Решение по дело №511/2019 на Окръжен съд - Плевен

 

                                      Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                гр.Плевен, 24.10.2019 г.

 

                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

                                                                       

                 ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,  Гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                        Председател: ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА

                                               Членове: РЕНИ ГЕОРГИЕВА

                                                                ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА

 

при секретаря    Евгения Луканова  ……………. и в присъствието на

прокурора    ……………………..……. като разгледа докладваното от

съдията Емилия Кунчева  в.гр.дело №  511 по описа за  2019 година, на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид:

 

           Въззивно производството  по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

           С решение № 218 от 12.06.2019 г.,  постановено по гр.д.          №  1253/2018 г., Червенобрежкият районен съд е прекратил с развод на основание чл. 49, ал. 1 от СК гражданския брак, сключен на *** год., с акт № ***, между  В.Б.М., ЕГН **********, и  П.Т. М., ЕГН **********, поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака, настъпило по вина и на двамата съпрузи. С решението е постановено след развода жената да  носи предбрачното си фамилно име И. и ползването на семейното жилище, находящо се в гр.Ч. б., с административен адрес: ул. „***“ № ***, вх.***, ет.***, ап.***, е предоставено на съпругата  П.Т. М..

            Постъпила е въззивна жалба от В.Б.М. – ищец в първоинстанционното производство, подадена чрез пълномощника му адв. П.К. ***, срещу така постановеното решение в частта му относно предоставеното ползване на семейното жилище. В жалбата са изложени оплаквания, че ползването на семейното жилище неправилно е предоставено на съпругата, без да са налице доказателства, че същото е оборудвано и пригодено за ползване от лице с увреждания, при доказана жилищна нужда на ищеца и при доказано право на собственост  на ответницата върху друг жилищен имот. Претендира се отмяната на решението в обжалваната му част, и постановяване на друго от въззивната инстанция,  с което ползването на семейното жилище в гр. Ч.Б. да бъде предоставено на ищеца-въззивник В.Б.М..

            Въззиваемата  П.Т.И. изразява становище чрез процесуалния си представител адв. Ц.Ц., че въззивната жалба е неоснователна, поради което следва да бъде  оставена без уважение,  а решението в обжалваната му част следва да бъде потвърдено. Подробни съображения са изложени в представения писмен отговор на жалбата.  

            Настоящият състав на Плевенски окръжен съд, като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид наведените от страните доводи, намира по същество въззивната жалба за неоснователна, предвид следните съображения.

            Безспорно по делото е обстоятелството, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен, с оглед на което същият е прекратен с развод на основание чл. 49, ал. 1 от СК  и в тази част решението на районния съд като необжалвано е влязло в законна сила.

            Спорен по делото е  въпросът за ползването на семейното жилище, което е придобито по време на брака и представлява съпружеска имуществена общност.

            Съгласно чл. 56, ал. 1 от СК при допускане на развода, когато семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването на единия от тях, ако той е поискал това и има жилищна нужда. В случая към момента на прекратяване на брака страните нямат непълнолетни деца от този брак и претенции за ползване на семейното жилище са предявили и двамата съпрузи.     

            Не е спорно по делото обстоятелството, че  към момента на развода в семейното жилище живее само съпругата.

            Безспорно установено е също така, че семейното жилище не може да се ползва съвместно от страните поради липсата на обем на жилището и влошените им взаимоотношения. В тази връзка следва да бъде посочено, че предвид описанието на семейното жилище, дадено в приложения по делото  нотариален акт за закупуването му № *** г., се налага извод, че същото не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи поради невъзможността за обособяване на жилищните и сервизни помещения в отделни жилища, съобразно постановката на т. 9 от ППВС № 12 от 28.11.1971 г.        

              При решаване на въпроса относно ползването на семейното жилище в случая следва да се има предвид и хипотезата на чл. 56, ал. 5 от СК, тъй като страните са съсобственици на същото, т.е. освен преценката за жилищната нужда на всеки един от тях, следва да бъде съобразена и вината, здравословното състояние и други обстоятелства.

           По делото няма данни, а и не се твърди от страна на ответницата,  че ищеца  притежава и друго жилище в гр. Ч.Б..   От събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства е видно, че ответницата първоначално  е декларирала пред  Община – Ч.Б. собственост освен върху  ½ ид.ч. от семейното жилище и върху  1/6 ид.ч.  от друго жилище, находящо се също в гр. Ч.Б.. Пред настоящата инстанция обаче е представена последваща декларация от *** г., от която се установява, че ответницата   е декларирала собственост само върху ½ ид.ч.  от семейното жилище, което предпоставя извод, че същата вече се е разпоредила с притежаваната от нея идеална част от другото  жилище.

           От събраните в първоинстанционното производство писмени и гласни доказателства се установява по безспорен начин, че ответницата е с влошено здравословно състояние. Същата е претърпяла две оперативни интервенции – през 2015 г. и през 2018 г. с последвали продължителни периоди на възстановяване, като според свидетеля И. и понастоящем не се е възстановила напълно. Ответницата живее  сама в семейното жилище, а ищецът от няколко години живее в жилището на родителите си в гр. Ч.Б..

          С оглед на тези фактически констатации, при съпоставяне жилищната нужда на всеки от съпрузите,  въззивният съд приема, че по-голяма е тази на съпругата, която е с влошено здравословно състояние и от няколко години живее сама в семейното жилище.

         В този смисъл ползването на семейното жилище на страните следва да бъде предоставено на съпругата.

         Като е достигнал до същите фактически и правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което подлежи на потвърждаване в обжалваната му част.            

         При този изход на спора във въззивната инстанция на въззиваемата следва да бъдат присъдени направените от нея и претендирани разноски в размер на 300 лв. за адвокатско възнаграждение.

          По гореизложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Окръжният съд

 

                                               Р   Е   Ш   И   :

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 218 от 12.06.2019 г. на Червенобрежки районен съд,  постановено по гр.д. №  1253/2018 г. в обжалваната му част.

          ОСЪЖДА  на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, вр. с чл. 329, ал. 2, изр. 2 от ГПК В.Б.М., от гр.Ч.Б., ЕГН **********, да заплати в полза на П.Т.И., от с.гр., ЕГН **********, сумата  300 лв., представляваща разноски по делото за въззивната инстанция.    

          Решението е окончателно.

 

 

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            ЧЛЕНОВЕ: