РЕШЕНИЕ
№ 154
гр. Монтана, 19.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на дванадесети
юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Елизабета Кралева
Таня Живкова
при участието на секретаря Соня Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно гражданско дело
№ 20231600500135 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на К. Т. Д. от гр.Лом подадена чрез
назначения му особен представител адв. Е3г. по гр. д. № 2593/2021 г.
Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е
неправилно и незаконосъобразно, затова е направено искане то да бъде
отменено и вместо него МОС да постанови ново, с което да отхвърли иска на
„хххх“ ООД – М като неоснователен. Изтъква, че ЛРС не е обсъдил доводите
му, че дружеството-доставчик на вода недобросъвестно е начислявало
дължимите суми служебно, а не по показанията на измервателен
уред.Жалбата е подробно мотивирана.Моли съда да отмени атакуваното
съдебно решение като неправилно и незаконосъобразно и отхвърли исковата
претенция изцяло като неоснователна.
Въззиваемата страна „ххххх“ ООД – М чрез юрисконсулт В. оспорва
въззивната жалба и моли да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Твърди, че ЛРС е обсъдил събраните доказателства и е стигнал до правилни
изводи за основателност на иска. Оспорва довода, че хххх-операторът е бил
длъжен да информира абоната за начина на начисляване на дължимите суми.
Ако абонатът е имал въпроси, следвало е той да потърси разяснения от
представител на дружеството. Моли съда да потвърди атакуваното решение
като правилно и законосъобразно.
При въззивното разглеждане на делото не са събрани нови
доказателства.
1
МОС провери обжалвания съдебен акт като обсъди събраните в
производството доказателства във връзка с доводите на страните и приема за
установено следното:
Въззивната жалба е подадена от легитимирано да обжалва лице в срока
по чл. 259, ал. 1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.Разгледана
по същество същата е неоснователна.Съображенията на МОС за това са
следните:
Производството пред Ломския районен съд се е развило по иск,
предявен от ххх“ ЕООД – М против К. Т. Д. за признаване за установено на
основание чл. 422 от ГПК съществуването на вземане на дружеството в
размер на 74432лева от коино 649.53лева главница-консумирана вода за
периода от 02.10.2017година до 09.10.2020година,както и 94,79 лв
обезщетение за забавено плащане за същия период. За вземанията е била
издадена заповед за изпълнение на основание чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №
1765/2020 г. на ЛРС. Първоинстанционният съд е приел, че искът е
основателен, тъй като съществуването на вземането се установява от
приложените писмени доказателства: извлечение от партидата на абоната за
отчитане на потреблението и извлечение от сметка за начислените
задължения. Съдът е изложил мотиви, че между страните е налице
неформален договор за доставка на питейна вода, спрямо който са
приложими Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите
от „ххххх ООД – М Приел е, че е установено изпълнение на задължение от
страна на ххх ООД и неизпълнение на насрещното задължение от страна на
абоната, затова е уважил иска за цена на водата и обезщетение за забавено
плащане.
Въззивният съд споделя напълно доводите на първоинстанционния съд
и намира въззивната жалба за неоснователна по следните съображения:
По делото е безспорно, че въззивникът К. Д. е потребител на питейна
вода, доставяна от въззиваемото дружество. За наличието на облигационна
връзка между тях не е необходимо да съществува писмен договор, тъй като
няма законово изискване този вид договори да са формални. С откриване
партидата на собственика на имота и осъществяване на доставки от страна на
дружеството между тях се е установила облигационна връзка, създаваща
насрещни права и задължения и без да е нужно сключване на изричен договор
за присъединяване. Условията на доставка на вода, задълженията на страните
и отговорността им при неизпълнение на насрещните задължения са уредени
в Общите условия, които са публично достъпни и обвързват страните. От
представените и приетите в настоящото производство доказателства, а
именно извлечения от партидната книга на ищеца, съдът намира, че за
исковия период, обхващащ потреблението от 02.10.2017г. – 09.10.2020г.,
безспорно е установено, че ответникът има качеството потребител. От
извлеченията от партидната книга на дружеството, представени от ищеца, е
видно, че за този имот, находящ се в гр. Л , ул. „хххх № хх, е имало открита
партида на името на ответника за доставка на вода иххх - услуги. Партидата
съдържа отчитания от 02.10.2017 г. до 09.10.2020 г., като са полагани подписи
от абоната. С подписи върху карнетите абонатът потвърждава наличието на
2
облигационна връзка, обективирана в наличието на открита партида при
ищцовото дружество с аб. № 1123038, тъй като се съгласява с наличието на
такава, подписвайки се на карнет-книгата. На второ място доказва своето
присъствие в имота, където е правено отчитането, респ. ползване.Видно от
приложените по делото карнети в същите е отразявано служебно
потребление, предвид липсата на водомер в отчетния обект, и същото е в
предвидения в чл. 39, ал. 5 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи и в чл. 25, ал. 8 от Общите условия минимум.
Съгласно цитираната разпоредба по изключение се допуска за потребители,
които нямат монтирани водомери на водопроводните отклонения и
индивидуални водомери, месечното количество изразходвана, отведена и
пречистена вода да се заплаща, както следва: по 6 куб.м при топлофицирано
жилище и по 5 куб.м - при нетоплофицирано жилище за всеки обитател.
Полагани са подписи за ползвател при посещенията от инкасатора, което
доказва, че имотът е бил обитаем, макар и непостоянно, и които подписи
удостоверяват запознатост на абоната с нанесените данни в карнета. В
исковия период има и неподписани служебно нанесени потребления, но
същите са последвани от такива, които са подписвани при последващи
посещения, с което ответникът се е съгласил с вписаното служебно начислено
количество вода и е приел и предходните вписвания. Не се събрани
доказателства за наличие на възражения от страна на абоната касаещи начина
на отчитане и размера на начисляваните кубици вода по партидата.
Изчислението на стойността на начислените кубици вода е установена
коректно от представеното извлечение от сметка, което не е оспорено и което
МОС също кредитира като правилно и прецизно.
Вземането за законна лихва за забава възниква от фактически състав,
включващ елементите: главно парично задължение, настъпила негова
изискуемост и неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е
обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и закономерно
причинява. В чл. 33, ал.2 от Общите условия на ВиК е предвидено, че
потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за използвани ВиК
услуги в 30–дневен срок след датата на фактуриране. Доколкото падежът на
главното задължение е определен, съгласно разпоредбата на чл.84, ал.1 ЗЗД,
длъжникът изпада забава след изтичането му. По делото се установи наличие
на главно задължение, с настъпил падеж, по отношение изпълнението на
което ответникът е изпаднал в забава с изтичане на 30-дневния срок от
издаване на първата процесните фактури за доставените ВиК услуги, като по
отношение на последващите задължения, ответникът е изпадал в забава след
изтичане на посочения 30-дневен срок, от който момент се е породило и
задължение за заплащане на обезщетение за забава, в размер на законната
лихва.Задължението за лихва е установено законосъобразно от
първоинстанционния съд, , като е приел, че исковата претенция за главница е
доказана до размера от 649,53 лева за периода от 02.10.2017 г. до 09.10.2020
г. /края на периода на претенцията/. Сумата за лихва се дължи в размер от
94,79 лв. за периода от 30.11.2017 г. до окончателното изплащане на сумата/.
3
При този анализ на доказателствата по делото, МОС намира жалбата за
неоснователна и като такава я оставя без уважение, като атакуваното съдебно
решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Водим от гореизложеното, МОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 66 от 13 март 2023 г. по гр. д. №
2593/2021 г ПО ОПИСА на Районен съд – Лом.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4