Решение по дело №8312/2019 на Районен съд - Бургас

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260776                                             02.12.2020 г.                                             гр. Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаски районен съд                                                    XXXVIII - ми граждански състав

На десети ноември                                                           две хиляди и двадесета година

в открито съдебно заседание в състав:

 

                                                                                          Председател: Невена Ковачева

                                                                                                            

Секретар: Станка Добрева

Като разгледа гражданско дело № 8312/2019 г. по описа на Бургаския районен съд,

докладвано от съдията Ковачева,

за да се произнесе, взе предвид следното:      

 

Производството е образувано по искова молба на М.К.Г., ЕГН **********, адрес: ***, представлявана от кмета Т.. Я.., с която се иска от съда да осъди ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на 20000 лева, представляващи претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от счупване на левия и десния й крак (от които 12000 лева за левия и 8000 лева за десния) поради спъване в необезопасена шахта на 05.09.2019 г. на ул. … в гр. С.., сумата от 3100 лева имуществени вреди от увреждането, ведно с мораторна лихва върху главницата от датата на увреждането – 05.09.2019 г. до окончателното плащане на сумите. Иска се и присъждане на съдебно-деловодни разноски.

Твърди се, че на 05.09.2019 г. между 20.30 ч и 21 ч. на ул. …в гр. С.. ищцата се спънала в неравна шахта на тротоара, скосена от едната страна, около която тротоарните плочки били начупени, неравни и нестабилно поставени. Около тях се образувала вдлъбнатина, в която попаднал и се огънал крака на ищцата, тя паднала и двата й крака в областта на глезените били счупени. Закарана била с линейка в УМБАЛ – Бургас. За левия крак се наложило извършване на операция. Платила 3100 лева на болницата за операцията и престоя си от 7 дена. И до датата на подаване на исковата молба същата е неподвижна, не може да се обслужва сама. Изпитва много силни болки.

Ответникът чрез процесуален представител е посочил, че искът е неоснователен. Не е налице проявено виновно бездействие на органи на Община С.., тъй като към 05.09.2019 г. тротоарите на посочената улица са били в пълна изправност. Направено е възражение за наличие на вина и отговорност за инцидента от самата ищца. Освен това влошеното здраве на Г. към датата на инцидента е причинило падането й или сериозно е допринесло за него. Направено е възражение за неоснователност на предявения иск за имуществени вреди, тъй като ищцата е здравно осигурена и не е следвало да заплаща на болницата суми за медицински изделия и престой.

Моли се съда да отхвърли предявените искове.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Вещото лице по приетата съдебно-медицинска експертиза е изложило в заключението си, че от наличните в медицинската документация на М.Г. данни, както и извършения личен преглед е установило, че травмата й е засегнала двете глезенни стави. При прегледа от приемащия лекар е установена десностранна фрактура на двата малеола (външен и вътрешен) и левостранна фрактура – луксация на глезенната става. Взето е решение от лекуващия екип, поради характеристиката на увредите, да бъде оперирана лявата глезенна става, като фрактурите са решени със съответните импланти - 1/3 тубуларна и LCP плаки. По отношение на десностранната увреда е взето решение за консервативно поведение. Следоперативния период е протекъл гладко, като е приложен протокол за лечение, отговарящ на критериите за добра медицинска практика при тези случаи.

Уврежданията, които е получила пациентката, ангажират опороносни зони на двата долни крайника и биха могли да бъдат причинени от обикновено спъване. Причиняват в значителна степен болка и страдание, както и пълна невъзможност за придвижване на собствен ход в продължение поне на два месеца, необходима е чужда помощ и асистивно средство за период от три месеца.

Ищцата е лекувана по клинична пътека, лечението по която се заплаща от РЗОК, без обаче да се заплаща себестойността на вложените импланти. Лечението на счупванията на глезена подлежи на оперативно лечение с помощта на импланти, които в случая са приложени. Имплантите не са включени в списъка на НЗОК и не е наличен друг механизъм за заплащането им към септември 2019 г. Те се заплащат изцяло от пациента. Вещото лице е посочило, че е било задължително в случая поставянето на  тубуларна плака за фибула.

Съдът кредитира заключението на вещото лице В., тъй като същото е обективно и компетентно дадено. Отговорено е подробно на всички въпроси, поставени от страните, в писменото заключение и в съдебно заседание. Съдът счита, че заключението е безпристрастно дадено и този извод не се разколебава от обстоятелството, че доктор В. е извършил изваждане на металното средство от глезенната става на пациентката през месец май 2020 г., като преди това е извършил преглед и е назначил снимка на Г., прегледал е оперативната дейност и епикризата от Бургас. Напротив – изготвилото експертизата вещо лице е добре запознато със състоянието на ищцата, с лечението й и следоперативния период и в тази връзка заключението му е пълно и мотивирано. Неоснователни са и възраженията, че заключението не отговаря на изискванията на Наредбата за съдебните и арбитражните експертизи и поради това не следва да се приема. В процесуалния закон изрично са посочени предпоставките, на които следва да отговаря заключението, за да бъде прието по делото, като посочените от процесуалния представител на ответника несъответствия не опорочават експертизата.

По делото са разпитани свидетелите В.. П.. и Д.. А... Свидетелят П.. е посочил, че с ищцата са били на почивка в Созопол в периода 02-07.09.2019 г. На 05.09 след вечеря с ищцата са излезли да се разходят из града по главната ул. Републиканска. На връщане към хотела към 8,30 - 9,00 часа вечерта, когато било все още светло, имало страшно много хора по улиците, свидетелката минала напред да се размине с тях и чула охкане. Като се обърнала, видяла, че приятелката й била паднала на земята. Струпали се много хора и поискали да й помогнат да стане, но тя казала, че изобщо не може да си помръдне и двата крака. Тогава излезли продавачки от магазините, една от тях повикала Бърза помощ Толкова много я боляло, че едва отговаряла. Мястото на падането било плочки до железния капак на ВиК шахта, която била леко наклонена, а пред нея плочките били леко разместени. След 20 мин. дошла Бърза помощ, докторката казала, че е паднала сутринта по същия начин, а продавачките казали, че това е трети случай за деня със счупени крайници на същото място. Отишли в Бургас в Окръжна болница в спешно отделение, където направили процедури и приели в болница ищцата.

По време на почивката Г. била в перфектно здравословно състояние, в деня на инцидента си починали добре.

Свидетелят А.. е посочила, че в началото след връщането й от Бургас Г. понасяла болки, била в изолация, обездвижена, на легло – с памперси, подлоги, със стол – тоалетна чиния, което не било естествено за нея, защото е много жизнен човек. След това започнала леко да става с патерици, след това прохождала по малко вкъщи, след това по малко в двора, след това пак с патерици, когато й се налагало да излиза. Към настоящия момент отново изпитвала болки, тъй като имала втора интервенция за премахване на имплантите. Изминал доста дълъг период на придвижване с патерици, в къщата й направили парапет, за да може да излиза на двора. Болката постепенно отшумявала, но това бил много дълъг период. Към момента ищцата се подобрявала, но накуцвала, нейната подвижност, която имала по принцип, не се виждала.

Представени са епикризи и документи, установяващи медицинското състояние на Г..

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Предявеният иск, предмет на настоящото дело, черпи правното си основание от разпоредбите на чл. 49 във вр. с чл. 45 и чл. 52 ЗЗД. С твърденията, изложени в исковата молба, ищцата се е позовавала на бездействието на ответника по предприемането на необходимите действия и мероприятия по укрепването и поддържане изправността на процесния тротоар на ул. Републиканска в гр. Созопол. Съгласно разпоредбата на чл. 49 ЗЗД възложителят на някаква работа отговаря за вредите, причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността по чл. 49 ЗДД е акцесорна и има т. нар. обезпечително-гаранционна функция, тъй като тя е отговорност за чужди противоправни и виновни действия и бездействия – настъпва в резултат на виновно причинени вреди от страна на натовареното лице при или по повод изпълнението на възложената му работа. Кумулативните предпоставки, за да се породи тази отговорност, са следните: вреди, причинени на пострадалия от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил някаква работа, които вреди да са причинени при или по повод на изпълнението й и по вина на изпълнителя, при наличието на причинна връзка между тях.

