№ 483
гр. Плевен, 15.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на единадесети октомври, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Радостина Т. Гергичанова
при участието на секретаря МАРИЯНА Н. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от Радостина Т. Гергичанова Административно
наказателно дело № 20214430201508 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 7242/19.05.2021 година на *** при
Агенция “Пътна инфраструктура” – гр. София на В. *. В. с ЕГН **********
от гр. Ловеч е наложено административно наказание на осн. чл. 53, ал. І вр.
чл. 26, ал.2 от Закона за пътищата - глоба в размер на 1000,00 лв. /хиляда
лива/ за това, че на 28.04.2021г. в 09:55 часа на път І-3, км. 67, на 200м. преди
разклона за гр. Славяново в посока гр. Плевен-гр. Бяла управлявал и
осъществявал движение на съчленно ППС с три оси – МПС с две оси, марка
„*“, мозел „*“ с рег. № ** и полуремарке с една ос с рег. № ** , като при
направено при проверката измерване е констатирано, че измереното
натоварване на задвижващата /2-ра/ единична ос на ППС е 12,120т. при
максимално допустимо натоварване 11,5т. съгласно чл. 7, ал.1, т.4, б. „А“ от
Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ без валидно разрешение или квитанция
за платени пътни такси за движение на извънгабаритно превозно средство по
смисъла на &1, т., от ДР на Наредбата – нарушение по чл. 26, ал.2, т.1, б. „а“
от ЗП във вр. с чл. 37, ал.1, т.1 на Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ.
Недоволен от така наложеното административно наказание е останал
1
жалбоподателят – В. *. В., който в срока по чл. 59 от ЗАНН, чрез наказващия
орган е подал жалба до Районен съд Плевен, с която моли съда да отмени по
реда на чл. 63 от ЗАНН наказателното постановление като
незаконосъобразно.
В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява. Представлява се от
пълномощника си – адв. П.П. от АК-Плевен, който ангажира становище, че
неправилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на В.
*. В., поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде
отменено като незаконосъобразно. Развива подробни доводи в тази насока.
Моля да му бъдат присъдени направените по делот оразноски в размер на
300,00 лева.
За ответната страна процесуален представител не се явява. В
представена по делото писмена молба ангажира становище, че жалбата е
неоснователна и следва да бъсе оставена без уважение.
Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и
гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
На 28.04.2021 година в 09:45 часа, В. *. В. с месторабота “** на път І-3,
км. 67, на 200м. преди разклона за гр. Славяново в посока гр. Плевен-гр. Бяла,
управлявал и осъществявал движение на съчленно ППС с три оси – МПС с
две оси, марка „*“, мозел „*“ с рег. № ** и полуремарке с една ос с рег. № ** ,
като при направено при проверката измерване е констатирано, че измереното
натоварване на задвижващата /2-ра/ единична ос на ППС е 12,120т. при
максимално допустимо натоварване 11,5т. съгласно чл. 7, ал.1, т.4, б. „А“ от
Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ /Наредбата/ без валидно разрешение
или квитанция за платени пътни такси за движение на извънгабаритно
превозно средство по смисъла на &1, т., от ДР на Наредбата.
За така направените констатации на място срещу жалбоподателя било
образувано административно-наказателно производство със съставяне на акт
за установяване на административно нарушение № 0007993/28.04.2021г., като
актосъставителят приел, че е нарушена разпоредбата на чл. 26, ал.2, т.1, б. „а“
от ЗП във вр. с чл. 37, ал.1, т.1 от Наредбата. При съставяне на акта соченият
като нарушител – В. *. В. подписал акта със следното възражение: „Това е
цистерна за светли горива и няма как претоваря. Нямам намеса за
претоварването.
Описаната в АУАН фактическа обстановка е възпроизведена в
обжалваното наказателно постановление, с което на В. *. В. от гр. Ловеч е
наложи административно наказание – глоба в размер на 1000,00 лева за
нарушение по чл. 26, ал.2, т.1, б. „а“ от ЗП във вр. с чл. 37, ал.1, т.1 на
Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ.
2
В подкрепа на горната фактическа обстановка са приобщените към
доказателствената съвкупност по делото по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателства, а именно: НП №7242/19.05.2021 година на *** при Агенция
“Пътна инфраструктура” – гр. София , АУАН №0007993/28.04.2021г.,
заверено копие от свидетелство за регистрация част I № *********, заверено
копие от свидетелство за регистрация част I № *********, заверено копие от
квитанция за платени пътни такси в Република България №
110011020013184/29.04.2021 г., известие за доставяне, разписка от направено
измерване, копие от лична карта, копие от свидетелство за регистрация част II
№ *********, копие от свидетелство за регистрация част II № *********,
заверено копие от заповед № РД-11-1266/17.10.2019 г., заверено копие от
заповед № РД-11 -1267/17.10.2019 г., заверено копие от пълномощно изх. №
П-77/31.05.2021 г., пощенски плик, заверено копие от сертификат за
съответствие DIN 50049-2.1 и заверено копие от заявление № АУ000029-3-
19061/16.04.21 г. на МИУ-РО-П-404-Ф01. В този смисъл са и показанията на
актосъставителя М. Д. К. и свидетеля Н. Д. Д., които съдът приема с доверие
като логични и непротиворечиви.
Съобразно установената фактическа обстановка, от правна страна,
съдът намира следното:
При извършване на цялостна служебна проверка за законосъобразност,
съдът намери за основателно изложеното от процесуалния представител на
жалбоподателя възражение.
Съображенията за това са следните:
Визираната като нарушена норма гласи: “За дейности от специалното
ползване на пътищата без разрешение се забраняват: в обхвата на пътя и
ограничителната строителна линия: а) движението на извънгабаритни и тежки
пътни превозни средства.”
За така установеното и квалифицирано по сочения ред деяние водачът
на колесния трактор В. е санкциониран с глоба от 1000,00 лева, на основание
чл. 53, ал.1 от Закона за пътищата. Последната разпоредба гласи: “Наказват се
с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не представлява престъпление,
физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви
"в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41, които извършат или наредят да бъдат
извършени следните дейности:...т. 2. движение на извънгабаритни и тежки
пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или
администрацията, управляваща пътя”.
При така установеното от фактическа и правна страна, съдът намира че
наказващият орган несъответно е приложил материалния закон. Последното
следва от факта, че административно-наказващият орган е ангажирал
отговорността на В. за деяние, което е квалифицирал като нарушение, което
3
не може да му бъде вменено във вина. За да достигне до този извод, съдът
съобрази следното:
С визираните текстове на Закона за пътищата са разписани рамките и
условията, при които могат да се движат извънгабаритни и тежки
автомобили. Същите са детайлизирани в цитираната в НП Наредба № 11/2001
г. на МРРБ. От прочита на законовите текстове, както и на тези на Наредбата,
следва, че и двата вида превозни средства – тежки и извънгабаритни (с
легални дефиниции, дадени в чл. 2 и чл. 3 на Наредбата) нямат абсолютна
забрана за движение по обществените пътища, а могат да се движат след
съответно разрешение от администрацията пътя, за което се заплаща и
съответна такса.
Съгласно разпоредбата на чл. 11 от същата Наредба лицата, които
извършват превозите, носят отговорност за движението и съпровождането на
извънгабаритните ППС. В чл. 15, ал. 3 от нея са определени лицата, на които
е възложено задължението да снабдят описаните превозни средства със
съответните документи и това са собствениците на извънгабаритни и/или
тежки ППС или лицата, които извършват превозите, като е предвидено, че
същите са длъжни да подадат в Агенция "Пътна инфраструктура" или в
съответното областно пътно управление или община заявление за издаване на
необходимото разрешително по образец. Легална дефиниция за лица, които
извършват превози е дадена в § 1, т.5 от ДР на Закона за автомобилните
превози и гласи: “Превозвач" е всяко физическо или юридическо лице,
регистрирано като търговец, което извършва обществен превоз на пътници и
товари с помощта на превозни средства, предназначени за тази цел.
