№ 1115
гр. Благоевград, 20.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети ноември през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело
№ 20251200501090 по описа за 2025 година
и за да де произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
Образувано е въз основа на депозирана пред съда въззивна жалба с вх. № 20725/22.08.2025г.,
подадена от ОБЩИНА БЛАГОЕВГРАД, с административен адрес гр. Благоевград, пл.
„Георги Измирлиев“ № 1, представлявана от кмета М. Б., чрез ст. юрк. Г. С., срещу Решение
№ 693/06.08.2025г., постановено по гр.д. № 552/2024г. по описа на РС Благоевград.
С въззивната жалба се оспорва изцяло първоинстанционното решение. Изложени са
подробни съображения, че обжалваният първоинстанционен акт е неправилно, постановено
в нарушение на материалния закон и необоснован от събраните доказателства.
Сочи се, че съдебното производство е образувано по искова молба от З. Д. С., чрез
процесуалния му представител адвокат Н. Л., с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, за
признаване за установено по отношение на Община Благоевград, че ищецът е собственик на
поземлен имот с идентификатор 24367.118.9 (предишен идентификатор 118004,
24367.118.4), намиращ се в землището на ***, с площ от 1 183 кв. м., с трайно
предназначение на територията, земеделска, и начин на трайно ползване: нива, въз основа на
давностно владение по смисъла на чл. 77, ал. 1, пр. второ от ЗС, във връзка с чл. 79, ал. 1 от
ЗС.
Сочи се също, че за същия имот е съставен Акт за частна общинска собственост № 8598 от
14.05.2019 г„ вписан в Служба по вписванията при PC - Благоевград, акт № *** г., в който
като основание за придобиване е записано чл. 56, ал, 1, чл. 2, ал, 1, т. 7, чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ
и Протоколно решение №3/25.07.2008 г. на комисия по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ.
С въззивната жаба са наведени оплаквания че районния съд не е обсъдил всички
възражения, изложени от Община Благоевград в отговора на исковата молба, а именно, че в
исковата молба не се съдържат данни за това как е бил завладян процесният имот от ищеца,
на какво основание и съответно как и по какъв начин същият е установил своята фактическа
1
власт върху имота. От изложеното в исковата молба не ставало ясно също по какъв начин
ищецът е демонстрирал намерение за своене на имота.
Изтъква се, че съгласно Решение № 202 от 08.04.2025г. по к.гр.д. № 1148/2024г., г. к„ II г. о.
на ВКС, за да се придобие право на собственост върху имот на основание давностно
владение, то трябва да е явно и несъмнително. Ищецът трябва да докаже начина на
завладяване, като волята за своене трябва да е демонстрирана пред собственика. Не е
достатъчно само манифестиране пред трети лица. Владението трябва да бъде установено
явно спрямо собственика на вещта и фактът на установяване, както и моментът, в който е
установено владението трябва да бъде доказан по делото, тъй като именно с оглед начина на
установяване на фактическата власт върху имота се извършва преценката дали владението е
установено и поддържано явно или по скрит начин, както и дали е установено и поддържано
с насилие. Начинът на установяване на фактическата власт има значение и при
извършването на преценка дали владението е установено върху чужд имот без знанието на
собственика или е било доброволно предадено, както и дали е установено и се упражнява
лично или чрез другиго.
Посочва се в жалбата, че видно от решението на първата инстанция, това възражение
изобщо не е взето предвид от съда. То изобщо не е нито споменато, нито е обсъдено от
решаващия орган.
Твърди се, че с оглед събрания доказателствен материал по делото ищецът не е успял да
докаже в условията на пълно и главно доказване начина, по който е установил фактическата
власт върху имота. От изложеното в исковата молба, както и от доказателствата по делото
ставало ясно единствено, че в полза на ищеца е отстъпено право на строеж за съседния имот
и след като той извършил строителството, започнал да владее и процесния имот като дворно
място. Твърди се, че единствено това посочване не е достатъчно да докаже начина на
установяване на фактическата власт върху имота. Ищецът е бил наясно, че имотите, които
попадат в района на съдебно-техническата експертиза, в това число и процесният, са били
първоначално държавна, а впоследствие общинска собственост. Това се потвърждавало и от
отстъпеното право на строеж в негова полза за съседния имот.