В настоящия случай безспорно е, че на мястото, по което е минавала ищцата, е реализиран тротоар, видно от събраните гласни доказателства. Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 4 от Закона за пътищата „Изграждането, ремонтът и поддържането на подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване по републиканските пътища в границите на урбанизираните територии се организират от съответната община”. В този смисъл ответникът дължи осигуряване обезопасяването и стопанисването на местата, отредени по план за тротоари, каквото е мястото, където се е случил процесният инцидент. Обезщетението за причинените неимуществени вреди следва да се вмени за плащане на Община Созопол, тъй като с бездействието на лицата, на които е възложила поддържане в добро състояние на тротоара на ул. Републиканска, е причинило счупване на краката на ищцата. Не е оборена и презумпцията за виновно поведение на лицата, на които е възложена работата по поддържането на съответния пътен участък. Механизмът на увреждането се установява по безспорен начин от разпита на свидетеля Петкова, чиито показания съдът кредитира изцяло като последователни и безпротиворечиви. Свидетелят Петкова е възприела вида и местонахождението на необезопасената неравност на тротоара, както е била непосредствен очевидец на последиците от инцидента – падането на Г., невъзможността да помръдне и двата си крака, силните болки, които е изпитвала. Съдът кредитира показанията на Петкова относно конкретното състояние на тротоара към момента на настъпване на инцидента и неговия механизъм, доколкото същата е очевидец на злополуката, има преки и непосредствени впечатления от настъпването й и от състоянието на Г. и е безпристрастна. Причинно-следствената връзка между деликта и претърпените вреди се установява и от съдебно-медицинската експертиза, в която е посочено, че описаните увреждания е възможно да са получени по време и начин, както се съобщава от пострадалата.

Не е налице съпричиняване от страна на пострадалото лице за настъпване на вредоносния резултат, в какъвто смисъл са наведени възражения от ответната страна. От приетите по делото медицински документи, удостоверяващи здравословното състояние на ищцата, както и събраните гласни доказателства се установява по безспорен и непротиворечив начин, че Г. е била в добро здраве, жизнена и енергична, отпочинала в деня на инцидента, не е имала заболявания, които да я препятстват да възприема адекватно заобикалящата я среда. Г. е имала заболявания, които обаче е контролирала с приемани от нея медикаменти, а зрението й е било добро – нормално за жена на нейната възраст. Инцидентът е станал в светлото време на денонощието, имало е много хора на тротоара, поради което и Г. не е могла да види неравните плочки, нито пък е била длъжна да предполага за наличието на такава опасност на пътя. Поради това съдът счита за неоснователни възраженията на процесуалния представител на ответната община, че злополуката се дължала на невнимание и влошено здраве на ищцата. Фактът на съществуването на задължение за доброто стопанисване на мястото, предвидено за тротоар, при наличието на който би довело до предотвратяване настъпването на неблагоприятните последици, води до извода, че деликтът е в резултат от виновното бездействие на служителите на общината, с оглед на което на основание чл. 49 ЗЗД отговорността възниква за Община Созопол.

Относно размера на иска за обезщетение за неимуществени вреди за сумата от 8000 лева за десния крак и 12000 лева за левия крак, съдът взе предвид всички доказателства по делото, доколкото размерът се определя по справедливост на основание разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Справедливо обезщетяване по смисъла на закона означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на болките, страданията, неудобствата, емоционалните, физически и психически сътресения, нанесени на конкретното пострадало лице. При определянето на размера на дължимото обезщетение съдът отчита обстоятелството, че прогнозата за цялостното заличаване на последиците от травмата е благоприятна. В началото ищцата е търпяла интензивни, а впоследствие по-слаби болки и страдания. Следва да се отчете възрастта на ищцата – 56 г. към датата на произшествието, характера и числеността на получените травми – счупване на два крака, продължителността на болките и проявлението им във времето; цялостното неблагоприятно отражение на увреждащото деяние в сферата на пострадалата. В тази насока настоящият състав кредитира изцяло показанията на свидетелите, тъй като те се базират на непосредствени възприятия за състоянието на ищцата след произшествието и в месеците след това. П.. е посочила, че след инцидента Г. е изпитвала огромни болки, едва говорела. Свидетелят А.. е разказала, че ищцата след прибирането й в гр. П.. била в изолация, обездвижена, на легло – с памперси, подлоги, със стол – тоалетна чиния, не е можела изобщо да се обслужва сама. След това започнала леко да става с патерици, след това прохождала по малко вкъщи, след това по малко в двора, след това пак с патерици, когато й се налагало да излиза. Към настоящия момент отново изпитвала болки, тъй като имала втора интервенция за премахване на имплантите. Животът й след този инцидент се променил, тъй като накуцвала, трябвало някой да й помага, което не било естествено за нея, защото била много жизнен човек. Вещото лице също е посочило, че Г. е била поне два месеца напълно неподвижна, а след това за период от три месеца е било необходимо за придвижването й асистивно средство. През целия този период се е налагало ползването на чужда помощ. В случая е налице счупване и на двата крака, което е довело до пълната неподвижност на ищцата за дълъг период от време, до болки и неудобства далеч надхвърлящи счупване само на един крайник. Лечението на десния крак е било консервативно, но по отношение на левия се е наложило извършване на оперативна интервенция. Видно от приложените медицински документи, на 13.07.2020 г. е извършена втора оперативна намеса за отстраняване на метала, като е издаден болничен лист за периода 13.07.2020 г. – 15.08.2020 г., в който период ищцата отново е търпяла болки и страдания, както и неудобство поради трудността да се придвижва. Всички тези обстоятелства са надлежно установени и влияят в посока увеличаване на размера на дължимото обезщетение.