При буквално тълкуване на визираните за нарушени норми на чл. 26,
ал.2, т.1, б. „а“ и чл. 53, ал.1 от Закона за пътищата следва, че не всяко
движение на извънгабаритни и тежки превозни средства съставлява
нарушение, а само това, което се извършва без разрешение на
администрацията на пътя. С оглед това, съдът счита, че за да се даде отговор
на въпроса чия административно-наказателна отговорност следва да бъде
ангажирана за извършване на нарушения от типа на визираните, трябва да се
съобрази и на кого е вменено задължението за снабдяване със съответно
разрешително. Това е така, защото именно липсата на последното прави
съставомерно нарушението на визираните норми. Доколкото водачът на
автомобила (тежкотоварен или извънгабаритен) няма задължение (а и право)
за снабдяване със съответно разрешително, липсата на последното не може да
му бъде вменена във вина, респ. да бъде санкциониран по посочения ред.
Последното задължение е възложено от Наредбата на собствениците на
съответните ППС-та или на извършващите превозите. В процесния случай
водачът на автомобила не попада в нито една от двете категории. С оглед
това, съдът намира, че управлението на автомобила (извънгабаритен) без
надлежно разрешение се явява несъставомерно за ангажиране на
4
отговорността на водача по визираните текстове. Безспорно установеното
нарушение е следвало да бъде вменено във вина на отговорните лица -
собственик на ППС-то или на лицето, извършващо превози, каквото качество
санкционираният не притежава.
За пълнота съдът отбелязва, че така установеното от фактическа страна
деяние съставлява нарушение, извършено от страна на водача на автомобила,
но то е на Закона за движение по пътищата – чл. 139, ал. 2, за което е
предвидено да носят отговорност именно водачите на автомобилите, съгласно
санкционната норма на чл. 177, ал. 2 от същия закон. Като не е квалифицирал
правилно и съставомерно установеното нарушение от страна на водача,
органът не може да упражни правото си да ангажира отговорността му за
иначе безспорно извършеното нарушение от страна на водача.
При този изход на делото и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН Агенция
„Пътна инфраструктура“ – гр. София следва да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателя В. *. В. направените в хода на съдебното производство
разноски в размер на 300,00 /триста/ лева, удостоверени с приложен по делото
договор/пълномощно от 06.10.2021г. и Списък заразноските, представляващи
възнаграждение за заплатен адвокатски хонорар.
По изложените съображения, съдът приема обжалваното наказателно
постановление за незаконосъобразно, издадено в противоречие с материалния
закон, което обосновава отмяната му.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл. 63 от ЗАНН Наказателно постановление
№ Наказателно постановление № 7242/19.05.2021 година на *** при Агенция
“Пътна инфраструктура” – гр. София, с което на В. *. В. с ЕГН ********** от
гр. Ловеч е наложено административно наказание на осн. чл. 53, ал. І вр. чл.
26, ал.2 от Закона за пътищата - глоба в размер на 1000,00 лв. /хиляда лива/ за
извършено на 28.04.2021г. в 09:55 часа на път І-3, км. 67, на 200м. преди
разклона за гр. Славяново нарушение по чл. 26, ал.2, т.1, б. „а“ от ЗП във вр. с
чл. 37, ал.1, т.1 на Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ.
ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН Агенция „Пътна
инфраструктура“ – гр. София да заплати на жалбоподателя В. *. В.
направените в хода на съдебното производство разноски в размер на 300,00
/триста/ лева, представляващи възнаграждение за заплатен адвокатски
хонорар.
5
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Регионален
административен съд – Плевен в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6