Наведено е оплакване с въззивната жалба че първоинстанционният съд не е обсъдил и
възражението на Община Благоевград, че в противоречие с изложеното в исковата молба,
видно от представената с последната молба-декларация от 18.01.2024г., неин подател е не
ищецът З. Д. С., а неговият син М. З.в С., който е посочил в молбата, че той, а не баща му, е
придобил процесния имот на основание давностно владение и желае да бъде признат за
собственик. От името на М. З.в С. е подадено и заявлението до Община Благоевград от
18.01.2024г. за заверка на молба-декларацията, на негово име е издадено и удостоверение от
17.01.2024г. за данъчна оценка на имота, приложено към заявлението. От посочените
документи се установява, че лице, различно от ищеца, е поискало да бъде признато за
собственик на процесния имот, като този факт не е бил посочен в исковата молба, нито се
установява от показанията на разпитаните по делото свидетели, че не ищецът, а синът му е
владял имота и претендира да бъде признат за собственик.
2
Сочи се, че първата инстанция изобщо не е обсъдила това разминаване, като не става ясно
защо с решението за собственик е признат З. С., при положение, че във всички документи,
касаещи издаването на констативен нотариален акт друго лице-М. С., твърди, че е
упражнявало фактическата власт и желае да придобие собствеността върху процесния имот.
В тази връзка следва да се сочи още, че видно от подадената молба-декларация до Община
Благоевград от М. С., същият е роден през *.- моментът от който се твърди в исковата молба,
че е започнало осъществяването на фактическата власт. От това следва, че лицето, което в
документите, подадени до Община Благоевград твърди, че упражнява фактическата власт
върху имота, няма как да формира валидна правна воля за осъществяване на владение и
своене на имота до навършване на 18- годишна възраст, т.е. до 2006 г. Предвид изложеното в
негова полза давност може да започне да тече най-рано от 2006 г.
Сочи се още, че процесният имот с настоящите си граници и площ се появява за първи път
по плана много по-късно от годината, в която се твърди в исковата молба, че е започнало
осъществяването на фактическата власт върху него.
Изтъква се, че Община Благоевград в писмената защита е изложила твърдението, че
съгласно отговора на въпрос № 6 от СТЕ, процесният поземлен имот с идентификатор
24367.118.9 се появява като част от земната повърхност, в тази форма (граници) и е с площ
от 1 183 кв. м., на 07.01.2020 г. (видно от приложение № 18 от СТЕ). Както правилно е
установило и вещото лице, преди появата на поземлен имот с идентификатор 24367.118.9,
ищецът е ползвал площ от около 747 кв.м. с приблизително правилна правоъгълна форма
(съвпадаща с границите на имоти с №№ 1180012 и 15), докато новият поземлен имот е
идентификатор 24367.118.9 е със значително по-голяма площ и с неправилна форма- с
граници, частично заобикалящи поземлен имот с идентификатор 24367.118.10. От друга
страна, при огледа на място вещото лице е установило ползване на имота с тонирани в
зелено граници (приложение № 23 от СТЕ), които също не съвпадат с кадастралните
граници на имота от 07.01.2020г. Предвид изложеното и ако бъде прието за доказано, че е
налице давностно владение върху процесния имот, предявеният иск е неоснователен и
недоказан на отделно основание - посоченият в исковата молба поземлен имот с
идентификатор 24367.118.9 може да бъде владян, считано от 07.01.2020г. до момента, за
който период не е изтекъл необходимия давностен срок за придобиването му. като по делото
е установено, че ищецът не е упражнявал владението върху целия имот нито преди
образуването му като поземлен имот с идентификатор 24367.118.9 (когато вещото лице е
установило вероятно владение върху част от имота с площ от около 747 кв. м.), нито след
този момент.
Поддържа се с въззивната жалба и оплакване се районният съд не е обсъдил и това
твърдение на Община Благоевград и последното изобщо не е споменато в частта на
решението, която съдържа правните изводи на решаващия орган. Не ставало ясно дали
първата инстанция го смята за основателно или неоснователно. Не са изложени никакви
мотиви нито в едната, нито в другата посока. Предвид изложеното в заключението на
вещото лице, не се разбира защо съдът е сметнал, че се осъществява владение от *. върху
3
площ, която се появява едва през 2020г. Вещото лице подробно е посочило в експертизата,
че преди датата 07.01.2020г. ищецът е ползвал площ от около 747 кв. м. с приблизително
правилна правоъгълна форма (съвпадаща с границите на имоти с №№ 1180012 и 15), докато
новият поземлен имот с идентификатор 24367.118.9 е със значително по-голяма площ и с
неправилна форма– с граници, частично заобикалящи поземлен имот с идентификатор
24367.118.10. Въпреки че съдът е кредитирал експертизата, в противоречие на изложеното в
нея е приел, че ищецът владее имота в настоящите му граници и площ. които се появяват за
първи път на план чак през 2020 г,. а не в тези, посочени в експертното заключение.
