следва да се определи по реда на чл.
69, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 1 от Тарифата за държавните такси, събирани по
ГПК, и се равнява на 15 646,64 лева и с оглед изхода от правния спор
следва да бъде възложена в тежест на ищеца.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Си Ди мениджмънт“ ЕООД (в несъстоятелност),
ЕИК ..., седалище и адрес на управление: гр. С...., представлявано от
Синдика срещу „Ривенджър“
ЕООД, ЕИК ..., седалище и адрес на управление : гр. Ш... , иск по чл.240 от ЗЗД,
за заплащане на сума от 200 000 (двеста хиляди) евро, представляваща предадена
в заем сума по Договор за паричен заем от 17.12.2009г. , съдържащ се в нотариален акт за
договорна ипотека № 38, том 20, рег. № 12 881, дело № 2701 от 2009 г. на
нотариус П.А. с район на действие – района на РС - Нови пазар с № 346 на НК,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „Си Ди мениджмънт“
ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК ..., да заплати в полза на Бюджета на СВ, по
сметка на ШОС сумата 15 646,64 (петнадесет хиляди шестстотин четиридесет и
шест лева и шестдесет и четири ст.) лева- държавна такса за водене на делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от съобщаването на страните.
СЪДИЯ: