Р Е
Ш Е Н
И Е
№ /24.10.2019г.
гр.Търговище
в името на народа
ОКРЪЖЕН СЪД-ТЪРГОВИЩЕ
пети състав
На двадесет и първи октомври 2019
година
В публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИЛЕН СТОЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:ТАТЯНА ДАСКАЛОВА
БИСЕРА МАКСИМОВА
Секретар:Ирина Василева
като разгледа
докладваното от председателя на състава в.гр.д.№269 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 от ГПК.
Постъпила е
въззивна жалба от на ответника „Юробанк България“ АД-гр.София, ЕИК *********,
действуващ чрез процесуалния си пред-ставител юрисконсулт К.Х.-И. против
решение №421/ 18.07.2019г., постановено по гр.д.№162/2019г. на Районен
съд-Търгови-ще, с което е осъден на осн.чл.55, ал.1 от ЗЗД да
заплати на ищцата С.Н.Х. *** сумата 4
374.10лв., представля-ваща надвнесена в полза на банката сума поради неоснователно увелича-ване на лихвения процент по
договор за ипотечен банков кредит №531-222/22.07.2008г. за периода от 01.02.2014г.-30.01.2019 и обезщетение
за забава по чл.86, ал.1 от ЗЗД върху главницата в размер на 1 144. 40лв. за
периода 01.02.2014г.-30.01.2019г., ведно със законната лихва върху задължението,
считано от 30.01.2019г. до окончателното плащане, както и направените по делото
разноски в размер на 1 460.96 лв. С доводи за
нарушения на материалния и процесуалния закон, както и за необосно-ваност,
въззивникът моли за отмяна на решението и за отхвърляне на предявените искове.
В срока по 263,
ал.1 от ГПК с писмен отговор процесуалният представител на въззиваемата страна
адв.К.П. *** оспорва основателността на въззивната жалба и моли за потвърждаване
на решението.
След проверка по
реда на чл.269-271 от ГПК, въззивният съд констатира следното:
Решението е валидно и допустимо.
Въззивната жалба е допустима, но
неоснователна.
Предявените искове по
чл.55, ал.1 от ЗЗД за сумата 4 374.10 лв. и по чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата 1 144.40
лв. са
обосновани с обстоятел-ствата, че в периода 01.02.2014г.-30.01.2019г. ответната
банка, в каче-ството си на правоприемник на „Алфа Банка-клон България“КЧТ-гр.Со-фия,
без основание се е обогатила за сметка на ищцата с исковата сума, получена
по нищожни клаузи на договор за ипотечен банков
кредит №531-222/22.07.2008г., на осн.чл.146 във вр.с чл.143, т.10,
т.12-13 от ЗЗП в резултат едностранно увеличение на
лихвения процент по договор за ипотечен банков кредит №531-222/22.07.2008г., касаещо
възнаградител-ната лихва и дължи връщането й, ведно с обезщетение за
забава за посо-чения период.
Ответникът оспорва иска с възражения, че клаузите на договора за банков
кредит относно нивата на лихвения процент са в съответствие с принципа на
свободата на договаряне и действащото към него момент законодателство,
лихвеният процент не е прилаган едностранно, а въз основа на индивидуално
договаряне и при настъпване на предвидените предпоставки за увеличението, по
довод и от разпоредбите на чл.144, ал.2, т.1 и чл.144, ал.3 от ЗЗП, както и с
възражения за изтекла погаси-телна давност, и за неотговорност за забава,
предвид липсата на покана.
След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд прие за
установено следното:
По силата на договор за ипотечен банков кредит №531-222/22.07. 2008г. „Алфа
Банка-клон България“КЧТ-гр.София, чийто правоприемник е ответната банка,
предоставила в заем на съпруга на ищцата П.Х. С., поч. .2008г. и наследен от същата(също и по-ръчител по кредита),
сумата 50 000 евро за 15 години, при фиксирана договорна лихва от 3.9% за
първата година и плаваща лихва в размер на 12-месечен EURIBOR
+ надбавка от 2% годишно за останалия срок, как-то и при възможност по
чл.13, т.1 от Общите условия на банката за този вид кредит, кредитната
институция едностранно да променя договоре-ния лихвен процент при съществени
изменения в икономическата ситуа-ция.С анекс от 28.05.2014г. дългът е
преструктуриран, като към главни-цата от 38 114 евро са прибавени лихва
върху редовна главница, просро-чена лихва и наказателна лихва, и е формирана е
нова главница от 40 035 евро с годишен лихвен процент 12-месечен EURIBOR+надбавка
от 3.9%. Съгласно заключението на назначената
икономическа експертиза, за це-лия период на договора банката е прилагала
годишна надбавка от 3.9 %, като разликата над надбавката от 2% за процесния
период възлиза на су-мата 2 236.44 евро(4
374.10лв.), при следваща се лихва за
забава в размер на 1 144.40 лв.
Спорът е дали ответната банка без основание се е обогатила за сметка на
ищцата с исковата сума в размер на 4 374.10лв.,
получена на несъществуващо основание-нищожни клаузи на договора за банков кре-дит
относно увеличението на лихвения процент.
Действително, разпоредбата на чл.58, ал.1, т.2 от ЗКИ предвижда принципната
възможност банката да промени лихвения процент по даден кредит, но тази
възможност търпи ограничения и следва да бъде съобра-зена с изискването за
информираност на потребителя-по аргумент от чл.58, ал.2 от ЗКИ, със забраната
да не се поставя потребителят в нера-вноправно положение-чл.143 и сл. от ЗЗП,
както и с общата забрана за противоречие с добрите нрави-чл.26, ал.1 от ЗЗД.
В конкретния случай, изменението се е изразило само в увели-чение на
лихвата и с оглед утвърдената съдебна практика, възможността по чл.13, т.1 от Общите условия
на банката едностранно да променя договорения лихвен процент при съществени
изменения в икономи-ческата ситуация е в противоречие със забраните по чл.143,
т.10 във вр.с чл.147, ал.1, т.12-13 от ЗЗП и е неравноправна, както поради
едностранна промяна при въвеждане на понятие без да го дефинира, така и поради
поставяне на престацията в зависимост от определяне съдържанието на понятието
„изменения в икономическата ситуация“ в зависимост от тъл-куването само от
страна на банката(докато примерно е възможно
влоша-ване на икономическата ситуация в страната, което не само да не се
отразява негативно, а дори да е благоприятно за състоянието на банката), както и липсата на конкретни показатели и механизъм за
завишението.Но дори и тази облагодетелстваща банката клауза да бе валидна, то
не е установено наличието на изменена икономическа ситуация, повлияла негативно
на банката и налагащо увеличение на цената на финансовата услуга.А и влошена
икономическа ситуация предполага ограничаване възможностите и на
потребителя.Същевременно, не са налице и изключе-нията по чл.144, ал.2, т.1 и
ал.3, т.1 от ЗЗП, не само поради краткия срок по чл.13.2 от ОУ потребителят да
изрази несъгласие с увеличението, но и поради възпиращия характер на
разпоредбата, предвиждащи неблаго-приятни за потребителя последици-настъпване
на предсрочна изискуе-мост на целия дълг и задължение за погасяване на всички
суми, водещо до неравновесие във вреда на потребителя, така и поради
недоказване на конкретни фактори от фактическия състав по чл.144, ал.3, т.1 от
ЗЗП. Неоснователно е и възражението на въззивника за незначителност на до-пуснатото
неравновесие, тъй като за целия период 22.07.2008г.-28.05. 2023г. увеличението
далеч надхвърля претендираната сума от
4 374.10 лв., която е само за периода
01.02.2014г.-30.01.2019г.
Представеният договор за банков кредит и анекс към него не доказват сами по
себе си наличието на индивидуално договаряне, което да обуслови извод за
валидност на оспорените клаузи-чл.146, ал.1 от ЗЗП и установяването на което е
в тежест на банката-чл.146, ал.4 от ЗЗП, тъй като липсват доказателства, че съглашенията
не са били изготвени пред-варително, че потребителят е бил информиран и е имал
достатъчен срок да се запознае с тях, както и възможност да повлияе на
съдържанието им. Но дори и тези обстоятелства да бяха установени, то клаузите
по т.1-3 от анекс №1/28.05.2014г. към договора за банков кредит №531-222/22.07. 2008г. за преструктуриране на
дълга с прилагане на новия лихвен про-цент 12-месечен EURIBOR+надбавка
от 3.9% са нищожни, не само пора-ди вътрешното противоречие в обективираната
воля-чл.26, ал.2 от ЗЗД, предвид
съглашението, че не се касае за новация и определеният в дого-вора
лихвен процент( който е 12-месечен EURIBOR + надбавка от 2%, а не от 3.9%) не се
променя, но и на осн.чл.26, ал.1 от ЗЗД-поради противо-речие с разпоредбата на
чл.10, ал.3 от ЗЗД, тъй като е налице допуснат анатоцизъм, чрез инкорпориране
на изтекли договорни лихви, лихви за просрочие и наказателни лихви в
новосформираната главница от 40 035 евро, доколкото Наредба
№9/03.04.2008г. или друга нормативна регла-ментация на БНБ не предвижда
възможност за олихвяване на изтекли лихви(решение
по чл.290 от ГПК №66/29.07.2019г. по т.д.№1504/2018г. на ВКС, IIт.о.).При
тези доводи, меродавният годишен лихвен процент е 12-месечен EURIBOR + надбавка от 2% и с надвзетата разлика от 4374.10
лв. в периода 01.02.2014г.-30.01.2019г. при
начална липса на основание ответната банка се е обогатила
за сметка на ищцата, поради което предя-веният главен иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД
е доказан по основание в претен-дирания размер.Основателен е и акцесорният иск
по чл.86, ал.1 от ЗЗД за претендираното обезщетение за забава в размер на 1 144. 40лв. за пе-риода 01.02.2014г.-30.01.2019г.,
независимо от липсата на покана по чл.84, ал.2 от ЗЗД, тъй като при начална
липса на основание по чл.55, ал.1 от ЗЗД лихва за забава се дължи от момента на
получаване на сума-та, така както от същия момент започва да тече и погасителна
давност (т.7 на ППВС №1/1979г.).
Предвид горното, обжалваното осъдително решение на районния съд е
постановено в съответствие със закона и на осн.чл.271, ал.1 от ГПК следва да
бъде потвърдено, като на въззиваемата страна се присъдят на-правените по делото
във въззивната инстанция разноски в размер на 800 лв.
Въз основа на изложените съображения,
съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №421/18.07.2019г.,
постановено по гр.д.№162/2019г. по описа на Районен съд-Търговище, на осн.чл.271, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД-гр.София,
ЕИК ********* да заплати на С.Н.Х. ***, ЕГН: ****** 5530 направените по делото във въззивната инстанция разноски в размер на 800
лв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи
на касационно обжалване-чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
2.