Сочи се в жалбата, че като не е обсъдил горепосочените възражения и твърдения, изложени
от Община Благоевград в отговора на исковата молба и в писмената защита и не ги е
съпоставил със събрания доказателствен материал по делото, първоинстанционният съд е
допуснал нарушение на едно от основните начала на гражданския процес, уредено в чл. 12
от ГПК – вземането на решение по вътрешно убеждение, поради което се твърди, че
районният съд е постановил своя краен акт в нарушение на процесуалните правила.
Иска се от въззивния съд да отмени обжалваното Решение № 693/06.08.2025 г. на Районен
съд Благоевград, постановено по гр. д. № 552 по описа на съда за 2024 г., изцяло като
неправилно и незаконосъобразно и да постанови решение, с което да отхвърли предявения
от З. Д. С., чрез процесуалния му представител адвокат Н. Л., срещу Община Благоевград
иск с правно основание чл. 124 от ГПК, като недоказан и неоснователен.
С оглед изхода на делото, въззивната страна моли съдът да присъди в полза на Община
Благоевград и направените по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско
възнаграждение за представителство пред двете инстанции и заплатените разноски за
изготвяне на съдебно-техническа експертиза.
С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.
Препис от въззивната жалба е връчен на въззиваемата страна по делото – З. Д. С., като в
сроча по чл. 263 ал. 1 от ГПК, чрез пълномощника адв. Н. Л., постъпил е писмен отговор, с
който въззивната жалба се оспорва като неоснователна.
В отговора на въззивната жалба са изложени съображения за неоснователност на
твърдението на въззивника, че първоинстанционното решение е неправилно, тъй като съдът
не е обсъдил всички възражения на Община Благоевград, а именно, че ищецът не установява
как е завладял процесния имот, тоест не е доказан начинът, по който е установена
фактическата власт.
Изтъква се, че във връзка с разпределената доказателствена тежест, първоинстанционният
съд е указал на ищеца, че в рамките на съдебното производство, развиващо се по реда на чл.
124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 77 ЗС във връзка с чл. 79 ЗС, при условията на пълно и
главно доказване следва да докаже, че е придобил собствеността върху процесния имот в
резултат на 10 годишно давностно владение, което е било явно, необезпокоявано и
непрекъснато за посочения в исковата молба период; факта на владение върху имота и в
продължение на повече от 10 години и за посочения период; факта, че владението е явно,
4
спокойно и непрекъснато, като разпределението на доказателствената тежест не е оспорено
от Община Благоевград.
Сочи се, че в хода на съдебното производство ищцовата страна е успяла да проведе пълно и
годно доказване, съобразно разпределената доказателствена тежест, на всеки един факт, въз
основа на който се основава исковата претенция на основание чл. 79, ал. 1 ЗС. По делото бе
безспорно установено, че въззиваемият и неговото семейство владеят спорния имот от
повече от 10 години - от *. до настоящия момент, както и че владението в процесния период
е явно, спокойно и непрекъснато.
Сочи се също, че фактите, на които се основава исковата претенция са били доказани с
непротиворечивите и последователни показания на двама свидетели, които потвърдили, че
ищецът и неговото семейство владеят непрекъснато като свой процесния имот от *. до
настоящия момент, като през всичките тези години ищецът е владял имота- засаждал и
отглеждал овощни дръвчета (череши, сливи и ябълки) и лозя; обработвал земята в процесния
имот; изграждал капково напояване, необходимо за напояване на овощните дръвчета;
отглеждал селскостопански животни (прасета), за чиято цел е съществувал свинарник,
изградил беседка. Потвърдено било местонахождението на имота и площта му и
ограждането на имота от ищеца. Потвърдено било и това, че трети лица и/или служители на
общината не са имали претенции към процесния имот, респективно не са се
противопоставяли на фактическото владение на имота от ищеца, тоест имотът е владян от
ищеца необезпокоявано, както и това, че същият владее процесния имот и поземлен имот
118.10 като един общ имот по явен начин.
Посочва се в отговора, че първоинстанционният съд правилно е кредитирал показанията на
свидетелите, като е приел същите за основани на лични впечатления, достоверни и
подкрепени от останалия събран по делото доказателствен материал, както и от приетото
заключение по съдебно-техническата експертиза.
С отговора на въззивната жалба, въззиваемата страна оспорва като неоснователно
твърдението на въззивника, че съдът не е обсъдил възражението на Община Благоевград,
направено в писмената защита, според което подател на молбата-декларация е бил не
ищецът, а синът ми М. З.в С..
В тази връзка се сочи, че въвеждането на посоченото възражение е едва с писмената защита
след приключване на съдебното дирене е преклудирано и не задължава съда да го изследва в
съдебния си акт по аргумент от чл. 147, т. 1 и т. 2 от ГПК. Посоченото възражение не следва
да се разгледа и във въззивното производство, предвид забраната, уредена в разпоредбата на
чл. 266, ал. 1 от ГПК, съгласно която във въззивното производство страните не могат да
твърдят нови обстоятелства, които са могли да посочат в срок в първоинстанционното
производство.
Оспорва се с писмения отговор и възражението, че не е възможно въззиваемият да владее
процесния имот в посочения период, респективно да го придобие по давност, тъй като
същият се появява с тази площ едва през 2020г. Сочи се, че от показанията на свидетелите
5
било установено по непротиворечив начин, че З. Д. С. е владял в посочения период
територията на процесния имот, която свидетелите описали като „дълго, около декар и
двеста квадратни метра място“, който се явява продължение на собствения имот на З. Д. С.,
в който се намира вилата. Изтъква се, че свидетелите възприемат процесния имот и
поземлен имот 118.10 като един общ. При изслушването на вещото лице, същото посочило,
че от огледа на място има изготвена специална скица, която е Приложение № 23 към
експертизата, като в зелено са тонирани границите на имота, който се владее на място и
който включва имот 118.10, закупен от ищеца и имот 118.9, който е въпросният по делото
имот, като и двата имота са заградени и се ползват като един имот. Вещото лице е посочило,
че процесният имот представлява млада овощна градина, а в източния му край има
изградена двуетажна жилищна сграда, която попада в имот 501.9 по КК на населеното място
и е изградена като двуетажна масивна - вилна сграда, за която има разрешение за строеж.
Сочи се, че начинът на трайно ползване на процесния имот може да се види на сателитна
снимка към 11.08.2024 година, като процесният имот е нанесен с червено и е овощната
градина. Застъпва се становище, че показанията на свидетелите се потвърждават и от
заключението на вещото лице.
На следващо място е необходимо да се отбележи, че посоченото възражение се прави за
първи път с писмената защита, тоест след приключване на съдебното дирене, поради което
същото е преклудирано съгласно разпоредбата на чл. 147, т. 1 и т. 2 ГПК. В този смисъл,
първоинстанционният съд няма задължение да разгледа в съдебния акт възражение, което е
преклудирано, поради заявяването му от страната едва с писмената защита. Смятам, че
посоченото възражение не следва да се разгледа и във въззивното производство, предвид
забраната, уредена в разпоредбата на чл. 266, ал. 1 ГПК, съгласно която във въззивното
производство страните не могат да твърдят нови обстоятелства, които са могли да посочат в
срок в първоинстанционното производство.
Иска се от въззивния съд да потвърди Решение № 693/06.08.2025г. по гр. дело № 552/2024г.
по описа на РС Благоевград в неговата цялост като правилно, законосъобразно и
постановено съобразно процесуалните правила и основните начала, уредени в Гражданско-
процесуалния кодекс, респективно да отхвърли въззивната жалба, като неоснователна и
недоказана.
Иска се от въззивния съд да присъди в полза на въззиваемата страна направените разноски
по делото.
Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл. 267 вр. с чл. 262 ГПК, намира
подадената въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от
легитимирана страна с правен интерес от обжалване. Същата отговаря на изискванията по
чл. 260 и чл. 261 от ГПК и е редовна. Осъществена е процедурата по чл. 263 от ГПК.
Предвид редовността на жалбата и на нейното администриране, съдията-докладчика, на
основание чл. 267, ал. 1 от ГПК
РАЗПОРЕДИ:
6
РАЗПОРЕДИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото за 04.12.2025г. от 9.00 ч., за която дата да
се призоват страните и техните пълномощници.
Определението на съда не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
7