Необходимостта обезщетението на неимуществените вреди да бъде определено от съда по справедливост налага да се вземат предвид както характерът на деянието, степента на увреждането, степента на вина, последиците от деянието, така и всички други обстоятелства във връзка с конкретния случай. Между укоримото поведение на ответника по отношение на задължението за поддържане на тротоара и предизвикания от него вреден резултат е налице взаимовръзка – бездействието на ответника е причина, а резултатът – последица от нея.       

Горните обстоятелства, съобразени с принципа за справедливост, основен при определяне на подобен вид обезщетения, съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, води съда до извод, че следва да бъде присъдена сумата от 10000 лева за левия крак и 6000 лева за десния крак или общо сумата от 16000 лева. Принципът на справедливостта ще допринесе, доколкото е възможно, за репариране на неблагоприятните последици, настъпили в правната сфера на ищцата като пряк резултат от непозволеното увреждане.

За разликата над сумата 16000 лева до претендирания размер от 20000 лева искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, като се има предвид, че получените вследствие на инцидента травми са излекувани и според представените по делото епикризи състоянието на ищцата се подобрява, като не се очакват неблагоприятни последици за здравето на пострадалата.

Съдът намира предявения иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за основателен. По делото са представени писмени доказателства – фактури, от които се установява, че ищцата е заплатила за закупуване на имплант, който не се заплаща от НЗОК (видно от заключението на вещото лице), и за престой в болнично заведение сума в общ размер 3100 лева.

По отношение на претенцията за заплащане на законни лихви върху присъденото обезщетение, начиная от датата на увреждането 05.09.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, то същата е основателна. В Решение № 1048 от 18.07.2001 г. на ВКС по гр. д. № 1022/2000 г., IV г. о. е отбелязано, че „лихвите върху обезщетението за непозволено увреждане са компенсаторни, а не мораторни; те се дължат от деня на събитието, като определянето на този момент е задължение на съда. Ищецът по иск за вреди от непозволено увреждане има право да претендира лихви от деня на увреждането, откогато вземането му е станало изискуемо. Досежно размера на дължимата лихва, която макар и компенсаторна, е законна, съдът счита, че тя не следва да се присъжда в определен размер, тъй като задължение на съда е по посочи началния момент на тази лихва, а размерът й се изчислява в изпълнителния процес в зависимост от момента на плащане на главното задължение.”.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответната страна следва да заплати на ищеца съдебно-деловодни разноски в размер на 2128,29 лева, съразмерно на уважената част от исковете.

Ищецът също дължи заплащане на сторените от ответника разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете, но искане в тази насока не е направено.

По изложените съображения Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА Община Созопол, представлявана от кмета Т.. Я.., да заплати на М.К.Г., ЕГН **********, адрес: ***, сума в размер на 16000 лева (шестнадесет хиляди лева), представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от счупване на левия и десния й крак поради спъване в необезопасената неравност на тротоара на 05.09.2019 г. на ул. … в гр. С.., сумата от 3100 лева (три хиляди и сто лева) обезщетение за имуществени вреди от увреждането, ведно с мораторна лихва върху главницата от датата на увреждането – 05.09.2019 г. до окончателното плащане на сумите, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над присъдения размер до пълния претендиран от 20000 лева.

ОСЪЖДА Община Созопол, представлявана от кмета Т.. Я.., да заплати на М.К.Г., ЕГН **********, адрес: ***, сума в размер на 2128,29 лева (две хиляди сто двадесет и осем лева и двадесет и девет стотинки) съдебно-деловодни разноски.

 

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./

Вярно с оригинала: ЕХ