РЕШЕНИЕ№
гр... София, 17.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
.... Софийският градски ... съд ....наказателна ....колегия 16-ти въззивен състав в
публичното заседание на........ двадесет и втори ноември……………………….……..…….…
двехиляди и осемнадесета................................................година в състав:
Председател:...... Десислав
Любомиров..............……..
Членове:... … Доротея Кехайова.……….........
...мл.с. С. Спасенов ..........
при секретаря... Албена Ламбева………………………..……….….……… в присъствието на
прокурора......... Мартин Бешков.........................................като разгледа докладваното от
…... съдия Любомиров.....................въззивно общ характер нак. дело № 3754 по описа
за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:...................................................................
Производството е по чл.313
и сл. от НПК.
Постъпил е въззивен
протест срещу присъда от 08.03.2018 г. постановена по НОХД 219/2016 г. по описа
на Софийски районен съд, НО, 99 състав, СРС е признал подсъдимата Т.М.М. за невиновна и я е оправдал по повдигнатото й обвинение
за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1 НК.
В протеста са изложени оплаквания за необоснованост на присъдата. Твърди
се, че в
хода на проведеното
съдебно следствие са събрани достатъчно
доказателства в подкрепа на извода, че
подсъдимата М. е работила на граждански договор в “Д.Т.“ ЕООД /сегашно име
“Н.Л.“ ЕООД/ и в задълженията на същата било включено да намира клиенти, да
звъни в хотелите и да осъществява контакт с клиентите от името на „Д.Т.“ ЕООД.
Установено било, че свидетелят Р.К.е носел подписани от организираната група
договори и парични суми, както и че резервационните
форми са сключвани от името на Т.М., която е действала от името на дружеството,
за което има и изготвена графическа експертиза. Именно подсъдимата е получавала
паричните суми и именно тя е подписвала резервационните
форми. В подкрепа на този извод са и показанията на самия управител С.,
съгласно който свидетелят К.е предавал на ръка паричните суми на М., за което е
получавал от нея касови ордери. От изготвената съдебна поръчка до Република Турция
било установено, че регистрации изобщо не са правени, хотел „Оливера“ никога не е бил в търговски взаимоотношения с „Д.Т.“
ЕООД, както и че лица Т.М. и , Н.С.а никога не са били настанявани в хотела и
не са познати на управлението на хотела. Подсъдимата М. не осигурила обещаната
почивка, въпреки че през периода от 07.03.2013 г. до 23.08.2013 г. е поддържала
заблуждение и е уверявала свидетеля К., че са направени валидни резервации в
хотел „Оливера“, както и че е осигурен транспорт. В
действителност М. нито ангажирала транспортна фирма, нито резервирала нощувки в
хотела в Турция. Всъщност уверенията й имали за цел да получи допълнителни суми
от пострадалите. Обстоятелството, че всички лица фигуриращи в списъка били
обезщетени с други почивки в България, с изключение на близките на Р., следва
да се тълкува единствено като страх от страна на М. от ангажиране на
наказателна отговорност за измамливите действия. Иска
се да отмяна
на присъдата и постановяване на нова присъда, с която подсъдимата да бъде призната за виновна в
извършване на престъплението за което е предадена на съд.
В съдебно заседание протеста на прокурор при СРП се поддържа. Излагат се твърдения, че постановената присъда е незаконосъобразна и необоснована, поради което прокурорът предлага същата да бъде
отменена. Защитникът
моли присъдата като правилна и законосъобразна да бъде потвърдена. Счита,
че присъдата е правилна,
законосъобразна и подкрепена
с множество гласни и писмени доказателства. Липсвали данни за съствомерно
извършено престъпление по чл.209 от НК, тъй като подсъдимата
имала намерение да организира въпросната
почивка, на цялата група, но
в последствие нещата са се объркали
и групата не е заминала, по причини
за които са представени необходимите доказателства. Всички от групата са били
обезщетени от фирмата, единствено недоволен е останал свидетелят К.. Моли оправдателната присъда да
бъде потвърдена.
Подсъдимата счита протеста
за неоснователен. Присъединява се към становището на защитника. Моли присъдата
да бъде потвърдена.
Въз основа на материалите по делото,
съобразявайки постъпилата жалба съдът намира следното:
Атакуваният съдебен акт подлежи на въззивен контрол по реда на Глава ХХІ от НПК.
Съдът, след като провери изцяло
правилността на обжалваната присъда констатира следното.
Протеста е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
В хода на първоинстанционното разглеждане на делото са събрани
достатъчно доказателства за установяване на релевантните факти и обстоятелства. Въз основа на тях районният съд е
направил обосновани и законосъобразни фактически и правни изводи. Установено е,
че подс. Т.М.М. е родена на *** ***, живуща ***, българка, българска
гражданка, със средно-специално образование, неомъжена, безработна не е
осъждана. На 11.09.2006 г. било регистрирано дружеството „И.Т.“ ЕООД със
седалище и адрес в гр. София, ул. „*****, като в периода от 2006 г. до 2010 г.
дружеството притежавало лиценз за туроператор. През 2010 г. лицензът му бил
отнет и след това то функционирало като туристически агент. Фирмата била преименувана
на 30.07.2012 г. на „Д.Т.“ ЕООД, с едноличен собственик и управител св.Н.С.. На
28.10.2013 г. името на дружеството било променено на „Н.Л.“ ЕООД, а на
29.04.2015 г. св. С. бил заличен като управител на дружеството, а като такъв
бил вписан И.А.Д.. Подс.Т.М. започнала работа в дружеството
през 2010 г. по граждански договор, като св.С. й възложил да изпълнява всички
дейности във фирмата. Св. Р. В.К.се запознал с подсъдимата през 2012 г., след
като ползвал услугите на „И.Т.“ ЕООД. Впоследствие работа в дружеството
започнала и съпругата му – св. П.К.а. През 2013 г. св. Р.К.решил да отиде на
почивка заедно със съпругата и децата си, както и със свои близки и приятели - К.Б.А./непълнолетен
син на М.В.А./, С.С.К.а, Р.Х.А.М., А.В.Ч.-М., Л.П.Х.,
Б.К.Б., Д.Й.Б.и дъщеря й С.Б.Б., С.Т.И., Б.Г.Ш., Х.Г.Ш.,
Д.Р.В., Д.К.Й., Г.И.И., С.Й.И.и Д.С.П.. Св. Р.К.и
съпругата му, която работела във фирмата, поели организацията около почивката –
срещали се с подсъдимата М., събирали парите от останалите участници и трябвало
да ги предават на М., а освен това посредничели при предаването на всички
необходими документи и паспортите във връзка с организацията на почивката.
Останалите участници само предавали парите на Р.К.или на съпругата му П.и
нямали връзка с подсъдимата. Почивката трябвало да се осъществи в Република
Турция в курорта Айвалък и да включва хотелски
услуги, храна, транспорт, застраховки и др. или така наречения тип „ол инклузив“. Св. Р.К.посетил
офиса на фирма „Д.Т.“ ЕООД и се срещнал с подсъдимата М., която му предложила
почивка в хотел „Оливера“ в курорта Айвалък, Република Турция за него и за цялата група за
времето от 23.08.2013 г. до 31.08.2013 г. Общата сума, която всички трябвало да
заплатят включвала хотелски услуги с осигурено хранене тип „ол
инклузив” и транспорт. През цялото време подсъдимата
действала от името на дружеството и като негов представител, а не в лично
качество. Парите за почивката били давани от участниците в нея на Р.К.или на
съпругата му П.К.а, а последната ги предавала във
фирмата. Подсъдимата започнала подготовка на почивката и оформянето на
документите. Св.П.К.а също се занимавала с организацията на други екскурзии и
почивки във фирмата, но в дружеството не били много доволни от работата й, тъй
като често допускала грешки при резервациите. Като служител в дружеството св.П.К.а, следвало да пътува напълно безплатно, а св. Р.К.който
довел голяма група за почивката трябвало да ползва 50% намаление, неговата майка и тъща също се
ползвали с 50% намаление. Децата на Р. и П.К.а трябвало да пътуват напълно
безплатно за малкото дете и с 50% отстъпка за голямото дете. Племенникът на Р.К.също
ползвал намаление от 50%. Другите клиенти следвало да заплатят пълни суми от по
300 лева на човек.
Почивката не се състояла, поради
което на участниците в нея било предложено да бъдат обезщетени чрез почивки на
българското Черноморие или на планина в България. Почти цялата група се
възползвала от тази. Св.Б.. Б., Д. Б., С. И., С.И.и Г. И. отишли на почивка в
курортен комплекс Златни пясъци за сметка на „Дивайнтравъл“
ЕООД, а свидетелите Д. В., Д. Й., Б. Ш. и Х. Ш. отишли на почивка в град Банско
отново за сметка на „Д.Т.“ ЕООД. Свидетелите Р. К., П.К.а, техните роднини,
свидетелите А. М.и Р. М. отказали да се ползват от обезщетението и искали да им
бъдат върнати дадените за почивката пари. В тази връзка по сметката на
свидетелката П.К.а били преведени 160 лева от името на управителя на „Д.Т.“
ЕООД, а отделно на Р.К.са били заплатени 300 лева и на П.К.а още 100 лева.
Въз основа на тази фактическа
обстановка, приета отчасти и от районният съд в мотивите към обжалваната
присъда за установена от събраните по делото доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите Р.
К., П.К.а, М. А., С.К.а, Р. М., А. М., Л. Х., Б.Б., Д.
Б., С.И., Б. Ш., Х.Ш., Д. В., Д. Й., Е. И., С.И., Д.П., Н.С. и М.П., както и в
обясненията на подсъдимата Т.М.; от заключението на изготвената по делото
графическа експертиза, както и от приложените по делото писмени доказателства -
резервационни форми, платежни документи, фактури,
договор за транспортна услуга до Турция, електронна кореспонденция между Р.К.и
подсъдимата М., трудов договор на свидетелката П.К.а, заповед за прекратяване
на трудовото правоотношение на П.К.а, справка за съдимост на подсъдимата М. и
от останалите събрани в хода на наказателното производство документи, са направени от решаващия съд правилни с оглед
крайния резултат изводи по същество.
В хода на наказателното производство е
безспорно установено, че подсъдимата М.
е работела по гражданско правоотношение за „Д.Т.“ ЕООД. В задълженията й било
включено да намира клиенти, да звъни в хотелите и да осъществява контакт с
клиентите от името на „Д.Т.“ ЕООД. Категорично е установено, че същата е
комуникирала със св. Р.К.и св. П.К.а във връзка с почивка в курорта Айвалък, Република Турция. Доказано е, че свидетелят Р.К.е
носел подписани от организираната група договори и парични суми, както и че резервационните форми са сключвани от подс.
Т.М., която е действала от името на дружеството, за което има и изготвена
графическа експертиза. Именно подсъдимата е получавала паричните суми и именно
тя е подписвала резервационните форми. Видно от
показанията на св.С. –управителна дружеството, св. К.е предавал паричните суми
на подс. М., за което е получавал от нея касови
ордери, като според показанията му М. е изготвила резервация и е предприела организация
в хотела в Айвалък, Турция. По делото
са приложени резервационни форми,
платежни документи, фактури и договор за транспортна услуга до Турция, от които
може да се направи извод, че подсъдимата е извършвала действия по организацията
на пътуването При тези безспорно доказани факти е неоснователно твърдението в
протеста, че установените фактически
положения налагали извод, че последващите действия на
подсъдимата сочат за изначално намерение да не се изпълни поетото задължение. Установено
е, че през значителен период от време подсъдимата се е занимавала активно с организиране на почивки в чужбина от името на
„Д.Т.“ ЕООД. Св.Р.К.е ползвал услугите й преди това, останал е доволен и пак я
е потърсил, а съпругата му е работила в „Д.Т.“. Видно от показанията на св.С. подсъдимата
е действала от името и за сметка на фирмата, а не в лично качество. Свидетелите
твърдят, че подсъдимата веднага им е предложила обезщетение за провалената
почивка. В резултат на това една голяма част от клиентите са били обезщетени с
други почивки в България, и са били върнати и парични средства, което потвърждава
извода на първоинстанционния съд, че липсва измамливо
намерение, а се касае за неизпълнение на граждански договор. Правилно съдът е
отчел характера на отношенията като гражданско-правен и е приел, че в случая
няма извършено престъпление. Налице е неизпълнение
на договорни задължения, като причините за това са напълно ирелевантни.
Действайки от името на дружеството подсъдимата изначално е имала намерение и
възможност да изпълни поетите ангажименти по договора, тоест не е целяла
получаване на неоснователна материална облага, но впоследствие се е стигнало до
невъзможност да изпълни поетите ангажименти, като е без значение на какво се
дължи тази последваща невъзможност. Налице е
неизпълнение на договор, което създава предпоставки изправната страна да търси
обезщетение за това неизпълнение, но не и да се ангажира наказателната
отговорност на подсъдимата.
Неоснователно
е твърдението в протеста, че факта на обезщетяване с други почивки в България, с изключение на
близките на Р. К., „следва да се тълкува единствено като страх от страна на М.
от ангажиране на наказателна отговорност за измамливите действия“. Всъщност,
предложените алтернативни на провалената почивки са реализирани преди
образуване на наказателното производство, поради което неможе да се приеме, че
това е сторено с посочената от прокурора
цел. Напротив, това сочи, че действителния характер на отношенията е бил гражданско-правен.
Факт е, че подсъдимата е влязла от името на дружеството в правоотношения с
множество лица, намерени от св.К.. За събирането на групата последния е
следвало да получи значителна отстъпка от цената на почивката и след като не се
е състояла св.К.е бил изключително подразнен, което е лесно обяснимо с факта,
че при заплатени значително по-малко средства, почивка за него и семейството му
в България на разноски на „Д.Т.“ ЕООД е
било невъзможно да се организира.
С оглед на това
въззивният съд приема, че изводите на първоинстанционния такъв за липса на категорична доказаност на повдигнатото обвинение по чл.209, ал. 1 от НК
и на вината на подсъдимата са обосновани. Наказателната й отговорност не е следвало да бъде
ангажирана и първоинстанционният съд правилно е
съобразил това. С оглед на това атакуваната присъда следва да бъде потвърдена
изцяло.
Мотивиран така и на основание чл.338
от НПК съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 08.03.2018
г. постановена по НОХД 219/2016 г. по описа на Софийски районен съд.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.