Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер   1550                     05.05.2020 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и девети януари през две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

Секретар Величка Динкова

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 17521 по описа за 2018 година.

 

Предявен е иск с правно основание чл.54, ал.2 от ЗКИР, във вр. с чл.124, ал.1 ГПК.

Ищците Р.М.У. и С.Н.У. твърдят, че са собственици на жилище, подробно описано в исковата молба и намиращо се в южната част на сутеренния етаж на жилищна сграда в гр. ***, разположена в имот идентификатор *** по кадастралната карта. Поддържат, че съпритежават правото на собственост при равни квоти, като за първата ищца то е възникнало с прекратяване на СИО, а за втория ищец - по силата на завещание от покойния Н. У.. Твърди се по-нататък, че жилището не е отразено в кадастралната карта. В процедурата по поправката на тази грешка за жилището бил определен проектен идентификатор ***. Срещу попълването на кадастралната карта постъпило възражение от ответницата. С оглед това се иска да бъде установено по отношение на същата, че ищците са собственици на самостоятелното жилище от 51,60 кв.м. с проектен идентификатор *** съгласно посочената в исковата молба заповед, което не е отразено в кадастралната карта.

Ответницата Р.П.Б. оспорва правата на ищците. Твърди, че същите не могат да се легитимират като собственици на процесното помещение, тъй като в документа, от който те черпят права - договор за доброволна делба от *** г., е  посочено само, че техният праводател получава южната част от сутерена, устроена за живеене без да са налице данни, че той е получил жилищен обект, а не принадлежност към главна вещ.  Освен това твърди, че няма данни обектът да има предназначение за  жилищни нужди и че той не отговаря на изискванията за самостоятелно жилище. Твърди още, че площта на обекта не е тази, която е посочена в исковата молба, както и че ищците са приобщили общи части в сутерена на сградата – коридор и мивка, като по този начин са ги присъединили без да имат основание за това. Предвид това намира, че искът е неоснователен.

След като обсъди събраните в хода на производството доказателства съдът намери за установено следното:

Ищците по делото са наследници по закон – преживяла съпруга и син на Н. С. У., починал на *** в гр. *** / лист */.

Установява се, че по силата на спогодба по гр.д. № ***/***г. на Пловдивския районен съд била извършена делба на двуетажна със сутерен жилищна сграда, застроена в дворно място, намиращо се в гр. ***, ул. *** №*, съставлящо имот пл.№ ***, парцел ** по плана на кв. „*** – **“. При делбата наследодателят Н. С. У. и неговата съпруга – ищцата Р.У. получили в дял първия жилищен етаж от двуетажната със сутерен жилищна сграда, ведно с южната част от сутерена устроена за живеене, ½ ид.ч. от тавана над втория етаж и ½ ид.ч. от правото на строеж и от общите части на сградата / лист */. Другият дял, включващ целия втори жилищен етаж от описаната сграда, ведно със североизточната сутеренна стая, устроена за живеене с вход за нея откъм общата стълбищна клетка, ½ ид.ч. от тавана и ½ ид.ч. от правото на строеж и общите части на сградата бил предоставен в собственост на Й. Г. У. и ответницата по настоящото дело – Р.П.У..

С нотариален акт № ***, том **, дело ***/***г. на *** *** *** дарила на ответницата притежаваната от нея, по силата на делбата ½ ид.ч. от втория жилищен етаж на сградата, както и ½ ид.ч. от североизточната стая в сутерена с вход за нея от общата стълбищна клетка /лист */.

Със саморъчно завещание от *** Н. С. У. завещал на сина си С.Н.У. собствената си ½ ид.ч. от жилище в южната част на сутерена, състоящо се от дневна, кухня, тоалетна-баня с площ от 51,60 кв.м. при граници от север изток Стая на Й. Г. У., от юг – двор, от изток – улица „***“ и от север –двор, ведно с ¼ ид.ч. от тавана, ведно с ¼ ид.ч. от правото на строеж по смисъла на чл.38 ЗС, на имот находящ се в гр. ***, ул. ***№*, съставляващ имот № ***, парцел ***, кв. ** по плана на кв. „*** – **“. Завещанието е обявено с протокол от *** на *** *** /лист **/.  

Установява се от приложената по делото преписка на АГКК гр. ***, че по заявление на ищеца Н. У. е било започнато производство по изменение на кадастралната карта относно сграда идентификатор ***, чрез нанасяне на нов самостоятелен обект с проектен идентификатор *** / лист ** /. Във връзка с това е издадена заповед № РД – ***-***, срещу която ответницата е възразила, предвид което административната преписка е била оставена без движение до решаване на спора за собственост  /лист **, ** и **/.

Установява се от показанията на с. С. А. У.,*** първоначално била със сутерен и два етажа, а в последствие била надстроена с още един етаж. Според този свидетел в сутерена, срещу стълбището имало стая, която се ползвала от майката на ответницата, а в дясно от нея имало обособено жилище което се ползвало от наследодателя на ищците Н. С.. То се състояло от малко салонче, вдясно от което имало тоалетна-баня, направо имало кухня, а в вляво спалня. След като брата на ищеца С.У. се оженил, той със семейството си се преместил да живее в това сутеренно помещение. Това продължило докато се построи третия етаж на къщата. По-късно жилището в сутерена било отдавано под наем. С. поддържа, че познава сградата и нейното разпределение още от построяването ѝ, като твърди, че в сутеренния етаж не са извършвани преустройства и понастоящем той е в състоянието, в което е бил първоначално. Другата стая в сутерена – тази срещу стълбището била отделена от помещенията на наследодателя на ищците и се ползвала от ответницата.

С. Т. У., посочена от ответницата, твърди, че сградата била построена през ***г. Поддържа, че през ***г. се омъжила и в продължение на *** години живеела със семейството си в сутеренния етаж. Твърди, че сутерена представлявал три стаи със баня и тоалетна, като разпределението му отговаряло на това на апартаментите над него. Едната от стаите била обособена като кухненски бокс. Имало коридор и антре, като от дясно се намирала банята и тоалетната, направо била кухнята, от ляво имало малка спалня, а третото помещение се ползвало като складово общо от майката на ответницата и наследодателя на ищците / лист ***/. Складовото помещение било свободно за достъп и не се заключвало. С. поддържа, че се заключвала само външната врата към коридора, който тя описва като общ. Според тази свидетелка, след като семейството ѝ освободило помещението то се ползвало от Н. и Р. У..

От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че за сградата в която се намира процесното сутеренно помещение няма запазени строителни книжа. При огледа на място вещото лице е установило следното разпределение на сутеренния етаж, отразено в скица №* към заключението: 1. обща стълбищна клетка с граници по точки *,*,*,* от скицата / лист **/; 2. две помещения, коридор и сервизно помещение /баня и тоалетна/, обособени в отделно жилище в приземния етаж, очертано на скицата по точки *,*,*,*,*,*,/, като едното помещение представлява спалня, а другото дневна с кухненски бокс. При измерванията вещото лице е установило, че площта на това жилище е 51 кв.м. / лист ***/.

При така установените факти се налагат следните изводи:

Съгласно чл.54 ал.1 ЗКИР непълноти или грешки в кадастралната карта се допълват или поправят от службите по геодезия, картография и кадастър въз основа на писмени доказателства и проект за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти. Когато тези грешки са свързани със спор за материално право, съобразно чл.54, ал.2 ЗКИР, той се решава по съдебен ред.

            От събраните по делото доказателства съдът намира за безспорно установено, че ищците са съсобственици на процесните помещения в сутерена на сградата. По отношение на тях Р.У. се легитимира по силата на извършената делба, а С.У. по силата на завета, направен от неговия баща. Съдът намира, че в случая е налице непълнота на кадастралната карта като в нея не е било отразено обособеното жилище южната част на сутерена. Начинът по който са описани в протокола за делба имотите намиращи се в сутерена на сградата води до извод, че Н. У. и съпругата му са получили в дял не складово помещение, тоест принадлежност към разпределеното им в дял жилище, а самостоятелен обект на собственост. От събраните гласни доказателства може да се обоснове извод, че от самото построяване на сградата помещенията собственост на ищците са били функционално обособени за живеене, което изрично е подчертано и в делбения протокол. В този смисъл те отговарят на дефиницията за жилище – съвкупност от функционално обединени помещения предназначени да задоволяват жилищни нужди. Видно е от заключението на експертизата, че в сутеренния етаж разположението на стаите на ищците и тази на ответницата отговоря на описаното в документа за делба. Именно разликата в описанието на сутеренните стаи, поставени в дела на наследодателя на ищците и самостоятелната стая, поставена в дела на ответницата и нейната майка, дават основание да се приеме, че разпределението е било факт още към построяването на сградата, като санитарните помещения не съставляват обща част. Следва да се има предвид и това, че свидетелката на ответницата твърди, че въпросната стая със вход откъм стълбищната клетка не се е ползвала за живеене, а като складово помещение. Това съвпада с показанията на другия свидетел.

С оглед изложеното съдът намира, че възраженията на ответницата, че процесното сутеренно помещение няма самостоятелен статут, а е принадлежност към главна вещ – жилището на първия етаж на сградата са неоснователни.

Обстоятелството, че в договора за делба не е описана площта на помещенията в сутерена, не води до невъзможност те да бъдат индивидуализирани, съобразно делбения протокол.

С оглед така изложеното съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.

            На осн. чл.78,ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищцата деловодни разноски в размер на 483,91 лв. Разноски за адвокатски хонорар не се присъждат, поради липса на представени доказателства за заплащането му.

Мотивиран така съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. 54, ал.2 ЗКИР, по отношение на ответника Р.П.Б. ЕГН ********** с адрес ***, че ищците Р.М.У. ЕГН ********** и  С.Н.У. ЕГН ********** двамата с адрес *** са собственици по силата на договор за делба за първата и по завещание за втория ищец, на жилище с площ от 51,60 кв.м., разположено в сутеренния етаж на жилищна сграда с идентификатор *** находящо се на адрес гр. ***, ул. *** №*, представляващо южната част от сутеренния етаж, обособено като самостоятелен обект в сграда с проектен идентификатор ***, съгласно заповед № ** – ***-***г. на ***на АКГК, който е онагледен между точки *,*,*,*,*,*,* на приложената скица на вещото лице Г., при съседи: Р.Б.,***, дворно място и общо стълбище, което жилище поради грешка не е било заснето в кадастралната карта на гр. ***.

 

ОСЪЖДА Р.П.Б. да заплати на Р.М.У. и С.Н.У., на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 483,91 лв. /четиристотин осемдесет и три лева и 91 ст./, представляваща деловодни разноски.

Скицата под №* от заключението на *** В.Г., приложена на лист *** от делото и приподписана от съда, да се счита за неразделна част от настоящото решение.

 

На осн. чл.115 ЗС съдът дава на ищците шестмесечен срок, считано от датата на влизане в сила на настоящото решение, да отбележат същото в регистъра по вписванията, след изтичането на който срок вписването на исковата молба ще загуби действието си.

 

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

           

РАЙОНЕН СЪДИЯ :п/Ж.Желев

 

Вярно с оригинала.

М.К.